Орфически мистерии

 

Наследството на траките – дух и материя

Десета поред национална дискусия, организирана от ложа „Тракия“, Пазарджик.

Велинград, 9 февруари 2019 г.

 

 

 

Българите сме траки

 

 Кой е Орфей?

 

Ванга го описва като бедно облечено момче, с кори от бреза, завързани на коленете. То докосва ухо до земята и до слуха му достига онова, което на нас ни убягва…

 

Слава Севрюкова ни дава малко по-обстоятелствена физическа визия за него:

„С кръгло лице, набит. С торбичка е ходел като малък.

Виждам го като конник. Виждам го и с тояга. Виждам го с гусла…

Виждам го до някаква река, до малък водопад. Това е любимото му място в Родопите. На камък присяда.

Не го виждам някога да е бил цар. Бил е като придворен. Като малък седи в някакъв двор сред знатни хора. Сред тях е на една маса…

Силно и въздействащо е пеел. ‘Оглушавал’ е онези, които са го слушали. Мелодията при него идва от Висшия космически Разум.

Едва ли би могъл да се прояви през настоящия век подобен извисен дух…“

 

Становището:

„едва ли би могъл да се прояви през настоящия век подобен извисен дух“,

трудно би могло да бъде оспорено.

И все пак във виденията на двете пророчици се открояват впечатляващи разминавания. Коя от тях греши? Или?…

 

• • •

 

Мъж, подложил се на регресия, съзря себе си като посветен тракиец. От висок планински връх той внимателно се взираше в небесния свод.

Погледът му бе концентриран към звездата Сириус. Оттам очакваше да получи небесни знаци. Обръщам се към тракиеца:

– Какво си чувал за Орфей?

– Това е високо ниво на посвещение и на отговорност – към живите, към мъртвите и света.

– Знае се, Орфическата духовна школа е съществувала хиляди години преди Христа. Следи от нея са оцелели в древен Египет, Индия, Китай, Персия… Как да тълкуваме твоите слова? Ти самият виждал ли си го? Какъв е той – цар, жрец, аристократ? Или?

Навлязъл в тайнствата на Орфеевите мистерии, тракиецът уверено продължава:

– Не, лично аз не съм го виждал. И ще Ви кажа защо. Защото Орфей по наше време не е личност. Не е и титла. Това е състояние на духа. През годините не един от нашите е достигал до това най-извисено посвещение.

– В какво се изразява то?

– Това е божествено чувство към другите и към света!

Говори с възхита:

– Характеризира се със силно усещане за свързаност с всичко около теб, съчетано с абсолютно осъзнаване, че в никой от заобикалящите светове не съществува празно, нито неодухотворено пространство…

– Трудно ли е да се достигне до такова извисено ниво?

– Обучението се извършва с онези, които са се отдали от цялата си душа и за цял живот на тайнството. Преди това те са преминали през нелеки изпитания. Единствено и само ако се докажат, те могат да получат посвещение. Тогава ще бъдат просветлени и ще придобият духовни знания и памет.

– Каква е тяхната мисия?

– Приелите върховното тайнство започват да обучават и предават на останалите орфическите сак­рални познания.

– Какво се случва с постигналите най-висша степен в учението на орфизма?

– Тях с основание ги назоваваме живи проявления на божествения Орфей.

В този миг посветеният тракиец, сякаш пренесъл се сред загадъчните мистерии, за които ние почти нищичко още не знаем, говореше с опияняващ възторг:

– Да бъдеш наречен Орфей

– продължава той –

е най-висше равнище на осъзнатост! Такъв е човекът, който постига пълна хармония с природата, с живия и с мъртвия свят.

След кратка пауза добавя:

– И дори с птиците – най-първите музиканти…

– Добре, след всичко дотук би ли могъл да споделиш кой всъщност е Орфей, магичният създател на една от най-енигматичните древни мистерии?

– Това е тайна…

Загадъчно се усмихва. И потъва в мълчание. След кратък размисъл продължава:

– Е, добре, ще Ви открия, Орфей през различните времена не е един…

– Какво говориш?!…

– Да, така е.

– Би ли обяснил как да го разбираме?

– Това всъщност е най-висше ниво на осъзнатост на връзката със света и Космоса. Орфей е личността, въведена във върховно посвещение от друг, високо издигнат в духовната йерархия. Той сред нашите среди също така е назован Орфей.

– Съществува ли във вашето затворено общество на мистериите символ на този духовен водач, с който той да се обозначава?

– Да.

Словесно описва знака, състоящ се от три вертикални успоредни линии. Горната част на средната се разклонява на две:

– Но това е българска руна!…

– възкликвам на свой ред аз.

– Българите и траките сме едни

– продължава с категоричност в гласа той.

– Нашият народ през вековете е съставен от много племена. Българите са от нас – достойни приемници и продължители.

 

 

• • •

 

Регресията бегло открехна завесата за древните практики на едно херметично затворено от хилядолетия общество за духовно израстване. Тайно и мистериозно, но без да бъде конспиративно.

Тракийският орфизъм не трябва да се разглежда като философско аристократично учение и религия, а като път за развитие на духа на свободни хора. Тракийският праотец Орфей не е свръхчовек, а устойчива през хилядолетията школа, носеща неговото име – школа за духовно посвещение и израстване.

Както се подразбра, посветените траки са разглеждали духа и материята като съставки на едно цяло. И още: за тях видимият и невидимият свят са били обвързани и обусловени.

Не случайно духовните знания са се предавали от посветен на ученик единствено и само устно. Техният символ е бил змията – символ на мъдростта, която може и да погубва.

 

• • •

 

Регресията завърши, осенявайки с някои изненадващи отговори. Но тя постави и още повече въпроси.

Ако не един посветен е успявал да достигне до най-висша степен на духовна реализация, би трябвало по тракийските земи да има и не един гроб на Орфей. (Такъв с основание се счита този при село Татул.)

Едва сега сякаш започваме да разбираме защо двете пророчици Ванга и Слава разкриват своите видения, представяйки пред нас две съвършено различни визии. Всъщност, това са две отделни личности, достигнали до земното проявление Орфей.

И още: при нас, българите, изглежда от хилядолетия е съществувала този тип енигматична „връзка на посвещение“. Тя, както бихме могли да се убедим, се е реализирала и при едно по-късно тайно общество – на богомилите.

През Ранното Средновековие, както посочва в своите изследвания проф. Дамян Попхристов, у нас е имало няколко персони, с основание носещи името Поп Богомил.

Това са били лично посветените от този значим исторически субект. Те, в знак на признателност и отдаденост на каузата, са приемали неговото име.

Тази далновидна процедура, през години на прес­ледвания, насилия и смърт, е подсигурявала своеобразна устойчивост и шанс за оцеляване на тайната духовна общност.

На Балканите, бурен кръстопът на хора и идеи, при определени общества, както свидетелства регресията, е запазена приемственост­та на въпросната изключителна традиция.

 

Генетичните изследвания са категорични: ние, понеслите кода на богомилството, крием в жилите си до 47% тракийски ген. Това категорично доказва: българите сме траки.

 

Интересно е да се проследи как са пророкували тракийските оракули от жреческото племе беси. Светилището Белинташ в Родопите е било тяхно.

Намира се на трийсетина километра над Асеновград, високо сред зелените застинали вълни на обгърналите го отвсякъде необгледни гори тилилейски.

Според някои изследователи, обредното плато е представлявало своеобразна астрономическа обсерватория. Издълбаните ямки в скалния масив ясно очертават небесни съзвездия: Лира, Лебед, Голямата и Малката мечка, Орион… Древните способи, които бесите са ползвали, както би трябвало да се очаква, са съвършено различни от славянските.

В бели одежди „посредниците на боговете“ се изкачвали в редица един подир друг по запазените до наше време стъпала на култовото плато. Предвождал ги най-старшият. С протегнати ръце към висините, преди да осъществят небесните си съприкосновения, те измолвали милост и подкрепа от боговете.

„Белинташ“ („умен камък“) – това е свещено място, съчетаващо в едно водата и камъка. Знае се – водата има своя памет. А камъкът е паметта на водата.

На върха на светилището, вдълбани в платото, се намират два почти винаги пълни с вода скални кладенци (щерни). Когато водата достигала до върха им, те сякаш уподобявали очертанията на широко отворени човешки очи.

Изпаднали в ясновидски транс, жреците се взирали в огледалната им повърхност. В мига на прорицателски проблясък пред техния вътрешен взор оживявали сцени от миналото, а също така и картини от бъдещето. Регресиите разкриват как оракулите заклинателно хвърляли във водата малки камъчета, когато понякога привиденията не се откроявали особено ясно. Появявали се образи, раздвижвали се. Оживявали и… „проговаряли“.

Най-значимите прорицателски мистерии на това сакрално плато се извършвали два пъти в годината – през пролетното и есенно слънцестоене.

 

• • •

 

Ще завърша с великолепната мисъл на уважавания и непрежалим, вече преселил се в Отвъдното, брат Лука Станчев:

„Най-същностното качество на човека е в умението не толкова да дава отговори, колкото да поставя въпроси.“

Е, регресиите поставиха своите. Отговорите предстоят.

В прослава на Великия архитект на Вселената! ◆

 

 

Брат  Х. Н., ложа „Дъгата на Пловдив“, Пловдив