Посланията на феникса за безсмъртието, изкушението и оцеляването

 

Георги Б., оратор на ложа „Феникс“ – ор. София

 

Фениксът съществува в почти всички древни митологии – гръцка, египетска, юдейска, китайска, индийска, японска, персийска, славянска и други. И макар да е наричан с различни имена – „феникс“, „бену“, „жар-птица“, „милхам“ и т.н., навсякъде той е описван като красива птица с прекрасен глас, която живее повече от 1000 години и в края на своя живот се самозапалва в собственото си гнездо, а от пепелта се ражда нов феникс. Така фениксът се е превърнал в

 

символ на възкресението и безсмъртието,

на прераждането и живота след смъртта. И тъй като безсмъртието, възкресението и прераждането са основни категории в масонската ценностна система, фениксът заема по право важно място в масонската символика.

Всъщност, през всички епохи фениксът е бил един от основните символи на тайните общества и тайното познание.

За посветения в такова общество и такова познание се е смятало, че е два пъти роден или прероден. Защото мъдростта дава

 

нов живот

и тези, които са стъпили на пътя към мъдростта, са преродени отново. Затова посветените, адептите са били наричани „феникси“.

Има една легенда за феникса, която е различна от другите, а с посланието, което носи, тя е актуална и днес. Това е легенда от юдейската митология, която разказва как фениксът е заслужил своето безсмъртие.

Когато Ева опитала забранения плод от Дървото на познанието, тя загубила своето безсмъртие. Тогава завидяла на останалите животни в Рая, че са безсмъртни, и започнала да ги изкушава: да опитат и те от забранения плод, за да станат като нея. Всички животни опитали от плода, единствен фениксът устоял на изкушението. Тогава Бог настанил феникса да живее в прекрасен дворец ,с разкошна градина, където на всеки 1000 години той се прераждал в нов феникс. Така той станал символ на силата да устоиш на изкушението.

И докато безсмъртието, възкресението и прераждането са малко или много

 

имагинерни понятия,

то изкушението е реално, актуално е през всички епохи и особено – днес. Така, неизбежно си задаваме въпроса: можем ли ние, днешните човеци, да устоим като феникса на изкушението, което днес е завладяло напълно средата, в която живеем?

Можем ли да кажем, като великия философ Сократ, онзи Сократ, който бил известен със своя аскетизъм и който един ден, разхождайки се из Древна Атина и стигайки до градския пазар, където видял безкрайното многообразие от различни вещи и стоки, дрехи, храни, напитки, се хванал за главата и възкликнал:

 

„Колко много неща не са ми нужни!“

 

Братя,

Осъзнаваме ли, че предавайки се на изкушението, увлечени в преследването на различни цели, в стремежа си към придобиване на различни вещи и имущества, ние станахме безчувствени към проблемите на другите, на хората в нужда? Изкушението, братя, погуби милосърдието. Защото: да бъдем

 

съпричастни към проблемите на другите,

това не се изчерпва само с благотворителност по определени поводи и празници. Нито пък милосърдието се изчерпва само с благотворителност.

От друга страна, милосърдието и благотворителността са общочовешки ценности. Те не са и не могат да бъдат основна цел на Масонството. Професорът по философия, Джулиано ди Бернардо, дългогодишен Велик майстор на италианската Велика ложа, пише в своята книга „Философия на Масонството“, че целта на Масонството не е благотворителността. Целта на Масонството е да работи за изграждането на свят, в който няма да има хора, които имат нужда от милосърдие и благотворителност.

Но да се върнем към символиката на феникса. Според легендата, на неговите крила имало два надписа. Единият от тях, този на лявото му крило, гласял:

 

„Дори Ангелът на смъртта не може да ме достигне!“

 

Така, със своята дарба да се преражда и възкръсва, фениксът символизирал, и продължава да символизира, идеята, че животът е по-силен от смъртта. Превърнал се е в

 

символ на оцеляването.

Тази символика е особено силна и актуална днес, когато човечеството е принудено да води борба на живот и смърт за своето собствено оцеляване – физическо, морално, духовно.

Съществуват пет базисни необходимости за нормален живот на човека – храна, облекло, подслон, образование и медицински грижи. Според едно проучване на ООН 80% от населението на Земята няма пълен достъп до всичките тези пет необходимости. Някъде ги нямат и петте, другаде имат само част от тях. Ако приемем, че населението на Земята е 7,7 милиарда, това означава, че над 6 милиарда души нямат необходимия минимум за нормален живот.

 

Братя,

Това е страшно. Това е катастрофа. Светът е изправен пред

 

нов Апокалипсис.

И за да оцелее, има нужда час по-скоро да бъде създаден и установен

 

единен световен неохуманизъм,

при който човекът и природата да съществуват заедно и в хармония. Това означава, че бъдещето на човечеството и глобализацията са изправени пред нова парадигма и тя е Novus ordo humanum – Нов хуманен ред.

Ние, масоните, фениксите, имаме своето важно място и своята важна мисия в този нов хуманен ред. И не случайно този девиз:

 

„Novus ordo humanum“,

 

е изписан в герба на нашата ложа, а над него гордо е кацнал фениксът – символът на новото начало и на промяната.

Фениксът, който със своите послания за безсмъртието, изкушението и оцеляването, ни сочи пътя към съвършенството.

Фениксът, който ни учи как да победим изкушението, за да заслужим, ако не своето безсмъртие, то поне своето спасение.

Фениксът, който уверено лети пред нас и ни води към Светлината, тъй като само той може да лети

 

срещу слънцето

и да го гледа право в очите. Защото върху неговото дясно крило е било написано:

 

„Не съм роден нито от небето, нито от земята. Роден съм от огъня!“ ◆

 

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 22, юни 2019 г.