.

Изграждане на характер

 

 

Конференция „Масонство и общество“, 2 ноември 2018 г. , София.

 

 

Бр. Калин Манолов, ложа „Сириус“, ориент София

 

Списание „Зидарски преглед“, бр. XX, декември 2018 г.

Обични братя,

Всички тук сме добри хора. И сме станали масони, за да бъдем още по-добри. Малцина от нас обаче знаят как на практика става това, макар да има безброй отговори на този въпрос. Аз ще ви предложа моя. Нарича се „изграждане на характер“.

Ние, свободните зидари, сме най-старото демократично общество на света. Имаме свободна воля, свободна съвест и неограничено от догми познание. Искаме не само масонството, но и човечеството, да бъде Братска верига на свободни, нравствено издигнати, просветени хора. За целта се усъвършенстваме нравствено и духовно – или поне сме длъжни да го правим. Не можем за изпълним обаче този наш дълг, ако нямаме ясен модел за това усъвършенстване – и за останалите извън храма, но не по-малко и за братята в него. Преминаването през различните степени далеч не ни гарантира, че наистина сме водени от Мъдростта, покрепяни от Силата и озарявани от Красотата в делата си. Все пак, да приемем, че сме по-близо от другите до Прозрението. Тогава сме длъжни да бъдем поне крачка напред по Пътя към Пробуждането.

Ако сме най-свободните хора в едно до вчера несвободно общество, сме длъжни да бъдем най-загрижени за моралното здраве на това общество. За да имаме основание да претендираме да бъдем негови духовни водачи, трябва да притежаваме комплекс от качества. Те се наричат „характер“. Този характер се изгражда, не се раждаме с него.

Всекидневното изграждане на характер е най-важната роля на един лидер. Ако той реши да обезцени характера, дa го игнорира или да не го изисква (първо от себе си и после от другите), ще хаби много време и енергия да разрешава конфликти, които сам е създал, или които е могъл да предотврати. Безхарактерният лидер няма да води, а ще следва; няма да управлява, а ще гаси пожари. И накрая ще се провали, но не сам, а заедно с всички, които са му повярвали.

В ложите ние правим точно това – стремим се да развиваме и прилагаме етичния характер. Това е лидерско поведение – истинските лидери дават личен пример. Така създават среда, в която отношенията са хармонични, мисленето – принципно, а решенията – мъдри. Тази среда ражда Закона, който ни дава Свобода.

Но няма Свобода без Истина. Истината променя хората, които я следват. Променя и обществото. Затова за нас истината има огромно значение. Ние неуморно преследваме и строго се придържаме към Истината. Поне в нашата ложа „Сириус“ се опитваме да правим това. Препоръчвам го и на останалите.

Обични братя,

В съзвучие с Албърт Пайк, който пише:

„Повечето хора имат чувства, не принципи“,

и отново с него, когато казва:

Принципите оформят правилата на действието и контролират поведението ни; и именно те са тези, за които настоява масонството“,

сега си позволявам да предложа на вашето внимание един кратък набор от принципи. Един своеобразен кодекс на моралните стандарти, към които трябва да се придържаме в преследването, откриването и разпространението на Истината.

Сведох тези принципи до десет, не защото се правя на Твореца, а защото 10 е числото на чудото, което създава всичките тайни на Битието. 10 символизира единството на Божествения и човешкия ред, то е Богоподобието – целта на нашето съществуване след посвещението ни, до което се стига по пътя на безусловната любов.

И така, тези 10 принципа са:

  1. Ние прилагаме истината върху себе си. Ние сме това, което казваме, че сме. Нашето поведение се определя от ценностите, в които вярваме.
  2. Ние прилагаме истината в обществените взаимоотношения. Правим това, което казваме, че ще направим, дори когато сме подложени на натиск да постъпим различно. Не манипулираме нищо и никого.
  3. Ние сме обективни. Представяме фактите точно и говорим прямо. Не подвеждаме и не заблуждаваме умишлено с преувеличения, полуистини и нарочни пропуски.
  4. Ние сме толерантни. Отнасяме се към другите така, както искаме те да се отнасят с нас. Приемаме чуждите действия, дарби, умения, стил, личности, раси, религии, като логични и допустими. Същевременно уважението на достойнството на другите не ни кара да приемаме и да се съгласяваме с неморални мнения и действия.
  5. Ние сме справедливи. Като поддържаме истината, разкриваме грешките и поправяме несправедливостта. Непредубедено оценяваме хората и събитията. Не потискаме безпомощните и не осъждаме невинните. Стараем се да определяме обективно кое е правилното действие, независимо колко трудно и болезнено може да бъде то.
  6. Ние сме отговорни. Самоанализираме се и призоваваме другите да правят същото. Поемаме лична отговорност за действията си и не прехвърляме вината другиму.
  7. Ние изпълняваме обещанията си. Държим на думата си, защото ценим взаимното доверие. Не обещаваме с лекота; откровени сме в даването на необходимата информация и сме старателни в изпълнението на обещанията си.
  8. Ние даваме най-доброто от себе си. И го правим всеки ден. Докато станем по-добри.
  9. Ние се самоконтролираме. Свободните хора приемат самоконтрола, защото така нуждата от обществен контрол над действията им намалява. Живеем съгласно моралните си принципи и съзнателно подтикваме другите към същото – като акт на запазване на свободата за всички.
  10. Ние учим и възпитаваме другите. Предаваме познанието, което сме придобили, и истината, до която сме стигнали, и на останалите. Така намаляваме невежеството в обществото.

Истината променя хората, които ѝ се подчиняват. Не е възможно хората, които търсят истината с постоянство, да не се променят. Постоянството е единственото нещо, което е напълно под наш контрол. Винаги има надежда за лична промяна, независимо от условията, в които живеем, и от това, дали другите хора се променят.

Общество като нашето, освен членовете си, е длъжно да насочва и властниците по пътищата на знанието и доброто. Ако и едните, и другите спазват принципите, които изброих, по-скоро ще построим Храма на човечността.

 

към начало