Мечтата за човешко единение

 

 

Съществуват мечти, по отношение на които има изгледи човечеството да остане разединено за веч­ни времена. Една такава мечта е тази за общочовешко единство.

Много лозунги са били сътворени с подобна цел. От Кубратовия съвет и примера със снопа пръчки, през латинския девиз:

„Ex unitate vires“ (буквално: „От единството – сили“),

през немския лозунг:

„Einigkeit macht stark“ („Единството прави силата“),

до заимстваното от Белгия българско мото:

„Съединението прави силата“,

всички те огласяват – поне така изглежда – ясна повеля с ясна цел.

Много често, подобни призиви се приемат еднозначно – като осветена от дълбините на историята мъдрост, която не подлежи на коментар.

Една идеология и нейният първи жрец, претендиращ, че е открил пътя към възкресяването на старото римско величие, са изисквали от своите последователи да се взират непрекъснато в носещите символно послание фасции. Трябвало е хората да се изпълват със съзнанието, че те са като пръчките в тях, стегнати в единство с ремъците, които ги обвиват, за да се получи монолитност от „люде и поколения“, въплътена в „една традиция и една мисия“. Огромни човешки маси са били мислени като материал за извайване в реалността на

„най-нравствената, най-единна, най-истинска идея, която се осъществява в народа като съзнание и воля на малцина, дори на Едного“,

идея, която

„се стреми да се осъществи в съзнанието и волята на всички“.

Друг първожрец на идеята за единението, бе предписал ясен алгоритъм за постигане на върховно единение с цел акумулирането на господстваща сила, която да форматира – ни повече, ни по-малко – целия свят:

„Държавата, която в епохата на заразяване на расите бди грижливо за запазването на своите най-добри расови елементи, един ден ще стане господар на земята.

Нека привържениците на нашето движение никога не забравят това.“

В очите на такива вождове девизът на Марк Тулий Цицерон:

„E(x) pluribus unum“ („От множествеността – единство“),

съдържа опасно внушение. И то следва да бъде открито върху признатата и допусната „множественост“, а не върху „единство“-то, защото самата идея на подобно прото-либерално мислене е разрушителна за всяко лелеяно единство.

Така неусетно покълва изводът, който често се забравя, въпреки че би следвало да е отдавна известен: само по себе си единството не може да бъде проповядвано или заклеймявано, доколкото идеята за него трябва винаги да се придружава от целта, за постигането на която то ли било само инструмент.

 

Темата на сп. „Зидарски преглед“, кн. 21, март 2019 г. съдържа публикациите:

• » за идеята от 1891 г.: по време на Световното изложение в Чикаго през 1893 г. да се организира Световен парламент на религиите,
• за колосалната подготвителна работа,
• » за панорамата от провокирани реакции,
• » за речите на един от най-ярките оратори пред Световния парламент на религиите, Свами Вивекананда,
• за българското участие през 1893 г.,
• » за Декларацията относно една глобална етика от 1993 г.

С текстовете, поместени тук в превод на Илия Кожухаров, главен редактор на „Зидарски преглед“, се преплита и един въпрос: нима изречените и изписани послания не са познати на човечеството от хилядолетия? И още: защо се налага отново и отново да бъдат повтаряни?

 

Сп. „Зидарски преглед“