.

Символи и митове във философията на масонството

 

Брат В. Л., ложа „Звездата на София”

 

 

Сп. „Зидарски преглед“, кн. IX, 2012 г.

Масонството не е само братство на „свободни мъже”, то е също така и философия. Философията на свободното зидарство е закодирана в една изключително сложна система от символи.

Но защо това е така? И защо ритуалната философия на масонската ложа и до днес е покрита с воала на тайнството – дори и в най-демократичните страни?

Това е така, зaщото тайността и символизмът не са само средство да се скрият опасни идеи или информация от репресивно правителство или от доминираща религиозна институция. Тайнството има и друг, по-важен, езотеричен смисъл.

Наистина по комунистическо време поетите можеха да ползват метафорите и символите като куфари с двойно дъно – за контрабанда на опасни политически идеи. Това винаги е било така – и през Средните векове. Но метафорите и символите в поезията и изобщо в човешката реч и култура не са някакво изобретение с политическа цел. Те всъщност са в основата на поетическия език.

 

Метафори и символи винаги са били използвани, за да се изрази някаква по-дълбока реалност, която е отвъд способността на всекидневния разговорен език да изкаже или обясни.

Как можем да разсъждаваме за нещо, което не сме виждали и не бихме могли да видим или разберем напълно, като например Сътворението на света или предполагаемия Разум отвъд видимия свят? Как може да се направи видимо невидимото, освен чрез митове и символи?

В този смисъл тайно знание, знание за избрани и посветени хора винаги е съществувало. Още от времето на древноегипетските, гръцките и персийските мистерии. Масонските ритуали са всъщност модерна версия на древните орфически, Дионисиеви или митраически мистерии. Древните мистерии са били алегорични театрални представления само за посветени хора, представления, които са изразявали висшата истина или свещената реалност.

В края на известната Алегория за пещерата от „Държавата” на Платон, Сократ казва, че тези, които са видели Светлината (т.е. Истината отвъд нашия тъмен свят), не биха искали да се върнат в мрачния и нереален свят на сенките, прожектирани от Светилото на Истината върху стената на пещерата. Но ние трябва да принудим просветените, т.е. виделите Светлината, да се върнат, защото те могат да ни учат или управляват по-добре. Тези, които са добили светлината-мъдрост, не могат да бъдат корумпирани с материални притежания, завист или омраза, защото знаят, че всичко материално е измамно тук, в света на сенките.

В Бхагавадгита (която се смята за най-мъдрия Упанишад) пътят към Бога чрез Знание се нарича Жнана йога. Гностиците, както и кабалистите също вярват в съществуването на тайно Знание, закодирано в текста на Светото писание. Те не приемат този текст буквално, а търсят изгубеното Слово отвъд буквалността.

 

 

Масоните не са буквалисти.

И макар че те вярват в Бог, масонската философия, закодирана в символи и алегории, е обратното на религиозния фундаментализъм.

Фундаменталистите приемат Библията или съответната Свещена книга на тяхната религия буквално, без да разсъждават за тайното ѝ значение. Масонската философия е рационална, толерантна и инклузивна и в този смисъл е обратното на религиозния фундаментализъм.

Свободното зидарство като философия е един огромен компендиум от символно знание. Масонската философия се е развила до съвременната си форма през века на разума, века на научната революция и експерименталното познание (18 в.). Но тази философия е запазила в себе си и ренесансовата и предренесансова идея за единството на света, за Проекта на Великия архитект, който може да бъде предаден и обяснен само по символен път.

Много от членовете на братството са били водещи интелектуалци и просветители през 17-ти, 18-ти и 19-ти век. Но корените на масонската философия и тайният масонски ритуал отиват много по-назад във времето.

Всички религии ползват символи и митове, за да изразят по-висшата истина, която е отвъд нашата способност да я разберем или изразим по рационален начин. Религиозните символи и митове не са просто игра на нечие въображение или „опиум за народа”. Те изразяват една по-висша реалност, която не е възможно да формулираме или разберем, ако ползваме за описването ѝ само рационални съждения.

Ученикът на Фройд Карл Густав Юнг създава теорията за архетипите – символични образи или митове, произвеждани от нашето лично безсъзнателно, както и от колективното безсъзнателно на племето. Нашият безсъзнателен ум според разбирането на Юнг е ирационален, той използва езика на образите и символите, на архетипите, а не езика на силогизмите и предаването на рационално споделим опит.

В качеството си на психиатър Юнг наблюдава множество пациенти и стига до извода, че същите архетипи, които се явяват в някои от личните им сънища, съществуват и в древните митове. Той установява, че някои негови пациенти фактически сънуват древни митове, за които нямат никакво предварително знание. Така стига до извода, че архетипните образи и символи се създават и ползват както от личния безсъзнателен ум на всеки индивид в индивидуалните му сънища, така и от „колективното безсъзнателно” на народите в техните митове.

 

Митовете и символите не са непременно ирационални.

Националният флаг или националният химн например са рационално конструирани символи. Но те могат да бъдат мощно средство за обединяване на нацията. Един символ или един мит може да има невероятна креативна (или деструктивна) сила в обществото.

Символите могат да се определят като отворени метафори. Метафората е речева фигура, в която един видим обект или идея (означаемото) се идентифицира с друг видим обект (означителя). Например: „залезът е кървяща рана” (където един видим обект се идентифицира с друг видим обект) или „залезът е смъртта на деня” (където един видим обект се идентифицира с абстрактна идея). Означителят е винаги видим обект, но не и означаемото.

Символите са отворени метафори. В единия край на тази специфична речева фигура имаме ясен видим обект: цветовете и фигурите на националния флаг, орел, гарван, кръст, полумесец, шестолъчка. Но от другата страна на тази речева фигура имаме нещо, което е много по-комплексно и по-трудно за изразяване от един видим предмет или една специфична абстрактна идея както при метафората. Националният флаг символизира нацията, кръстът – християнството, полумесецът – исляма.

Митът е символичен разказ, който обяснява живота и света. Рационално конструираните митове се наричат алегории. Например платоновата Алегория за пещерата е рационално конструиран мит. Той изразява определена философия.

Пещерата е материалният свят, сенките на стената на пещерата са фалшивите привидности, които взимаме за реалност. Ние, приковани към стената с лице към нея, не виждаме истинския свят, който е отвъд входа на пещерата, зад гърба ни. Оковите са нашите предразсъдъци и навици, нашето незнание. Абсолютните идеи, които шестват навън пред входа на пещерата, са истинският свят, който се прожектира в пещерата от слънцето, от Източника на светлина. Светлината – това е абсолютното Знание или Бог.

 

Според старата дефиниция масонството е „морална система, завоалирана в алегории и илюстрирана със символи”. Масоните нямат своя уникална морална система, различна от ценностите на хуманизма.

Те са рационални хора, които разбират добре, че тяхната митология и символика не са непременно историческа или физическа реалност. Масонските митове и символи изразяват една по-висша реалност, която не може да бъде обяснена с чисто логически съждения на прост език.

Ритуалът по принцип, включително масонският ритуал, е пресъздаване на някакъв мит, което помага на участниците в ритуалното действие да се почувстват съединени с някаква по-висша, неизразима истина, отразена в мита. Макар че масонът задължително трябва да вярва в Бог, масонството не е религия. Хора с всякакви религиозни убеждения могат да бъдат масони. В „Конституциите” на д-р Андерсън религията на Свободните зидари е описана като „…тази религия, за която всички хора са съгласни, ако оставят специфичните си разбирания за себе си”.

Едно от първите неща, които чиракът масон научава, е, че зидарската ложа няма да се опитва да влияе на неговите религиозни или политически вярвания, семейни задължения или патриотичен дълг. Има масони, които са християни, други са мюсюлмани или евреи. Има масони от всички раси, от всякакви леви и десни партии. По-висшата Истина е отвъд конкретностите на политиката, религията и бита. „Името, което не може да бъде назовано” (според „Дао Дъ Дзин”), Словото, което е било в началото ( според Евангелието на Йоан), е навсякъде в живота, но все пак е отвъд всекидневния свят.

 

Масонската философия има много общо с гностицизма и кабалата.

Какво е гностицизъм? Това е всъщност общото име, дадено на доста разнообразни учения, не само християнски, датиращи от късната античност.

Името произлиза от гръцката дума „гносис” – която означава знание, но по-точно едно езотерично, мистично, висше Знание – божествена Светлина. Гностиците заимстват много от Египет и Персия, както и от Юдаизма. Но идеята за Гносиса, свещеното Знание, както и идеята за Един Бог, който е отвъд човешките възприятия и от когото целият материален свят еманира, има и платонически корен.

Според гностическото Евангелие на Тома, Христос казва:

„Ако тези, които ви водят, ви кажат „вижте, Царството е в небето”, то тогава птиците небесни ще ви предварят. Ако ви кажат „Царството е в морето”, то тогава рибите морски ще ви предварят. Но Царството е и във вас, тъй както и навсякъде около вас. Когато познаете себе си, тогава и вие ще бъдете припознати. И ще разберете, че вие сте децата на живия Отец…”

Очевидно това раннохристиянско разбиране за вътрешен и личен път към Спасението, без посредничество на църква, както и идеята, че всички хора са деца на Бога и съответно братя и сестри пред Бога, е различна от официалната доктрина, приета по-късно от Църквата.

Все пак някои гностически и дуалистични идеи упорито остават и преживяват цялото християнско средновековие. Тези идеи идват от Изток и чрез българската богомилска ерес повлияват силно на катарите в южна Франция. Средновековната еврейска Кабала и ислямският суфизъм също имат генетическа връзка с гностицизма.

 

Кабалистите, както и гностиците вярват, че Светото Писание има тайно свещено значение отвъд буквалния смисъл на текста.

Християните-гностици, от друга страна, виждат Христос като нематериален Логос (на български тази гръцка дума се превежда като Слово), въплътен в тялото на човека Иисус от Назарет. Те също вярват в едно тайно, по-висше Знание, което може да ни доведе до Спасение.

Иисус дава на учениците си Господнята молитва:

„Отче наш, Ти, който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля на земята, както и на небето! Насъщния ни хляб дай ни днес и ни прости дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си. И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото Твое е царството, силата, и славата – вовеки веков. Амин!”

Нека да дадем една възможна гностическа интерпретация на Господнята молитва, интерпретация, която би потърсила скрит символичен смисъл в нея. Според Евангелето на Йоан:

„В началото бе Словото и словото бе у Бог и Бог бе Словото.”

Христос, Месията, е това Слово (Логосът) на Бога. Той е Божията Мъдрост.

По време на Тайната вечеря Христос казва на апостолите:

„Вземете, яжте, това е моето тяло… вземете, пийте, това е моята кръв.”

И тук е основанието за Евхаристията, тайнството на Светото Причастие. Разбира се, Иисус не говори за буквален канибализъм или теофагия. Тялото на Христос не е буквално човешко тяло. То е Словото Божие, Логосът, Божията мъдрост.

Колкото до виното, от незапомнени времена то символизира Световния Дух, или Светия Дух. Ако Словото (или Мъдростта) е тялото на Христос, Светият Дух е кръвта му. Така че Светото причастие в тази гностическа интерпретация е приемане на духовна храна: приемане Мъдростта на Бог (която е Словото) и Световния Дух.

И ако приемем, като гностиците и кабалистите, че Светото Писание има по-висше, символично значение, тогава Отче Наш ще се окаже молитва за Божествената Мъдрост, а не само хляб за смъртното тяло. Божествената мъдрост е насъщна за душата, както хлябът за тялото.

Тази интерпретация на Светото причастие не е масонска. Защото масонството не третира тясно религиозни проблеми. Но масонството като философия, подобно на гностицизма от Късната античност, взема символите насериозно. Масоните търсят Божията Мъдрост, изгубеното Слово, изгубената тайна Дума на Архитекта на вселената.

Масонските символи и митове са преди всичко свързани с работните сечива на зидарите каменоделци и със строителството на храма на цар Соломон. Храмът на цар Соломон в известен смисъл символизира Вселената.

Ще започна в обратен ред, с един символ, който се явява само в третата степен на масонството. Това е Масонската надница. Казва се, че майсторът масон получава надницата си в „чужда страна”. Майсторите масони научават, че оперативните зидари в древни времена са получавали като отплата за своята работа жито, вино и олио.

 

Но Свободните зидари извършват морална работа, затова тяхното възнаграждение е духовно.

Тогава какво е естеството на „житото, виното и олиото”, които майсторът зидар ще получи като надница в „чужда страна”? Чуждата страна не е нищо друго освен духовното Царство божие. Това е царството на вечния Живот след смъртта. Майсторската (трета) степен в масонството също се асоциира с третата възраст, със старостта – времето, когато човек е изучил всички житейски уроци, изпълнил е всичките си житейски задължения и се приготвя за раздяла с живота.

Тогава какво символизират „жито”, „вино” и „олио” в „чуждата страна”, т.е. в духовния свят?

Житото се използва за приготвяне на хляб. Ако се върнем към предполагаемото гностическо тълкувание на хляба като тяло на Христос, който е Словото (Логосът), житото ( или хлябът) в духовния свят символизира Словото Божие. Това е изгубената Дума на Майстора, която масоните търсят – Логоса, Божията мъдрост.

Виното, според предполагаемото гностическо тълкуване на Светото причастие, символизира Светия Дух – тази витална сила във и отвъд Битието. Тази сила е тук, в нас и около нас, от Сътворението – тя е искрата на живота.

А какво е олиото? От незапомнени времена и особено преди времето на Томас Едисън, олиото се е използвало като източник на светлина. Значи духовното „олио” трябва да е този източник на Божията светлина, която ни просветлява и с която започва Изричането-Сътворение на света:

„В началото Бог сътвори небето и земята. И земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата. И рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.”

Духовната светлина, светлината на духовното познание и моралното учение, е това, което се предполага, че е привлякло потенциалния Свободен зидар към Ложата. Източникът на тази светлина ще бъде един от трите компонента на надницата, която майсторът зидар ще получи за трудовете на своя живот.

 

Централният мит на свободното зидарство е историята около строителството на храма на цар Соломон.

Храмът на цар Соломон е първоначално построен през 1005 пр. Хр. на хълма Мория, Храмовия хълм в Ерусалим. Смята се, че хълмът Мория е свещеното място, където Авраам се е готвил да принесе в жертва на Бог своя син Исаак, но е спрян от един Божи ангел. Според Библията цар Давид е искал да построи Храма там, но му е било забранено, защото ръцете му били окървавени, така че той оставя тази задача на сина си Соломон. Строежът на храма е започнат през четвъртата година от царуването на цар Соломон и третата година от смъртта на баща му Давид и е завършен за седем години. В най-свещеното място, „светая светих”, или „кадош кадошим” на Храма се е съхранявал Ковчегът на Завета. А в него са били Скрижалите със Заповедите, дадени от Бог на Мойсей.

Храмът е разрушен от вавилонския цар Навуходоносор през 587 г. пр. Хр., но през 515 г. пр. Хр., след края на Вавилонското заточение, втори Храм бива построен на същото място. Вторият Храм е разрушен от римляните през 70 г. сл. Хр.

Според Юдаизма и според някои християни хълмът Мория ще бъде и мястото на Последния Храм, който ще бъде построен при идването на Месията в края на дните.

Днес на Храмовия хълм се намират и две много важни мюсюлмански религиозни места – Куполът на скалата (от 690 г.) и Джамията Ал-Акса (от 715 г.). Според ислямската традиция Мохамед пристигнал тук с крилатия си кон и оттук се издигнал в Небето. Под джамията се намира Западната стена, свещено място за евреите. Това е подпорна стена, построена от Ирод Велики около Втория Храм. А Иисус, според Евангелията, проповядва във и около Втория Храм и предсказва, че той ще бъде разрушен през 70 г.

И така Храмовият хълм, седалището на първоначалния Храм на цар Соломон, е едно от най-свещените места в света. Той може да се смята за родното място на три религии, място, което все още играе важна политическа и религиозна роля в Израел, в Близкия Изток и в целия свят. За съжаление, вместо да бъде място на единство и толерантност, Хълмът е станал място на разединение и вражда между религиите.

Масонската свещена история започва с гилдията на строителите на Храма на цар Соломон – първите масони (т.е. зидари). Техният легендарен Велик Майстор бил Хирам Абиф. Всъщност имало трима Велики Майстори при строителството на Храма: самият цар Соломон, Хирам – царят на Тир (във Финикия, или днешен Ливан), и Хирам Абиф, който бил майсторът-строител на Храма. Хирам Абиф е споменат в Библията, в Трета книга Царства 7:13-14, като „син на една вдовица от Нафталимово коляно”, който бил „способен и изкусен в умението да прави всякакви неща от мед”. Тримата Велики Майстори ръководели хиляди майстори- зидари, чираци и калфи. Това са и трите степени в Свободното Зидарство.

Митът за Хирам Абиф, майсторът строител, играе централна роля в масонския ритуал. Хирам Абиф, според масонския мит, бил убит от трима калфи, които се опитали да измъкнат от него тайната дума на майсторите. Те били по-късно заловени, осъдени и наказани от цар Соломон. Но свещената дума била изгубена.

Може да се открие паралел между убийството на Хирам Абиф и гностическата и дуалистична идея, че първоначалният план на Твореца, или Архитекта, е бил омърсен и изгубен – или с помощта на силите на злото, или поради някакво недоразумение във времето на Демиурга (строителя) на Света.

Може да се види и паралел между Хирам и египетският бог Хор, син на Озирис, чиито аватар е египетския фараон. Озирис е убит от злия си брат Сет, но ковчегът му е открит в Библос (Финикия) и неговият син Хор успява да го събуди и вдигне със „здравото ръкостискане на бога-лъв”.

Работните сечива, ползвани от обикновените зидари, също имат символно значение в Свободното зидарство. Винкелът, пергелът, либелата, отвесът, 24-цоловата линия, чукът и мистрията са полезни и практични работни сечива в Оперативното зидарство. В Умозрителното зидарство (масонството) те имат символично значение. Винкелът (правият ъгъл) ни учи на морал във всички човешки взаимоотношения, либелата – на равенство, отвесът – на „правота (или честност) в живота и поведението”. 24-цоловата линия символизира 24-те часа на деня: масонът трябва да посвещава осем от тях на Бог или на „достоен брат в беда”, осем часа на собственото си призвание и осем – на съня.

Необработеният камък символизира новопосветения чирак, добър човек, който ще бъде направен по-добър и ще стане съвършен камък за храма. Масонът придобива съвършенство, като работи върху себе си със символичните сечива. Индивидуализмът и личната отговорност са важни характерни черти на масона.

Камъните за строежа на Храма са човешки същества. А хоросанът е братска любов. Храмът, който свободните зидари строят, е Духовният храм. И хората са както строителите, така и строителният материал.

Пергелът, кръстосан с винкел (прав ъгъл), е може би най-известната масонска емблема. Казва се, че пергелът е посветен на ложата, а винкелът – на майстора. Някои изследователи са забелязали обаче, че разтвореният пергел с винкел под него представляват два триъгълника, сочещи в противоположна посока. Ако добавим основите на триъгълниците, те ще се превърнат в шестолъчката, Звездата на Давид, както още се нарича щитът на бащата на цар Соломон. Звездата на Давид се състои от два триъгълника – единият сочи нагоре, към небесния или свещения свят, а другият – надолу, към материалния свят. („Пътят нагоре и пътят надолу са един и същи път” казва и Хераклит.)

Англоезичните масони използват буквата „G”, която се поставя в центъра на масонската емблема. Буквата „G” може да означава Geometry (Геометрия) или God (Бог). Отново земното и Небесното се кръстосват в тази буква.

Библията, „Великата светлина в масонството”, е важен елемент от „обзавеждането” на ложата. Но масоните, които не са християни, могат да използват тяхната собствена Свещена книга – Еврейската Библия или Корана.

Може още много да се говори за митовете и символите в масонството. За символиката на числата и на Питагоровата теорема. Но в този текст споменавам само най-важното и искам накрая да се върна там, където започнах. Масонството е не само братство на свободни мъже. То е езотерична философия, философия, изразена в митове и символи. Масонският ритуал е начинът, по който се изразява тази древна философия. Масонският ритуал е таен, само за посветени, по същата причина, по която древните египетски и гръцки мистерии са били тайни. Причините са езотерични, а не политически. Езотеричното знание изисква посвещение. За да видим светлината, трябва да се освободим от оковите на всекидневието. ◊

 

към начало