Масонството – убежище на свободната мисъл

 

„Религията е култура на вярата, науката е култура на съмнението“

Ричард Файнман

 

Иван Богданов, ложа „Светлина София 94“, София,

 

Историята на Джордано Бруно е поучителен разказ за човек имал нещастието да се роди много преди своето време. Много преди времето, в което неговият гений би могъл да бъде оценен, много преди времето, в което той би могъл да бъде разбран и запазен, за да може в максимална степен човечеството да почерпи от богатството на една „освободена от оковите на предразсъдъците мисъл“. За съжаление времето, в което живее е доминирано от доктрина, за която съмнението е най-страшният грях, време на сляпо подчинение на догми и разбирания, които могат да бъдат всичко друго освен божествени и в които прозира единствено чисто човешкото желание за доминация, за подчиняване на всичко и всички, за пълна власт над душите и телата на хората. Човек с аналитичният ума на Джордано Бруно е в най-голяма степен това, което бихме нарекли „дар от Бога“. Интелект, чиято способност да наблюдава, осмисля и разбира механизмите на божественото творение, изпреварващ с векове тази на съвременниците си е съвсем естествен враг на установения ред. Също като този на Иисус, в името на чиято човеколюбива философия е пожертван и самият Бруно. Кръст или клада – саможертвата е цената на еволюцията.

Докато четях за странстванията на Джордано Бруно в Европа от XVI век през очите на съвременен човек се опитвах да си представя как точно се е чувствал прогледнал човек в свят на слепци. Как може да обясниш на хора, които никога не са виждали светлината, какво е синьо и какво червено, кое е близо и кое далеч. Как да ги убедиш, че за да видят нещо повече от сенките по стената трябва да излязат от пещерата.

Пещерата ще остане тяхната единствена перцепция за света още няколко века и нито Кеплер, нито Галилей ще имат смелостта да им покажат пътя вън от нея. В едно свое писмо до Кеплер Галилео пише: „Считам се щастлив да имам такъв велик съюзник във Ваше лице, в моето търсене на истината. Ще прочета Вашия труд с най-голямо желание, тъй като от дълги години съм почитател на вижданията на Коперник и те ми разкриват в най-голяма степен причината за толкова много природни явления, които досега бяха напълно неразбираеми в светлината на досега съществуващите хипотези. В подкрепа на последните аз вече съм събрал толкова много доказателства, които обаче се боя да публикувам, тъй като се опасявам от съдбата на нашия учител Коперник, който макар да си е спечелил безсмъртна слава сред малцина, бе осмян и прокълнат от безброй много хора (толкова огромен е броят на глупците).“

Плахостта на Галилей е може би разумна и може би правилна в контекста на времето. „Тъжни са земите, които имат нужда от герои“ казва той и доста хора поставят под съмнение дори прословутата му фраза „И все пак тя се върти“. Не можем да го виним за това, че не е искал да сподели съдбата на своя съвременник Бруно. Не на всеки е отредена съдба на мъченик. Все пак това са времената преди масонството да приюти в своя храм всички търсещите истината умове, всички дръзнали да се съмняват в догми, чиято единствена цел е да поддържат измамния авторитет на една институция, за която вярата стои над истината. Защото вярата е безкритична и съмнението е най-големият и враг. Колко века е пропуснало човечеството в своето развитие заради една единствена фраза от Новия завет на Иисус към апостол Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“. Тези думи парализират научната мисъл в целия християнски свят за много дълго време. Но безкритичността не е монопол само на християнството. Адът е запазен за неверниците, а всяка религия има дълъг списък с това, в което трябва да вярваш, за да отидеш в рая… и нека да сме честни – всички ние сме се съмнявали, че Бог иска точно това от нас. В масонския храм всички религии са приети, но дали религиите приемат място, където тяхната изключителна претенция върху истината е подложена на съмнение. Място където трябва да приемеш възможността за нечия друга гледна точка, където да общуваш с „неверниците“ и най-страшното от всичко „да търсиш истината“. Във времената на всевластие на религията такава една организация може да бъде единствено тайна, защото както казва Галилей „На света няма по-голяма ненавист от ненавистта на невежия към знанието.“

Много теории има за причината за възникване на масонството. И колко пъти по толкова въпроси следват всеки един опит да се даде отговор. Но не е ли съвсем естествено такава мащабна и безкомпромисна репресия да породи действие равно по сила и противоположно по посока? Личността на Джордано Бруно може да е била вдъхновяваща за по-прогресивните умове на времето, но съдбата му, както и тази на Коперник, на Галилей и на всеки дръзнал да разшири мисленето си и възприятията си за света извън очертаните от религиозните канони граници е била сигнал за това, колко уязвими са търсещите светлината, когато са сами.

В кладата на инквизицията изгарят не идеите на Бруно, а идеята на абсолютната непогрешимост на догмата. Само век по-късно Нютон казва: „Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество. И ако неподвижните звезди са в центъра на други подобни системи, формирани от същия този мъдър замисъл то те всички са част от Неговото царство, още повече ако светлината на тези звезди е със същата природа като светлината на Слънцето и от всяка система светлината преминава и в другите системи. И за да не стане така, че всички тези звезди, заради тяхната гравитация, да паднат една върху друга, Той ги е поставил на огромно разстояние една от друга“. Разбира се той самият признава, че вижда по-далеч от другите, защото е стъпил на раменете на гиганти. Аз бих добавил и обграден от Братя, тъй като макар и без да има убедителни доказателства за неговата принадлежност към Масонската ложа, за това има не малко основателни подозрения [Aux origines de la franc-maçonnerie: Newton et les Newtoniens by Editions Dervy (2003)].

През 1883, един от най-известните борци за независимост на Филипините брат Хосе Ризал в своя градеж „Наука, добродетелност, работа“ изнесен в ложа „Солидарност“ №53 в Мадрид ще каже:

„Науката? Може би ще попитате какво е мястото на науката в Масонския храм. Науката е намирала там убежище във варварски времена, за да въздигне отново величествените архитектурни паметници на отминалите векове, точно както изящните изкуства намериха своето в тихите и мирни обители на манастирите, но днес науката е свободна, отворена за всички, и вече не е част от живота на ложите, но на този на университетите, научните центрове и от трудовете на учените.

Точно така скъпи братя! Науката е свободна също както светлината, която е нейното вдъхновение. Масонството бе нейната акушерка, пазеше я като свещен пламък докато бушуваха бури и когато спокойствието най-накрая се завърна я предаде на света, за да го озари със светлината си. Какво щеше да се случи с науката ако египетските жреци и древните магове не я бяха обгърнали с тайнство? Като току що покълнало семе, изложено на яростта на елементите, щеше да загине в ръцете на незнанието и нехайството. Подлагайки адептите на знанието на тежки изпитания – защото мистериите на Исис, Елевзина, Великата майка и т.н. са масонски тайни – масонството се подсигурява за това, че земята, в която са посети семената ще е плодородна и ще помогне то да порасне, че този, който е получил светлината ще ги защити от всяка яростна атака.

Религията, която претендира да бъде единственият носител на цялата истина, желае да контролира и потиска науката, която се осмелява да говори за други истини и да прокламира други доктрини. Тази религия бе могъща и науката преживя дълъг период на потисничество. Кой я освободи? Масонството проповядващо свобода на мисълта и работещо за приемането и.“