.

За духовното начало в масонството

 

Градеж, изнесен при откриване на новата масонската година, юни 2017 г.

 

Докато обмислях как да свържа патронния ни празник „Еньовден“ с началото на новата масонска година, със съдържанието и качеството на градежа в ложата през новия мандат, ми хрумна да погледна едно свое ранно писание отпреди  осем години. Тогава прецених, че звучи прекалено лично и то си остана затворено в папките.

След близо година чиракуване в ложата осмислях преживяното и постигнато така:

„Благодарение на работата ми в „работилницата” на нашата ложа постепенно в съзнанието ми роиха и узряха нови, непознати за мен досега убеждения и разбирания.

Масонството е състояние на духа, което само посветеният може да прозре, то е вродена вътрешна потребност на човека към усъвършенстване, която се развива и разгаря с времето, прекарано в работилницата при изграждане и оформянето на личността за постигане на вътрешна душевна хармония. В неуморна работа по грубото очукване, а след това и изглаждане на острите ръбове, на преодоляване на придобити в профанския живот недостатъци на човешката личност. Така това състояние на духа постепенно прераства в житейска философия и начин на живот.

Колкото по-надълбоко човек навлиза в историята, символиката, философията и същността на масонството, толкова повече осъзнава, че твърде малко знае и недостатъчно проникновено проумява с душа и съзнание смисъла на прочетеното. Темата е безбрежна, защото – както е казал Албърт Пайк: „Масонството е истински сфинкс, заровен до главата в пясък, струпан наоколо от векове“.

Задълбочаването на познанието постепенно и неотменимо увлича все по-дълбоко с чудния завладяващ ромон, бликащ от дълбините на историята – омайващ аромат от притчи, легенди, алегории и исторически реалности. И още нещо, макар че част от фактите, известни ми днес за историята на масонството, за световните религии и древните мистерии, познавах и преди да пристъпя прага на храма – сега ги виждам в нова светлина, логическа обвързаност и с нов смисъл. Това е естественият процес на развитие по избрания от нас път. А когато заработи надницата за следващото по-високо стъпало, пред масона се откриват нови хоризонти и нови дълбини на познанието. И така докато достигне основите на сфинкса. Ако това въобще е възможно.“

 

Замислих се, дали така вдъхновено бих описал днес изминатия оттогава  път?

Би било прекрасно, ако всеки от нас, след години на градеж в ложата, успее да съхрани този, характерен за началните стъпки в масонството ентусиазъм, стремеж и нестихващо желание за вникване в тайните и смисъла на масонството, за овладяване на царственото изкуство. Защото това ни обогатява с познание и мъдрост, бликаща от дълбините на човешката цивилизация. А и не само това – спомага малко по малко достойните мъже да стават все по-добри.

Дали и доколко успяваме? Този въпрос би трябвало да си задаваме по-често и честно да си отговаряме. Всеки сам на себе си. Девизът от храма на Аполон в Делфи „Опознай себе си“, не бива да остане забравен в джобчето на чирашката престилка щом тя бъде заменена с калфенска и майсторска.

Допуснем ли апатията да се промъкне и настани в мислите ни, усещането за неудовлетвореност и наслояващо се разочарование да помрачава масонското ни битие, идва момент, когато притегателната сила на храма постепенно избледнява, а масонството може да се  обезличи в представите ни до профанско общество.

 

Или както е казал преди близо 150 години „историкът на американското масонство“ брат Албърт Маккий („Четящите масони и масоните, които не четат“, 1875 г., Сп. Зидарски преглед, кн. VI-VII, 6011): „Ако това безразличие не бъде възпряно, а му се позволи да печели популярност, резултатът няма да закъснее. Масонството ще трябва да се оттегли от високата позиция, за чието съхраняване неговите учени са водили борба, а нашите ложи, вместо да бъдат оазиси на умозрителната и философска мисъл, ще деградират до социални клубове, или обикновени организации с нестопанска цел в частна полза. А с толкова много съперници в тази област борбата му за успешно съществуване ще бъде тежка.

Крайният успех на масонството зависи от интелигентността на неговите ученици.

 

Започвайки поредната масонска година, бих искал да погледнем на нашия ритуал при приема на нов чирак от малко по-друг ъгъл.

На въпроса на майстора: „Какво още недостига на нашия брат?“ Дружният отговор е: „Светлина, уважаеми майсторе“. Това го знаем добре.

Ако обаче бъде зададен въпросът: „Към какво трябва да се стремим? – бих искал да отговорим също така дружно – „Към повече духовност и Светлина в масонския ни живот, уважаеми майсторе“.

Животът, изграждането ни като масони протича в нашата си ложа. Какъв ще бъде той, с какво съдържание ще го изпълним, дали ще го превърнем в мощна вътрешна потребност, зависи единствено от самите нас. Масонството се гради в ложата, в братската верига.

 

Масонството е елитарна организация, преди всичко в духовен смисъл. Поне така е замислена преди три века, такъв е и примерът на нашите предци между двете световни войни. Едни от най-изтъкнатите български интелектуалци, значителна част от елита на нацията по това време, са били масони. Или както заявява Димитър Ведър в книгата си „Свободното зидарство“ (София,1938 г.): Масоните са „най-отбраната общност в българското общество“.

Това трябва да бъде основен критерий при подбора на кандидатите и развитието на всеки от братята. Това е отговорността на братята гаранти, преди всичко, на майстора на ложата и на всички нас.

 

Във вече цитираната статия брат Албърт Маккий пише, „ … когато един кандидат влезе в лоното на масонството, той би трябвало да чувства, че в него се съдържа нещо повече от ръкостискането и знака, и би следвало да насочи всичките си усилия, за да се докосне до това „нещо”. Част от братята, “ … правят една огромна грешка. Допускат, че при приема им се дава всичко необходимо, за да станат масони, и че всякакво по-нататъшно обучение е напълно излишно.“

 

Масонството се съгражда с любов, умереност и мъдрост. Любовта, толерантността и братските чувства, както добре знаем от ритуала, са хоросанът, който ни свързва в ложата. Те заякчават братската верига на българското и световното масонство. Прекрасни слова, стига да бъдат изпълнени със съдържание и подкрепени с дела, да осмислят всяка наша постъпка – ден след ден.

Ритуалът, без да пренебрегвам т. нар. Древни предписания, е онази нишка, която ни свързва с нашите предци, както техният ритуал ги е свързвал с техните бащи и така поколения наред. Поне три столетия назад. Със сигурност и с изворите на човешката цивилизация. Отново ритуалът е връзката ни с нашите синове, след това с техните синове и т.н.

При едно условие обаче – ритуалите да се осмислят с тяхното алегорично съдържание, да се изучава скритият смисъл на символите и тяхното тълкувание.

Английският брат Андрю Макбрайд, автор на книгата „Майсторът на ложа. Квалификации, задължения, права и правомощия“, казва, „Словоизлиянието на ритуала, колкото и добре да е съставено, все пак си остава само комбинация от звуци… Попивайте духа на истинското масонство посредством постоянно изучаване на символи и ритуали. Тогава тяхната светлина ще огрява все по-ярко и по-ярко вашата ложа, за да се превърне в живителна морална сила в сърцата и съзнанието на вашите братя. “ 

Изричането на записаните в ритуала текстове, без вникване в тяхната същност и правилно тълкуване не оставя следа, не променя съзнанието.

Безброй повторения на едни и същи думи ги превръща в клишета, които ако не са осмислени, ако остават изпразнени от съдържание, губят бързо своя смисъл и въздействие . Нещо повече, изтъркани от употреба, те внасят в братските взаимоотношения елемент на празнословие, изграждат фасада, зад която често се крие духовна празнота.

 

Една от най-често изговаряните думи е, че работим върху самоусъвършенстването си. Канонично това е така, а на практика?

Или задачата по дефиниция е неизпълнима? Възможна ли е забележима промяна у зрели мъже с изграден характер, мироглед и т.н. или само изричаме безброй пъти думи и фрази, неща, върху чийто смисъл често не се и замисляме?

По този повод МУ брат Михаил Димитров, Стар велик оратор на ОВЛБ, е написал в словото си за 10 годишнината на ложа „Ведър“: „Нашето самоусъвършенстване не е нищо друго освен ефектът, който оказва върху нас общението ни – на ментално и емоционално ниво. Ние сме като камъните, които един пълноводен поток – масонството, обтича, търкаля, мести и размества, като по този начин неусетно за всеки един от нас оглажда ненужните ръбове и ни подрежда в един естествен и устойчив на външни влияния ред.”

 

Масонството е духовна практика, висша форма на организация на хора, мислещи по един и същ начин, братя, изповядващи общи ценности. Всеки, посветен в нашия орден, би трябвало да е осъзнал смисъла, да не забравя своето посвещение, клетвата, която е дал – веднъж и завинаги.

Забележете, че дори и братя с десетилетен опит в овладяването на царственото изкуство, биха се затруднили да дефинират какво точно представлява масонството.

Най-позната е класическата дефиниция „Франкмасонството е нравствено-етична система, прикрита в алегории и илюстрирана със символи“. Самата ОВЛА е дефинирала масонството като „Най-старото, светско, братско общество на свободни мъже“. Мога да изредя още редица други определения. Когато подхванах работата по сайта на ОВЛБ, се наложи доста да ровя в масонската литература, докато накрая записах (цитирам част от текста):

„Франкмасонството е философска, образователна, филантропска и посветителска институция. Възможността за посвещение се гради върху обучението на братята в степенна система за усъвършенстване на човешката личност чрез метода на „символизма“. Масоните предават познанията и осигуряват приемственост в обучението като използват символите по алегоричен начин.“

 

Това, което ни отличава съществено от сходни по цели профански общества и организации е именно, че масонството е посветителско общество.

Ритуалът не само при приема, също и при повдигане в степен, е посветителски, в известна степен заимстван от религиозни обреди, водещи към Древните мистерии, като Мистериите на Озирис и Изида в Египет, малките и големите Елевсински мистерии в Гърция, мистериите на Митра в Персия и др.

Съществен елемент в ритуала по приема е даването на тържествена клетва, включваща „…да се подчинявам на Закона на братството и …никога да не напускам ложата без сериозна причина.“

Клетвата е силно задължаваща, със строги, макар и чисто символични наказания при нейното нарушаване. Самият ритуал предполага, че кандидатът притежава достатъчно качества, преминал е изпитания, които му позволяват постепенно да бъде посветен в скрито за останалите, извън Храма, познание. Различно за различните степени на израстване. Именно посвещението превръща обикновените съграждани, профани, в братя.

Ето защо заедно с братята от новоизбрания Съвет на сановниците, ще вложим усилия за внасяне на повече духовност в живота и дейността на ложата. Всички заедно да го направим още по-смислен и стойностен, още по-привлекателен чрез разкриване на закодираната в ритуалите ни символика и синтезирана мъдрост.

 

Търсенето на познание не е самоцел. Албърт Пайк е казал („Морал и догма“): „Познанието може да се превърне във Власт, а аксиомите – в правила относно полезността и задълженията. Само по себе си обаче знанието не е Власт. Мъдростта е Власт. Неин пръв министър е Справедливостта, която е съвършеният закон на Истината. Ето защо целта на образованието и науката е да направи човека по-мъдър. Ако познанието не постига това, то е прахосано, подобно на водата, изсипана в пясък. …Следователно не изпускайте от поглед вашето обучение в масонството. То трябва да увеличи богатството на вашата мъдрост, а не просто вашите знания.

Друг забележителен масонски мислител и автор, Карл Клауди (1931 г.) , пише:

„Знанието е призвание и познаване на фактите. Мъдростта е силата на разума и неговата власт да използва това знание. Масонът може да знае наизуст всички ритуали – от първите думи на церемонията по посвещаване в степента на чирака до последните думи от наставленията след посвещаването във възвишената степен на майстора – и все пак да не притежава мъдрост, нито масонска, нито каквато и да е. … Знанието се добива от учение; мъдрост – от опит и размишления.“ („Книга на майстора“.

 

Да не забравяме, че именно мъдростта ръководи нашия строеж, а една от трите велики колони, поддържащи храма, е именно Колоната на мъдростта.

За практическата реализация на тези идеи ще говорим по-конкретно, когато се съберем отново след лятната почивка.

 

Няколко думи за майстора на ложата и ролята на чука

Ще се позова отново на изтъкнатия английски масон и ерудит Андрю Макбрайд и неговата книга за „Майстора на ложа“, издание от библиотека „Акация“ на ОВЛБ, дело на братята Емил Вичев и Павел Главусанов.

В нея авторът разглежда отговорностите, изискванията към личностните качества и начина на упражняване на властта на чука в ръцете на майстора на стола.

Брат Макбрайт формулира четири основни изисквания към майстора на ложата:

– Почтеност;

– Трезва преценка;

– Познаване на Свободното зидарство;

– Интелектуални възможности.

На първо място той категорично поставя почтеността, защото без нея всички останали качества, способности и знания са без значение. Дори може да се окажат вредни. „Островърхият чук и длетото не вършат кой знае колко работа при градежа на Храма, ако не се подчиняват на правия ъгъл“….„Почтеността е всякога благослов. Интелектът ще забележи злото, но само нравственото сърце е в състояние да го надмогне. Първият не е непременно добронамерен; втората е едновременно добронамерена и благотворна. Добронамереността е дух.“

Той подчертава:

„Масонската ложа представлява в едно и също време най-демократична и най-автократична институция. Майсторът се избира с гласовете на братството, за да управлява и ръководи ложата. В рамките на определени граници неговата дума е закон. …

По силата на тези обстоятелства наличието на сърдечна любов и взаимно уважение между майстора и братството е от първостепенно значение. Майсторът не бива да пренебрегва при никакви обстоятелства относителните права и привилегии на останалите членове. Като поддържа непрекъснато непосредствен контакт с тях, като показва ясно гласуваното им доверие, той печели тяхното уважение и почит“.

Сред задълженията на майстора той посочва: „Първо и най-важно задължение на всеки майстор на ложа е да се просвещава. …За да стане разпространител на светлина, той трябва да я има у себе си.

Казано е императивно.

Аз бих си позволил да разширя този текст и към процеса на „самопросвещаване“, нещо, което се отнася с пълна сила за всеки запасал масонската престилка.

Затова, основното, което бих искал да ръководи нашата работа, да бъде стремежът да внасяме все повече духовност и Светлина в масонската си битност.

Сред множеството управленски препоръки на английския брат ще спомена само една, а именно, че майсторът на ложата „Не бива да парадира със своята власт, но да показва постоянно, че е достоен за нея, като я прилага възможно най-рядко“.

Такова е и моето разбиране.

 

В завършек бих искал да цитирам една мисъл, излязла изпод перото на нашия брат Борис Китанов, Велик оратор на ОВЛБ:

„Масонството се прави така, както се правят децата – с любов. Ще добавя – и на светло, защото можеш да видиш всичко онова, което те кара да бъдеш честит, че те има и че можеш да се докоснеш до светостта на една идея, на една вяра в доброто, заложено от Твореца в човека“. И по-нататък: „Масонството, обични братя, е умението и изкуството да бъдем навсякъде човеци.“

За да не си противореча с вече казаното, ще си позволя малка добавка. Любовта е чисто, възвишено и прекрасно, понякога изпепеляващо, понякога мощно стимулиращо, често необяснимо и не винаги дълготрайно чувство.

Затова поне да се стремим да бъдем винаги максимално добронамерени един към друг, по братски, както и към хората извън храма. Когато те го заслужават. Това е по-реално постижимо отколкото „сърдечната любов “ и никак не би било малко постижение в личностното ни изграждане и поведение.

Да си пожелаем, скъпи братя, още по-добра и успешна за всички ни, при това юбилейна за ложата ни „Сговор 92“ и ОВЛБ, масонска година.

 

Георги Балански

Майстор на ложа „Сговор 92“

Изследователска ложа Quatuor Coronati

 

Бюлетин на ОВЛБ, юни 2017 г.

към начало