Размисли за траките и техните тайни общества

Наследството на траките – дух и материя

Десета поред национална дискусия, организирана от ложа „Тракия“, Пазарджик.

Велинград, 9 февруари 2019 г.

 

 

Днес заставам пред вас да говоря по тема, без да имам достатъчно задълбочени познания по история, а и без да имам научна титла.

Просто ще ви представя факти, които съществуват, а изводите ще си направите вие – според вашите познания и мироглед.

 

 

Преди да ви разкажа това, което съм подготвил ми се иска да ви представя начинанието ни за написване на книга от проф. Валерия Фол за тайните общества при траките. Нашата ложа вече е заплатила предварително известно количество от книгата , за да може авторката да пише спокойно.

Ето нейната анотация:

„Затворете вратите за непосветените“

Тази фраза е част от орфическия стих:

„Ще вещая на когото е позволено. Затворете вратата за непосветените“,

съобщен от Елий Аристит по повод написаното от Платон:

„А слугите и, ако има, някой друг непосветен и невежа, турете на ушите си най-дебелите врати“,

в блестящия му диалог „Пирът“. Стихът се е произнасял преди започването на орфическите мистерии.

Най-старите сведения за затворени мъжки аристократически общества, които можем да наречем тайни общества, са за тези, водени от Залмоксис и Орфей. Те напълно отговарят на изискванията едно сдружение да бъде характеризирано като тайно общество, а именно: членовете му да са носители на специално учение, което им разкрива уникални истини, които са извън обсега на непосветените и дори са неразбираеми за тях. Тук е моментът да подчертая, че ценностното изпитание едва ли е едно и че катабазисът (обредното отиване в Отвъдното, за да се получи знание) е посвещение с елемент на изпитание. Информацията, която имаме от писмените извори, директно съобщава, че „вратата е затворена за непосветените“ и дори точно поради тази причина Орфей е разкъсан. Тракийския орфизъм и свързаните с него тайни общества могат да бъдат по-добре изяснени, ако се привлекат към преките писмени свидетелства и друг вид данни.

Макар и доста оскъдни, интерес представляват специалните изисквания за хранителен режим, елементи на облеклото, обредите, задълженията и етичните норми на различните тракийски тайни общества. Ако тези свидетелства се съчетаят с открити артефакти, особено тези с ясна археологическа среда, могат да се изяснят различни сакрални атрибути, използвани от посветените. Някои от тракийските мегалитни, скално-изсечени паметници и сакралните постройки разкриват, че тези общества са имали сложна обредност и йерархия.

Естествено възниква въпросът: дали някои от използваните от тракийските тайни общества думи са достигнали до наши дни? Например, малко известно е, че думата адàм, адàмна е название от свещения тракийски език. Това е езикът на мистериите и жертвоприношенията в Самотраки. От гледна точка на тракийския орфизъм, самотракийските мистерии са съсредоточени около култа на Великата богиня-майка и нейните синове. Посвещаваният в мистериите, в свещения брак на богинята със сина ѝ, произнася орфическа клетва за мълчание, в която се чува думата „адàм“. Думата може да се тълкува като съчетание на четирите начални букви от назоваването на посоките на света на старогръцки език и по този начин – да обозначава хоризонталния модел на космоса. Може, обаче, да се предположи, че е и трако-фригийски код за първия човек, т.е. за доктриналния син на Великата богиня-майка.

Тракийската култура, и специално тракийските тайни общества, познават и други видове езици – изобразителен, цветови, езика на жеста. Примерите са много – изображения на побеждаваните от посветените антагонисти на дивата природа и на знаци-символи, червените пояси (или було) на посвещаваните в самотракийските мистерии, червената вълнена нишка (граница между световете), апотропей (отблъскващ беда) и т.н.

Накрая ще припомня сведението на Диоген Лаерций в книгата му „За живота на философите“. Той съобщава, че повечето от етическите догми Питагор взел от Темистоклея, жрица в Делфи. Един от най-почитаните жречески родове в Делфи по времето, когато е живял Питагор, се нарича Тракиди, а Ситалк е епитетът, с който е славен Слънцебогът в светилището. Ще предам накратко един разказ като илюстрация за етическите принципи на тайните общества.

Ямблих (ок. 245 – ок. 325 г.) е философ, който посвещава много редове на добродетелите на питагорейците. Особено внимание обръща на нравствеността, и в частност – на взаимопомощта, която те винаги си оказвали. Един питагореец вървял по дълъг и безлюден път и вече, много изтощен, отседнал в страноприемница. Разболял се от тежка и продължителна болест. Средствата му свършили, но ханджията продължил да се грижи за него. Когато питагореецът усетил, че си отива от този свят написал на дъска един символ, извикал ханджията и му дал дъсчицата със заръка да я сложи на видно място. Казал му, че този, който разпознае символа, ще му плати разходите, които е направил за него. Ханджията се погрижил и за погребението на питагорееца. Не вярвал на казаното от починалия, но удивен от думите му изпълнил заръката и окачил дъсчицата със символа край пътя. След дълго време някакъв пътник – питагореец, разбрал и научил за човека, който поставил символа, разпитал за случилото се и изплатил на ханджията много повече сребро от разходите му.

 

Книгата „Тайните общества на траките“ ще разкаже за живота, вярата, обредите, символите на аристократите, които са били достойни, за да членуват в тях, и за влога им по съхранението на някои древни знания, умения и добродетели.

Сега предлагам да започнем с определението за тайно общество. То не е еднозначно, но от древни времена такова общество е модел за социално общуване между хората в затворена група (тип „братства“), като достъпът до нея е ограничен посредством някакъв ценз. Подбудите, стоящи зад такова организирано тайно общество, са обикновено конспиративни. Затова и познанията на това общество се пазят в тайна от останалата част на обществото. Доктрината на тайните общества е била проповядвана като идеология само за посветените в тайнствата. Такова общество обикновено се е характеризирало със своята уникалност, неуязвимост и дълговечност, собствено учение, различни степени на познанието и т.н.

В древността царе и жреци обявяват религиозното и светското знание за свой монопол. Например царят на Урук, Гилгамеш, се е считал за пазител на „тайното знание“, в Египет това е Хермес Трисмегист, а в Тракия мистериите се пазели от Залмоксис и Орфей.

Преди 15 години ми попадна в ръцете една малка книжка, озаглавена „Кибалион“, в която се изследва херметическата философия на древен Египет и Елада от „тримата посветени“. Първото ѝ издание на български език е било осъществено през 2000 г. от издателство „Аратрон“.

В книжката са представени седемте херметични принципа, които заедно и поотделно представляват видимия и невидимия свят. Те са: принцип на менталността (всичко е в цялото и цялото е във всичко), принцип на съответствието (каквото е горе, това е и долу – каквото е долу, това е и горе), принцип на вибрацията (всяка материя и енергия резонира), принцип на противоположностите (всичко има антипод), принцип на ритъма (трябва да се приеме прераждането, за да се постигне пълно разбиране), принцип на причината и следствието (не съществува случайност), принцип на рода (двойственост на ума).

Тримата посветени, които са автори на книгата, твърдят със сигурност, че тези знания са предадени от Хермес Трисмегист, или наричан още Тот Атланта на египтяните, а те от своя страна – на други ученици от други древни народи.

Езотеричните източници твърдят, че творбата „Изумруден скрижал“ е написана от самия Хермес. В нея той сам споменава, че след потъването на Атланта е тръгнал на юг и е достигнал при народа на Хем (египтяните), като ги е научил на много тайни. Имал е избрани ученици, които са обучавани в тайни общества, защото и до днес не всеки може да разбере природните закони. Този, който ги знаел и владеел, не е трябвало да ги използва срещу човеците.

Във времето винаги са съществували малцина, които са пазели с вяра и надежда жив Пламъка на истината. Тя е била предавана от Учител на ученик, от Посветен на жрец, от уста на ухо.

За Хермес се твърди, че е живял 300 години от плът и кръв, а последното му превъплъщение в човешко тяло било като съвременник на Авраам, като някои авторитети дори твърдят, че му бил учител.

Има хора, които смятат, че написаното в Завета за Авраам се отнася за времето 500-600 години преди Христа, но най-много до 1000 години.

 

• • •

 

Дотук нямах смущения в знанията си, свързани с известните исторически съпоставки от различните източници, които бях чел.

Преди повече от три години чух за една отколешна книга, която се намира в стара италианска библиотека във Флоренция. В нея има доста липсващи страници. Името ѝ е „Мастиленият лабиринт“, но не се знае кой е авторът ѝ. Съществуват догадки, но липсват исторически доказателства. Роман със същото заглавие написа Людмила Филипова. В него е вплетен следният белетристичен фрагмент:

„Горен десен ръб на 426 страница:

‘Малцина успяват да проследят пътя на знаците. Логиката на хората е такава, че те рядко допускат, че може да не знаят онова, което знаят. Затова има следи, които не е нужно да се крият – хората не могат да ги свържат в логика. И при най-категоричните факти те не биха допуснали, че не великите египетска и критско-микенска цивилизации са оказвали влияние по тракийските земи, а прадедите на скритите от Тракия хилядолетия по-рано са пренесли на юг и изток знанията си. Малцина от тях са потънали в родните земи, другите са бягали, преследвани от силите на Ада. Защото, когато Седемте звезди се подредили в дъга, вятърът притихнал, Слънцето избягало, пепелта изтляла и сенките се върнали…’

Източник: изтрит.“

Тези писания вече ме накараха да започна да се интересувам по-задълбочено от нашата българска история и да се запитам: кои сме ние?

Попаднах съвсем случайно на изображението на един амулет, който искам да ви покажа сега.

Намерен е от руски войник в немски бункер по време на Втората световна война. Сега се съхранява в московски музей. На него е изобразен човек, разпънат на кръст с допълнителен надпис: „Орфеос Баккикос“. Над кръста е изобразен обърнат полумесец със седем звезди в дъга.

Не намирате ли връзка с текста от италианската библиотека?

Датировката му е преди Христа, но не е уточнена прецизно.

Проф. д-р Валерия Фол в книгата си „Орфей тракиецът“ пише, че „Блестящоизвестният“ е определението, с което Орфей е споменат за първи път от Ибик 600 г. преди Христа. Запазена е фреска в гр. Пилос от микенската епоха, която изобразява музикант с лира, обявена за най-древния образ на Орфей. А това е 1600-1200 г. преди Христа.

500 години преди Христа Еврипид назовава Орфей „ванакс“, което е царска титла от микенската епоха. Облеклото му е тракийско.

2000 години преди Христа траките вече са стабилно обособил се индоевропейски народ, който живее в царства или етносни държави от микенски тип, както ги е определил Тукидид. Царствата са ръководени от династически родове начело с царе-жреци, които налагат властта си над големи територии.

Краят на второто хилядолетие преди Христа е белязан от Троянската война – първата известна война за контрол над търговските пътища през Дарданелите и Босфора, война за преразпределение на суровинни бази и пазари, опоетизирана в „Илиада“ и „Одисея“. Епосът описва траките като съюзници на трояните и равни по храброст, доблест и богатство на ахеите. Оттам стават известни и легендарните тракийски царе-жреци Резос, Марон, Пейрой и Акаманд.

В тринадесетата книга на „Илиада“ се описва земята на коневъдците траки. Омир описва сражаващите се отблизо мизи, прочутите хипемоли (тези които не ядат месо) и най-справедливите между хората, абиите. Живеели са на север от Стара планина. Дали абиите са възхваляваните от Херодот гети е трудно да се каже. Те били последователи на Залмоксис и този разказ Страбон предава на Посидоний. Разказът продължава със сведения, че е имало мъже, които живеят без жени, хранели са се само с мляко, мед и плодове и се наричали ктисти (чисти). Живеели са в затворени общества и били почитани заради знанията си.

500 години преди Христа Херодот описва траките „като най-многобройния народ след индусите“. Разказва, че царете им са подчертавали своя божествен произход. Писмените сведения говорят за тайните общества на аристократите и споменават за мистериални просветителни обреди, достъпни само за тях.

 

• • •

 

Досега винаги се е твърдяло, че културата на траките и ахеите е била нелитературна, но има запазени глинени плочки на ахейски царе, от които е видно, че те са водели строга финансова и данъчна отчетност.

В днешно време се направиха изключителни открития на артефакти, които до известна степен промениха мнението на световната научна общественост за цивилизациите в света. От 2012 г. България вече е в това число, което засега е 5, а именно: Шумер, Египет, Рим, Елада и ние. Понастоящем това се твърди само от американски, френски, италиански, немски и унгарски учени.

Едно от важните археологически открития, освен златните съкровища по нашите земи, са глинените плочки и малкият саркофаг от с. Градешница, Врачанска област.

Ето го и него:

Проф. д-р Стефан Гайд смята, че керамичната кутия напомня на ковчег (в умалени размери), както и на дом, а и на храм. Вижда се, че е пищно гравиран с многократно повтарящи се пиктографии за „храм“ и „обиталище“, идентични с тези от Старото царство на Древен Египет от 3-4 хилядолетия, които са имали и важното смислово значение на „Дом на Божеството“. Най-интригуващо обаче е произношението на думата „храм“ в бохарския (северноегипетския) диалект, което е равностойно на „Орфей“ и затова може да се интерпретира едновременно и като името на праотеца на Тракия! Това произношение е запазено и до днес в коптската египетска православна църква. Затова и Гайд смята че траките не са били безписмен народ. Според него те са дали писмото на египтяните и ахеите, от които по-късно са го възприели елините.

Оброчната плочка от с. Градешница, Врачанско,  според д-р Гайд, е най-ранният древен документ, който представлява Завет с Божеството (над 5000 г. пр.Хр.) и името „Орфей“ („храм“) е „подписано“ върху нея. Затова и ученият прави извод, че легендарният патриарх на траките е бил може би първият Учител, живял във времето преди или около написаното върху този известен артефакт. Той е създателят на мистериите, назовани впоследствие с неговото име, както и на свързаните с тях храмова музика, храмов ритуал и храмово служение.

Споменах по-горе за седемте принципа на херметичната философия. Със сигурност траките са познавали и седемте, а именно – единство на дух и материя (принцип на менталност), принцип на вибрацията (материята и енергията резонират), принцип на съответствието в пространството (каквото е във видимия, такова е и в невидимия свят), принцип на противоположностите, принцип на ритъма (вярвали са в безсмъртието и прераждането), принцип на причината и следствието и принцип на рода.

Според много източници, Орфей не е бил само един човек. Така са бивали наричани Посветените, които са предавали тайни знания за мирозданието на своите ученици.

Първият артефакт, който показах, е синкретичната връзка с тракийския орфизъм. На разпятието се четат думите „Орфеос Баккикос“, което в превод означава „Орфей на Дионисус“ (или „Орфей на Дион-Исус“, „Орфей на Слънцето Исус“). Връзката с Христос е очевидна, макар амулетът да е датиран векове преди Христа. По-скоро ъгълът в долната част на кръста показва „Това на Земята“.

Над разпятието ясно личат лунен сърп и седем звезди. Луната свети с отразена светлина от Слънцето, така и Божият храм (Орфей) свети с отразената Божествена светлина. Седемте звезди са навярно известните в древността седем „планети“ – Слънце, Юпитер, Сатурн, Венера, Марс, Нептун и Меркурий.

Според тракийските жреци, значението на името Орфей е също така синоним на Първия човек – назоваване, разкриващо неговата същност на неръкотворен храм на Божествения образ и Дъха на живота. Преданието за слизането му при Хадес заради любимата Евридика е завоалиран разказ за първичното вкусване на смъртта от човечеството. Именно в това предание, на езика на знаменията на тракийските прорицатели и оракули, е трасирано пророчеството за победоносното слизане на Логоса в света на мъртвите, за да освободи хората от оковите на смъртта.

На практика по-късно този разказ се оказва вплетен в писанията на Христовите апостоли и много от трудовете на Отците на църквата.

Според д-р Гайд, изобразеното разпятие върху амулета, разгледан по-горе, има и още едно духовно значение за новозаветните орфически християни. Посвещаващият се на Бога и съучастващ чрез Мистериите на кръщението в Неговата смърт и възкресение „става“ Орфей (храм, обиталище), където живее Бог и чрез когото Той се проявява. Най-вероятно медальонът-печат (амулетът) изобразява духовната инициация и трансформация на своя притежател и е бил собственост именно на такъв посветен орфически жрец или прорицател.

Затова и мистерийните драми на Древна Тракия са били разкриване на вълнуващи и реални космически събития, с каквито е пълен скритият езотеричен живот. Тук, по нашите днешни земи, Божествената красота, както и от Светлината на житейската пиеса, писана от вечния Драматург, се е раждала от съзерцаването на звездното небе, извирала е музиката на багрите и цветовете, тук се е играл танцът на екстаза от Възкресението.

Храмът на посветения тракиец е онази Работилница, утроба на всяко възвишено чувство и творчество, където ставаме сътворци с Бога. Затова Светилището е нашият истински дом, където намираме покой сред Вечното ни семейство – в покоищата на Този, Който е Алфа и Омега, началото и краят на всичко в нас, на всяка прекрасна творба, родена под Слънцето на нашето същество.

 

• • •

 

И накрая, но не на последно място, искам да спомена археологическите разкопки през лятото на 2010 г. в землището на с. Драгоданово, Сливенско.

В едностъпална гробна яма са намерени мъниста, култови предмети, амулети и сребърно огледало. Наричани са „играчки на Загрей“ и се допуска, че са свързани с гадаене и предсказване.

Най-интересният експонат е мъжка фигура, гравирана върху елипсовидно мънисто, чийто по-малък диаметър е 2 см:

Фигурата е застанала пред колона с две еднакви топки – отгоре и отдолу. Над колоната е изобразен полумесец като дъгата е обърната надолу. Не ви ли напомня амулета?

Срещу лицето на мъжа е врязана осемлъчева звезда, под която има жезъл. Да допуснем ли, че той е жрец? Зад фигурата на жреца е гравиран голям ромб.

Звездата, луната, ромбът и жезълът в композицията дават основание да се мисли, че предметът има източен характер, въпреки че такива високи шапки (пилоси) са носели и траките.

Подобни аналози са датирани от науката около 3000 г. преди Христа, но гробът е от ІІІ в. след Христа.

Осемлъчната звезда е символ на слънцето. Много народи са практикували култ към него, в това число – и траките. Те са познавали херметичния закон на съответствието:

„Каквото долу, това и горе.“

Появилото се в древността тайно учение „езотеризъм“ представлява в най-общ смисъл норма – окултна, религиозна или емпирична, която не се разкрива пред непосветени, защото дава познание за изворите на вярата и истината. Изучаването ѝ се осъществява тайно и се предава през поколенията. Езотеризмът се проявява като окултизъм, тайни общества, неоплатонизъм, алхимия, християнска кабала, парапсихология, теософия, херметизъм, гностицизъм.

Затова смятам, че жрецът или мистът е владеел тайното знание на древните траки, предавано устно само между избрани.

Запазените сведения от старите извори доказват съществуването на тайни архаични общества по нашите земи от древни времена.

Благодаря за вниманието.

 

 

Брат К. К., Майстор на ложа „Долината на Орфей“, Кърджали