Свободното зидарство в Белгия
Международна теоретична конференция
„Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система“
27 март 2010 г., ориент Плевен
29 май 2010 г.,ориент София
По инициатива на
ложа „Светлина София 94”
С партньорството на
ложа „Куатуор Коронати”
МУ брат Марк Ванбрабант, Заместник Велик секретар на Регулярната Велика ложа на Белгия
(Извадка от доклада)

Публикация в сп. „Зидарски преглед“, кн. VI-VII, 2011 г.
„Ще посветя част от моя доклад на това, да ви запозная с белгийското масонство – не заради самата история, а защото историята е упражнила огромно влияние върху Свободното зидарство в Белгия.
• Според източниците, първата ложа в Белгия била ложа „Егалите” („Равенство”) – ориент Брюксел, основана през 1743 г. По това време територията на днешна Белгия била част от Нидерландската провинция на Австрийската империя. Императрица Мария Тереза била ревностна католичка, но проявила толерантност към Свободното зидарство, след като сключила брак с Франсоа Лотарингски, който бил масон. Такъв бил и неговият брат Чарлз Лотарингски, който станал губернатор на провинцията. Последвало силно развитие на масонството (90 Ложи с численост около 2000 Братя) и признаване на Белгийското Свободно зидарство от Англия и Франция.
• Когато през 1780 г. на императорския трон се възкачил Йозеф II, той решил да контролира масонството като ограничи броя на ложите до една ложа за провинция. Свободното зидарство било централизирано във Виена и Брюксел, практикували се само трите символични степени и били прерязани всички връзки с Франция и Англия. Този бездеен 10-годишен период приключил с победата на Франция над Австрия през 1794 г. и окупацията на нашите земи.
• При режима на Наполеон Бонапарт белгийското масонство преживяло стабилен растеж под юрисдикцията на Великия Ориент на Франция. Наполеон не бил приятел на Свободното зидарство. За да засили политическата си власт, той сключил примирие с Папа Пий VII. Следователно, в католическа Франция не трябвало да има място за масони. Въпреки това, за да избегне евентуални задкулисни действия (под влияние на Англия), Наполеон дал зелена светлина на Свободното зидарство. Неговият по-млад брат Жозеф станал първия Велик майстор на Великия Ориент на Франция, създаден през 1799 г. През 1810 г. броят на ложите бил вече 1200. Белгия принадлежала към империята и „Провинция Белгия” била под юрисдикцията на Великия Ориент на Франция. Връзките с Великобритания, Нидерландия и Австрия били строго забранени. В „Провинция Белгия” имало около 1000 масони, но 50% от тях били военнослужещи, пребиваващи на краткотрайни мисии. След Ватерлоо в масонството настъпила явна криза и през 1815 г. останали само 27 ложи.
• По време на датското управление на нашият регион Вилхелм Орански назначил своя втори син Фредерик (на 19 години) за доживотен Велик майстор, а през 1817 г. самият той бил приет за чирак в ложа „Есперанс” („Надежда”) – ориент Брюксел. Баща и син редовно посещавали сбирките на ложите и самият Крал дори станал Майстор на ложа. Трябва да се отдаде значимото внимание на изключителните връзки, които били поддържани с Великия Ориент на Холандия (1765).
• Годината е 1830. Белгия е независима. Без кръвопролития, няколко счупени крака.
• През 1833 г. 18 от общо 28-те съществуващи ложи се обединили и учредили Великия Ориент на Белгия. Леополд I, който бил приет в ложа в Русия, отказал предложението да стане Велик майстор (за разлика от Сакскобург в Англия). Той се дистанцирал, но осигурявал финансови средства.
Неща, които ще помогнат да се разбере по-нататъшното развитие на Свободното зидарство:
• Белгия била втората водеща икономика в света, след Великобритания. Либералите доминирали в политиката. Католическата църква била в опозиция.
• Все още не съществували политически партии.
• Правото на глас било ограничено до 100 000 души – аристократите, военните, хората на науката, държавните служители, горната средна класа.
• Свободните зидари били сред гореизброените прослойки. И ложите били добре представени в Парламента.
• Един от първите дебати в младия Парламент бил по въпросите на образованието, което към момента било осигурявано както от светски държавни училища, така и от католически. През 1834 г. Католическият епископален съвет решил да построи Фламандски католически университет в Мехален. Като ответна реакция Великият Ориент решил да събере пари и през същата година учредил Свободния университет на Брюксел. Тази информацията достигнала до Рим и през 1837 г. Свободните зидари били отлъчени от църквата.
• След тази случка, член 135 от устройствения правилник, който гласи, че „Ложите не трябва да се занимават с политически и религиозни въпроси”, бързо бил пренебрегнат. През 1841 г. Великият Ориент станал инициатор на създаването на Либерална партия.
• През 1854 г. въпросният член 135 бил премахнат Свободното зидарство се превърнало в борческа група активисти.
• През 1872 г. всички споменавания на Великия архитект на Вселената също били премахнати от устройствения правилник. Новите членове били подбирани само от средите на агностиците и атеистите. Независимо от това, Червените степени продължили да съществуват – един голям парадокс.
• През 1883 г. новата прогресивна партия (по-късно трансформирана в Социалистическа партия) била създадена като дъщерна формация на ОВЛБ („Обединена Велика ложа на Белгия”) и Великия Ориент. Това допълнително разделило вътрешно Великия Ориент (консерваторите от дясното крило срещу левите социалисти). В резултат на вътрешни политически борби, към края на века Свободното зидарство наброявало само 2 789 души.
• Първата Световна война, репресиите срещу Свободното зидарство в Русия, Унгария, Италия, Португалия и Германия в междувоенния период и Втората световна война (в която значителен брой масони били убити) изиграли своята роля върху масонството, какъвто е бил случаят и в нашия регион.
Освобождението през 1944 г. и контактите с Канада, САЩ и Великобритания (прилагането на възстановителния план „Маршал”) възвърнал надеждата за подновяване на международните връзки в масонството.
• Група братя решили да заявят придържане към 8-те Основни принципа на Обединената Велика ложа на Англия. През декември 1959 г. 5 ложи напуснали Великия Ориент и учредили Великата ложа на Белгия. Като цяло 1100 от общо 5000 души ще напуснат Великия Ориент.
• Но нещата не се получили: „на хартия” всичко било регулярно, но духът на скептицизма все още витаел. 20 години по-късно 300 братя с дълбоки и истински убеждения за следване на Регулярността напуснали Великата ложа и на 15 юни 1979 г. учредили Регулярната Велика ложа на Белгия. Тя била бързо призната от Обединената Велика ложа на Англия и от други велики ложи по света.
• Днес в Регулярната Велика ложа на Белгия членуват почти 1600 братя в 48 ложи, ползващи Съвременния ритуал, Ректифицирания Шотландски ритуал, Ритуала Йорк, Ритуала „Калифорния” – всичките на холандски, френски, английски, немски… Имаме и една изследователска ложа „Арс Масионика” №33.
• Всичко това се случва в една много разнообразна белгийска масонска среда – 6 организации: Регулярната Велика ложа на Белгия, Великия Ориент на Белгия, Белгийската федерация „За човешки права”, Великата ложа на Белгия, Женската Велика ложа на Белгия, ордена „Мемфис-Мисраим” – среда, трудна за избор от страна на кандидатите.
• Белгия и Франция (както и някой други страни) са имали нещастието да попаднат в подобна историческа ситуация, която е поставила регулярното Свободно зидарство в малцинствена позиция. Великобритания, Холандия, Германия, Австрия са имали по-благоприятни обстоятелства.
Какъв е урокът:
Ако се опрем на историята, лесно ще разберем, че Регулярната Велика ложа на Белгия е стриктен пазител и последовател на Регулярността, което означава че:
• Свободното зидарство, като организация, не може да обсъжда и да се меси в политиката. Това би довело до проблеми, подобни на тези, които описах по-горе.
• Свободното зидарство може индиректно да повлияе върху мисленето чрез братята, които могат дискретно да влияят върху своята пряка среда.
• Това може да бъде постигнато само ако Братята напълно разбират масонството и използват масонските механизми с интелигентност и ентусиазъм – не на последно място и в своя личен живот.
• Следователно, нужно е провеждането на регулярни и висококачествени ритуали, за да може масонското послание да проникне в съзнанието на братята и те да могат да разпространяват Светлината извън Храма.”