.

Притегателната сила на Древна Тракия

 

Наследството на траките – дух и материя

Десета поред национална дискусия, организирана от ложа „Тракия“, Пазарджик.

Велинград, 9 февруари 2019 г.

 

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 21, март 2019 г.,

Ако сме приели, че Омир е бил действителна историческа личност, че е живял някъде през VІІІ и/или VІІ век пр.н.е., че е съчинил колосалните античните поеми „Илиада“ и „Одисея“ и че в тях е отразил реалистично събитията около и след Троянската война, то бихме могли да кажем, че към днешния ден той – вероятно без да е подозирал – се е оказал най-ранният автор, споменал многократно Тракия и траките.

Още докато изрежда включилите се в ахейската коалиция царе и военачалници, докато привежда данни за броя бойци и „черни кораби“, които всеки от командирите водел със себе си, Омир вплита – някак попътно – 5-6 стиха, в които споменава за „Тамир от Тракия“, проявил неблагоразумието да се похвали, че

 

„музите, щерки на Зевса всесилен,

сам ще надвие със песни, когато се с него надпяват“.

 

Предполагаемо,

„гневни го те ослепили, отнели му дара да пее

и го лишили навеки от меденозвучната лира“.

Нататък Омир ни уведомява, че „Пейрой с Акаманта“ са предвождали „всички тракийци“, които – иначе –живеели мирно

 

„близо покрай Хелеспонт бързотечен“.

 

Колкото и хрисимо да било тяхното битие, те, все пак, далеч не случайно били поканени от царя на Троя, за да му помогнат в предстоящата война. А съдейки по следващите Омирови страници, показали се и като изключителни воини. Така, в една от брутално кървавите страници на Илиада (впрочем, към Омир би могъл да погледне с респект всеки плахо прохождащ натуралист от средата на европейския ХІХ век), „вождът от Енос тракийски“, някой си Пирой Амбрасид, след като в схватка с противников боец „грозно премазва“ с камък крака му и „двете му жили“, го пронизва „с копие в пъпа“ и изважда вътрешностите му навън. (Тук, а и на други подобни места, Омир е по-детайлен в подробностите.)

 

Когато на свой ред Пирой е повален, Омир ще резюмира:

„Тъй във прахта се простряха един до друг двама водачи –

вожд на тракийци единият, другият вожд на епейци.“

След това ще добави в дух на някакво древно пацифистично състрадание:

 „Още и други мнозина лежаха в полето избити.“

 

Ще огласи обаче и прозрение: хората били само някакви марионетки, въвлечени в размириците между боговете. А сред пионките върху епичната шахматна дъска – и траките:

„Злобният Арес подбуждаше вече войските троянски,

в образа на Акаманта, най-бързия вожд на тракийци.“

Никакво, дори и най-мимолетно, загатване обаче няма да се открие за онова, което са мислели или разпореждали тракийските богове и богини! Кибела или Бендида, Загрей или Аболеон няма да проронят нито една дума. Наистина, Борей („злият Борей“) ще се окаже споменат, но само като „вятър тракийски студен“, но не и като божеството, на което били подвластни „бурите“ и „борбите“.

 

А гръцките богове и богини ще воюват на воля помежду си. Цар Одисей „хитроумен“ ще предприеме вероломно нападение над противниците си, но само под егидата на богиня Атина, към която ще се провикне:

„Първа сред всички безсмъртни в Олимп те зовем ний за помощ.

Ти ни предвождай до шатрите и до конете тракийски!“

И Атина ще предвожда ахейците:

„Тихо вървяха, достигнаха скоро войската тракийска.

Спяха мъжете от труд изтощени; доспехи чудесни

сложени бяха до тях на земята в три прави редици.

Спеше в средата цар Резос…“

Ще последва заповед:

„Отвързвай конете!“

И веднага – друга:

„Мъжете избивай!“

А Атина ще „вдъхва геройство“.

Но, след като „бог Аполон сребролъки“ далеч ненапразно стои „на стража“, той ще се втурне гневен, за да разбуди

„Хипоконта, съветник тракийски, роднина на Резос“.

От друга страна, в момент, когато самият Зевс помага на троянците, биещи се рамо до рамо с траките, бог „Посейдон земетръсец“, който се оказва, че „с почуда“ следи

„войната и битката, седнал

сам на най-горния връх на гористия Самос тракийски“,

ще се разсърди силно на гръмовержеца и ще започне

„от стръмния островен връх да се спуща,

крачейки бързо“

и разтрепервайки

„дърветата и планините високи“.

Хера също ще напусне

„стремглаво високия връх олимпийски“,

за да прехвръкне

„над снежни високи била в планините

на конелюбци тракийци“,

за да открие Съня, на Смъртта „брат еднокръвен“, когото да склони

„да приспи очите блестящи на Зевса Кронида“,

тутакси, щом тя легне

„при него в любовна наслада“.

А когато битките приключат, когато развихрилата се смърт засити и най-стръвните олимпийци, тогава ветровете отново „ще поемат към дома“ през „морето Тракийско“. То пък, „развилняло се“, ще застене.

Ще настъпи време за трофеи и откупи. Тогава ще се открие, че един предлага

„меч среброгвозден,

хубав тракийски“,

а друг

„чаша прекрасна – голямо богатство“,

дарена от тракийци.

 

  • • •

 

Така е видял траките Омир. Може би той е знаел и повече неща за тях, но е имал причини да не ги покаже.

Братята от ложа „Тракия“, ор∴ Пазарджик, събраха на 9 февруари във Велинград широк кръг членове на О∴В∴Л∴Б∴ заедно с техните съпруги, за да участват в дискусия под надслов „Наследството на траките – дух и материя“. Докладите, отпечатани тук без коментари, провокираха обсъждания, които продължиха дълго след като срещата бе официално закрита и добавиха много към изпятото от Омир.

 

Илия Кожухаров, Стар Велик оратор на ОВЛБ и Главен редактор на сп. „Зидарски преглед“.

 

Градежи, изнесени на националната дискусия „Наследството на траките – дух и материя“, Велинград, 9 февруари 2019 г.:

 

към начало