За цикличното и линейно време

 

 

Брат И. Т., ложа „Нова Светлина‟, ориент Пловдив

 

Човек живее двойствен живот: в линейно и циклично време. Разбира се, между тях няма противоречие, защото циклите не са затворени кръгове, а спирала, която има и линейно измерение. Преживяването на времето в неговата линейност прави от биологичния вид homo sapiens – ЧОВЕК. Защото в усилието на човешката мисъл да потърси основание за живота извън Вечните закономерности, извън изгревите и залезите, сезоните, сеитбите и жътвите е закодирана част от могъществото и драмата на човешката духовност и неутолимия ѝ стремеж към болезнени открития.

Всички древни ритуали и култове приемат и отбелязват времето като цикъл и това е естествено. Напоследък в представянето и популяризирането им се акцентира предимно върху атрактивността и екзотичността им. А се премълчава, че в основата им стои тоталната зависимост от природата и безпомощност на хората, живели в праисторическите епохи. Всички древни култове са проява на страх и опит за омилостивяване на нейните стихии, затова и силата на природата се приема като свръхестествена и божествена. В някакъв решителен за човечеството период тази връзка се разхлабва и, както става винаги, човекът злоупотребява с освободената от принудата на цикличността си мисъл, за да „впие” поглед в линейното измерение на времето. Започва абсолютизиране на неповторимостта, безвъзвратността, красотата и трагизма на изтичащото време. Това е период за апотеоз на егото, за осмисляне на уникалността на човешкия живот и на всеки човешки индивид…

Вярно е, третирането на времето като цикъл действа примиряващо и потиска болезнените реакции на възрастта, поради което някои житейски проблеми започват да ни изглеждат маловажни. В същото време това е „хранителната среда” на всевъзможни илюзии, които, за съжаление, се въртят и в масонските среди. Има една видима нагласа да се омаловажава Цивилизацията, с нейните мисловни, научни, технологични и културни достижения, със съпътстващия ги трагизъм и конкретно – с утвърждаването на моралните ценности, базирани на Десетте Божи заповеди. Видима е нагласата сред немалко братя да се подценява НЕРАЗРИВНАТА ВРЪЗКА на масонството с гражданското общество, либералната западна демокрация и капитализма. В същото време се подхранва конспиративната теория за наличие на някакви могъщи древни знания, които манипулират Света и които са достояние на някакъв масонски елит.

Тази и други тайнствени теории, както и приятните илюзии за безкрайна цикличност, за прераждане, за объркването на географския със символичния Изток – не са ли това все примери за предразсъдъци, от които масонът трябва да се опита да освободи мисълта си? ◊