За масонските добродетели

 

Асен Богданов, ложа „Сириус“, София,

Велик Представител  на Великия ориент на Италия към Обединената велика ложа на България

 

Скъпи братя,

Два от последните градежи, изнесени в нашата ложа от уважавани от мен братя, ме хвърлиха в размисли, напълно в духа на казаното от един много уважаван мой стар майстор на ложа – „да имам втория акъл на българина“… и разсъждавайки в тази насока реших, че не мога да не споделя с вас моите мисли и безпокойства. Искам само да подчертая, че в написаните по-долу редове изказвам моите лични виждания и не се опитвам да ги налагам на никого.

В първия градеж бе защитавана тезата, че скритата същност на масонството е езотериката и най-вече кабалистичното тълкуване на света. Ако това е истинската същност на масонството – явно аз съм попаднал и пребивавам вече 16 години не на вярното за мен място. Аз самият в продължение на повече от година посещавах лекциите на един уважаван брат, още преди да се внесе Светлина в неговата ложа и той да стане неин майстор. Лекциите бяха на езотерични теми – кабала, древни философии, но когато започнаха медитации по „Дървото на живота“, „пътя на Кондалини“ и пр. , някак си разбрах, че това не е за мене и преустанових участията си, като си запазих най-топли и уважителни отношения с брата, както и с Братята , които посещаваха тези лекции. Езотериката естествено има своето място в масонството, но за мен не е неговата същина.

Тук не мога да се съглася  и с представената от същия уважаем брат теза в другия особено дълъг градеж, критикуваща формулировката на Обединената велика ложа на Англия за това, че масонството не е религия. Първите три и истински степени на масонството не допускат дискусии на религиозна тема и това не е случайно. Това дава възможност на всеки един брат да изповядва своята религия – за мен едно от най-ценните неща в масонството.

В Англия се практикуват над 60 ритуала, като има и такива, които напомнят някои църковни практики.

В САЩ има така наречените Prince Hall ложи, които приемат само афро-американци. От друга страна в едно интервю от 2013 г. дадено по време на една конференция за историята на масонството в Единбург – Шотландия, НУ Брат Томас Джаксон споделя, че в Америка има много братя, които открито симпатизират и дори са членове на ККК.

Скандинавското масонство е изцяло християнско – там, ако не си практикуващ християнин, не можеш да станеш масон.

В Обединените велики ложи на Германия също се практикуват различни ритуали. Във Великата ландес ложа, също като в скандинавските страни, християнството е силно застъпено. В друга от великите ложи – Обединената велика ложа на старите свободни и приети зидари на Германия се практикува така нареченият съвременен немски AFAM ритуал, който се практикува и в нашата Велика ложа (неправилно наричан Шрьодер). Няма да скривам пристрастията си към този ритуал – изчистен, философски, религиозно необременен.

В степените отвъд занаята (пристроечните структури) – Светата кралска арка, обреда Йорк, Стария приет Шотландски обред, обреда Менфис Мизриам и др., са застъпени множество  притчи и митове, намиращи своите корени в Стария завет, Кабалата, античните египетски легенди и мистерии и т.н. Цялата този палитра дава богатство от алегории и символи, с които масонството си служи, за да направи човека и човечеството по-човечни, без да се определя някакво по-различно върховенство от хуманността.

За тези, които не са били още членове на братството, а и за тези, които са позабравили – на своето Общо годишно събрание през 2003 година Обединената велика ложа на България взе решение, препотвърждавайки решение на Великия сановен съвет, взето в Априлци на 30 август 2003, че регулярното българско масонство, като една нравствена и етична система, изградена от алегории и представена чрез символи, ще поеме по пътя на философско-интелектуално развитие.

Тази формулировка за развитието на масонството в България за мен е един  от най-позитивните аспекти, независимо от профанизацията, която наблюдаваме, особено в последните години. Процесът на единение на българското масонство доведе до категоричното му международно легитимиране, но заедно с това увеличи критично бройката на Братята които членуват, без това категорично да е свързано с критерии и добродетели, на които да отговарят.

Ето защо напоследък се интересувам не толкова от езотериката и религията, която смятам за много лична зона, колкото какви качества и добродетели трябва да има този, който се нарича наш брат, както и този, който иска да стане.

Изминалото лято попаднах на един материал публикуван от Норд Кейн, с който искам в мой превод да ви запозная накратко.

 

Деветте благородни добродетели – кодовете на живота, по които да живеем

Деветте благородни добродетели са набор от морални и етични насоки, основани на добродетели, исторически намиращи се в норвежкото езичество. Те са събрани от различни източници, включително Поетичната Едда, особено Хавамал Hávamál, Сигдрифумал Sigrdrífumál и Исландските саги.

Деветте благородни добродетели са и се обясняват накратко така:

1 – Смелостта/Куражът е способността на някого да направи нещо, въпреки че това нещо го плаши или изпитва страх. Да направите нещо, което знаете, че е трудно или опасно. Да сте силни пред лицето на болката или скръбта.

2 – Истина/Искреност е състоянието на съблюдаване на фактите и действителността. Искреност в действие, характер и изказване. Имайки качеството да си свободен от преструвка, измама или лицемерие, да бъдеш честен към себе си и към другите.

3 – Чест/Уважение е усещането за етично поведение, качество на достойнство и почтеност, което засяга социалното положение на някой сред своите близки. Това е гледната точка на стойността и ръста на човека, основаващи се на хармонията на действията му.

4 – Верността е вярата към дадено лице, причина или убеждение, която се демонстрира от непрекъснатата лоялност и подкрепа. Качеството да бъдеш верен и да се придържаш твърдо към собствените морални ценности.

5 – Дисциплината е потискането на базовите желания с ограничение и самоконтрол. За да запазите курса и да имате сили да поддържате това, което трябва да се направи, дори когато не искате.

6 – Гостоприемството е връзката между гост и домакин, където домакинът приема госта с добра воля.

7 – Самоувереност/автономност   е състояние да разчиташ на себе си или собствените сили и ресурси. Самоувереността е състоянието на личната независимост.

8 – Усърдие/трудолюбие – да се работи енергично и посветено, за да се изпълни дадена задача или ежедневните трудности на живота по трудолюбив и усърден начин.

9 – Постоянство е твърдата настойчивост в хода на някакво действие или за постигането на някаква цел. Никога да не се отказваш или да се предаваш, въпреки трудностите, препятствията или обезсърчението, да не поемаш към лесния изход.

Вероятно е тези добродетели, свързани с култа към Один, да звучат твърде първично и на места архаично и да са далеч от нашите масонски ценности – това беше и моята първоначална реакция. Впоследствие, попадайки отново и отново на материали, свързани с тези девет благородни добродетели и графичното им изписване като три преплетени равностранни триъгълника, се замислих и направих моята собствена връзка с масонските символи и тяхната интерпретация. Преди години бях изработил три медни преплетени равностранни триъгълника, като една малка 3D пластика. Тогава бях вложил съвсем друг смисъл и символика, още повече  – тези преплетени три триъгълника в пространството можеха да заемат най различни конфигурации –  съответно можеха да носят най-различна символика, като нашето 3х3 например. Така, че, братя, всеки може сам за себе си да открие ценности и символи и да ги свърже по свой собствен начин – важното е това да ни обогатява духовно и да ни прави по-добри.

Във връзка с това искам да се спра и на още няколко  добродетели, доказали  се като изконно масонски.

Толерантност – няма да се спирам в подробности – толкова много, много градежи са правени на тази тема. Само ще направя една малка препратка към споменатия твърде дълъг градеж и джендър темата и така наречената Истанбулска конвенция, която бе дискутирана. За да не стане някаква грешка при тълкуването на думите ми, аз лично се определям като бял, хетеросексуален мъж, моногамен, кръстен на 33 години в Източно православие, вярващ, но непрактикуващ (освен сватби, кръщенета и погребения). За мен беше, меко казано, странна вълната от нетолерантност, последвала градежа. Сигурен съм, няма брат който би толерирал домашно насилие. Сигурен съм също, че много от братята харесват музиката на Фреди Мъркюри, на Елтън Джон, на Джордж Майкъл и др. Аз лично ги харесвам, даже са ми любими и въобще не ме интересува, като какви се определят – това си е тяхно право. Съгласен съм, обаче, че не трябва в образователната система да бъдат включвани задължителни религиозни (България все пак е светска държава) и джендър програми, защото това е въпрос на личен избор и не трябва административно да бъде налаган определен начин на мислене.

Съпричастие – (да не се бърка с причастие) насочено както навътре в братството – милосърдие, така и навън – благотворителност.

Добронамереност – не знам дали някъде е формулирано като масонска добродетел, но за мен може би е най-важното. Може да се свърже с Човешката любов и Братското чувство, но има много по-широки измерения и е универсално разпространено в братството и у нас, и в чужбина.

Скъпи братя ,

Няма идеални хора. Пишещият тези редове не прави изключение. От всеки от нас зависи какво ще прегърне като добродетели и какво няма да може. Важното е да има стремеж към усъвършенстване и накрая, когато трябва да си дадем равносметка за това как сме живели, да нямаме тежки угризения.

В прослава на Великия архитект на Вселената!

 

Февруари 2018 г.