Концентрирайте се върху качеството на мъжете, а не върху количеството на членовете

 

ВУ брат Томас Джаксън – пожизнен почетен председател на Световната конференция на регулярните масонски велики ложи:

 

 

Три дни преди официалната премиера на книгата „Масонство. Идеализъм и реализъм” в Клуб „Перото” на НДК в София на 3 октомври 2019 г., откриваме нейния автор ВУ брат Томас Джаксън в ловна хижа в труднодостъпна живописна местност на Югоизточните Родопи край водите на яз. „Студен кладенец”.

С пожизнения почетен председател на Световната конференция на регулярните масонски велики ложи разговаряме за съвременното масонство, неговите проблеми и бъдеще.

 

Любчо Иванов, Главен редактор на „Хрониката”, електронното списание на ОВЛБ

 

 

 ВУ братко Томас, добре дошъл отново в България! Този път не пътуваш сам, носиш със себе си и книгата на живота си „Масонство. Идеализъм и реализъм”. С какво настроение идваш за нейното представяне?

Със сигурност съм щастлив много, че книгата ми бе публикувана в България. Това, което тя наистина олицетворява са 50 години от моя живот, градежите, които съм написал, речите, които съм изнесъл през този период на време. Това е едно изражение на моето мнение, моите оценки за това накъде се е запътило масонството. Най-много това се отнася за масонството, с което съм най-добре запознат – масонството в Северна Америка. Но също така се отнася и за масонството на световно ниво.

 

И накъде върви масонството в световен аспект?

Смятам, че при една оценка на посоката, в която се движи масонството, това много се различава, според това къде се намираш в света. В Северна Америка нашата членска маса намалява последните години. От над 4 млн. братя, понастоящем сме около 1 млн. В същото време, в по-голямата част от света масонството се разраства и се разширява като членска маса.

В Източна Европа вие срещате едни от най-сериозните предизвикателства, тъй като толкова години при вас практически масонство не е имало. А силата на масонството по мое мнение зависи и се обуславя от предизвикателствата, пред които то се изправя. Резултатът се вижда в Северна Америка и в някои други държави, където масонството не е срещало никакви предизвикателства, такива каквито е срещало в Източна Европа. И така бъдещето на масонството, и това съм го казвал много пъти, е в Източна Европа и Африка. Това е така, просто защото в тези части на света масонството се създава или пресъздава. Прекарах много години, опитвайки се да анализирам масонството и така съм го обособил в стилове на свободното зидарство, които съм могъл да наблюдавам. И това до голяма степен е засегнато в книгата ми. Например в Западна Европа наричам стила на масонството там „философско”. Защото успява да запази до голяма степен философията на масонството в неговото начало, при зараждането му. Това важи също така и за британските територии. Въпреки, че към момента визирам в британските територии по-скоро като водещ „социалния” стил на масонството. Защото, въпреки, че е успяло да задържи „философския”, също така добавя една социална взаимовръзка. Когато масонството от там отива в Южна Америка и в Централна Америка, негов двигател е била повече социологията на обкръжаващата среда. Затова наричам този стил в Латинска Америка „социологически”. По-идеалистичен е в своите операции. И ако трябва да бъда честен, това е една добра форма на масонството. Те все още са много активни и растат в численост. И масонството там в Латинска Америка съумява да упражнява повече духовност, в сравнение с останалата част от света. Мексиканското масонство първоначално го класифицирах заедно с латиноамериканското масонство. Но сега наричам мексиканското масонство „политическо”. Най-вече защото то много по-активно се занимава с политически въпроси. Масонството в Северна Америка е масонство, което оперира в „благотворителен” стил. Особено защото то много по-активно представя благотворителни каузи. Идеализмът на масонството и неговата основна идея е да прави добрия мъж по добър. В голяма степен смятам, че това са причините, заради които в Северна Америка членската маса е стара. И това в голяма степен е съпоставимо с това, което се случва в Австралия. Австралия вероятно губи членове, дори по-бързо, отколкото Северна Америка. Сигурен съм, че мога да намеря различни стилове и в други точки на планетата, но не съм успял досега да го направя.

 

 

В този световен водопад от стилове в масонството, къде и как се вписва българското масонство, доколкото ти си свидетел и пряк участник в процесите му на развитие през последните години?

Трудно е да се актуализира стила на масонството, в която и да е част от Източна Европа. Защото тук масонството е сравнително младо. И като резултат от това, то не е достатъчно зряло, за да може да му бъде приписан конкретен стил. Българското масонство ме впечатлява. Най-вече заради това, което вие сте могли да постигнете за този сравнително кратък времеви прозорец. Едно нещо, което научих, когато за първи път дойдох в Източна Европа, преди 20 години. Доста различен манталитет, отколкото този, на който съм свикнал. Като резултат на репресивните режими, в които вие сте живели много десетилетия. И той ще остане непроменен доста време. За широката общественост в цяла Източна Европа е трудно да приеме каквото и да е ниво на организационно влияние върху себе си. Но това представлява и едно от най-значимите предизвикателства пред вас и Източна Европа като цяло. Да упражните вашето влияние върху обществото. Но това създава и много по-големи възможности да развиете свободното зидарство. В Северна Америка ние никога не сме срещали такива предизвикателства. И като резултат от това сега чувствам, че ние сме еволюирали в една форма на примиреност, може да се каже, която доста негативно се отразява на масонството. И най-вече на неговата способност да влияе на обществото. Все още, разбира се, можем да имаме някакво влияние, но при всички положения не в мащаба, в който някога сме имали.

 

 

В края на нашия разговор си спомням онзи възглас от книгата ти „Свободното зидарство е в беда, братя!”. Какво би ни предупредил ти в тази връзка, нас българските братя масони, за това коя е най-голямата опасност по пътя на националното ни масонско съзряване?

Наблюдавайки северноамериканското масонство и сравнявайки го с това, което в момента имате в България, моят съвет към вас би бил да се концентрирате върху качеството на мъжете, а не върху количеството на членовете. Масонството е оставило своя отпечатък върху този свят, не чрез големи членски маси, а чрез индивидуалното влияние на отделните братя. Никога не забравяйте целта на масонството. И тя е да започнем с най-добрите мъже, които можем да намерим и да ги направим по-добри. И това е, върху което смятам, че и в България трябва да се концентрирате. Голяма част от книгата ми е посветена точно на това.

 

Благодаря ти, ВУ братко Томас, за този разговор и успех на книгата ти в България!