АНКХ – за смисъла и значението на един от най-древните символ

 

 

Бр. А.С., майстор на ложа „АНКХ“, ориент София

 

 

Древноегипетският кръст АНКХ  е един от най-древните символи, достигнали до нас при това с почти непроменена същност. Съвсем точното му произношение едва ли би могло да бъде реконструирано, но и АНК, АНХ, АНКХ и АНКХ са напълно допустими и всичките форми (в т.ч. и ОНК) широко се използват по света в зависимост от особеностите на съответния език.

Етимологията на името клони към древния египетски корен ‘НХ, който означава ‘живот’, но и ‘душа’. Основният смисъл на този символ е ‘възпроизводство’, ‘единение’ и – като цяло – ЖИВОТ и ЖАЖДА за ЖИВОТ, с малката забележка, че смисълът клони по-скоро към ‘БЪДЕЩ ЖИВОТ’, в т.ч. и ‘ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА’, или по-общо казано, ‘Безсмъртие’. Последното се налага от факта, че символът е бил присъщ както на боговете на зачатието и жизнеността, така и на боговете на смъртта и задгробния живот. По тази причина в Древен Египет кръстът АНКХ понякога е бил присъщ на Инанна и Ищар, на Изида и Озирис, а в по-късни времена – на Афродита и Венера . Терминът „венерино огледало” е късна профанация като нарицателно за този символ, който в астрологията е знакът на планетата Венера и означава Любовта и Женското начало. В гробницата на ТутАнкхАмон обаче е открит изящен такъв кръст-амулет, който е изпълнявал именно функциите на огледало.

Както сме чели, за египетската култура е била характерна изумителната връзка между дума/фраза и образ. Йероглифите, превърнали се в официална писмена система, освен всичко са давали божествено покровителство, знание и защита. В този смисъл кръстът АНКХ, от една страна, е бил смятан за могъщ амулет, а, от друга като йероглиф е означавал ‘Живота’ в цялото му разнообразие и ‘Безсмъртието’. Чисто символично, ако го разгледаме съставно, ще видим, че цялостният символ се състои от кръста ‘ТАУ’, обозначаващ земния живот, а над него е ‘кръгът’, или ‘елипсата’, обозначаващи вечността. Погледнато по този начин, цялостният символ АНКХ означава дори повече от „просто живот” и повече от „просто безсмъртие”, защото означава преди всичко „ТРАНСФОРМАЦИЯ”, трансформация на всички жизнени процеси, единността на божественото създание.

Много специалисти разглеждат символа АНКХ като дуалистична комбинация на мъжкото и женското – комбинацията Озирис/Изида или съюз между Земното и Небесното. От езотерична гледна точка този съюз може да бъде изтълкуван и като божествения произход на човека (от духовния кръг) и физическото му падение към вторичното мъжко/женско възпроизводство. В частност смес от чисто божествено и по-скоро земно се съдържа и в един от Древноегипетските митове за сътворението, символизиращ Мистерия, който разказва за децата на слънцето Амун Ра (Ре), как Богинята на Любовта и Живота Изида (Изис) с помощта на сестра си Нефтида (Нефтис) и племеника си Анубис събрала разхвърлените по цял Египет части от трупа на своя божествен съпруг и брат Озирис (разчленен от брат му Сет). От всички 14 части те събрали 13, а четиринайстата я направили сами допълнително, с „подръчни материали”. След съживяването на Озирис и след като му е било поверено Задгробното царство, се ражда синът на Изида и Озирис – Хор.

В духа и смисъла на всичко казано не е чудно защо този символ често е бил възприеман и като „Изгряващо слънце” (както е в „Книгата на мъртвите”, където Атоун(Амоун)-Ра/Ре е издигнат към небето от Анкх в присъствието на екзалтираните Нефтида и Изида) , и като „Ключ към живота”, „Ключ към Задгробното царство” и „Ключ към Нил”, респективно „Плодородието”. Значенията му, свързани с понятията „Здраве”, „Благосъстояние” и Щастие”, имат и допълнителна причина, свързана с известния в Древен Египет лечител Имкотеп (живял около 3000 П.Х.), който е бил личен лекар на семейството на фараона. Много години след смъртта му той е бил провъзгласен за бог на медицината в Египет. Той никога не се е разделял с този амулет и е бил погребан с него. Интересно е да се отбележи, че в днешно време редица фармакологични фирми използват символа на кръста АНКХ именно с тези негови асоциации със здравето.

Въпреки своя, да го наречем, „езически” произход, ранното Християнство с лекота възприема и запазва кръста АНКХ, като го нарича „Кръст АНСАТА”, понякога изобразяван или като , или . За ранните християни в Египет, коптите, кръстът АНКХ запазва символичното си значение за вечен живот, но вече обяснено като подарък на човека, благодарение на жертвената смърт на Спасителя. Той запазва и значение на ключ към Божественото знание – долната част ТАУ е била знак за мъдрост, а кръглата над него – знак за Вечно начало. Той навлиза до такава степен в коптската ритуалистика, че е невъзможно коптски свещеник да застане пред богомолец без „ръчен кръст”, тоест без Анкх/Ансата, с който той допира челото на богомолеца, след като последният първо го е целунал. В Европа кръстът Ансата се нарича още „Кръстът на св. Антоний Египетски”, а още се свързва със св. Франциск от Асизи. Много може да се изговори за този древен символ и за амулета, който е бил изработван според него. Той наистина е бил едно от най-свещените неща в Древен Египет, знак за живот, за клетва, за завет. Богове, фараони и мумии на покойници неизменно са държали кръста Анкх в дясната си ръка. Притежанието на този амулет е диктувало живота и смъртта като едно единно цяло както за смъртните, така и за безсмъртните. Боговете са дарявали на душите на оправданите на Страшния съд именно АНКХ и душата, получила този дар е имала право да живее още сто хиляди милиона години. Като йероглиф и семиотичен знак, съдържащ в себе си божествената жизнена сила, кръстът АНКХ е бил нанасян по стени, по паметници, по покъщнина, по най-различни предмети.

Във формата на кръста АНКХ са били изработвани всевъзможни амулети, изпичан е бил ритуален хляб, от лотоси и папируси са били изплитани анкх-букети и венци.

Тук е мястото да бъде споменато, че кръстът АНКХ под най-различна форма се среща и на много други места и в най-различни култури, където е или спонтанно привнесен, или е бил заимстван или е присъствал по съвпадение и е нямал нищо общо с първообраза. Такъв е вероятно случаят в Перу, където е открит подобен символ, датиран от 7 век, използван от културата Мочика (Мохика), който за разлика от познатия ни кръст АНКХ има плътна елипсовидна част над кръста ТАУ . В края на 1960-те наравно с прословутия хипарски знак  „пасифик” е бил използван и кръстът Анкх, а и до ден-днешен продължава да е част от различни субкултури, както и част от най-различни магически „начертания”, аксесоарика и паранаучни подходи. Разбира се, всичко това отново не бива да се смесва с онези култури, системи от знаци и символи, където присъствието на кръста АНКХ е строго дефинирано и правомерно, както например при евреите, които винаги са поставяли много високо символа на ТАУ, символизиращ Живота, и именно Тау са рисували еврейските деца върху вратите с кръвта на жертвен агнец след първата Пасха, а изображението на бронзовата/ите/ змия и в затворен кръг символизира Вечното. В Хиндуизма пък целокупният символ на АНКХ се възприема по-скоро като Божествено око.

В масонството, за разлика от много други системи, боравещи с богата символика, случайни или привнесени символи няма. Всеки символ, който Свободното зидарство е възприело от съкровищницата на човешкото знание и история, има своето строго дефинирано място и да го наречем, „достатъчно” обяснение. Не е тайна дори за непосветените, че ние, масоните, символично измерваме своето поведение с отвес. Еврейската дума за отвес е ‘НА-АНКХ’. Без да влизаме в изчерпателност спрямо значението на египетския кръст АНКХ, можем да го съпоставим с понятието ‘Живот’. Като цяло – дума, значение и символ – с чиста съвест бихме могли да преведем понятието като ‘Моят отвес’ или като ‘Отвесът на моя живот’, ‘Отвесът на моето поведение’.

Ето как един някогашен древноегипетски инструмент за измерване на прилива на река Нил, трансформирал се впоследствие в сакрален символ на Вечния живот и Трансформацията, придобива конкретно масонско значение и заема своето трайно място в системата от масонски символи и знаци. Разбира се, ако копнем малко по-дълбоко и малко „встрани”, ще прочетем, че Албърт Пайк например е смятал кръста Ансата (Анкх) за началото, за първообраза на „Лъвската лапа”, от която масоните са се въздигнали. Вероятно това е и причината в обряда, наречен „Шотландски”, в създаването на който Пайк има забележително участие, изображението на кръста Ансата да е задължителен елемент (например върху единия от двата сфинкса в 33˚). Каквото и да бъде казано обаче, едно е неоспоримо – древноегипетският кръст АНКХ, като символ на Живота, на Трансформацията и в този смисъл на Вечния живот е неоспорим масонски символ, който ни свързва с най-древните времена на човешката цивилизация.