.

Мълчаливото повикване

 

 

Публикация в сп. „Зидарски преглед“ 3-4/2010 г.

Член на масонска ложа спрял да я посещава, независимо че преди това редовно присъствал на сбирките й.

След няколко месеца, майсторът на ложата решил да го навести. Това се случило в една мразовита вечер. Майсторът на ложата намерил своя брат в дома му, сам, седящ пред пламтящия огън на камината.

Отгатвайки причината за посещението на майстора на ложата, братът го приветствал, показал му удобен стол близо до камината и зачакал. Майсторът на ложата се разположил удобно на стола, но не казал нищо.

В гробната тишина, той дълго съзерцавал танца на пламъците около изгарящите дънери. По някое време, майсторът на ложата се изправил, хванал машата, внимателно разровил жарта, хванал един ярко горящ въглен и го поставил от едната страна на домашното огнище, встрани от огъня – „самотен”. После седнал обратно на стола си, все така мълчейки.

Неговият домакин наблюдавал всичко това в безмълвно размишление. Блещуканията на отделения въглен отслабнали. Появявали се моментни пламъчета, но постепенно огънят му изчезнал. Някое време след това въгленът бил студен и „мъртъв”.

Нито дума не била изговорена след първоначалния поздрав. В един момент майсторът на ложата хвърлил поглед върху часовника си и бавно се изправил, за да си тръгне. Преди това обаче взел студения и „мъртъв” въглен и го поставил обратно в средата на горящия огън. Незабавно въгленът започнал отново да гори със същата светлина и топлина на пламтящата около него жарава.

Когато майсторът на ложата стигнал до вратата и вече се канел да прекрачи прага, неговият домакин му казал през сълзи:

„Благодаря ти много за твоето огнено повикване, братко мой!. Ще се върна обратно в нашата ложа още на следващата ни сбирка.”

 

Неизвестен автор

към начало