Паметникът на Симеон Радев, който ОВЛБ издигна, е дело на скулптора Янко Бонев

 

Разговор на У брат Любчо Иванов,

Главен редактор на Хрониката, електронният вестник на ОВЛБ

 

Първият у нас паметник на Симеон Радев (1879-1967), видният български масон, писател, дипломат, историк, революционер, публицист и автор на „Строителите на съвременна България” – едно от най-важните историографски изследвания в българската литература, е вече факт. Той се намира в парка, непосредствено до сградата Националния дворец на културата в София.

Негов автор е известният български скулптор брат Янко Бонев – Стар велик майстор на ОВЛБ. Той е роден на 7 юни 1945 в град Русе. Скулптор, чието име е записано в Енциклопедията за монументално изкуство. Негови монументални творби и в момента са част от градската архитектурна среда на Русе, Благоевград, Добрич, Балчик, както и интериорните пространства на знакови сгради в Столицата (НДК, хотел „Маринела”). Негови творби са украсявали арт галерии в Париж, Виена, Барселона, Лондон и частни колекции на ценители. През 2013 г. шест от творбите му бяха включени в юбилейната експозиция „300 години масонско изкуство” в Библиотеката-музей във Freemason’s Hall Grand Temple в Лондон. По този повод той каза: „За мен бе огромна чест и вълнение, че творбите ми се наредиха до тези на Алфонс Муха и Уилиям Хогарт и че бях единствения жив автор”.

Решението за издигане на паметник на Симеон Радев бе взето на Общото събрание на ОВЛБ през м. ноември 2017 г., проведено във Варна. По този начин ОВЛБ подкрепи инициатива на фондация „Достойни българи” за необходимостта от поставяне на паметник на този забележителен българин. Разходите по издигането на паметника в размер на около 160 хил. лева са осигурени чрез дарения на масони от Обединената велика ложа на България. Изработването на монумента бе възложено на брат Янко Бонев, по вече готов негов проект. Очакваше се откриването на паметника да се превърне в бележита национална масонска проява. Планирано бе откриването на паметника да бъде ключов момент в проявите за отбелязване на 25 годишнината на ОВЛБ и регулярното българско масонство през 2018 г.

Първоначалният вариант на столичните общински власти бе паметникът да бъде поставен до Съдебната палата в София. От фондация „Достойни българи” дадоха съгласие той да се изгради от ОВЛБ и на него да има надпис: „Този паметник е изграден от ОВЛБ”.

Сега, след като откриването е паметника вече е факт, да се върнем към пролетта на 2018 г. , когато на 6 март посетихме скулптора Янко Бонев в творческото му ателие в София и разговаряхме с него за работата му по паметника на Симеон Радев. Потънал в прах и изтощен от безсъние от „черната” работа, скулпторът, бързащ да спази кратките срокове скулптор до първоначално планираната дата за откриване на паметника през май 2018, сподели:

„Кажи-речи, не съм мърдал от ателието си от началото на януари. Започнах скулптурата някъде към 8-9 януари, бързам, въпреки, че моята идея за този паметник е стара. Една година му правих проекта, преди 5 години. Аз лично съм голям фен на Симеон Радев. За първи път през 1967 година видях книжката му в един много уважаван от мен човек. Това между другото беше Любен Мусев, бащата на моя много голям личен приятел Теодор Мусев (авторът на Химна на ОВЛБ – бел. авт.). Беше в неговите ръце. Тя пак не беше пълно издание – едно малко томче. Аз не го познавах, не знаех кой е той. И той тогава ми каза: „Това е един голям българин!”. Заинтересувах се, прочетох я и ми направи много силно впечатление. След това излязоха другите томове, тази книжка беше орязана, естествено. Запознах се с неговата биография, която е фантастична. Аз не знам дали сме имали друг български интелектуалец на такова високо международно ниво? Той е бил посланик при Фердинанд, дипломат-полиглот, знае добре всеки, който е чел за неговия живот. Жена му пък Бистра Винарова, тя от своя страна е една изключителна колоритна личност, познава се с целия творчески елит на Европа. Това са хора, които са образовани, много интелигентни… А самият Симеон Радев, според мен, все още е недостатъчно изучен. Той има нещо, което го е казал, въпрос, който си е задал на висок глас, много преди Шарл де Гол и преди много други политици: „Дадох ли нещо на България, а не вземах ли нещо?”.

Доста актуално звучи? Актуално е и смятам, че това ще бъде един от основните надписи на паметника. За да се осъществи този паметник, през последните пет години, изключителна заслуга има новият Велик майстор – НУ брат Искрен Йотов. Поех ангажимента в този кратък срок да успея да го направя. Вярно е, рискът е голям, но моля Великия архитект да мога да го направя. Освен това, всички знаем, че Симеон Радев е и масон. То тогава всъщност целият български елит е бил в Ложата. Днес е вече 6 март, но работата по паметника още предстои. Вече съм го направил „умален” в мащаб 1:2. Абсолютно уточнен. Сега отива на техническо увеличение. След което, аз се захващам с другите неща около него. Трябва малко да се отдели от погледа ми, докато се увеличава. След това ще имам отново работа по него и до края на март ще трябва да го предам на леярите. За отливането на фигурата засега сме се ангажирали с този, който прави реставрацията на Паметника на цар Освободител, Марин се казва, с добри възможности… Но има и други оферти. Ще преценя. Най-важното е кой ще спази сроковете. Тепърва започвам и работа да се направи по-малко увеличен макет на каменната пластика зад него. И така… …Работата на живота ми назад е всяка една работа, която започна. Това е също работа, част от моя живот. Наистина тук отговорността ми е огромна. Защото когато минат внуците ми, да не се срамуват от това, което е направил дядо им. Да могат с гордост да кажат: „Това е направил моят дядо!”. Но тук вече нещата са малко в по-друг аспект. Ти знаеш, че аз, ако трябва да кажа едно от най-важните неща, които ми са се случили в моя живот, е това, че живях във времето когато масонството се възроди. И аз бях един от основателите, както всички знаят. Не знам в кое съм се ангажирал с по-голяма страст – в братството или в скулптурата. Не съм членувал в никакви организации, между другото. Не знам, но не съм човек, който някой може да го организира, по принцип. Не, че съм бил против тях, но просто не съм желал. Тази организация ме хвана целия. В интерес на истината, дори се бях зарязал малко и работата. И отговорността ми тук бе двойна, както към самия паметник, така и да не изложа братята.“

 

Справка:

Янко Бонев е посветен в масонството и е приет за член на ложа „Черноморски приятели’” – ориент Варна, в състава на Великата ложа на България през м. септември 1993 г. Бил е Майстор на СЛ „Светлина”, Велик първи надзирател и Велик майстор на Великата ложа на България.

 

Хроника, ноември 2019 г.