Размисли върху Храма на човечността

Международна теоретична конференция

„Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система“

 

27 март 2010 г., ориент Плевен

29 май 2010 г.,ориент София

По инициатива на

ложа „Светлина София 94”

С партньорството на

ложа „Куатуор Коронати”

 

 

НУ брат Николаус Шверцлер, Стар Велик майстор на Великата ложа на Австрия

 

(Извадка от доклада)

 

„Предполагам, че всички присъстващи на тази Конференция са граждани на държави-членки на Европейския съюз. Едно от условията за членство в него, е тези държави да признават Европейската конвенция за човешките права.

Наистина, в ритуала на Великата ложа на Австрия за първа степен на Синьото масонство има текст, който задължава масоните да почитат правовия ред на държавата, в която живеят. Независимо от това, моето впечатление е, че в Австрия на тях се гледа със същото недоверие, както и в останалите страни. Навярно не само историята е виновна за създадената в обществото по-скоро негативната картина на масонството. Питаме се дали обществото във всичките държави няма някакви причини, поради които да се придържа към тази негативна картина? И не осъзнаваме ли с всичката необходима разумност, че ние трябва да променим тази картина? Ритуалите са „тайни“, което означава, че нито един масон няма право да ги предаде на обществеността, или – с други думи – да ги сподели с хора, които не е познал като масони. Но… след като едно основно задължение на масоните в Австрия е и верността към закона, защо не споделяме с австрийската общественост, че първото и най-естествено задължение на всеки масон е да почита законите? Какво е първото нещо, което хората ще си помислят за едно тайно общество, ако не, че то върши нещо нередно? Иначе не би било „тайно“. Но ако явно проявим зачитането на правовия ред в страните ни, тогава бихме положили един крайъгълен камък по посока на уважението и почитта към нашите общества. С тази задача ще се заема интензивно през идната работна година.”

„Не сме ли призвани, в този ден и час, да откликнем на един проблем, който се определя така: със свободата ни може да бъде морално злоупотребено, с цел да се добият несметни богатства и благосъстояния – и то на ужасна цена и на чужд гръб? Има ли място в Храма на човечността поведение, алчно за власт и богатство? Не трябва ли дори да ограничим човешката интелигентност и познание, когато те очевидно се използват, за да бъдат ощетени други хора?

Масонството изисква свобода за всеки. И тъй като тя е в самата му основа, то желае да я гарантира. Може ли и трябва ли масонството да се стреми към опазване на Човечеството, и в частност – на голяма част от неговото безмерно безсрамие? Или преставаме да мислим вече за това, след като сме се устроили добре или имаме надежда скоро да се устроим?”

„Доколкото ми е известно масонството никога не е било младежко движение – нещо, за което да си струва да се споменава. Международният масонски лексикон „Ленхоф-Познер-Биндер“ споменава за опити да се привлече младежта, но този аспект никога не е бил от значение. Като пример за това, че младежта няма съществено значение за австрийското масонство, може да се посочи, че приемът при нас е възможен след навършване на 24 години. Изключение правят синовете на масони, които могат да бъдат приети на възраст от 21 години. Друго изключение от правилото е специалното разрешение, което Великият майстор може да даде за кандидат, който е навършил 21-годишна възраст и не е син на брат. В Австрия за „пълнолетен“, в законовия смисъл на тази дума, се считаше лице, навършило 21 години. На 1 юли 1973 г. тази възраст бе понижена до 19 години, а на 1 януари 2001 г. – на 18 години. В някои държави възрастта на пълнолетието е съответно 17 и 16 години. Правото на гласуване в Австрия се получава на 16 години.

Въпреки, че преди 27 години в Австрия коментираната възраст бе снижена до 19 години, а преди 9 години спадна до 18 години, досега масонството не се решава да реагира адекватно. Държавата приема една по-ранна зрялост за своите граждани, а масонството държи на това, че по право един млад мъж не е достигнал нужната зрялост преди 24 години, за да може да бъде приет в масонска ложа. Всъщност реалността показва, че средната възраст за прием е значително по-висока от предписаната от масоните минимална възраст, а именно около 35-40 години.

В първата зона на „борба в живота“ един млад мъж – при това, може би не само в Австрия – се грижи за своето образование и навлизане в професията, за интензивно създаване на партньорство и дори семейство. Не малко „търсещи“ споделят (всеки по свой начин), че след като са преминали тази фаза, сега търсят нови интелектуални, човешки и философски гледни точки.

Поради сериозните ни усилия да пазим масонското „покриване“ (да не се издава масонската принадлежност), съществена работа с младежта в Австрия няма и надали може да се очаква в едно бъдеще.

Все пак провеждаме една твърде специфична работа с младите хора. Преди повече от 20 години основахме дружество, чието официално име е „Толерантност и солидарност“ (съкратено TuS), но вътрешно използваното име е „Дъщери и синове“ (T = дъщери, u = и, S = синове – бел.прев.). В това дружество могат да бъдат приемани само дъщери и синове на масони, навършили 18 години. Възрастта на членовете е ограничена до 30 години. Поради факта, че бащите членуват в ложи в дружеството цари силно чувство за съпричастност и съпринадлежност. Такива сдружения имаме в университетите във Виена и Грац. Децата на братята намират в тях обществена платформа за сродни интереси. Съвсем наскоро един брат от Линц сподели с мен, че благодарение на сдружението е намерил съвсем нови теми на разговори и със сина си, и с дъщеря си. Обхватът на темите за разговор е станал много по-голям, нивото им се е променило качествено, изведнъж се оказало, че вече могат да си говорят дори за философия – нещо, което преди не било възможно.

Когато двете ми дъщери следваха във Виена, и двете членуваха в TuS. И помнят това време като красиво и пълноценно. Членовете на TuS имат възможност да се срещат веднъж седмично, а един път в месеца наш брат им говори на желана от младежите тема – много често близка до басонството или директно свързана с масонските ценности.

Нашата Велика ложа предостави на сдружението във Виена част от своите имоти – със самостоятелен външен вход и отделно входно антре, с конферентна зала и сервизни помещения (в това число и кухня) – и всичко това безплатно. Виенското дружество наброява около 70 члена, а в Грац – около 30. Това е една много специфична и успешна работа с младежта.”

„В САЩ, където масонството расте свободно вече 230 години, при население от около 288 милиона, създаденото масонско семейство е около три милиона члена, въпреки че през последните 20 години има спад от около един милион. В Руската федерация за последните 19 години, в условията на една, да кажем, наполовина сериозна демокрация, се създаде семейство от около 1000 братя.

В Китай, най-многолюдната страна на земята, няма масонство. В САЩ, в много отношения най-мощната нация, има драматичен спад в членството. В страните, наследници на Съветския съюз, масонството е толкова незначително, че не бива да се взема на сериозно. Всъщност, едва ли има страна, в която чисто количественото и общественото влияние на масонството да се възприема като растящо.

Изглежда Румъния е едно изключение. За 20 години от възстановяването на масонството членовете му са повече от 5000 – число, което може да се отъждестви с успех. Да се опитваме да правим сравнения е твърде рисковано. И най-вече, защото за оценката на масонството в дадена страна основен критерий трябва да бъде качеството. Сравним ли България, с население от 8 милиона и една призната Велика ложа с около 1500 братя, със ситуацията в Румъния и нейното население от 22 милиона, ще дойдем до привидно логичното съотношение 1:3 (видимо, в това съотношение е взет предвид само ‘броят членове’ в едната и другата държава, без да са направени съотнасяния към населението на двете страни – бел., прев.). Но ако прибавя 1500 члена на непризнатата Велика ложа, картината се променя значително. Подобна трудност имаме и в Сърбия. При население от 6 милиона, признатата Велика ложа има 900 члена. Но от друга гледна точка можем да прибавим още 400-те членове на другата, непризната Велика ложа. Същото важи и за Румъния. И там можем да намерим нерегулярни велики ложи, които биха могли да бъдат или да не бъдат разглеждани. От моя собствен опит мога да кажа само това, че със сигурност и в тези нерегулярни велики ложи би трябвало да има значителна количество мъже, чието добро име несъмнено ни показва масонски личности.

В някои страни ситуацията изглежда такава, че трябва честно да се погледне напред и да се направи безусловно всичко, за да се сложи край на безизходицата в отношенията между ‘разделени братя’. Това е само един слаб момент в континенталната Европейска верига. А за да обсъдим цялата Световна верига, ще трябва да отговорим на толкова много въпроси, че днешният ден няма да ни стигне. Само още едно нещо: бройките не са маловажни, но не са и най-важното.”

„Всички ние – световната и континенталната Европейска вериги, стоим пред опасността членството в Братството да бъде търсено по причини, които наричаме „гешефтарско масонство“ – нещо което не може да бъде постоянен смисъл на нашия съюз.”

 

Виена, 22 май 2010 г.