Двата Великдена

 

 

Градеж на НУ Бр., проф. д-р Клаус Хорнефер, Стар Велик майстор на ОВЛ на Германия и Стар Велик майстор на Великата ложа на СС&ПЗ на Германия

 

Изнесен е по повод годишния празник на ложа „Княз Александър І фон Батенберг”, ориент Русе на 15 април 2012 г.

 

 

Какъв юбилей! Точно преди 100 години най-големият дотогава, най-луксозният параход, ТИТАНИК, потъва във вълните на Северния Атлантик. Едва около една трета от приблизително две хиляди и двестате човека на борда са спасени. Нужно ли е да припомням историята на тази катастрофа? Всеки я знае, а почти всеки е прочел някое от безбройните, посветени на това нещастие писания или пък се е запознал с героите на някой от многото филми по същата тема. При това тук не става дума за морската катастрофа с най-голям брой жертви. На 30 януари 1945 година в ледените води на Балтийско море (Бел. ред. торпилиран) потъва претъпканият с бежанци „Вилхелм Густлоф”. Загиват повече от 9000 души. И тази история е разказвана множество пъти, макар да не привлича толкова внимание, колкото първата. Прекалено много са ужасите от времето на Втората световна война, за които има да се говори. Не възнамерявам да правя подобно нещо, макар споменаването на тази история да не е съвсем неуместно.

Днешният ден е ден на приятелство. Ден, в който празнуваме четвъртата годишнина от основаване на ложа „Княз Александър Първи фон Батенберг”, номер 42, в ориент Русе. Освен това ние, западноевропейските гости, имаме уникалната възможност да посрещнем за втори път Великден в рамките на съвсем кратък срок. Българският е утре, 15 април, само една седмица, след като сме отбелязали тържествено нашия, на Запад. На този забележителен феномен искам да посветя някои размисли. Великденският празник е най-големият в църковния календар, тъй като дава повод да си спомним за смъртта и възкресението на Иисус Христос. Въпросът, кога точно през годината следва да се отбележи този празник, е свързан с фикцията, може да се каже също така – с вярата, че съответните действия и свещените ритуали се извършват в правилното време. Дори съвременни люде, които нямат никакво отношение към църквата, не могат да се освободят напълно от магията на определената дата.

Неотдавна се проведоха избори за нов президент на ФРГ, а именно на 18 март.  Можем да си спомним за други събития от немската история, които се свързват със същата дата. Така например първите и единствени свободни избори в историята на залязлата ГДР се провеждат на 18 март 1990 година. Други близки дати бележат някои трудни моменти от републиканската история на Германия1. Заради това навярно се чуват мнения, според които 18 март би бил подходящ за провеждане на бъдещи избори за държавен глава на Германия. Като свободни зидари ние сме свикнали с напомняне за подходящото време в началото и преди края на всяка храмова работа. Тук става дума за подходящото време от денонощието, а не за дата. Зад представата за „правилност” на времето се крият древни идеи във връзка с действието на символично-религиозни процедури. Впрочем, що се отнася до избора на дати, надали сме сериозно ограничени от нещо. Така например отговорните за съдбините на нашата ложа братя се решиха преди време на един приятелски жест, като преместиха празника на ложата от януари, когато се пада в действителност2, в по-удобното пролетно време. Рожденият ден на британската кралица, сам по себе си съвършено ясно и точно известен, а именно 21 април3, се отбелязва тържествено, както знаем, през юни. Датата за отбелязване на Великден би могла преспокойно и без да затрудни особено всички ония, които ги е грижа за това, да се фиксира в който да било пролетен ден, например в оня, който бележи астрономическото начало на пролетта за Северното полукълбо, където живее преобладаващото мнозинство от човечеството. Началото на пролетта се определя астрономически като миг, в който слънцето пресича възходящо небесния екватор. Говори се за „възходящ възел”. За настоящата, 2012 година, това се случва на 20 март4. Метеоролозите обаче, както знаем, приемат за начало на пролетта първия ден от месец март. Би могло например да се фиксира твърдо като дата за Великден първата неделя след първи март. Това с положителност би улеснило някои планове. Всъщност през 1928 година британският парламент позволява на англиканската църква да отбелязва Великден през първата неделя след втората събота от месец април5. Това се пада тази година на 15 април, тоест утре! Традиционният църковен закон обаче казва нещо по-друго. Решаващо е обстоятелството, че най-важните събития от жизнения път на Христос са събрани около юдейския празник Пасха – така гласи преданието. В края на краищата Иисус от Назарет е евреин. Пасхата е сред ония празници на юдейството, които са обвързани с природата и историята6. Към тях принадлежат още Шавуот, едноседмичен празник, свързан с даряването на Тора на Синайската планина, Сукот, празник на скинията и самата Пасха, посветена на бягството на еврейския народ от египетско пленничество. Съгласно юдейската традиция този празник започва вечерта на 15 Нисан. В библейски времена календарът започва напролет с месеца Нисан. Той се смята месец на избавлението, понеже изходът на евреите от Египет поставя начало на тяхната история като народ. Връзката на Великден с еврейския Пасха проличава от самото наименование в различни езици. Еврейският термин за Великден произлиза от арамейската дума пас-ха, която пък се свързва със староеврейската песах. Тук можем да отнесем френската Pâques, италианската Pasqua, испанската Pascua, нидерландската Pasen и – нещо, което надали бихме очаквали – турската Paskalya. В повечето славянски езици Великден се назовава Велика нощ или Велики нощи, като например полското Wielkanoc, чешкото Velikonoce или словенското Velikanoč. Балтийците използват също като българите Великден: литовците – Lieldienas, латвийците – Velykos, българите – Великден. Произходът на немското Ostern и английското Easter остава неизяснен с положителност. Думата би могла да се свърже с изток – Ost, или със старогерманското Austro – зора. Понеже според Евангелие от Марко 16, 2 празният гроб е открит рано призори, зората е символ на Възкресението. От Четвърти век съществува правилото да се будува през цялата великденска нощ: Nemo igitur illa nocte dormiat uscue ad auroram7.

Евреите свързват същото правило с Нощта на будния Господ, през която Той извежда израилтяните от Египет. С Великден се свързват толкова много предания, колкото с никой друг известен феномен.

Проблемът с датирането на Великден произтича от несъответствието между лунните цикли и слънчевата година. Лунните фази се наблюдават безпроблемно. Така започват и еврейските месеци – с първото показване на тънкия лунен сърп след новолуние. Евреите го наричат „Нова светлина” – Молед. Първите и най-прости календари прибягват до лунната година, съставена от 12 по правило синодически8 месеца. Един синодически месец обхваща времето от едно до следващо новолуние. То се равнява почти точно на 29 ½ денонощия9.

Продължителността на денонощието, която се определя от земната скорост на въртене, не съвпада за съжаление с времето на лунните обиколки. Това състояние на нещата намира отражение в променливия брой денонощия за месец – 29 или 30. Така една година обема 354 денонощия, докато истинската лунна година е с 8 ¾ часа10 по-дълга. Посредством добавяне или отстраняване на допълнителни денонощия се постига средна продължителност на месеца от лунния календар, която се разминава с действителната с по-малко от една секунда11. Това представлява едно забележително постижение на ранните математици и астрономи.

Пример за чисто лунен календар е днешният ислямски вариант. Подобен изчистен лунен календар е твърде удобен за определени нужди12, но страда от недостатъка да не отразява годишните времена. Поради това обстоятелство ислямските празници настъпват по различно годишно време – движението на луната не е в синхрон със земното. Би било много по-удобно, ако лунните периоди траеха точно по 28 дни, така че годината да включва точно 13 месеца или 364 денонощия. Добавянето на въпросния тринайсети месец се прави още от древните гърци.

Астрономическата слънчева година съвпада с обиколката на земята около слънцето13. Тя обхваща 365 ¼ денонощия. Най-ранният календар, както бе вече отбелязано и както е естествено да бъде, е лунният. Още със зараждането на земеделието в зората на каменния век започва да се усеща необходимост от съобразено със слънцето времеизмерване. Когато се прави опит за съвместяване на лунни фази и годишни времена, говорим за лунно-слънчев календар. За изравняване се използва, както при месеците с различна дължина, въвеждането на допълнителни денонощия. Така е например при едно от древногръцките решения – на Метон, 432 година преди Христа. Тук няма да се занимавам с комплицирания, т.нар. „метонически цикъл”. Ще се огранича само със следното: Казаният цикъл се гради върху обстоятелството, че 19 слънчеви години обхващат около 235 синодически месеца. Метоническият календар използва месеци с различна продължителност – 29 или 30 денонощия, както и променливи месеци, които образуват в своята съвкупност един цикъл от 6940 денонощия. Разминаването между луна и земя възлиза общо само на 125 минути. Това е по-малко от една промила14. При това метоническият цикъл предоставя възможност за много точно прогнозиране на слънчеви и лунни затъмнения.

Еврейският календар е от лунно-слънчев тип. Също както при обикновените лунни календари той е ориентиран към лунните фази. Нормалната година обхваща 354 денонощия и 12 месеца с различна продължителност. Всеки месец започва по принцип в деня след новолуние, тоест началото на месеца съвпада с лесен за наблюдение феномен. Това начало не съвпада винаги с лунните фази. Началото на годината може да се отмести с ден или два във връзка с различни, ритуално обусловени изключения. Освен това съществува и добавян към определени години тринайсети месец. Пасхата започва винаги вечерта на 15 Нисан. Тази година това се пада в петък, 6 април. Както и трябва да бъде, тогава е пълнолуние. Според еврейската традиция денят започва винаги от вечерта. Той не се ограничава от изгрев до залез, както е при нас. Освен това за залез се приема 18 часът, независимо от фактическото време, в което слънчевият диск се спуска зад хоризонта.

Еврейската година започва сега с Рош Хашана, първия ден от есенния месец Тишри, а не на 1 Нисан. Еврейският календар е сложен, но много точен. Едва веднъж на 219 години се налага да се внася корекция от едно денонощие за изравняване на средната година със слънчевата. Определянето деня на Пасха е елементарно, но трудоемко. Във века на електронните калкулатори вече не представлява проблем.

За смъртен ден на Иисус се смята един 14 Нисан, който се пада в петък. Следователно великденската дата е поставена в зависимост от този 14 Нисан, пресметнат в съответния календар на новото време. Пролетният месец Нисан започва в съответствие с идеята за „нова светлина” на 1 Нисан. В противовес на еврейския календар използваният от римляните по времето на Христа се отличава с поразителна простота. Ранните римски календари се основават върху лунната година, но впоследствие са правени редица реформи в опити да са пригодят те към броенето на слънчевата. С дълготрайно значение остава само една от тях, а именно направената по времето на Юлий Цезар през 46 година преди Христа. Нареченият на негово име юлиански календар включва 365 цели денонощия. Тъй като тропическата слънчева година е с около ¼ денонощие по-дълга, на всяка четвърта година към месец февруари се добавя един допълнителен ден – 29-ти. Този календар е използван още в Египет. Поради редица проблеми, свързани с пригаждане на старите мерки, както и в резултат от единични грешки при използването му, календарът претърпява нови изменения при управлението на Август. Така че юлианският календар е в действие, ако трябва да сме съвсем точни, едва от осмата година след Христа.

Малоазиатските християнски общини се придържат към 14 Нисан, когато определят точната дата за празнуване на Великден. Римските и други райони се ориентират към първата неделя след пролетното пълнолуние. Към средата на Втори век след Христа възникват и се разгарят все повече т.нар. „пасхални спорове”, които биват разрешени чак през 325 година, по време на Първия вселенски събор в Никея. Като начало на пролетта се определя датата 21 март. Причина за това е обстоятелството, че в казаната година началото на астрономическата пролет наистина се пада на 21 март. За пролетно пълнолуние се приема или въпросният 21 март, или първото пълнолуние след тази дата. При това положение Великден се празнува в неделята след пролетното пълнолуние или когато самото пълнолуние се пада в неделя, една седмица по-късно.

Юлианската календарна година е с 11 минути и 14 секунди по-продължителна от тропическата. Ето защо, както забелязват най-напред астрономите, началото на пролетта, първият неин ден и съответната нощ се местят по отношение 21 март. Определеният по дефиниция начален момент закъснява. Към Шестнайсети век официално установеното начало на пролетта настъпва цели десет денонощия след астрономическото. За да се справи с положението, папа Григорий ХІІІ провежда през 1582 година календарна реформа. Тя предвижда най-вече отпадане на едно от допълнителните денонощия, когато изразяващото годината число се дели на 100, но не и на 400. В резултат от това годината 2000 например е високосна. На второ място, десетте денонощия от 4 октомври до 15 октомври 1582 година биват зачеркнати. Аз си спомням съвършено ясно първия случай, при който попаднах на две дати, отбелязани за едно и също генеалогическо събитие – рождение или смърт, – докато преглеждах старинен черковен регистър. Втората дата бе маркирана с добавката stili novi, с което се напомня за новия григориански календар.

Първоначално той се използва само в католическите държави. Прусия го възприема още през 1612 година, а останалата протестантска част от Германия – през 170015. В Русия той е въведен през 1917 година, а в Турция – едва през 192716. Що се отнася до насрочване на Великден, независимо от решението на Никейския събор, проблемите си остават. Действителното астрономическо начало на пролетта се мести заради неравномерния характер на лунната орбита. Григорианските календарни реформи съвсем не довеждат до опростяване на нещата. Източните църкви поемат по собствен път. Те се придържат твърдо към 0:00 часа на 21 март, определен като начало на пролетта от юлианския календар.

Астрономическото пълнолуние се изчислява за йерусалимския меридиан. След като почти всички държави въвеждат григорианския календар, източните църкви също изпитват необходимост от реформа, за да се постигне единство при определяне датата за Великден. През 1923 и 1997 година се провеждат международни конференции точно с такава цел. Те се натъкват на непреодолими пречки в лицето на съмненията, които хранят източните църкви по отношение мащабите на евентуалната промяна, които намират за неприемливо големи17.

И така през настоящата 2012 година източният и западният Великден отново се разминават. Всъщност разликата може да обхване до пет седмици. Причина за това е едно специално решение на Първия никейски събор, съгласно което Великден не може да съвпада с Пасха. Това решение явно е от твърде съществено значение за източните църкви. Така или иначе, на Запад празнувахме Великден на 8 април, а за Българската източноправославна църква той е в утрешния неделен ден. Еврейският календар определя за текущата година едноседмичен празник Пасха, който протича точно в този промеждутък – от 7 до 14 април. През последните две години – 2010 и 2011 – западните и източните църкви празнуваха заедно – съответно на 4 и 24 април. Това ще бъде пак така след още две години, на 20 април 2014.

Великден е църковен празник, при това най-големият. Той се отразява обаче и върху профанския живот в ред отношения. Достатъчно е да си спомним за пролетните ваканции или коледните пътувания. Забележително е обстоятелството, че хората са запазили в своите обичаи и ритуали множество древни елементи, някои отпреди Христа. Макар лично аз, както и моите братя и сестри да не сме възпитавани в религиозно семейство, Великден бе и за нас най-големият празник след Коледа. По правило подаръци не се дават, за разлика от на Коледа, ако се абстрахираме от сладките „лакомства” и „домашните” яйца. Но най-приятната част си оставаха усилията и удоволствието да търсим неизвестно от кого скритите тук или там обекти на наши желания. По-късно собствените ни внуци продължиха същите упражнения, а за родителите, за баби и дядовци остава удоволствието, което доставя радостта да ги наблюдават. До ден днешен стои открит въпросът, дали е редно твърдо сварените яйца да бъдат лично от нас боядисани, или е допустимо да се купят готови. При нас отговорът на този въпрос зависи от това, дали старците ще си останат самички на празника, или не.

Съществува едно може би не съвсем подходящо, но пък красиво обяснение за обичая да се консумират боядисани кокоши яйца на Великден. Той се свързва с правилата за постене. По време на 40-дневния пост не се допуска консумиране на месо, мляко, яйца. На кокошките обаче няма как да се забрани носенето на яйца през този период. За да издържат яйцата до края на поста, те били твърдо сварявани, а за да се различават от снесените след това – боядисвали ги в червено18. Към великденските обичаи принадлежи също и храната, която не носи литургичен характер, но си остава част от традицията. Например великденското агне. От ранното ми детство почти задължителен елемент от празника съставлява великденският огън. Обичаят да запалиш собственоръчно огън в дните преди Великден или в самата празнична неделя доказва, че тук става дума за празник на светлината. Често пъти с това се напомня за прогонването на зимата, която може дори да бъде представена по подходящ начин и изгорена в огъня. За жителите на Северна Фризия великденският огън се замества от Biikebrennen. Празнува се още на 21 февруари. Фризийската дума Biike се превежда със северогерманската Bake, която означава навигационен брегови знак. Обичаят има определена връзка с края на зимата, а следите от огньове, които са оставени по фризийските брегове, преспокойно могат да са спомени от някакви навигационни системи за сигнализация. Вън от съмнение остава обстоятелството, че тези огньове имат нещо общо с християнския великденски празник само дотолкова, доколкото и те отбелязват настъпващата пролет, ведно със завръщането на светлината и топлината.

И с това кръгът се сключва. Ако приемаме Великден като празненство на завърналата се светлина, ще си спомним също, че съюзът на свободните зидари представлява един светлинен култ.

Кое е преживяването, оставило най-дълбока следа в житейския път на един масон? Даването на Светлината. Кое е най-важното събитие в живота на една ложа? Внасянето на Светлината. Всяка работа в Храма започва със „събуждане” на Светлината, която съобразно възприетите представи е постоянно притежание на ложата, а сега се запалва отново, за да се разпръсне празнично навсякъде от олтара. Тук се има предвид не конкретното помещение, което ни е събрало, а светът като цяло. А самата светлина не е просто символ на топлина и ясни простори.

Носители на Светлината не са сановниците в ложата, а всичките братя. Ние трябва да я имаме постоянно у себе си, за да я пръскаме около себе си. Това е Светлината на висшата човечност, в която следва да ни възпитава нашата общност. Който успее да научи този урок, ще съумее въпреки всички съблазни и несгоди да опази жизнени даровете на нашия съюз, докато е жив, както са сторили това всички ония, които след времена на мрак и заплахи са връщали към живот стари ложи и са основавали нови, както се случи и в Русе преди четири години. ◊

 

Бележки:

1. 18 март 1793 година, Майнц: Прокламирана е първата република на немска земя. 18 март 1848 година се смята за начало на т.нар. Мартенска революция от 1848 година, която дава живот на Паулскирхенския парламент.
2. Светлината е внесена на 18 март 2008 г.
3. 21.04.1926 година.
4. 20 март 2012 06:14 средноевропейско време.
5. http://www.kalenderlexikon.de/
6. Виж Meyer Bd. 6 стр. 463. Представени са и като поклоннически празници (Wikipedia Sukkot und Pessach).
7. Виж Wikipedia Ostern. (В тази нощ никой да не заспива преди пукване на зората.)
8. От гръцкото synodos – събрание.
9. 29,5306 денонощия, виж Husfeld, Astr. Kalenderwesen.odt.
10. Астрономическата лунна година има 354,3671 денонощия (Wikipedia Mondjahr).
11. 0,42 секунди (Wikipedia Juedischer Kalender).
12. Например при определяне времето на приливи и отливи.
13. „Тропическата” година е промеждутъкът от едно пролетно слънцестоене до следващото (365,242199 денонощия). „Сидеричната” година измерва времето на обиколка около небето на фиксираните звезди, „астрономическата” – периода между два перихелия на Земята.
14. 0,75 ‰.
15. Henning, Ribbe: Handbuch der Genealogie 1972, S. 156.
16. Husfeld, Astr. Kalenderweswn.odt.
17. (Wikipedia, Ostertermin).
18. Според Борис Чомскир http://www.was-ist-ostern.de/braeuche.html