.

Немският модел не може да бъде приложен в България

 

Брат Вили ДРАХ:

„Българските братя изградиха едно многостранно и силно развито масонство”

 

Брат Майкъл КУПЪР:

„Българските Свободни зидари са много повече мотивирани, отколкото някои братя в Германия”.

 

 

По време на отбелязването на третата годишнина от внасянето на светлина в ложа „Княз Александър I фон Батенберг”, ориент Русе, и втората годишнина от внасянето на светлина в ложа „Лесинг при изгряващото слънце”, ориент София, на 2 април 2011 г. в Русе, по идея на брат Емил Вичев и с помощта на преводача от немски език, брат Димитър Веселинов, брат Любчо Иванов от ложа „Розата на Тракия”, ориент Стара Загора, проведе обстоен разговор по актуални масонски въпроси с гостите от Германия, Най-уважаемите братя Майкъл Купър и Вили Драх.

 

 

– Най-уважаеми братя, Майкъл и Вили, колко пъти сте били в България и какви са впечатленията ви от нашата страна, от българина като човек?

Брат МАЙКЪЛ: От 10 години посещавам редовно България на всички конференции на Великата ложа. Днешното ми посещение е първо на ниво ложа. Винаги съм намирал както българските Свободни зидари, така и българите изобщо за много свободни и много открити хора. И аз се възхищавам на начина, по който и българите, и българските Свободни зидари възприемат Кралското изкуство, възхищавам се от начина, по който се работи в него. Забелязвам, че българските Свободни зидари са много повече мотивирани, отколкото някои братя в Германия. Естествено, говоря за британските Свободни зидари в Германия. Не мога да кажа какво е отношението от страна на останалите немски велики ложи.

Брат ВИЛИ: Аз съпровождам българското масонство от създаването му, от приемането на първите българи през 1992 г. в Мюнхен. Като дистриктмайстор, моя задача беше да организирам първите ложи в България. Официално, те бяха ложи на дистрикта Бавария и на Великата ложа на Старите свободни и приети зидари на Германия. През последните 20 години наистина бях много често в България. Наистина, след основаването на Великата ложа – вече не чак толкова често; но винаги – за конференциите ѝ и по специални поводи. И аз мисля, че българските братя при изграждането на своята Велика ложа направиха нещо впечатляващо. На тях им се отдаде за сравнително късо време да изградят едно многостранно и силно развито масонство. Естествено, имаше тенденции, развития, които не винаги бяха радостни. Но смятам, че всеки нов градеж, всеки нов растеж, е свързан с трудности. А за страната – общо бих казал, че има много потенциал. Същевременно обаче, мисля, че раждането и развитието на демократични структури изискваше – и все още изисква – повече време. Желая даденостите и потенциалът на вашата страна и на нейните хора да доведе до създаването на една силна средна класа. И противоречията между бедни и богати да не са толкова крайни.

 

– Каква е вашата лична оценка за състоянието на масонските пространства в България и кой е пътят за обединяване на техните усилия, за тяхното единство?

Брат МАЙКЪЛ: Като Свободен зидар на една призната и велика ложа съм принуден задължително да контактувам и обсъждам масонски неща единствено и само с една призната и регулярна велика ложа. Докато една ложа не е призната и не е регулярна, не мога да я приемам. Каквото и да кажа по отношение на другото пространство, то не би било уместно. За това не бих искал, а и няма да изразя дори и лично мнение.

Брат ВИЛИ: Мисля, че брат Майкъл Купър каза най-важното. В България има една призната Велика ложа. Ситуацията е такава, че до нея има една непризната структура. И тя е нещастна. Но това е чисто български вътрешен проблем, чисто вътрешна българска работа. Българите трябва по някакъв начин да се разберат и да уредят нещата. В международен план ситуацията е еднозначна.

 

– Двамата сте високопоставени масони, които знаете повече за признанието на Обединената Велика ложа на България от международното масонство. И понеже признанието е свързано с регулярността на една велика ложа, бихте ли споделили как се осъществи то?

Брат МАЙКЪЛ: Регулярността не е единственият белег на признаване. Става въпрос също и за това: дали една вече призната ложа иска да работи рамо до рамо с някоя друга. Едни са регулярни, други са нерегулярни, едни са признати, други – непризнати. Ако признатата Велика ложа не е съгласна – независимо поради каква причина – да работи с другите, то те няма да бъдат признати.

 

– Имам информация, че ти, Най-уважаеми братко Майкъл, имаш личен принос за признаването на Обединената Велика ложа на България от Великата Ложа на Англия?

Брат МАЙКЪЛ: Недиректно може би съм помогнал признанието да дойде по-рано. Но то щеше да дойде и независимо от това. А не само аз съм помагал. Особено много помогна и цялата Британска Велика ложа в Германия. Водещи велики сановници от Англия дойдоха на едно наше събрание, на което бяха поканени също и представители от България. И може би това ускори признаването на нейната Велика ложа. Но този, който имаше компетенциите по тези въпроси, беше Великият майстор на Обединените Велики ложи на Германия по онова време, брат Алфред Коска. Той бе този, който действаше активно и уреди представители на „двете партии” да дойдат на нашето Общо годишно събрание в Германия. По този начин, може би, цялата процедура беше скъсена.

Брат ВИЛИ: Аз мисля, че главният основание се съдържаше във факта, че Обединените Велики ложи на Германия бяха решили да създадат една Велика ложа в България и да я подкрепят след нейното раждане. По този начин те всъщност поеха някакъв вид настойничество за следващите години – да подпомагат Великата ложа на България, докато тя израсте. Беше прието двете страни да се обединят и така бе създадена Обединената Велика ложа на България.

Брат МАЙКЪЛ: Но основният принцип остава – една призната Велика ложа трябва да защитава основните ценности на масонството в една страна. Всъщност, това правило беше леко отслабено, когато се прие, че две велики ложи могат да защитават тези ценности, но ако и двете – отново ще кажа „двете партии” – се разберат помежду си и постигнат пълно съгласие; впрочем, тук първично е решението на признатата Велика ложа. И това е от значение, за да няма недоразумения. Има една призната Велика ложа и ако тя – и само тя – каже: „За нас не представлява проблем да съществува втора ложа и да работим съвместно с нея”, би могло да се случи втората велика ложа да бъде също международно призната. Но в момента у мен има колебание: дали подобно многообразие в Масонството (и то специално в една малка страна) би могло да бъде изразено чрез различни велики ложи. Затова, според мен лично, многообразието, за което споменах, би трябвало да се формира вътре в една единствена Велика ложа.

 

– Ще ви помоля да използваме вашия опит и информираност, за да отговорите на такива въпроси: как изглеждат в момента влиятелните масонски центрове в света и в Европа, какви са взаимоотношенията между тях, пълноценно ли е обединението на германските Велики ложи и здрав ли е конвентът там?

Брат ВИЛИ: Няколко думи за ситуацията в Германия. Трябва да се знае, че Германия като национална държава съществува от 1871 г. Преди това на немска земя е имало кралства, херцогства, княжества… И във връзка с това през ХVІІІ век към тях се създават и съответни велики ложи. През 1933 г., преди забраната на немското масонство от национал-социалистите, в Германия съществуват около 15 велики ложи с различни исторически и ритуални корени. След войната започва възстановяване на немското масонство и се проявява стремеж тези различни исторически, а също и ритуални, корени, да бъдат обединени в една велика ложа. Но към това се прибавя и фактът, че тогава в Германия има и окупационни зони, в които също се развиват масонски сдружения с британски и американски корени. Резултатът на тези стремежи се сумира във факта, че през 1958 г. различните велики ложи се обединяват, като се запазват техните исторически възникнали и покълнали идентичности на тези движения. Но чрез създаването на шапката, наречена Обединени Велики ложи на Германия, всъщност се получава така, че към външния свят Германия говори с един глас. Тази конструкция обаче се дължи на историческите дадености по това време в Германия. В този смисъл това е един уникат. И той не може да бъде приложен за българската действителност, тъй като тук няма такива дадености, които произхождат от различни исторически и ритуални корени. Т.е. немският модел не може да бъде имплантиран в България, той не е пример за нея. Тя трябва сама да намери своя модел, спазвайки водещия принцип – решаваща е позицията на признатата Велика ложа.

Брат МАЙКЪЛ: Всъщност, въпросното обединение в Германия се осъществи благодарение на Обединената Великата ложа на Англия. Три от Великите ложи, членки на сегашните Обединени Велики ложи на Германия, присъстваха в Лондон на разговори с Великия секретар на Обединената Велика ложа на Англия, сър Джеймс Стопс. Тогава се стига до това споразумение, което – все пак – дойде като едно облекчение. Беше задължително необходимо да се изработи такова споразумение, тъй като дотогава в една юрисдикция можеше да бъде призната само една Велика ложа. Към трите велики ложи, които изработиха въпросното споразумение, по-късно се присъединиха Американо-канадската Велика ложа и Британската Велика ложа.

 

– И все пак, не ми отговорихте на част от въпроса. Какви са взаимоотношенията между световните масонски центрове и – въпреки автономността на всяко едно национално формирано масонство – правят ли се опити да се постигне налагаща роля на някои от тези центрове по отношение на признанията, на решаването на конфликти и т.н.? Тук визирам и известната Комисия по признанията в САЩ.

Брат МАЙКЪЛ: Да, на американския континент има такъв форум. Но споменатата комисия е за цяла Америка – Канада, Северна и Южна Америка. Тя осъществява такива ежегодни събрания. Но изработва само препоръки за признаване. И ударението е върху „препоръки”. Тези препоръки не са задължителни. Решението: дали една велика ложа да бъде призната или да не бъде призната, лежи в компетенцията на всяка от великите ложи в Америка. А във великите ложи извън Америка, още преди години, са възприели практиката на придържане към мнението на обединените във вижданията им по въпроса за признанията британски велики ложи, т.е. на Великите ложи на Англия, на Шотландия и на Ирландия. Обединената Велика ложа на Англия има една формулирана препоръчителна насока за признание, в която са уточнени определени положения, които трябва да се спазват, за да се гарантира регулярността. С малки изключения, великите ложи в цял свят приемат тези основни правила. Но това също е въпрос на тълкуване. Някои от великите ложи проявяват желание да разбират тези правила по начин, различен спрямо онзи, по който ги разбират други велики ложи. И затова може да се стигне до ситуация дадена велика ложа да признава еди-коя си фракция, а пък друга велика ложа да признава не въпросната фракция, а друга фракция.

 

– Братко Вили, преди да продължиш разговора по този въпрос, искам да споделя, че аз съм виждал писмо на Комисията по признанията в Америка, което препоръчва, включително и в България, как да се развиват по-нататък взаимоотношенията между българските масонски пространства?

Брат ВИЛИ: Да, документът съществува, но… и аз ще повторя – максимално погледнато – това е само една препоръка. Това писмо описва процеси, за които комисията си представя някакъв начин, по който те биха се развили. Аз мисля обаче, че времето изпревари този документ, тъй като в момента все същата комисия не би желала повече да се занимава с България, докато българите не се разберат помежду си. Или – както брат Майкъл каза – всяка велика ложа по принцип е суверенна относно това: кого да признава. И този принцип е възприет от всички като един изпитателен инструмент. А иначе, тълкуванията не винаги са идентични. Аз мисля, че –може би не точно така, както беше преди години – но и сега, когато Англия признае някого, това прави много по-лесно признанието и от страна на останалите. И все пак, няма директиви. Всяка велика ложа е суверенна в своята практика по даването на признание.

 

– Братя, благодаря ви за този разговор. Накрая, какво бихте казали на българските масони?

Брат МАЙКЪЛ: Много сила, радост… и една частица мъдрост, за да бъде вашето бъдеще формирано по-конструктивно!

Брат ВИЛИ: Все по-нататък, и все така!

 

Публикация в сп. „Зидарски преглед“, кн. VI-VII, 2011 г.

 

към начало