.

Масонство и религия

 

 

Брат Лука Станчев – Стар велик стражник на ОВЛБ

(Писмо до друг брат)

 

Скъпи ми Жоро,

Във връзка с многото ни разговори по един философски и основен за нашето братство въпрос, позволи ми да разгледаме един документ, одобрен (21 юни 1985 г.) от Великата ложа на Англия, озаглавен „Масонство и религия”. Пълният му превод е следният:

 

„Вследствие на скорошни коментари за масонството и религията и на изследванията на някои църкви на тема помирението на масонството с Християнството Съветът реши да публикува следната Декларация като допълнение на заявлението, първоначално одобрено от Обединената велика ложа на Англия през септември 1962 г. и потвърдено през 1981 г.

 

Основна формулировка

Масонството не е религия, нито заместител на религия. То изисква от своите адепти да вярват в едно висше същество, при което не предлага собствена верска доктрина. Масонството е отворено за лица от всички вероизповедания. В процеса на работа на ложата е забранено да се дискутира за религия.

 

Висшето същество

Имената, използвани за означаване на висшето същество, позволяват на лица с различни вероизповедания да се обединяват в молитвата (към Бог, както всяко лице го разбира), без съдържанието на молитвите да бъде причина за разногласия.

Не съществува никакъв Бог на масоните. Богът на масона е богът на религията, която той изповядва.

Масоните имат взаимно уважение към висшето същество, доколкото то остава висше в съответните религии, които те изповядват.

Пред масонството не стои задачата да се опитва да обединява различните религии: следователно не съществува никакъв Масонски бог.

 

Книгата на Свещения Закон

Библията, считана от масоните като Книга на Свещения Закон, е винаги отворена по време на работа на ложата.

 

Задължения на масоните

Масоните приемат задължения, заклевайки се в книгата на Свещения Закон или книгата, считана от тях за свята. Задължават се да пазят в тайна знаците за разпознаване и да следват принципите на масонството.

Физическите наказания, които са чисто символични, не са предмет на задължение. Обвързаността да се следват принципите на масонството е задължителна.

 

Сравнение между масонство и религия

В Масонството не съществуват следните съставни елементи на религията:

а) теологична доктрина – забранявайки дискусиите, свързани с религиите, се пречи на възникването на теологичната масонска доктрина;

б) извършване на тайнства;

в) обещание за спасение чрез действия, тайни познания или други средства – тайните на Масонството се отнасят до начина на разпознаване, а не до спасението.

 

Масонството уважава религията

Масонството изобщо не е безразлично към религията. Без да се намесва в религиозни практики, то желае неговите адепти да следват собствената си вяра да поставят задълженията си пред Бог (с всички имена, с които той е познат) над всички останали.

Моралните ценности, които възпитава масонството, са приети от всички религии. В този смисъл масонството уважава религията.”

 

 

Основната декларация е издадена от Обединената велика ложа на Англия, която представлява най-големият авторитет във формирането на масонската мисъл. Затова декларацията придобива значение на учредителен акт, задължителен за всички масонски общности, признати от Обединената велика ложа на Англия. По тази причина си струва да я разгледаме по-подробно. Ще направя това, като използвам мислите на един изключителен масонски ерудит – НУ Бр. Ди Бернардо, с когото се запознах преди шест години.

Анализът на документа позволява да се разделят три категории:

а) Съждения за естеството на Великия архитект на Вселената

б) Съждения за примиримостта на масонската етика и етиката на отделните религии

в) Съждения за религиозните практики.

 

По точка „а” може да се различат четири основни съждения:

  1. Масонството не е религия
  2. Не съществува никакъв Масонски бог
  3. Общото между Масоните е уважението към висшето същество
  4. Масонството е отворено за хора с различна вяра.

 

Тезата, която поддържам, е, че Великият архитект на Вселената трябва да се разбира като неизключителен регулативен идеал. Следователно може да се каже, че масонското схващане за Великия архитект на Вселената се характеризира като неизключителен регулативизъм.

Да разгледаме деистичната фаза на спекулативното масонство. В нея Великият архитект на Вселената се разбира като пресечна точка на теологичното съдържание на различните религии. С други думи става въпрос за Бог, изразяващ минимално съдържание на вярванията на всички индивиди. Но това предполага, че масонският деистичен бог не може да има всички качества, които отделните религиозни концепции му приписват.

Може да попитаме дали може масонът да приеме бога на деизма и едновременно с това да заяви, че вярва в християнския личностен и прозорлив Бог. Отговорът е отрицателен, защото онтологичното висше същество не може да се счита едновременно прозорливо и не такова. Това води до криза в масонското мислене, принуждавайки го да приеме в основата си съществен атеизъм.

По принцип деистичното тълкуване на Великия архитект на Вселената е несъвместимо с принципа на толерантност. Освен това деистичната позиция е явно несъвместима със съждения 1 и 2, защото създава собствена идея за един специфичен Масонски бог, преобразувайки се в особена религия.

Ясно е, че схващането за Великия архитект на Вселената като регулативен идеал се явява необходима предпоставка за четирите основни съждения. Но дали този регулативен идеал изключва възможността впоследствие да бъде интерпретиран като Бог?

Струва ми се, че изключването има място само ако се добави към термина „регулативен” уточнението „чисто”. В този случай се твърди, че в действителност Великият архитект на Вселената не съществува (реално), независимо че остава неизменна неговата регулативна функция спрямо трансцендентното по отношение на човека.

Естествено, един масон може да приема тази строга нерелигиозна гледна точка и в този смисъл не може да приеме последователно да споделя и някаква религиозна вяра, в която реално съществува Бог. Веднага се налага противоречието със съждение 4.

Освен това масонството отново се обвързва да бъде религия, тъй като при отрицанието на реално съществуващ Бог все пак трябва да предложи някакъв свой образ за Бог (като чисто регулативен идеал), отличаващ се от тези на другите религии. И това противоречи на съждение 1. Поради тези причини е правилно да се говори за неизключителен регулативизъм.

 

 

Какво изразява този термин?

Масонството поставя Великия архитект на Вселената, разбран като регулативен идеал, като минимално условие за всеки масон, но не го разбира по изключителен начин, поради това, че масоните, бидейки отделни лица, биха могли да придадат на Великия архитект на Вселената характеристики, които различните религии приписват на божеството. Трябва да се отбележи, че не става въпрос за чисто регулативен идеал, а просто за регулативен идеал. Следователно наред с минималното условие за вяра във Висшето същество като регулативен идеал, поставено като необходимо условие за принадлежност към масонството, се изисква и условието за неизключване на отделните вери. Минималното, което се изисква от масона, е да вярва в регулативния идеал. Но не се изключва възможността регулативният идеал, в който масонът вярва, да може да се отнася до същия Бог, в който масонът вярва, но не като масон, а например като християнин. Така условието за регулативен идеал се запазва, независимо че се поглъща от по-силната вяра – тази в Бога на религията.

Струва ми се, че това схващане за Великия архитект на Вселената гарантира смисловото съответствие и на четирите съждения на възгледа на Обединената велика ложа на Англия.

Преди всичко от това следва, че масонството не е религия. Всъщност за всяка религия е типична хипотезата за реално съществуващото божество. Обратно – масонството изисква единствено като минимално условие приемането на регулативната същност на Висшето същество.

Освен това масонството не изисква един регулативен идеал да бъде определен във всички аспекти. То не приема позиция на теологичен обединител и избягва създаването на Масонския бог.

Присъствието в условията за принадлежност към масонството на вяра във Великия архитект на Вселената поставя уважението към висшето същество като обща характеристика за отделните масони.

В заключение – масонството не е религия и като общество от хора е еквивалент на масони, неизключителни регулативисти, които могат да бъдат както масони регулативисти, така и религиозни масони.

Масонството, без духовен фундамент, ще бъде не масонство, а концепция за човека, основаваща се на атеистичния материализъм. Щом масонството, разглеждано като концепция за човека, не е религиозно, то тогава и неговата духовност не може да е религиозна духовност.

 

Тогава каква е тя?

От масона се изисква да вярва във висшето същество, за което масонството не предлага собствена верска доктрина. Следователно масонската духовност е тази обща духовност, която произтича от вярата във висшето същество, разбирано като божество, което всеки масон схваща по начина, съответстващ на собственото му желание за трансцендентност.

Ако се ограничи значението на висшето същество само до тези тълкования, отнасящи се до божествата на отделните религии, тогава се изключва възможността то да бъде разбрано вън от тези религии.

Това би довело масонството до общество от религиозни масони и би изключило масоните регулативисти. Такова отграничително значение на висшето същество няма в Декларацията на Обединената велика ложа на Англия.

 

Дали основата на нравствеността е заложена в човека, или във Великия архитект на Вселената?

Не липсват потвърждения на първата теза – Великият изток на Франция отнася нравствеността в иманентността на човешкото съзнание.

За нашата масонска философия идеята за Великия архитект на Вселената представлява основна отправна точка. Тя лежи в корените на масонската концепция за нравствеността. Великият архитект на Вселената се счита за трансцендентен принцип, гарант за моралните ценности и идеална цел в етическия път на човека.

Природата на Великия архитект на Вселената се променя в хода на масонската история. За оперативните масони той е Християнският Бог, разбиран онтологично (и до днес има такива ложи).

Във фазата на спекулативното масонство, съвпадаща с неговото съвременно начало, се заражда пътят на деизма в масонството (в конституцията на Андерсън се заменя християнската религия с друга универсална, но с онтологично значение) – естествена религия, основана на разума, целеустремено насочена към иманентността на човешкия живот, предпоставка за толерантността срещу догматизма и ортодоксалността.

Деизмът съпровожда разпространението на масонството. Но той създава и дълбока пукнатина в него (английското масонство). Актът на помирението на Обединената велика ложа на Англия бележи преодоляването на деизма. Неговото място заема концепцията, съгласно която Великият архитект на Вселената е личностен Бог, отделен от света и активен в себе си.

Считането на Великия архитект на Вселената за трансцендентен регулативен принцип улеснява окончателното преодоляване на иманентната натуралистка концепция, доколкото Великият архитект на Вселената направлява иманентното, без да бъде погълнат от него, давайки възможност на масоните да избегнат приемането на конкретна позиция по отношение на религията.

В деистката фаза на спекулативното масонство Великият архитект на Вселената е пресечна точка на теологичното съдържание на различните религии, т.е. става въпрос за Бог, изразяващ минимално съдържание и не можещ да има всички качества, които отделните религиозни концепции му приписват.

 

Възниква въпросът: Може ли масонът последователно да приеме Бога на деизма и да заяви, че вярва в Християнския личностен Бог?

Отговорът е ОТРИЦАТЕЛЕН! Това води неизбежно до криза в масонското мислене. Ако Великият архитект на Вселената се приеме в чисто регулативен смисъл, то в действителност Великият архитект на Вселената не съществува, независимо че остава неизменна неговата регулативна функция спрямо трансцендентното отношение на човека. Това е строго нерелигиозна позиция, която един религиозен масон трудно може да приеме.

 

Как стоят нещата, като приемем да говорим за неизключителен регулативизъм?

Това дава възможност наред с минималното условие за вяра във висшето същество като регулативен идеал, поставено като необходимо условие за принадлежност към масонството, да се предлага и възможността, и условието за неизключване на отделните вери.

Минималното изискване от масона е вяра в регулативния идеал. Но не се изключва възможността този идеал да може да се отнася и до Бога, в който масонът вярва (не като масон).

Така позицията на неизключителния регулативизъм предлага голямото предимство на истинската толерантност, която не може да бъде гарантирана от позицията на деизма и подобни на него.

Масонството не предлага на своите адепти никакъв вид ритуал, сравним с Християнските обреди, и не търси спасението на човека. Масонството разглежда само тези аспекти на човека, които го формират като масон, докато религията създава пълен образ на човека.

Масонството обаче не задължава своите адепти да приемат, че човек няма нужда от спасение (при чистия регулативизъм). То ги оставя свободно да споделят посланието за спасение на която и да е религия с единственото условие да се прави разлика между това, което принадлежи на масонството, и това, което му е чуждо, независимо че се съвместява с него.

За християнина отношенията за лична близост с Бога (молитвени отношения и др.) имат особено значение. Те не са съществени за масона, който вижда във Великия архитект на Вселената изключително регулативен идеал, с който съгласува собствената си етическа дейност.

Масонската ритуалност изпълнява изключителна функция в проекта за нравствено съвършенство на масона само от етическа гледна точка. Затова там не се говори за спасение, а просто за усъвършенстване на човека.

Съдържанията на вярата не трябва да влизат в ритуалите, тъй като те трябва да важат за всички масони. Религиозният масон може да добавя към ритуалите, споделяни от всички масони, специфични елементи на собствената си религиозна вяра (молитви, причастия и др.), но той не може да претендира, че те трябва да бъдат приети и от всички останали масони и да важат като общ принцип на масонството.

В ритуалите не трябва да присъства съотнасяне със специфичните съдържания на религиите като например всемогъщество, опрощение, спасение, вяра и пр. Нарушаването на тези норми води до включване в Ритуалите на съдържание, което може да породи противоречия и конфликти.

Нека накрая се спрем на молитвите, които ние всеки път по различни поводи отправяме към Великия архитект на Вселената. В тях говорим за: „…Архитект на Видимото и невидимото…/3/”, „…който си създал земната твърд…/7/” да „…простре благославящата си десница…/7,9/” над „…сътворения от тебе човек…/6/” и „…както ни обичаш…/7/” „…благослови братската трапеза…/8/” и „…работата на тези…/3,4,5,7,8,9/” и „…ти ще си третият и ще благословиш…/3/” и „…помогни ни Пресветли…/3/” и „…молим те (за тези) що са в нужда и да бъдат облекчени…/8/ и те молим „…за Твоята воля…/1/” „…едничкото спасение…/9/”, защото „…само Твоята милост…/9/” ще „…приюти душите на Братята…/9/” и накрая „…благодарност за щедрите дарове…./2/”.

С числата в скоби са посочени номерата на молитвите, използвани в брошурата „Други ритуали” от Обединената велика ложа на България (бел. а.)

Разбира се, цитатите са извадени от контекста, но те несъмнено насочват масона към мисълта за един реален, универсален, с онтологично значение Бог, нещо като Божеството на деизма. И се питам как да съчетая това с Декларацията на Обединената велика ложа на Англия от 1985 година? Как да се противопоставя на твърдението на Католическата църква, че масонството би могло да се възприеме като една супер религия, издигната над всички религии?

Всъщност, ако трансцендентното има изключителна функция да гарантира обективността на преднамерено избраните от човека етически ценности, то не е необходимо Великият архитект на Вселената да се разбира като онтологически дадена реалност. Достатъчно е да се схваща като регулативно начало на етическия ред, израз на вродения у човека стремеж към трансцендентност и нравствено задълбочаване. Това не изключва от друга страна отделният Масон да отъждествява Великия архитект на Вселената с Бога на своята религия, притежаващ неотменна онтологична реалност, началото и края на целия свят (а не само да е гарант за етическото измерение на човека).

Масонската практическа философия се основава изключително на етическото измерение на човека и именно затова няма пречки тя да бъде обогатявана с приноса на други философии, основани на различаващи се измерения на човешката личност. Подобно обогатяване не е съществено за масонската философия. Тя е съвместима с религиозната вяра. Само вероизповедания, несъвместими с минималното изискване на етическите ценности, отстоявани от масонството, могат да бъдат препятстващо условие за принадлежност към масонството.

Масонът не може да бъде невярващ (атеист), както и споделящ интегралистко разбиране на принципите на масонството, означаващо нетолерантност към тези принципи.

В прослава на Великия архитект на Вселената!

 

към начало