Седемте сечива на масона

 

или символиката на измерителните инструменти

 

брат Л.М., ложа „Свети Йоан“, ориент София

 

 

 

Скъпи братя,

Повечето от нас са изминали достатъчно житейски път, за да се съсредоточат върху постигнатото през годините. Как да го определим, как да го измерим, как да го квалифицираме.

Житейският ни градеж би имал нужда да бъде творчески замислен, прецизно проектиран и педантично осъществен…

В началото на пътя обаче той е доста неясен и ни се струва безкраен. В средата започваме да осъзнаваме и очертаваме неговия мащаб. А с намаляването на времето започваме да се притесняваме, че едва ли ще успеем да го довършим така, както сме го проектирали.

Стори ми се подходящо, след като от много години имам професионален и личен интерес към научната апаратура, измервателната техника и науката като цяло, да представя пред вас, този малко по-различен паралел между философския смисъл на едни от най-важните за масонството символи, представляващи по същество измервателни инструменти, а именно: 24-инчовата линия, правия ъгъл, либелата и отвеса, и тяхната профанска употреба и значение. Те са едни от основополагащите измервателни средства и първообраз на все по-мощните аналитични измервателни инструменти и апарати, развиващи се в съответствие с технологичния бум през последните десетилетия.

 

• • •

 

Като разумно същество, човек от първите си стъпки до сетните си часове, съзнателно или интуитивно, използва сложна система от анализи и измервания, за да има реална оценка върху заобикалящия го свят. На основата на тази преценка и собствените си знания и опит, той взема решения – от най-баналните до най-важните в живота си.

По своята същност нашето тяло е снабдено с множество измервателни сензори, ръководени от мозъка. Благодарение на тях ние се ориентираме в обкръжаващата ни среда, кожата ни следи за температурни промени и допир, очите за цвят, форма, осветеност и разстояние, ушите за звукови вълни, носът за мирис, а езикът за вкус.

 

Поговорката гласи:

„Три пъти мери, един път режи‟,

и много точно отразява целия еволюционен опит, натрупан през вековете и показващ, че измерването е сред най-важните човешки дейности. Многократното повторение на измерването намалява различните възможни грешки и ни дава увереност, че решаващият акт на рязането ще е правилен.

Измеренията и измерването на построеното от нас като личности и общество изискват особени измервателни средства: за всяка, стояща пред нас задача – различно средство и различен подход.

Гръцкият философ Протагор – софист и ученик на Демокрит, е прозрял още през 480 г. пр.Хр.:

„Човекът е мярка за всичко.‟

Още от първите си съзнателни дейности човекът измерва нещата и процесите, които го заобикалят. Прави го с педи и пръсти, крачки и лакти, според положението на слънцето, луната и звездите и пр. Измерва по сравнителни методи и категории като: любов и омраза, сила и слабост, мъдрост и глупост и други.

Шумери, перси, китайци, маи, траки, гърци, римляни, египтяни… Човешката история е низ от работата на съвършени архитекти и градостроители, ювелири, скулптори и художници, математици, философи, физици и химици, поети и писатели, лечители и т.н. Всички те са изградили съвършени инструменти за измервания и градеж, творчество и забава, ползвайки за мярка човешкото тяло и въображение, както и познатата ни природа.

Точните науки като физика, химия, биология и пр. приемат за резултати само измерими и повторяеми чрез експерименти решения. Обективният подход, базиран на точни, обективни, измерени и доказани данни, не се нуждае от друго обяснение. Във връзка с това е уместно да си припомним за Пиер Лаплас, масон и гениален математик и астроном, доразвил с математически методи трудовете за небесната механика на Нютон (според някои източници, също масон).

Една любопитна и често цитирана случка: като министър при управлението на Наполеон, той представя на императора свой научен труд, при което Бонапарт възкликва:

 

„И къде е Господ във всичко това?‟

Ученият отговаря:

 

„Господ е хипотеза от която нямах необходимост.‟ („Dieu est une hypothèse dont je n’ai pas eu besoin.”)

 

За да имаме еднакви критерии, са ни нужни и стандарти, сравнителни еталони. Цивилизацията ни е създала еталони за всичко. Еталони за физически величини, като: разстояние, обем (вместимост), тежест, скорост, време; но също така за духовни, социални и прочее сравнителни величини, като: нравственост, мъдрост, глупост, богатство, бедност и т.н.

От седемте работни сечива на масона а именно: 24-инчовата линия, нивелира, правия ъгъл, отвеса, пергела, чука и мистрията, пет са по своята същност измервателни средства. Разбира се, те имат философско и символично значение.

 

24-инчовата линия

разделя денонощието на три равни части: осем за сън, осем за своето лично призвание и осем за Бога (развитие на духа или помощ на брат в беда).

Инчът е бил основна величина за дължина във Великобритания до 1875 г., равен е на 2,54 см. и е идентичен с цола и дюйма. Само Великобритания, която Наполеон не завладява, запазва традиционните си мерки за дължина: инч, фут и ярд.

За няколко години Наполеон е осъществил най-значимите преобразувания в гражданското управление, дали отражение във Франция, Европа и целия свят. За 4 години (мандата на едно правителство у нас) той реформира администрацията, правосъдието, финансите, образованието, реорганизира обредните институции, започва кодификацията на материалните активи и услугите и въвежда общата система от единици. По времето на Наполеон метричната система се разпространява в цяла Европа. Тя се основава на две основни величини: метъра и килограма.

Метричната система официално е въведена в международен стандарт чрез Конвенцията за метъра, приета от 17 държави, участвали в Международна дипломатическа конференция на 20 май 1875 г. в Париж: Русия, Франция, Великобритания, САЩ, Гермаия, Италия и т.н.

В наши дни извън Международната система от единици (SI от: Système international d’unités) са останали само САЩ, Либерия и Мианмар (Бирма).

Тази система е съвременната форма на метричната система и е най-широко използваната мерна система в човешката дейност. SI е разработена през 1960 г., на базата на старата система „метър-килограм-секунда” (MKS).

В SI са дефинирани седем основни единици: метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела, съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. Всички останали физически величини са техни производни.

САЩ са едно голямо изключение и продължават да използват така наречената „Имперска мерна система” в допълнение към SI. В Обединеното кралство преминаването към SI е правителствена политика, но стари единици все още се използват.

Международният стандарт ISO 1000 (ICS 01 060) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици.

 

Правият ъгъл

е приет в масонското пространство като символ на морала във взаимоотношенията между хората и се отнася пряко до майстора, напомняйки му за моралните устои и справедливостта в преценките му.

Той се използва от генезиса на цивилизацията за проектиране и градеж. Донякъде е подобен на отвеса, който също може да определя прав ъгъл, но само спрямо хоризонтална земна повърхност. При това – зависим е от земната гравитация.

За първи път правият ъгъл е определен научно от гръцкия учен Евклид в неговия 13-томен труд „Елементи‟ (300 г. пр. Хр.), който е основа на математиката и в частност – на геометрията. Самият Евклид е наречен „баща на геометрията‟. Така, в том първи, с Х дефиниция, той посочва, че

„когато една права пресича друга права и се образуват четири еднакви ъгъла, то всеки един от тези ъгли е прав‟.

 

Отвесът

символизира честността и правотата в нашия живот и поведение.

Докато отвесът помага на зидарите да проверяват вертикалността на строежа, то символиката на отвеса се изразява в това: масоните да преценяват правотата на всяко свое дело. Както земната гравитация прави така, че отвесът винаги да е перпендикулярен спрямо земната повърхност, така и човекът трябва да е честен и да отстоява истината.

 

Нивелирът

символизира равенството между хората.

Най-общо нивелирът, или либелата, е инструмент, позволяващ да се измери хоризонталността на повърхностите. Старите зидарски нивелири са включвали правоъгълна конструкция и отвес позволяваща да се определи хоризонтална линия, перпендикулярна на отвеса. Днес в практиката навлизат прецизни и удобни нивелири с лазерни лъчи, които могат да определят нивото на големи пространства.

Най-общо при нивелира и отвеса се използва земната гравитация за осъществяването на измерванията.

Гравитацията е дефинирана през 1687 г. от Нютон в неговия капитален труд „Математически принципи на натурфилософията‟.

Исак Нютон е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Той дефинира Закона за всемирното привличане, като поставя основите на класическата механика. Конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива теорията за цветовете. Поставя началото на математическия анализ, който стои в основата на съвременната наука. Нютон е набожен и пише студии върху библейски и окултни теми, провежда и изследване за храма на Соломон и др. Счита се, че е бил масон, макар и да не е вписан в регистрите на Великата Ложа на Англия. Заедно с Роберт Бойл провежда задълбочени изследвания върху текстовете на Библията, като се твърди, че в резултат са открили скрита научна информация. Това се потвърждава и от писмо на Нютон до Бойл от 1704 г., в което той го умолява да запази в тайна откритото от тях, защото човечеството все още не е готово и откритието може да доведе до значими беди.

Съществуват и други масонски знаци и символи, които използват внушенията и символиката на измервателните средства, като например комбинацията от винкел и пергел.

 

Винкел и пергел

Съединените винкел и пергел са един от най-разпространените символи и са най-използваният и характерен знак на масонските ложи по света.

В емблемите на различните ложи се срещат различни по своята стилистика комбинации на двата инструмента. Съвместяването на пергела и винкела в една фигура символизира неразривната хармония между духовното и материалното.

Този символ в най-голяма степен изразява неразривната връзка между философския смисъл и житейския прагматизъм, защото човек не може мъдро да отсъди без да измери и се убеди в правотата на своето решение.

 

Винкел (прав ъгъл)

В допълнение на вече казаното той е символ на стремежа към съвършенство, изразяващ се в масонската максима: да постъпваме винаги, във всички свои действия под прав ъгъл. Правият ъгъл е посветен на майстора.

 

Пергел

В пергела масонът съзира и осъзнава действието на една висша, съзидателна сила. Пергелът насочва масона към работа върху собствената личност, върху собственото бъдеще и върху заобикалящата природа. Той е посветен на ложата и степента.

В очертаната от него окръжност се фокусират най-важните цели и задачи пред масона, които са: духовността, справедливостта, братската взаимопомощ и приемствеността в общия градеж. Той символизира в най-голяма степен и вечния кръговрат, и вечното завръщане.

 

В Уикипедия пергелът е дефиниран така:

„Пергел (pergel, от персийски pargār през османски турски) е чертожен инструмент за построяване на окръжности и дъги от окръжности, както и за линейни измервания, мащабиране и пренасяне на размери. Всички тези възможности на пергела се използват при решаването на геометрични задачи за построения с линийка и пергел.‟

За откривател на пергела е сочен Талос, племенник на Дедал и находчив негов чирак, изобретил и други инструменти, като например… триона.

Освен седемте работни сечива на масона, често се използва и символиката на различни физически величини като: време, светлина и пр. Те също са неизменна област, в която се провеждат измервания.

 

Времето е естествена рамка на всяко събитие, природен феномен.

„Сега е точното време да започнем нашата работа‟

– казва майсторът на ложата при откриването ѝ.

В масонството има символи като: знакът за безкрайност, пясъчният часовник и др., които ни свързват с този мощен философски символ.

Още от древността хората са свързвали природните цикли с времето. В пещерите Ласко в Южна Франция кроманьонците преди 17 000 години, заедно с множеството фрески на животни и хора, са оставили прекрасни знаци за своето отчитане и следене на времето по звездите и другите небесни тела. В древния Египет са ползвали специфичен слънчев часовник, който може би е първият инструмент за измерване времето. Днес точността на първите механични часовници, от секунда за денонощие, се е повишила при последните атомни часовници до секунда за 200 000 000 години.

Друг такъв символ несъмнено е светлината. Тя е универсален философски знак в повечето религии и учения. В християнството Бог, при сътворението, след като вече е изградил материалния свят, го дарява с живот, като казва:

 

„Да бъде светлина!‟

 

Гьоте, напускайки този свят, казва:

 

„Licht, mehr Licht!”

(„Светлина, повече Светлина!”)

 

В масонството светлината е символ на духовността и познанието. В ложата, при нейното създаване, се внася Светлина. Паленето на свещите и осветяването на работата в масонския ритуал е показателно за огромното значение, което има Светлината за масона. А иначе, от физиката знаем, че тя е електромагнитно излъчване с дължина на вълната във видимия спектър приблизително от 400 до 750 nm.

• • •

Исторически погледнато, в профанското пространство, линията, отвесът, правият ъгъл, либелата и пергелът са били основни инструменти на градежа. Без тях едва ли би било възможно строителството на толкова много забележителни творения на човешката цивилизация.

Понастоящем съществуват хиляди видове измервателни средства за контрол и обективизиране на човешката дейност. Съществуват и множество стандарти като ISO, ASTM, IP, AFNOR, BS, ГОСТ, БДС и пр., призвани да ни предоставят локална и глобална възможност за съпоставимост на произведеното от човека. Дори и широко навлязлата през последните години сертификация на фирмите по ISO 9001 цели да даде измерим, обективен подход за всеобщо валидна оценка на човешките дейности по еднакви параметри и критерии.

Предимството на цивилизациите, държавите и нациите се определя до голяма степен от научния им потенциал, от способността им да са в челните редици на иновациите и тяхното бързо внедряване в живота. За десетилетие мобилните ни телефони „мутираха” от грубоватите пластмасови дръжки в супер компактни компютри с вградени фото-камери, GPS-системи и множество сензори и приложения. Колите ни намалиха с пъти консумацията на гориво и стават все по-сигурни и по-екологични.

Целият ни живот е вплетен в тази неспираща технологична революция, която опростява съществуванието ни, но и непрестанно го интензифицира. За да отговорят на тази глобална битка за иновации, страните правят гигантски инвестиции. Наскоро Япония откри своя най-модерен научно-изследователски център в Окинава (OIST), с първоначална инвестиция от 500 милиона долара, за да не изостава в конкуренцията с новата супер сила Китай, но също и с Корея, Русия, Европа и лидера САЩ. Япония инвестира 141 милиарда долара годишно за наука и изследвания. Центърът, който е снабден с най-мощните аналитични и измервателни апарати, засега има само 500 учени. Той е модерен научно-технологичен институт със студенти и докторанти от цял свят и има за амбиция да се превърне в клъстер, в който да се привличат външни инвеститори – нещо като японска „силиконова долина”.

В Европа, в ЦЕРН, на 100 метра под земята, с помощта на 25-километров ускорител, учените доказват съществуването на най-малката частица, описана математически от гениалния Хиггс и наречена „бозонът на Хиггс‟. Това е ярък пример за прилагането на математиката като обективен изчислителен метод, с чиято помощ може да предрече и докаже съществуването на абстрактни величини, които да ни доближат до отговора за сътворението на света. Съществуват публикации, според които над 200 братя масони участват на различни нива и в различни колективи в рамките на този гигантски проект.

Ако оставим настрана метафизичните интерпретации около така наречената „божествена частица‟, то масонството със своята мъдрост, обективност и с творческия потенциал на своите членове е било и ще бъде генератор на идеи, водещи ни към нови открития, но и към по-духовни хоризонти.

Философията и религиите влагат духовен смисъл в символите, за да подсилят въздействието на ритуалите с ясни послания за правота, равенство и смиреност. Символите на измервателните инструменти, като: линия, отвес, прав ъгъл, либела, пергел, са характерни за масонството поради спецификата на генезиса му, като общност от строители на Соломоновия храм, а днес – от строители на храма на духовността.

Сега, когато у нас материалното и оцеляването ни са с приоритет пред духовното, когато астрономията, физиката, химията, новите материали, молекулярната биология, но и литературата, класическите изкуства и пр. стават маргинални за обществото, трябва да се замислим върху значението на оценката и измеренията на нашата дейност – и то не само като материални активи, а като духовно общочовешко наследство, което ще оставим на идните поколения.

В последния си роман Дан Браун засяга проблема с демографския взрив, който застрашава бъдещето ни. Населението на земята се увеличава в геометрична прогресия, а земните ресурси са на изчерпване. Това са количествени величини, които могат да бъдат регистрирани и предвидени във времето. Демографското разрастване на едни народи и смаляването на други ще доведе до преразпределения на територии и ресурси.

Трябва да намерим в себе си онези национални характеристики и ценности, които ни правят народ, заслужаващ своето място в бъдещия глобализиран и пренаселен Вавилон, за да не последваме съдбата на траки, елини, римляни, маи и египтяни – претопили се и изчезнали цивилизации и народи.

Масонските, но и общочовешки принципи на поведение, сега и в бъдеще могат да ни направят годни за оцеляване пред предизвикателствата на времето. Тези принципи, кодирани отчасти и в символиката на измервателните инструменти, са: морал и справедливост, взаимопомощ и приемственост, хармония между материалното и духовното… Като че ли всички те, частично или напълно, се погазват в съвременното общество. Това налага всички ние да дадем своя принос за изправяне на колоната на морала и справедливостта така, че хармонията между материалното и духовното да се възстанови. Нация, споделяща такива ценности, би съумяла да запази и мотивира младото поколение да остане и да се реализира в Родината си.

 

• • •

 

Моля за прошка онези от братя, които не намират за достатъчно логичен и уместен този паралел между символичното и профанското значение на 24-инчовата линия, либелата, правия ъгъл, пергела… Тези инструменти, необходими ни за Градежа на духовния храм в профанското пространство, са основополагащи в научния и технологичен прогрес на нашето време: от 24-инчовата линия до нано-частиците, от либелата до жироскопите…

От времето на Галилео и Нютон до днес, учените и хората на духа се чувстват сред свои в масонското пространство. Те са защитени и разбрани, готови да споделят своите, понякога нестандартни, идеи, да се обогатяват взаимно и да проявяват солидарност в общия Градеж. ◊

 

Думата на оратора на ложата.