Където е съгласието, там е победата!

 

Ubi Concordia, ibi Victoria!” 

 

Думата на оратора на ложата.

Борис Китанов, Велик оратор на ОВЛБ

 

(Бел. ред. Мнението на Борис Китанов е написано в качеството му на оратор на ложа „Свети Йоан“ по това време (2015 г.) 

 

 

Скъпи братко Ленко,

Обични братя ,

Като оратор на нашата праведна ложа, имам привилегията да се докосвам пръв до душите на тези, които приемат градежа като едно от свещените си права и задължения на своето съществуване в нашето общество.

Днес това е изповедта на брат Ленко. Наричам този градеж изповед, защото Ленко – без да повтаря познати истини, без да преписва или прави копи-пейст на непреживяни истини или неистини – потъва в себе си и ни доказва, че между Вяра, Морал, Съществуване и Личност разлика няма. И всичко това е защитено до голяма степен с удачно подбрани цитати от Светото писание. Но макар и по различен начин на изказ, мислите на брат Ленко ми напомнят за искреността на мислите и в други градежи на нашата ложа, защото смисълът и силата на братството ни не е в догмата на религията, а в свободата на вярата.

Две думи в изповедта на брат Ленко ме накараха да напиша тези няколко реда – „Свобода” чрез меч/закон, в началото, и „его” чрез смърт, в края. Ако се вгледаме по-дълбоко в ритуала, ще видим, че първата чуваме изначално в текстовете на I степен а втората – в текстовете на III.

И така Свободата е най-обясняваната и разшифрована дума в нашия живот. Свободата по същество е преди всичко и едновременно: и сравнителна величина, и сравнително понятие. В противен случай, тя си губи смисъла. Човек е свободен спрямо нещо и/или спрямо някого. Нека кажем така: човек е свободен спрямо рамката на личното си битие, поддържано от личното му его. И ако се съгласим с факта, че Свободата е съотносима с Ограничението, наречено условно Рамка, то тогава този нонсенс ще придобие смисъл единствено като заменим „условната Рамка” с безусловната истина, наречена Морална норма. Най-точният синтез на тези норми са 10-те Божи заповеди! А те пътуват към нас от зората на човечеството: от Шумер към Египет и оттам – към днешната планетарна цивилизация.

Ключовият въпрос на личното ни отношение към Свободата е: мога ли? А ключовият въпрос-отговор е: трябва ли? И ако няма общ Морален закон, който ни обединява в хуманните ни задължения, ние винаги ще казваме, че Свободата съществува като величина някъде, където си ти, а като необходимост тук, където съм аз! Ще твърдим, че Свободата започва от мястото, където съм аз, и свършва пред мястото, където си ти. А двете Свободи ще се срещат винаги и единствено на бойното поле, където са моето и твоето его!

В такива случаи много често се питам: а какво е по същество възпитанието? Може би галантна форма на осъзнато прието насилие, ненужно ограничение или еманация на лично осъзнатата Свобода?! Точно тук е началото на междуличностните конфликти. Тук е началото на дисхармонията, началото на деструкцията, защото едни от нас приемат за свое кредо трактовката, че Свободата е липса на ограничения, а други приемат Светлината на моралните закони, която осветява пътя им и ги предпазва от бездната на неограничената Свобода – свободата на свободното падане. Свободно – донякъде! А долу е пълно с измамно „освободени” хора. Долу е адът на късно осъзналите Истината.

Свободата, братя, е нашето смирено докосване до Божественото в нас. Спомняте си:

„…и създаде Бог човека по образ свой и подобие”.

Херметиците възкликват:

„…нима не знаете, че сте Богове и деца на Боговете?!”

Свободата, убеден съм, е началото на Хармонията. А самата Хармония е също сравнителна величина – нещо спрямо нещо, добро спрямо още по-добро! Ето, по този начин аз третирам думите на брат Ленко:

Свободата е доброволна жертва и (тук стигам и до втората ключова дума) Смърт на егото, но само като нещо отделно от другите около нас и носещо някакви особени права, но без задължения. Измамно и опасно – както за личността, така и за обществото. Само брат, успял да опознае себе си и да се освободи от оковите на личните си предразсъдъци, отъждествявани погрешно като еманация на егото, може да стане част от веригата на братята, поели основната задача на В.А. да градят и творят в хармония и да победят това, което ни кара да бръкнем в джоба на другия, вместо да посегнем към книгата на Светия закон.

 

„Ubi Concordia, ibi Victoria!” („Където е Съгласието, там е Победата!”)

 

Заключение: този градеж е майсторски!

 

Брат Борис Китанов