50 години съвместен градеж в Германия

 

5 велики ложи

Конвент на Обединените Велики ложи на Германия.

30 октомври – 1 ноември 2009 г., Берлин

 

„Обединените Велики ложи на Германия”

събират под един купол пет регулярни немски Велики ложи: „Велика ложа на Старите свободни и приети зидари на Германия”, „Велика Ландесложа на Свободните зидари на Германия”, „Велика национална ложа-майка „Към трите земни кълба“, „Американо-Канадска велика ложа на Старите свободни и приети зидари” и „Велика ложа на Британските свободни зидари в Германия”. Общо във всички тях работят 470 ложи с около 14 000 братя.

„Великата ложа на старите свободни и приети зидари на Германия“

обединява в редиците си мъже от всички религии и с най- разнообразен социален статус. Дейността си те разглеждат в традиционния ареал на Хуманизма и Просвещението, като виждат в това наследство своето задължение към съвремието и бъдещия свят. За братята от тази Велика ложа „работата върху грубия камък” (за да бъде използвана обичайната Свободнозидарска представа за масонските стремления), е работа в две паралелни линии: върху самите тях и за обществото. В руслото на подобно виждане, именно срещата на мъже с различни мирогледни, религиозни и политически убеждения формира както мирното многообразие, така и производната от него жизненост на братството. А всяка от тези черти, привнесена в социалния организъм, може единствено да го облагородява, да прави „по-човешко обществото на човеците”, както и да го имунизира срещу всеки кълн на разрушителна конфронтация.

В контекста на житейската реалност и измеренията на ценностите днес в един общ размисъл, съпътстван от желанието за критично самопросвещение и самоотърсване от всевъзможните предразсъдъци, братята от тази Велика ложа „съветват”: начинът на поведение и стилът на общуване да бъдат упражнявани ежеминутно – нещо, което би довело до общо подобрение в етическите представи и в житейската практика на отделните свободни зидари. По този повод те припомнят девиза: „Мисли на глас с приятеля си” – правило, върху което брат Лесинг е построил едно от основните масонски убеждения.

Припознавайки като свои ценности демокрацията и принципите на отвореното общество, за чието осъществяване много масони са взели съществено участие, Великата ложа декларира, че във връзка с противопоставянето на едни или други легенди за свободното зидарство, тя ще отстоява доброто си име като споделя с обществото своите идеали, цели и реализации. В това отношение помага нейното списание, което може да се получава и от лица, не-членове на Съюза. Така лесно може да се установи, че свободното зидарство няма нищо общо с каквото и да било изкуство на конспирацията.

 

Заедно със скандинавските велики ложи

Великата Ландесложа на свободните зидари на Германия

принадлежи към така наречената „християнска насока” на масонството, работещо въз основа на подход, обозначаван като „Шведска система”. В процеса на своето развитие, тези, а също и някои други велики ложи, са се върнали назад към един общ исторически произход.

В средата на ХVIII век Карл Фридрих Еклеф (1723-1784) създал в Стокхолм една задълбочена свободнозидарска система. Той продължил да работи над нея и през цялата останала част от живота си. През 1766 г. пруският генералщабен лекар, Йохан Вилхелм Келнер фон Цинендорф (1731-1782), след дълги преговори с Еклеф се сдобил с писмено свидетелство, признаващо правото за основаване на велика ложа, която да прилага процедурите и Ритуалите на Еклеф. Върху тази основа през 1770 г. в Берлин той основал „Великата Ландесложа на Германия”, за чийто първи Велик майстор бил избран НУ Брат Мартин Кньопке. През 1771 г. Крал Фридрих Велики от Прусия поел покровителството върху тази Велика ложа. През 1773 г. последвало признанието и на Великата ложа на Англия. През 1776 г. фон Цинендорф основал все още съществуващата и днес Велика колегия на ордена, както и ложата „Indissolubilis” („Неразрушима”) в ориент Берлин, като станал при това първия „Върховен майстор на ордена”.

През 1774 г. процедурите на Еклеф били възприети в Швеция. Това било сторено от майстора на Ордена, херцог Карл фон Зьодерманланд. През 1819 г. бил подписан извънреден договор за дружба между двете велики ложи от двете държави. Въпреки това, едва по-късно, но все през първата половина на ХIХ век се стигнало до пълната преработка на ритуала за всички степени, нещо което било сторено от Кристиан Карл Фридрих Вилхелм фон Нетелбладт (1779- 1843). С това била постигната онази цялостна ритуална постройка, в съответствие с която по същество се работи неизменно и до днес.

 

Традицията на Просвещението и Хуманизма се приема и от

Великата национална ложа-майка „Към трите земни кълба”

Мъжете, членуващи в нея, не правят изключение в своята убеденост, че срещите на хора с различни религиозни, политически и мирогледни разбирания могат да помогнат, за да може обитаваният от всички нас свят да стане по-човечен.

Великата национална ложа-майка „Към трите земни кълба” била основана в съответствие с повелята на Фридрих Велики, скоро след неговото възкачване на трона. Към основите на толерантността с този свой акт той добавил и свободата на съвестта, и свободата на духа и – не на последно място – благодетелността, която, видимо, би следвало да се изповядва като същност, обитаваща дълбините на човешкия дух.

Както много други масони по света, и братята от тази велика ложа заявяват категорично, че:

• искат да бъдат полезни и да помагат тук и днес, а не в някакви други светове;
• нито познават една единствена Свещена книга, нито един единствен Свещен път;
• не познават никакви догми;
• не се занимават с каквито и да било „отвъдни” възмездявания или наказания;
• тайнствата, както и раздаването на пощада или спасение, не са тяхно амплоа.

 

Би могло да се каже, че

Американо-Канадската Велика ложа на старите свободни и приети зидари

води началото си от някои клубове на „Правия ъгъл и пергела”, създадени в началото на 20-те години на ХХ век от британските масони. Скоро след като Втората световна война свършила, подобни клубове започнали отново да се появяват в почти всяка по-голяма област на военна концентрация в Германия. Един такъв клуб, разположен във Франкфурт, скоро се обърнал с молба към Великата ложа на Орегон за разрешение да бъде инсталирана ложа. Тази молба била удовлетворена и на 11 юли 1946 г. била осветена „Орегонската военна ложа П.Р.” („под разрешение”). Така тя станала първата американска ложа, работеща в Германия. Нейният наследник във Франкфурт, Орегонската военна ложа № 936 (в Американо- Канадската велика ложа ) е и досега много активна.

На 25 май 1947 г. по идентичен начин била създадена „Берлинска американска ложа П.Р., а скоро след нея и „Щутгардска американска ложа П.Р.“. Уникалността на тази ложа била в нейното „пътуващо право”, което й позволявало да осъществява ритуална дейност навсякъде в Германия и да удостоява със степени. Така ложата направила множество посещения в клубове на „Правия ъгъл и пергела” из цяла Германия. Това дало възможност през следващите девет години, Щутгартската американска ложа да се разрасне до 1750 майстори масони.

Куриоз. Първият американец, който получил трите степени в американска ложа, на която патентът вече бил издаден от Германска велика ложа – брат Камерън Сейлър, бил иницииран на 19 юли 1954 г., повишен на 30 август 1954 г. и повдигнат в майсторска степен на 25 септември 1954 г.

Картата му за членски внос, издадена през 1954 г. под „№1”, показва, че годишните му масонски задължения възлизали на 9 долара. Членството му било прекратено на 31 декември 1989 г. поради неплащане на членския внос. Тогава той бил на 71 години.

По време на Конвента, проведен през септември 1955 г. от девет американо-канадски ложи бил оформен Американския масонски дистрикт в Германия, който се превърнал в ядрото, породило по-късно Американо-Канадската провинциална велика ложа. Седем години и девет месеца по-късно в състава й имало 42 ложи, създадени от американците и канадците, разпръснати из цяла Германия.

 

Великата ложа на Британските свободни зидари в Германия

приема за важно да сподели със света някои интригуващи страни от своя живот. Например, че – независимо от нейното име – на практика не съществува никакво задължително предварително условие, един мъж да бъде непременно „британец”, за да установи контакт с нея или дори да стане неин член. Тази велика ложа има членове от цяла Европа, а също и от други англоговорящи страни по света. Тя любезно обявява, че „съвършеният английски език не е задължителен, стига братът да може да разбира онова, което се говори”. Нещо повече, успокоява с допълнението, че „ако нечий английски език не е роден”, но съответният човек „може да чете на английски, то тогава вероятно това е някакъв достатъчно добър английски език”.

И още – един знак на онова качество, което спокойно може да се обозначи като „Масонство без граници” (както в буквален, така и в преносен смисъл): независимо, че британските свободни зидари не работят в родината си, те осъществяват сериозна благотворителна дейност, нагърбвайки се (примерно) с ангажимента да поддържат курортни места, където да се осигурява възможност на деца с прогресиращи заболявания, с неблагоприятни в здравословно отношение прогнози, с най-различни недъзи и дори с нелечими страдания, да участват в една непринудена терапевтична активност, да изживеят приключения, да спортуват забавно по техен начин – изобщо, да имат свои „празници на живота”. Това са точно онези деца на нашето общество, които поради болестите си обикновено са извън училищата, деца за които и доброволните благотворителни организации не могат да помогнат с необходимата вещина.

За изборния Конвент със 152-ма делегати от немските Йоанийски ложи бе организиран международен празничен акт в „Църквата на възпоменанието” в Берлин, на който присъстваха около 600 гости от Германия и чужбина.

Тържествено слово на тема „Бъдещето има нужда от произход – Свободното зидарство в турбулентното време” бе произнесено от брат Юрген Гансьоер, Ландтагспрезидент и виден масон. За празничната музикална рамка се погрижи пианистът Инго Данхорн и църковният музикален директор Хелмут Хьофт – на органа.

Седемчленна делегация на ОВЛБ, водена от НУ Брат Григорий Вазов, присъства на празненствата по случай юбилейната годишнина, в рамките на която бе избран и инсталиран новият Велик майстор на ОВЛГ. Неговото емоционално встъпление в неделя – 1 ноември 2009 г., в присъствието на 47 чуждестранни делегации бе последвано от тържествена празнична работа в продължение на два часа и половина.

НУ Брат Рюдигер Темплин пристига в Германия през 80-те години на ХХ век от Куба. Личните му контакти с братя от ложите във Вилхелмсхафен, Бремен и Хамбург в крайна сметка водят до молбата му за членство в ложа „Към трите звезди” – ориент Рощок в състава на Великата ложа на старите свободни и приети зидари на Германия.

Поздравления от името на всички гости поднесе, при това на немски език, Заместник великият майстор на Обединената велика ложа на Англия. В своето приветствие той не пропусна да спомене, че основа за Хармонията в международната Братска верига е Регулярността, която европейското и световно масонство са постигнали, спазвайки стриктно основните Принципи за регулярност, приети през 1929 г.

НУ Брат Григорий Вазов проведе делови братски срещи с Велики и Заместник Велики майстори от Германия, Кипър, Швейцария, Холандия, Австрия, Франция, Русия, Македония, Сърбия и Израел.

 

Зидарски преглед • Книга II, година 2009