Свободните зидари са занаятчиите на истинските добродетели
10-годишнина от Обединението на Регулярното свободно зидарство в България
Редовно отчетно-изборно събрание на ОВЛБ, Тържествен ритуал на I степен, София, 14 май 2011 г.
Поздравително слово на
НУ брат Янко Бонев, Стар Велик майстор на ОВЛБ
Най-уважаеми Велики майсторе,
Най-уважаеми Стари Велики майстори,
Високо и Многоуважаеми братя велики сановници,
Уважаеми братя Майстори на ложи,
Скъпи братя,
Похвална е инициативата на Най-уважаемия брат Григорий Вазов тази Отчетно-изборна конференция да премине и под знака на една забележителна дата от най-новата история на Българското масонство.
Днес ние честваме 10 години от Обединението на двете регулярни ложи, инсталирани в България: Великата ложа на България и Великата ложа на Старите свободни и приети зидари на България.
Преди 10 години тези две велики ложи, чрез Декрет за обединение, подписан на 23 април 2001 г. в ориент София, направиха така, щото българските масони да се гордеят, че членуват в една истинска, авторитетна, регулярна и международно призната велика ложа – Обединената велика ложа на България.
Като пряк участник в това събитие ще изнеса пред вас един кратък градеж относно този забележителен и уникален акт. Тук отварям скоба, за да споделя: наричам го уникален, защото не съм запознат дали в друга държава, освен в Англия, е имало такова обединение.
И така – какви бяха условията и предпоставките, за да се случи това.
На първо място – изборът на нов Велик майстор във ВЛССПЗБ.
На второ място – мъдрото решение на новото ръководство на ВЛССПЗБ да се отложи вече започнатата процедура за инсталирането на Върховен съвет към ВЛССПЗБ.
На трето място – от страна на Великата ложа на България, в качеството си на трети пореден велик майстор, традиционно съм изразявал становището на Великата Ложа за единно регулярно масонство в България. Заявявал съм нееднократно, че ще бъда истински удовлетворен от работата си, ако това се случи през времето на моя мандат.
На четвърто място – не без значение беше и фактът, че след срещата ми с новоизбрания Велик майстор на ВЛССПЗБ и преговорите с него, започнали отначало в предпазлив дух, те скоро преминаха в братски конструктивни разговори, базирани на взаимно зачитане и уважение.
В негово лице, за моя радост, срещнах съмишленик и продължител на линията, която бях следвал. Така че въпросът „кой ще води бащина дружина” за мен беше решен още в самото начало.
Брат Борислав Сарандев стана първият Най-уважаем Велик майстор на новата масонска структура, която въз основа на подписания споразумителен протокол на по-късен етап бе преименувана на Обединена велика ложа на България.
• • •
Скъпи братя,
Това обединение нямаше да има ефект, ако не се беше получила една истинска симбиоза между работилниците на двете бивши велики ложи и между братята, упражняващи Занаята в тях! Обединената велика ложа на България стана едно благоприятно регулярно масонско средище, към което по-късно се присъединиха много странстващи братя, заблудили се в лабиринта на познанието. И сега вратите на нашата Велика ложа винаги могат да бъдат отворени за тези, които искат да влязат и да работят в една истинска, автентична и интелектуална масонска среда.
И когато сега става въпрос за нашето обединение, не бива да пропускам един факт от голямо значение – силната международна подкрепа, която получихме.
За да можеше този акт да бъде регулярно осъществен, ние получихме безрезервната помощ и подкрепа от Обединените велики ложи на Германия с тогавашен Велик майстор НУ брат Алфред Коска и на неговия асистент – ВУ Брат Майкъл Кунце, както и подкрепата на братската Велика ложа на Швейцария „Алпина”, в лицето на тогавашния Велик майстор НУ брат Жан-Жак Суние, както и на нашия голям приятел – ВУ брат Халюк Санвер, тогавашен Велик секретар на Великата ложа на Турция. Всички познаваме неуморния радетел за истинско масонство в България, Великия представител на Обединени велики ложи на Германия към ОВЛБ – ВУ бр. Вили Драх, както и Стария велик майстор на Британските свободни зидари в Германия – НУ брат Майкъл Купър, който е бил с нас в решителни моменти от нашата история.
Не на последно място искам да благодаря на Обединената велика ложа на Англия за моралната подкрепа в лицето на ВУ брат Джеймс Даниел, тогавашен Велик секретар, с който проведох предварителна изключително полезна среща в Лугано, Швейцария по време на Годишната конференция на „Алпина” през 2000 година – среща, която беше особено важна предвид последвалите събития.
• • •
Скъпи братя, в следващата 2012 година ще се навършат 20 години от съществуването на Регулярното масонство в България. Предстои ни да направим една сериозна равносметка на изминалия период.
Убедени ли сме, че за тези години Регулярното масонство е станало цитадела на духовността и милосърдието?
Убедени ли сме, че за тези години Свободните зидари в България са станали синоним на почтеност, толерантност и родолюбие?
Задавам си този въпрос, защото смятам, че всички ние, особено по-старите от нас, вече извървели нелекия път, за радост все по-осезателно усещаме чистия полъх на духовността в нашия Храм. Задавам си този въпрос с вярата и надеждата, че ще съумяваме и ще намираме сили да отстраняваме ретроградните сили на профанските амбиции и ниските човешки страсти, които за жалост, като призрачни сенки от миналото, все още витаят в нашата обител.
Свободните зидари са занаятчиите на истинските добродетели и техните имена остават неизвестни за разлика от имената на разрушителите, които създават омраза и разрушение…
Но срещу тези разрушители има едно оръжие и то е твърдият кинжал на благородството. Нека имаме смелостта да го използваме. Накрая ще завърша с пожелание, което винаги съм отправял към себе си.
Нека широко отворим прозореца на собственото си душевно пространство за Божествения Дъх, без който никой не може да бъде велик. Може би тогава ще ни озари сиянието на Тривеликата Светлост и ще чуем Великото Слово, че всичко е Любов. И нека това сияние, чрез Светлината на разума, просветли съзнанието ни и ни даде сили, така че да не ни се случва нищо, което не би било справедливо, добро и красиво.
Нека не забравяме, че масонството е съвременна проекция на правилата за поведение, от което хората с добра воля и морал са се ръководили през вековете.
В прослава на Великия архитект на Вселената! ◊