Декларация относно една глобална етика

 

 

Прелюдия

Само с много въображение може да се допусне, че така нареченият Световен парламент на религиите е явление, с което българските граждани са широко запознати. Със сигурност някои епизодични публикации – при това, най-често в издания, ползващи се от тесен кръг специалисти в областта на религиозната проблематика – далеч не са могли да предизвикат през годините по-пространен интерес по този въпрос. Може да се предположи, че една от сериозните причини за подобно състояние на нещата се корени в стремежа на повечето вероизповедания в България да показват чрез публичното поведение на своите йерарси по-скоро някаква линия на религиозна самодостатъчност – поведение, което откъсва съответните паства от определени всемирни религиозни тенденции, превръщайки ги по такъв начин в някакви изолирани общности с всички белези на провинциалност.

От друга страна, на редакционния адрес на „Зидарски преглед“ се получават писма от братя, в които пряко се заявява желание върху страниците на списанието да намират място повече публикации, които осветляват едни или други религиозни въпроси. В този смисъл редовете нататък са пряк отговор на подобни искания.

Световният парламент на религиите е иницииран през 1893 г., когато е осъществен опит да се организира глобален диалог между религиите. През междувременно изтеклите малко повече от 125 години са проведени редица международни форуми, последният от които е организиран от 1 до 7 ноември 2018 г. в Торонто, Канада.

1893 г. е годината, в която се провежда прочутото Световно изложение в Чикаго, във връзка с което Алеко Константинов пише своите „хвърчащи бележки“, отпечатани впоследствие под заглавието „До Чикаго и назад“. По онова време в този космополитен град се стичат хора от целия свят, което води до превръщането му в своеобразна представителна извадка за човечеството. Това безпрецедентно обстоятелство е било използвано, за да се организират всевъзможни конференции и конгреси – над 200. Те са били посветени на въпроси от сферите на антропологията и труда, медицината и трезвеността, търговията и финансите, литературата, историята, изкуството, философията и редица други науки. Един от тези симпозиуми, осъществен по инициатива на Чарлс Бони (1831 – 1903), адвокат, съдия, учител, писател и изтъкнат оратор от Чикаго, е представлявал споменатият Световен парламент на религиите.

Чарлз Бони е бил активен член на християнската деноминация, инспирирана от трудовете на шведския учен, философ, християнски мистик и теолог, Емануел Сведенборг (1688 – 1772), носеща името „Църква на Новия Йерусалим“ (или „Новата Божия църква“, или „Нови християни“, или просто „сведенборгианство“)¹.

 

 

 

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ЕДНА ГЛОБАЛНА ЕТИКА²

 

Световен парламент на религиите

4 септември 1993 г.

Чикаго, САЩ

Въведение

Този текст, титулуван „Въведение“, е изготвен от редакционния комитет на „Съвета“ към Световния парламент на религиите в Чикаго въз основа на собствено съставената в Тюбинген декларация (тук озаглавена „Принципи“). Тя трябваше да служи като кратко резюме на Декларацията, което е предназначено за публични цели³.

Светът е в агония. Агонията е така всепроникваща и така внезапно проявяваща се, че ние сме принудени да назовем нейните изяви по такъв начин, щото дълбочината на тази болка да стане ясна.

Мирът ни се изплъзва, планетата се унищожава, съседите живеят в страх, жени и мъже са отчуждени едни от други, деца умират!

Това е ужасяващо.

Ние осъждаме злоупотребите с екосистемите на Земята. Ние осъждаме бедността, която задушава жизнения потенциал, глада, който прави така, че човешкото тяло да линее, икономическите неравенства, които заплашват толкова много семейства с разруха.

Ние осъждаме социалния безпорядък сред нациите, пренебрежението към справедливостта, което тласка гражданите към тяхната маргинализация, анархията, застигаща нашите общества, и безумната смърт на децата, причинена от насилие. И по-специално: осъждаме агресията и омразата в името на религията.

Но тази агония не трябва да съществува.

Не трябва да съществува, защото основата на етиката вече е налице. Тази етика предлага възможност за по-добър индивидуален и глобален ред и отвежда хората далеч от отчаянието, а обществата – далеч от хаоса.

Ние сме жени и мъже, които са прегърнали правилата и практиките на световните религии:

• Ние твърдим, че в ученията на религиите се съдържа общ набор от същностни ценности и че те формират основата на една глобална етика.
• Ние твърдим, че тази истина е вече известна, но все още не е заживяла в сърцата и хорските деяния.
• Ние твърдим, че съществува неотменима, безусловна норма за всички области на живота, за семействата и общностите, за расите, народите и религиите. Отдавна съществуват древни насоки за човешкото поведение, които се срещат в ученията на религиите по света и които са условие за устойчив световен ред.

Ние заявяваме:

• Ние сме взаимозависими. Всеки от нас зависи от благосъстоянието на цялата общност, затова имаме уважение към общността на живите същества – към хората, животните и растенията и към опазването на Земята, въздуха, водата и почвата.
• Ние поемаме индивидуална отговорност за всичко, което правим. Всички наши решения, действия и неуспехи имат последствия.
• Ние трябва да се отнасяме към другите така, както искаме другите да се отнасят към нас. Задължаваме се да уважаваме живота и достойнството, индивидуалността и разнообразието – така, че към всяко лице, без изключение, да се засвидетелства хуманно отношение. Трябва да сме търпеливи и склонни да приемаме. Трябва да сме способни да прощаваме, учейки се от миналото, но никога да не си позволяваме да бъдем поробени от спомените за омраза. Откривайки сърцата си едни към други, трябва да снишим нашите дребнави различия в името на световната общност, прилагайки една култура на солидарност и свързаност.
• Ние считаме човечеството за наше семейство. Трябва да се стремим да бъдем добронамерени и благородни. Не трябва да живеем само за себе си, а би следвало да служим и на другите, никога да не забравяме децата, възрастните, бедните, страдащите, хората с увреждания, бежанците и самотните. Никой човек, когато и да било, не трябва да бъде разглеждан или третиран като гражданин втора класа или да бъде експлоатиран по какъвто и да било начин. Трябва да съществува равнопоставено партньорство между мъжете и жените. Не трябва да се въвличаме в никаква сексуална неморалност. Трябва да изоставим всички форми на господство или злоупотреба.
• Ние се ангажираме с една култура на ненасилие, уважение, справедливост и мир. Ние няма да угнетяваме, нараняваме, изтезаваме или убиваме други човешки същества, ще загърбваме насилието като средство за установяване на различия.
• Ние трябва да се стремим към справедлив социален и икономически ред, в който всеки има еднаква възможност да достигне своя пълен потенциал като човешко същество. Трябва да говорим и да действаме правдиво и със състрадание, да се отнасяме честно с всички и да избягваме предразсъдъците и омразата. Не трябва да крадем. Трябва да преминем отвъд господството на алчността за власт, престиж, пари и потребление, за да създадем един праведен и мирен свят.

Земята не може да бъде променена към по-добро, ако първо не бъде променено съзнанието на хората. Ние даваме обет да повишим нашето самосъзнание чрез дисциплиниране на разума си, чрез медитация, чрез молитва или позитивно мислене⁴. Без риск и готовност за жертва не може да се постигне никаква фундаментална промяна в нашето положение. Ето защо се ангажираме с тази глобална етика, за да се разбираме взаимно и за да постигнем обществено полезни, благоприятни за мира и природосъобразни форми на живот.

Каним всички хора, независимо дали те са религиозни или не, да направят същото.

Принципите на една глобалната етика

Нашият свят изживява фундаментална криза: криза в глобалната икономика, глобалната екология и глобалната политика. Липсата на някаква отличима в нейната импозантност визия, плетеницата от нерешени проблеми, политическата парализа, посредственото политическо лидерство с незначителна проницателност или предвидливост и – като цяло – изключително слабото чувство за общо благо, се срещат навсякъде. Има твърде много стари отговори на новите предизвикателства.

Стотици милиони човешки същества на нашата планета все повече страдат от безработица, бедност, глад и разорение на техните семейства. Надеждата за траен мир между народите се изплъзва, бягайки далеч от нас. Налице са напрежения между половете и поколенията. Децата умират и са убивани. Все повече и повече страни са разклатени от корупция в политиката и бизнеса. Все по-трудно е да живеем в нашите градове заедно в мир – поради социални, расови и етнически конфликти, злоупотреба с наркотици, организирана престъпност и даже анархия. Дори съседи живеят често в страх един от друг. Планетата ни продължава да е безмилостно ограбвана. Заплашва ни срив на екосистемата.

Отново и отново виждаме лидери и членове на религии да подбуждат агресия, фанатизъм, омраза и ксенофобия – даже да вдъхновяват и легитимират насилствени и кървави конфликти. Религията често се използва за злоупотреба с чисто политически цели, включително и за водене на войни. Ние сме изпълнени с омерзение.

Ние осъждаме тези зловредни влияния и заявяваме, че те не са потребни. В сферата на световните религиозни учения вече съществува етика, която може да противодейства на глобалното бедствие. Разбира се, тази етика не предлага пряко решение за всички огромни проблеми на света, но осигурява моралната основа за един по-добър индивидуален и глобален ред – визия, която може да отведе жените и мъжете от отчаянието, а обществото – далеч от хаоса.

Ние сме хора, които сме се ангажирали с предписанията и практиките на световните религии. Потвърждаваме, че между религиите вече съществува консенсус, който може да бъде основа за една глобална етика – минимален базисен консенсус относно обвързващите ценности, неотменимите стандарти и основните морални нагласи.

 

1. Никой нов световен ред не може да се лансира без нова световна етика!

Ние, жени и мъже от различни религии и региони на Земята, се обръщаме към всички хора, религиозни и нерелигиозни. Искаме да изразим следните убеждения, които поддържаме заедно:

• Всички сме отговорни за по-добрия глобален ред.
• Нашата ангажираност с целите, свързани с правата на човека, свободата, справедливостта, мира и опазването на Земята е абсолютно необходима.
• Нашите различни религиозни и културни традиции не трябва да възпират общата ни обвързаност в противопоставянето срещу всички форми на безсърдечност и в работата за една по-голяма човечност.
• Принципите, изразени в тази глобална етика, могат да бъдат потвърдени от всички хора с нравствени убеждения, независимо дали тези принципи са религиозно обосновани или не.
• Като религиозни и духовни индивиди, ние основаваме живота си върху една Последна реалност и извличаме от нея духовна сила и надежда – във вяра, в молитва или медитация, в слово или мълчание. Ние имаме специална отговорност за благосъстоянието на цялото човечество и грижа за планетата Земя. Ние не се смятаме за по-добри от другите жени и мъже, но вярваме, че древната мъдрост на нашите религии може да посочи пътя към бъдещето.

След двете световни войни и края на студената война, разпадането на фашизма и нацизма, разтърсването на основите на комунизма и колониализма, човечеството навлезе в нова фаза от своята история. Днес разполагаме с достатъчно икономически, културни и духовни ресурси, за да въведем един по-добър глобален ред. Но старите и новите етнически, национални, социални, икономически и религиозни напрежения заплашват мирното изграждане на по-добър свят. Ние сме постигнали по-голям технологичен прогрес от когато и да било, но все пак виждаме, че световната бедност, глад, смърт на деца, безработица, мизерия и унищожаване на природата не са намалели, а са се увеличили. Много народи са заплашени от икономическа разруха, социално безредие, политическа маргинализация, екологична катастрофа и национален колапс.

В такава драматична глобална ситуация човечеството се нуждае от някаква визия за съвместен мирен живот на народи, етнически групи и групи, изповядващи определена нравственост и религия, които споделят отговорността относно грижата за Земята. Една визия се основава на надежди, цели, идеали, стандарти. Но по целия свят те са се изплъзнали от ръцете ни. И все пак, ние сме убедени, че въпреки честата злоупотреба с тях и провалите им, верските общности са тези, които носят отговорност, за да се покаже, че такива вярвания, идеали и стандарти могат да бъдат опазени, обосновани и оживени. Това е особено вярно за съвременната държава. Гаранциите за свобода на съвестта и религията са необходими, но те не заместват обвързващите ценности, убеждения и норми, които са валидни за всички човешки същества, независимо от техния социален произход, пол, цвят на кожата, език или религия.

Ние сме убедени във фундаменталното единение на човешкото семейство на Земята. Припомняме Всеобщата декларация за човешките права на Организацията на обединените нации от 1948 г. Онова, което тя официално провъзгласи на ниво права, ние ще потвърдим и задълбочим тук от гледната точка на една етика: пълната реализация на вътрешно присъщото достойнство на човешката личност, неотнимаемата свобода и принципното равенство на всички хора, както и необходимата тяхна солидарност и взаимна обвързаност едни с други.

Въз основа на личния опит и обременената история на нашата планета ние научихме, че:

• един по-добър световен ред не може да бъде създаден или приложен единствено въз основа на закони, предписания и конвенции;
• осъществяването на мира, справедливостта и защитата на Земята зависи от прозрението и готовността на мъжете и жените да постъпват справедливо;
• действията в полза на правата и свободите предполагат съзнание за отговорност и дълг и следователно трябва да бъдат адресирани както към умовете, така и към сърцата на жените и мъжете;
• без морал правата не могат да издържат дълго и без глобална етика няма да има по-добър глобален ред.

Под глобална етика ние нямаме предвид някаква световна идеология или една единствена религия извън всички съществуващи религии; със сигурност не разбираме и доминирането на една религия над всички останали. Под глобална етика имаме предвид фундаментален консенсус по отношение на обвързващи ценности, неотменими стандарти и лични нагласи. Без такъв основен консенсус по етика рано или късно всяка общност ще бъде застрашена от хаос или диктатура, а хората ще изпадат в отчаяние.

 

1. Основно изискване: отношението към всяко човешко същество трябва да бъде хуманно.

Ние всички сме склонни към грешки, несъвършени мъже и жени сме, с ограничения и дефекти. Познаваме реалността на злото. Именно поради това, в името на глобалното благополучие, се чувстваме принудени да изразим основните елементи на световната етика – както за отделните индивиди, така и за общностите и организациите, както за държавите, така и за самите религии. Ние вярваме, че нашите хилядолетни стари религиозни и нравствени традиции осигуряват етика, която е убедителна и практична за всички жени и мъже с добра воля, религиозни и нерелигиозни.

В същото време ние знаем, че нашите разнообразни религиозни и етични традиции често предлагат на мъжете и жените много различни основания за онова, което е полезно и което е безполезно, което е правилно и което е грешно, което е добро и което е зло. Ние не искаме да потулваме или да пренебрегваме сериозните различия между отделните религии. Те обаче не трябва да ни възпрепятстват да провъзгласяваме публично онези положения, които вече са поддържани като цяло и които съвместно потвърждаваме – всеки въз основа на собствените си религиозни или етични мотиви.

Ние знаем, че религиите не могат да решат екологичните, икономическите, политическите и социалните проблеми на Земята. Религиите обаче могат да осигурят онова, което очевидно не може да бъде постигнато само с икономически планове, политически програми или законови разпоредби: промяна във вътрешната ориентация, в цялостния манталитет, в „сърцата“ на хората, и един прелом от някоя фалшива пътека към нова ориентация за живота. Човечеството спешно се нуждае от социални и екологични реформи, но също толкова спешно се нуждае и от духовно обновление. Като религиозни или духовни хора ние се ангажираме с тази задача. Духовните сили на религиите могат да предложат фундаментално чувство на доверие, основание за смисъл, окончателни стандарти и духовен дом. Разбира се, религиите заслужават доверие само тогава, когато премахват онези конфликти, които идват от самите тях, когато разрушават взаимно проявяваното високомерие, подозрение, предразсъдъци и дори враждебни образи и по този начин демонстрират уважение към традициите, светите места, празниците и ритуалите на хората, които вярват по някакъв друг начин.

Сега, както и преди, жените и мъжете по целия свят се третират нечовешки. Ограбвани са техните възможности и свобода, погазвани са човешките им права, пренебрегвано е достойнството им. Но могъщите не постъпват правилно! Пред лицето на всичката нечовечност нашите религиозни и етични убеждения изискват следното: всяко човешко същество трябва да бъде третирано хуманно!

Това означава, че всяко човешко същество – без разлика на възраст, пол, раса, цвят на кожата, физическа или умствена способност, език, религия, политически виждания, национален или социален произход – притежава неотменимо и недосегаемо достойнство и следователно всеки, индивидът или държавата, е длъжен да зачита и защитава това достойнство. Хората трябва винаги да са субект на права, трябва да бъдат цел; и никога просто средство, никога обект на комерсиализацията и индустриализацията – в икономиката, политиката и медиите, в изследователските институти и в промишлените корпорации. Никой не стои „над доброто и злото“ – никое човешко същество, никоя социална класа, никоя влиятелна група по интереси, никой картел или полицейски апарат, никоя армия, никоя държава. Напротив: притежавайки разум и съвест, всеки човек е длъжен да се държи по истински човешки начин, да върши добро и да избягва злото!

Замисълът на тази глобална етика е: да изясни какво означава всичко това. В рамките на този замисъл бихме искали да припомним неотменимите, безусловни етични норми. Те не трябва да бъдат окови и вериги, а да помагат и подкрепят хората в намирането и повторното осъзнаване на посоката в техния живот, ценности, ориентации и значение.

Има принцип, който се открива и продължава да съществува от хиляди години в много религиозни и етични традиции на човечеството: това, което не желаете да бъде сторено на вас, не го правете на другите. Или в положителен смисъл: онова, което желаете да сторите за себе си, направете го за другите! Това трябва да бъде неотменимата, безусловна норма за всички области на живота, за семействата и общностите, за расите, народите и религиите.

Всяка форма на егоизъм трябва да бъде отхвърлена: всяко себелюбие, независимо дали е индивидуално или колективно – независимо дали е под формата на класово мислене, расизъм, национализъм или сексизъм. Ние ги осъждаме, защото те пречат на хората да бъдат истински човечни. Самоопределянето и самоосъществяването са напълно законни, стига да не са отделени от човешкото персонално задължение и глобалната отговорност, т.е. от отговорността за ближните и за планетата Земя.

Този принцип включва в себе си много конкретни стандарти, на които ние, хората, трябва да държим твърдо. От него възникват четири широки, древни насоки за човешкото поведение, които се срещат в повечето религии по света.

III. Неотменими насоки.

1. Ангажимент към културата на ненасилие и зачитане на живота

Безброй жени и мъже от всички региони и религии се стремят да водят живот, който не се определя от егоизма, а от отдаденост на техните ближни и на света около тях. Независимо от това, по всички точки на Земята откриваме безкрайна омраза, завист, ревност и насилие – не само между отделните индивиди, но и между социалните и етническите групи, между класите, расите, народите и религиите. Използването на насилие, трафикът на наркотици и организираната престъпност, често оборудвани с новите технически възможности, достигна глобални измерения. Все още много места по света се управляват чрез терор „отгоре“; диктаторите потискат собствения си народ, а институционалното насилие е широко разпространено. Дори в някои страни, където съществуват закони за защита на личните свободи, затворници са измъчвани, мъже и жени са осакатявани, заложници са убивани.

а) В големите древни религиозни и етични традиции на човечеството намираме заповедта:

„Не убивай!“

Или в позитивен вариант:

„Почитай живота!“

Нека поразсъждаваме още веднъж върху последиците от тази древна разпоредба: всички хора имат право на живот, безопасност и свободно развитие на личността, доколкото не накърняват правата на другите. Никой няма право да измъчва физически или психически, да наранява – и още по-малко да убива – което и да било друго човешко същество. И нито един народ, нито една държава, нито една раса, нито една религия няма право да мрази, да дискриминира, да „прочиства“, да изпраща в изгнание – и още по-малко да ликвидира – някакво „чуждо“ малцинство, което има различно поведение или изповядва различни вярвания⁵.

б) Разбира се, където има хора, ще има конфликти. Такива конфликти обаче трябва да бъдат решавани без насилие в рамките на правосъдието. Това се отнася както за държавите, така и за отделните хора. Лицата, които притежават политическа власт, трябва да действат в рамките на един справедлив ред и да се ангажират с възможно най-ненасилствени мирни решения. Те трябва да работят за това в очертанията на един международен мирен ред, който сам по себе си се нуждае от защита и отбрана срещу извършителите на насилие. Въоръжаването е погрешен път, разоръжаването е повелята на времето. Нека никой не се заблуждава: няма оцеляване за човечеството без световен мир!

в) У дома и в училището младите хора трябва да бъдат приучвани, че насилието не може да е средство за уреждане на различията с другите. Само така може да се създаде културата на ненасилие.

г) Човекът е безкрайно скъпоценно създание и трябва да бъде безусловно защитен. Но и съществуването на животните и растенията, които обитават тази планета, заслужава защита, опазване и грижи. Безграничната експлоатация на естествените основи на живота, безмилостното унищожаване на биосферата и милитаризацията на космоса са крайно възмутителни. Като човешки същества ние имаме специална отговорност – особено с оглед на бъдещите поколения – за Земята и космоса, за въздуха, водата и почвата. Всички ние сме обединени в този космос и всички сме обвързани един с друг. Всеки един от нас зависи от благосъстоянието на всички. Следователно, доминирането на човечеството над природата и космоса не трябва да се насърчава. Вместо това трябва да култивираме живот в хармония с природата и космоса.

д) Да бъдем автентично човечни в духа на нашите велики религиозни и етични традиции, това означава, че – както в обществения, така и в личния живот – трябва да сме изпълнени със загриженост към другите и да бъдем готови да помогнем. Никога повече не трябва да бъдем безжалостни и брутални. Всеки народ, всяка раса, всяка религия трябва да показват толерантност и уважение – една наистина висока признателност – по отношение на всеки друг. Малцинствата се нуждаят от защита и подкрепа, независимо дали те са расови, етнически или религиозни.

2. Ангажимент към културата на солидарност и към един справедлив икономически ред

Безброй мъже и жени от всички региони и религии се стремят да живеят заедно в солидарност и да работят за пълноценно осъществяване на техните призвания. Въпреки това, по целия свят откриваме безкраен глад, дефицити и нужди. Не само отделни лица, но особено и несправедливите институции и структури са отговорни за тези трагедии. Милиони хора са без работа, милиони са експлоатирани чрез жалки възнаграждения, изтласкани са в периферията на обществото, като техните възможности за бъдеще са унищожени. На много места разликата между бедните и богатите, между могъщите и беззащитните, е огромна. Живеем в свят, в който тоталитарният държавен социализъм, както и необузданият капитализъм, са изхвърлили и унищожили много етични и духовни ценности. Материалистичният манталитет култивира ненаситно стремление към неограничена печалба и някаква алчност за безкраен грабеж. Тези нужди изискват все повече и повече ресурси от общността, без да задължават индивида да допринася повече. Раковото социално зло на корупцията процъфтява – както в развиващите се страни, така и в развитите.

а) В големите древни религиозни и етични традиции на човечеството ние откриваме директивата:

„Не трябва да крадете!“

Или в положителен смисъл:

„Вършете делата си честно и справедливо!“

Нека да поразсъждаваме отново върху следствията от тази древна директива. Никой няма право да лишава по какъвто и да е начин от собственост или да ограбва което и да било друго лице или общото благо. Освен това никой няма право да използва собствеността си без загриженост за нуждите на обществото и Земята.

б) Където царува крайната бедност, безпомощността и отчаянието се разпространяват и кражбата се появява отново и отново в името на оцеляването. Когато властта и охолството се натрупват безскрупулно, чувствата на завист, негодувание, смъртна омраза и бунт неизбежно се увеличават сред необлагодетелстваните и маргинализираните. Това води до порочен кръг на насилие и контра-насилие. Никой не бива да бъде мамен: няма глобален мир без световна справедливост!

в) Младите хора трябва да се научат у дома и в училище, че собствеността, макар и ограничена, носи със себе си задължение и че нейната употреба трябва едновременно да служи на общото благо. Само по този начин може да се изгради справедлив икономически ред.

г) Ако трябва да се подобри тежкото положение на милиардите най-бедни хора на тази планета, особено на жените и децата, световната икономика трябва да бъде структурирана по-справедливо. Индивидуалните добри дела и проектите за подпомагане, които са абсолютно необходими, са недостатъчни. Участието на всички държави и авторитетът на международни организации са нужни за изграждането на справедливи икономически институции.

Трябва да бъде търсено решение, което може да бъде подкрепено от всички страни – за дълговата криза и бедността на разпадащия се втори свят и още повече на третия свят. Разбира се, конфликтите на интереси са неизбежни. В развитите страни трябва да се направи разграничение между необходимото и неограниченото потребление, между социално полезното и неблагоприятното използване на собствеността, между оправданото и необоснованото използване на природните ресурси и между една насочена само към печалбата пазарна икономика и една друга – социално полезна и екологично ориентирана. Дори и развиващите се страни трябва да търсят своите национални осъзнавания.

Навсякъде, където управляващите заплашват с потисничество онези, които са управлявани, където институциите застрашават хората и където може да се потисне правото, ние сме длъжни да се противопоставим, когато това е възможно, без насилие.

д) Да бъдем истински човечни в духа на нашите велики религиозни и етични традиции – това означава, че:

• трябва да използваме икономическата и политическата власт за служба на човечеството, вместо да злоупотребяваме с нея в безмилостни битки за господство, трябва да развиваме духа на съчувствие към онези, които страдат, със специални грижи към децата, възрастните, бедните, инвалидите, бежанците и самотните;
• трябва да развиваме взаимно уважение и внимание, за да постигнем разумен баланс на интересите, вместо да мислим само за неограничената сила и неизбежните конкурентни борби;
• трябва да ценим чувството на умереност и скромност, вместо някаква неугасима алчност за пари, престиж и потребление; в алчността хората губят своите „души“, своята свобода, спокойствие, вътрешния си мир и по този начин – всичко онова, което ги прави човеци.

3. Ангажимент към една култура на толерантност и живот в правдивост

Безброй жени и мъже от всички региони и религии се стремят да водят живот на честност и правдивост. Въпреки това, по целия свят откриваме безкрайно много лъжи и измами, машинации и лицемерие, идеология и демагогия:

• политици и бизнесмени, които използват лъжите като средство за успех;
• масмедии, които разпространяват идеологическа пропаганда, вместо коректни репортажи, дезинформация вместо информация, циничен търговски интерес, вместо преданост към истината;
• учени и изследователи, които се предават на морално съмнителни идеологически или политически програми или на групи с икономически интереси, или които оправдават изследвания, нарушаващи основни етични ценности;
• представители на религиите, които отхвърлят други религии като малоценни и които проповядват фанатизъм и нетърпимост, вместо уважение и разбиране.

а) В големите древни религиозни и етични традиции на човечеството намираме заповедта:

„Не лъжете!“

Или в положителен план:

„Говорете и действайте правдиво!“

Нека отново разсъдим върху следствията от тази древна директива: никоя жена или мъж, никоя институция, нито една държава, църква или религиозна общност нямат право да говорят лъжи на другите хора.

б) Това е особено вярно за:

• онези, които работят в средствата за масово осведомяване, на които възлагаме свободата да информират в името на истината и на които – по такъв начин – предоставяме службата на пазители, които не могат да стоят над морала, а имат задължението да зачитат човешкото достойнство, човешките права и основните ценности; онези, които следва да са задължително обвързани с обективността, справедливостта и запазването на човешката репутация, които нямат право да нахлуват в частните сфери на хората, да манипулират общественото мнение или да изкривяват действителността;
• художниците, писателите и учените, на които възлагаме художествена и академична свобода, без с това те да се оказват изключени от общите етични стандарти, а обратно – натоварени с изискването да служат на истината;
• лидерите на страните, политиците и политическите партии, на които поверяваме собствените си свободи, за да не лъжат в очите своите народи, за да не фалшифицират истината или да се оказват виновни за продажността или безкрупулността по вътрешни или външни дела, изоставяйки доверието, с което са облечени, и заслужавайки да загубят службите и избирателите си; и обратно, в подкрепа от общественото мнение на онези политици, които по всяко време се осмеляват да говорят на хората правдата;
• накрая, представителите на религията, които провокират предразсъдъци, омраза и вражда спрямо хората, имащи различни убеждения, или дори подбуждат или легитимират религиозни войни, заслужавайки по такъв начин своето осъждане от страна на човечеството и загубата на техните последователи.

Нека никой да не бъде заблуден: няма глобална справедливост без истинност и човечност!

в) Младите хора трябва да се научат – у дома и в училище – да мислят, говорят и действат правдиво. Те имат право на информация и образование, за да могат да вземат решения, които ще моделират техния живот. Без някакво етично формиране едва ли ще могат да разграничат важното от маловажното. В ежедневния поток от информация етичните стандарти ще им помогнат да разпознават: кога мненията се представят като факти, прикрити интереси, преувеличени тенденции и изкривени данни.

г) Да бъдеш истински човек в духа на нашите велики религиозни и етични традиции означава следното:

• не трябва да бъркаме свободата с произвола или плурализма с безразличието към истината;
• във всичките свои взаимоотношения трябва да култивираме стремеж към истината, вместо към непочтеността, лицемерието и безпринципното нагаждачество;
• трябва непрекъснато да търсим истината и нетленната искреност, вместо да разпространяваме идеологически или партизански полуистини;
• трябва смело да служим на истината и в това отношение трябва да останем твърди и заслужаващи доверие, вместо да се поддаваме на пресметливо приспособенчество към живота.

 

4. Ангажираност към културата на равните права и партньорството между мъжете и жените

Безброй мъже и жени от всички региони и религии се стремят да живеят своя живот в дух на партньорство и отговорни действия в областта на любовта, сексуалността и семейството. Въпреки това, по целия свят се срещат осъдителни форми на патриархат, на господство на единия пол над другия, на експлоатацията на жени, на сексуалната злоупотреба с деца и насилствената проституция. Твърде често социалните неравенства принуждават жените, и дори децата, да проституират като средство за оцеляване – особено в по-слабо развитите страни.

а) В големите древни религиозни и етични традиции на човечеството ние откриваме заповедта:

„Не се оставяйте да бъдете въвлечени в сексуална неморалност!“

Или положително:

„Уважавайте се и се обичайте един друг!“

Нека отново да разсъдим върху последиците от тази древна заповед: никой няма право да принизява другите до положението на обикновени секс-обекти, да ги води към или да ги държи в сексуална зависимост.

б) Ние осъждаме сексуалната експлоатация и сексуалната дискриминация като една от най-тежките форми на човешка деградация. Имаме дълг да се противопоставяме навсякъде, където се проповядва господството на единия пол над другия – дори в името на някакво религиозно убеждение, там, където сексуалната експлоатация е толерирана, където проституцията е подхранвана или децата са използвани със злоумисъл. Нека никой да не бъде измамен: няма автентична човечност без съвместен живот в съдружие!

в) Младите хора трябва да бъдат научени – у дома и в училище, че сексуалността не е някаква отрицателна, разрушителна или експлоатираща сила, а нещо творческо и позитивно. Сексуалността като жизнеутвърждаващ инструмент, моделиращ общността, може да бъде ефикасна само тогава, когато партньорите приемат отговорностите, свързани с грижата за щастието на другите.

г) Отношенията между жените и мъжете трябва да се характеризират не с покровителствено поведение или експлоатация, а с любов, партньорство и равностойно доверие. Човешкото удовлетворение не се покрива със сексуалното удоволствие. Сексуалността трябва да изразява и усилва любовните отношения, които се изпълват с жизненост благодарение на равнопоставени партньори.

Някои религиозни традиции познават идеала на едно или друго доброволно пълно отречение от ползване на сексуалността. Доброволното отречение също може да бъде израз на идентитет и смислено себеосъществяване.

д) Социалната институция на брака, въпреки цялото си културно и религиозно разнообразие, се характеризира с любов, лоялност и постоянство. Тя цели и трябва да гарантира сигурност и взаимна подкрепа на съпруга, съпругата и детето. Трябва да гарантира правата на всички членове на семейството.

Всички земи и култури трябва да развиват икономически и социални отношения, които ще позволят брак и семеен живот, достоен за човешките същества, особено за възрастните хора. Децата имат право на достъп до образование. Родителите не трябва да експлоатират децата, нито родителите на деца. Техните взаимоотношения трябва да отразяват взаимното уважение, признателност и загриженост.

е) Да бъдеш истински човек, в духа на нашите велики религиозни и етични традиции, означава, че ние се нуждаем от:

• взаимно уважение, партньорство и разбиране, вместо от патриархално господство и деградация, които са израз на насилие и пораждат насилие;
• взаимна загриженост, толерантност, готовност за помирение и любов, вместо каквато и да било форма на властническа похот или сексуална злоупотреба.

Само онова, което вече е било изпробвано в личните и семейни отношения, може да се практикува на ниво нации и религии⁶.

1. Трансформация на съзнанието!

Историческият опит показва следното: Земята не може да бъде променена към по-добро, ако не постигнем трансформация в съзнанието на индивидите и в обществения живот. Възможностите за трансформация вече бяха забелязани в области като войната и мира, икономиката и екологията, където през последните десетилетия настъпиха фундаментални промени. Тази трансформация трябва да бъде постигната и в областта на етиката и ценностите!

Всеки индивид има присъщо достойнство и неотменни права, но всеки има също и неизбежна отговорност по отношение на онова, което прави или не прави. Всичките ни решения и деяния, дори нашите пропуски и неуспехи, имат последствия.

Съхраняването на това чувство за отговорност, задълбочаването му и предаването му на бъдещите поколения, е специалната задача на религиите.

Ние сме реалисти относно онова, което сме постигнали в областта на този консенсус, и затова настояваме за следното:

1. Ще бъде трудно да се постигне всеобщо съгласие по много спорни етични въпроси (от био- и сексуалната етика през етиката в средствата за масова информация и научната етика до икономическата и политическата етика). Въпреки това, дори и по много спорни въпроси, подходящи решения трябва да бъдат постижими в духа на основните принципи, които сме разработили тук.
2. В много области на живота вече се е появило едно ново съзнание за етична отговорност. Затова ще се радваме, ако възможно най-много професии, като тези на лекарите, учените, бизнесмените, журналистите и политиците, разработят съвременни етични кодекси, които да предоставят конкретни насоки за вълнуващите въпроси, стоящи пред тези професии.
3. И най-вече: ние призоваваме различните вероизповедални общности да формулират своята много специфична етика: какво трябва да каже всяка религиозна традиция, например, за смисъла на живота и смъртта, за трайното страдание и прошката на вината, за безкористната жертва и необходимостта от себеотрицание, за състраданието и радостта. Като се задълбочат, те ще направят и по-конкретна вече видимата глобална етика.

В заключение, ние се обръщаме към всички жители на тази планета. Земята не може да бъде променена към по-добро, ако съзнанието на индивидите не се промени. Ние обещаваме да работим за такава транс­формация в индивидуалното и колективното съзнание, за пробуждането на нашите духовни сили чрез размисъл, медитация, молитва или позитивно мислене, за преобразуването на сърцето. Заедно можем да преместваме планини! Без желание да се поемат рискове и готовност за жертва, не може да има фундаментална промяна в нашата ситуация! Ето защо ние се ангажираме с една обща глобална етика, за по-добро взаимно разбирателство, както и за обществено полезни начини на живот, благоприятстващи мира и благотворни за Земята.

Ние каним всички мъже и жени, независимо дали те са религиозни или не, да сторят същото.

Постлюдия

 

Вероятно мнозина, които са прочели внимателно всяко изречение в горната Декларация, биха изпитали сериозно разочарование. Една от причините за такава реакция може да бъде открита в отсъствието на каквито и да било конкретни механизми, позволяващи да се осъществят вложените в нея идеи. Така, тя може да бъде квалифицирана – унищожително грубо – единствено като не особено стойностен лист хартия. Всеки подобен критик би посочил, че човечеството е било колективен свидетел на множество идентични възвания, и дори договори, които са имали едно-единствено предназначение: да заявят публично позицията на определен кръг лица по даден въпрос, и една единствена съдба: да останат като писмен паметник на някакъв колективен порив.

Заедно с това, далеч не малки групи религиозни хора по света ще приемат (и всъщност, отдавна са приели) въпросната Декларация, а и самата инициатива за учредяването на Световен парламент на религиите, като своеобразно предателство спрямо собственото си вероизповедание. Да се съберат представители на различни деноминации и да обявят пред света, че застават зад някакъв общ призив – това, в очите на такива хора, показва готовност всяка религия да се разглежда като равнопоставена на всяка друга. За всички твърдолинейни последователи подобни деяния са категорично недопустими, защото се тълкуват като принизяване на тяхното собствено учение.

Няма да са малко и онези, които ще намерят за необходимо да посочат, че (конкретно в случая) са изминали 30 години след афиширането на коментираната Декларация, след което фактически нищо не се е променило. Човечеството бе принудено да изживее много локални и по-малко локални войни, като не показа, че е особено впечатлено от призивите за „обществено полезни начини на живот“ и за колективни действия „благоприятстващи мира и благотворни за Земята“. Представители на определени религии демонстрираха поведение, което далеч не бе в защита на идеята, че по света „ще има мир“, когато първо настъпи „мир между религиите“. Напротив, фразата „религиозна война“ бе и остава основният лозунг, завладял умовете им и управлявал поведението им.

В такъв случай?

В такъв случай, и въпреки всичко, не може да има никакво съмнение, че всеки акт, подобен на публикуваната Декларация, следва да се оценява по достойнство като проява на една колективна воля, изпълнена с възхитително благородство. А именно тя заслужава цялата подкрепа на цивилизованото човечество – дори и все още да среща разбиране от малцина, дори и да бъде по-често забравяна, отколкото припомняна.

 

Сп. „Зидарски преглед“

 

Бележки:

 

1. Емануел Сведенборг (1688 – 1772), шведски учен, философ и богослов-мистик, засвидетелствал в лични изявления, че през 1745 г. е получил божие откровение, с което се оказал „назначен“ да разкрие духовния смисъл на Библията при съпътстващото уверение, че в това реформиращо християнството дело той ще бъде ръководен от самия Бог. В този момент „духовният свят се отворил“ за Сведенборг, което му дало възможност той да посещава свободно Рая и Ада и да разговаря с ангели, демони и други духове.

Самият Сведенборг не е инспирирал създаването на отделна християнска деноминация. Това е било сторено от негови последователи, които са приели, че богословските му съчинения са действително боговдъхновени.

Първоначално Сведенборг проявява сериозен интерес към редица научни области: математика, физика (и в частност – механика и астрономия), медицина, философия. Пише поезия.

От 1716 до 1718 г. издава периодично научно списание, озаглавено „Daedalus Hyperboreus“ („Северният Дедал“), в което помества описания на някои свои механични изобретения и математически открития. Една от тези публикации представя летяща машина, скицирана в бележника му няколко години по-рано. През 1718 г. публикува статия, в която се опитва да обясни духовните и психически процеси от позициите и с термините на механични вибрации, колкото и те да са били оценявани като деликатни и трудно доловими.

През 30-те години на ХVІІІ век Сведенборг се занимава с изследвания в областта на анатомията и физиологията, като формира сериозна концепция относно невроните. Изказва далновидни предположения за мозъчната кора, за йерархичната организация на нервната система, за локализацията на някои телесни течности, за функциите на хипофизната жлеза, както и идеята за връзката между отделни области от тялото и някои сегменти от фронталните области на мозъка – всичко това, във връзка с формирането на интелекта. В някои случаи заключенията му са експериментално потвърдени от по-късни изследвания.

По същото време Сведенборг се оказва все повече и повече завладян от духовни въпроси и си поставя за цел да създаде теория, обясняваща отношението на материята към духа. През 1735 г. публикува малка студия, озаглавена „Infinito“ („Относно безкрайността“), в която се опитва да обясни свързаността на крайното с безкрайността, както и на душата с тялото. Разбираемо, предвижда, че ще се сблъска с определени установени теологии, доколкото застъпва мнението, че душата се основава върху материална субстанция.

Разработки, в които Сведенборг третира принципи на минералогията и металургията, проучвания в областта на материалните структури или хипотези за произхода и ролята на мъглявините, му донасят международна репутация.

През 1743 г., на 55-годишна възраст, Сведенборг си поставя за цел да напише енциклопедичен труд от 17 тома под заглавието „Regnum animale“ („Царството на животните“ или „Царството на живота“). Една от целите му е: да обясни душата от анатомична материалистична гледна точка. В друг свой труд, „Principia“ („Принципи“), очертава своя философски метод като основаващ се на опита, геометрията (с помощта на която може да се познава „вътрешният ред на света“) и силата на разума. В тази нагласа могат да бъдат доловени фрагменти от негово младежко желание: всеки ден да представя по една нова научна идея. В същото време, още около 1730 г. той е променил някои свои възгледи и е започнал да вярва, че едно или друго „по-висше знание“ не може да бъде постигнато по друг начин, освен като основано на интуицията. А след 1745 г. вече е смятал себе си като получател на научни идеи, идващи по спонтанен начин от ангелите.

Няколко години след споходилото го откровение, Сведенборг се отдава на богословски занимания – и по-специално, върху педантична интерпретация на всеки стих от Библията. Резултатът от тази активност се изразява в публикуването на осем тома, озаглавени „Arcana Cœlestia“ („Небесна тайна“ или „Небесни мистерии“), които се превръщат в негов „opus magnum“. До края на живота си написва още 15-ина съчинения с богословско съдържание.

Една от отстояваните тези на Сведенборг е гласяла: „Последният съд“ („Страшният съд“) е започнал в началото на 1757 г. и е завършил в нейния край. Този съд не се е провел във физическия свят, а в света на духовете (някъде в пространството между Рая и Ада), откъдето преминават всички покойници по пътя си към едното или другото място. При това, събитието се е случило поради факта, че християнската църква е загубила своето милосърдие и вяра, което на свой ред е довело до загуба и на така наречената „духовна свободна воля“. Освен това, въпросният „Върховен съд“ е бил последван от Второ пришествие на Иисус Христос, което не се е осъществило лично, а посредством Негово откровение, предадено на самия Сведенборг.

Друга отстоявана от Сведенборг теза е изразена в следното заявление: че той е разговарял с духове от Юпитер, Марс, Меркурий, Сатурн, Венера и Луната, както и с духове от планети отвъд Слънчевата система. От тези „неочаквани срещи“ той стигнал до заключението, че планетите на нашата Слънчева система са населени и че такова огромно начинание като Вселената не би могло да бъде създадено само за една раса върху една планета с едно „Небе“, формирало се от свойствата на тази планета. Напротив, Сведенборг считал, че много от Небесните общества също имали необходимостта да увеличат съвършенството на своите ангелски небеса и своя Рай, за да запълнят недостатъците и пропуските в другите общества. В „Arcana Cœlestia“ той пише:

„Какво би било това за Бога, Който е безкраен и за Когото хиляда или десетки хиляди планети, и дори всичките те, би било едва ли не нищо работа да са изпълнени с обитатели!“

От 1745 г., когато вече разглеждал себе си като влязъл в някакво духовно състояние, Сведенборг често изразява своите „преживявания“ в емпирични термини, за да може докладите му да се възприемат като точни описания на всичко, което е преживял в психическите си пътувания.

Една от най-важните идеи в неговата теология, е представата му за „съответствията“, изразяващи се във връзката между естествените („физическите“), духовните и божествените светове. От такива позиции Сведенборг интерпретира Библията в различна светлина, твърдейки, че дори най-очевидно тривиалните изречения могат да имат дълбоко духовно значение. В „Небе и ад“ от 1758 г. (в превод на Вера Ганчева), той пише:

„Днес не знаят какво е съответствие. За това има много причини. Една от главните е, че човекът се е отдалечил от небето чрез любовта към себе си и към света. А този, който обича себе си и света над всичко, не обръща внимание на друго, освен на светските неща, защото те ласкаят външните сетива и предоставят наслада; такъв човек не се взира в духовното (…); ето защо той го отблъсква от себе си, казвайки, че то надвишава (възможностите на) неговото мислене. Другояче постъпвали древните, за които науката за съответствията е била най-ценното от цялото знание: от нея извличали разумност и мъдрост (…); защото науката за съответствията е онази, която ангелите поставят на първо място. Най-древните, които били небесни хора, мислели както ангелите съгласно самите съответствия, затова беседвали с тях и Господ често им се явявал и ги поучавал. Но днес тази наука е дотам занемарена, щото никой човек не знае какво е съответствие.“

С изключение на заглавието, поставено върху неговото последно отпечатано приживе произведение („Vera Christiana Religio, continens Universam Theologiam Novae Ecclesiae“, „Истинската християнска религия, съдържаща цялата теология на Новата църква“), Сведенборг не отнася своите богословски трудове към създадената през вековете теология, доколкото не ги е считал за продукт на интелектуална спекулация, а за откровения, основани върху действителни преживявания. С известни съмнения в достоверността на твърденията, допуска се, че идентично е било отношението му и към философията, която той отхвърлял, защото „помрачава ума, заслепява ни и изцяло отхвърля вярата“.

Прекарал целия си живот в безбрачие, Сведенборг приема, че – все пак – може да се произнесе по въпроса за брака, особено що се отнася до питането: дали той приключва със смъртта или продължава и на небето? Проблемът възниквал във връзка със свидетелствата на трима от евангелистите, Матей, Марко и Лука, сочещи, че на небето, според Иисус, не се осъществяват бракосъчетания (Матей):

„В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:

Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;

у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;

също и вторият, третият, дори до седмия;

а след всички умря и жената;

и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? – понеже всички я имаха.

Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;

защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.“

Сведенборг обаче настоява, че качеството на връзката между съпруг и съпруга се възобновява в духовния свят, като се повтаря онова състояние, в което тя се е намирала по време на тяхната смърт на земята – разбира се, ако между съпрузите е имало истинска брачна любов. Там, където тази любов е липсвала, било едностранно, било двустранно, след смъртта е предвидена раздяла, като на всеки, който пожелае това, ще му бъде даден нов подходящ партньор. Такъв партньор е обещан и на всеки човек, който е обичал идеала за брак, но никога не е намерил в този свят своята „половинка“. Разбира се, от тази благодат са изключени онези, които мразят непорочния брак.

Интригуваща е интерпретацията на идеята за „брачна двойка“, която Сведенборг открива проявена и в сдвояването на доброто с истината, на милосърдието с вярата, на Бога с църквата.

Не по-малко интригуваща е критиката на Сведенборг по отношение на тезата за „тринитарността“, заложена в основата на християнството, която той отхвърля като нещо „неразбираемо“ и като причина, поради която изповядващите други религии се противопоставят на християнството. Според него, съществува една личност в един Бог и това е „Господ Иисус Христос“.

Независимо от факта, че богословските трудове на Емануел Сведенборг са бивали традиционно причислявани към протестантизма, той се е противопоставял категорично на един от тезисите на Мартин Лутер – „sola fide“ („само чрез вярата“), в качеството ѝ на единствено основание за постигане на спасение. Житейското поведение на човека, и в частност – неговите прояви на милосърдие, свързани с вярата, можели да осигурят постигането на въпросната цел. В „Истинската християнска религия“ той пише:

„Твърде очевидно е, че в съзнанието на който и да било от апостолите никога не е влизала представата, че църквата в онези дни би отделяла вярата от милосърдието (…), че само вярата, без делата (…), оправдава и спасява; и че следователно благотворителността не може да се съедини с вярата, тъй като вярата е от Бога, а милосърдието, доколкото е изразено в деяния, е от човека. Но това разделение и разединение е било въведено в християнската църква, когато тя е разделила Бога на три лица…“

Според някои сведения (примерно, на прислужницата на неговия последен хазяин), Сведенборг е предвидил датата, на която ще напусне земния свят. Впоследствие това се потвърдило. Умирайки, той бил толкова щастлив, сякаш отивал „на почивка или на някаква друга веселба“.

Със своя оптимизъм и привлекателни отговори на редица житейски въпроси Сведенборг е оказал изключително влияние върху плеяда именити личности, сред които: Робърт Фрост, Уилям Блейк, Самюъл Колридж, Хорхе Луис Борхес, Артър Конан Дойл, Ралф Уолдо Емерсън, Джордж Инес, Хенри Джеймс–старши, Карл Густав Юнг, Оноре дьо Балзак, Шарл Бодлер, Владимир Соловьов, Николай Бердяев, Адам Мицкевич, Хелън Келър, Чеслав Милош, Август Стриндберг, Арнолд Шьонберг, Дайсецу Тейтаро Судзуки, Владимир Дал, Владимир Вернадски, Уилям Бътлър Йейтс и др. В подобни списъци понякога е включвано и името на Имануел Кант, но в същото време се знае, че той е публикувал малък трактат, озаглавен „Träume eines Geistersehers“ („Съновиденията на един гадател“), в който е подложил Сведенборг на унищожителна критика. При това, Кант не е бил единственият, който е окачествил неговите текстове (а и цялостния му мисловен натюрел) като напълно безсъдържателни.

В обемистия труд на бр∴ Уилям Денслоу „10 000 известни свободни зидари“ името на Емануел Сведенборг е споменато, за да бъде отбелязано:

„Много писатели от много националности са се опитали да го свържат с Масонството, заявявайки, че Сведенборгският масонски обред е установен от него. Независимо от това, не съществува и най-малката основа за такава теория, въпреки че теософите и херметичните философи вероятно са взели назаем от неговите учения при създаването на споменатия обред.“

В същото време Сведенборг е имал голямо влияние върху херцога на Сьодерманланд, по-късно – крал Карл XIII, който в битността си на Велик майстор на шведското масонство е изградил уникална система от степени и написал ритуали в съответствие с неговите, на Сведенборг, разбирания.

2. В редица случаи настоящата Декларация се публикува след надслов от два близки по смисъл цитата от книгата на швейцарския католически свещеник, теолог и писател Ханс Кюнг, „Глобалната отговорност“:

„Ще има мир на земята, когато има мир между световните религии“, и „Няма световен мир без мир между религиите; няма мир между религиите без диалог между религиите“.

3. Заедно с пояснението, в тези първи изречения се съдържа имплицитно и едно предупреждение: на много места в текста, който следва нататък, ще се срещнат известни повторения. Видимо, това трябва да се приеме като част от стилистиката на настоящия документ.

4. Между изредените четири действия, имащи отношение към нашето самосъзнание, може да се долови състояние на конфликт. Например, един от критериите за дисциплинирана работа на ума се свежда до поставяне на бариери пред взаимно противоречащи си твърдения. В същото време позитивното мислене, според д-р Пламен Димитров, е „един от защитните механизми, чрез които се самозаблуждаваме“, доколкото то приспива способността на хората „за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността“, но се проповядва „от амбициозни гурута“ и – превърнало се в „бизнес за милиарди“ – се развива с подкрепата на „политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението“.

5. Стремежът към неправомерни обобщения често се връща като бумеранг срещу една или друга отстоявана теза. Например, изразът „различно поведение“ или „различни вярвания“ може да покрие всякакъв род садистични или дискриминационни форми на поведение, както и всякакъв род вярвания, свързани с представата за „висша раса“ или „избран народ“.

6. За да не се остане с впечатлението за грешка в превода, ето какво гласи оригиналният текст на последното изречение:

„Only what has already been experienced in personal and familial relationships can be practiced on the level of nations and religions.“

Видимо, от такива позиции, всяка „сексуална неморалност“, каквото и да се разбира под това словосъчетание, може спокойно „да се практикува на ниво нации и религии“, ако вече е било изпробвано в рамките на „личните или семейни отношения“.