Ще ни е нужна помощта и силата на нашите обични сестри
Поздравително слово, произнесено от Великия оратор на ОВЛБ – МУ брат Борис Китанов, на 21 декември 2019 г. пред сестрите и братята, участвали в Коледния церемониал и празничен масонски бал, организиран от ложа „Захари Стоянов София” в ориент Сливен.
В историята на нашата цивилизация има притчи, които я следват неотклонно до днес. Притчи необясними, загадъчни, изпълнени с много символика. Казионната наука ги определя като измислици на примитивния цивилизационен статус на обществото от тези периоди. Дали е така?! Писателят и изследовател, Закария Сичин, който успя да разчете шумерското пиктографско писмо, винаги е твърдял, че това са актуални новини на съответното време.
Нека да вземем три знакови притчи – Кръста, Кивота и Граала. Кръстът се появява в християнската цивилизация 300 години след разпването на Христос, но той съществува като символ още от времето на Шумер. Това е пиктограмата на Нибиру. В санскритските езици означава „божествен”. В Древен Египет вертикалата символизира небето или пътя към твореца, а хоризонталата е символ на всичко земно. В точката на пресичането им е основният символ – човекът.
В християнската цивилизация Кръстът издига Богочовека обратно при Създателя – „И сътвори Бог човека по образ свой и подобие…” Нека се върнем още по-назад в историята, когато Хермес Трисмегист възкликва „Нима не знаете, че сте богове и деца на боговете?!” Същото казва и пророк Асаф. А може би човек е изгубеното име на Бога творец?! Защо не? В богомилския апокриф от 10 век „Повест за Кръстното дърво” Христос е орач. Същият образ на Христос Орача откриваме и при Лолардите – английските средновековни дисиденти, приемани за ранни реформатори.
Втората притча е за Ковчега на Завета (Кивота). Какво съдържа той? Жезъла на Аврам, стомна с Манна небесна и Скрижалите – Десетте Божи заповеди, превърнали се в стожер на днешното християнство. Това добре! Само не ми е ясно защо Моисей трябва да ги получи при толкова драматични и мистични обстоятелства на планината Хорив, наричана още Синай, след като ги има записани в египетската Книга на мъртвите, а преди това и в шумерското наследство.
Третата притча е за Светия Граал и Христовата кръв. Някои автори го интерпретират и като утробата на Мария от Магдала. Трябва да отбележа, че до ден днешен нито един от тези артефакти не е открит. И това е така, защото те не са нещо материално, а велики символи на сътворението, на изкуплението и на спасението. Те са носители на послание, което е и смисълът на нашето масонско битие. Това е апотеоз на идеята за братството, равенството, самоизграждането, добротата, съпричастността, помощта, единението и хармонията с нас самите и с обществото, в името на чието благоденствие сме се събрали всички ние – Зидарите на Новото общество. С други думи масонството е апотеоз на всичко, което историята ни е завещала и ни е поставила като задача.
Скъпи сестри и братя, нашият Кивот, Граал, Кръст, са градежите ни на ползу роду и личното ни поведение в профанския живот. Да бъдем достойни за името си!
Бъдете честити и нека Великият строител на всички светове бди над всички нас по пътя към самите нас, защото нищо не започва от нас и нищо не свършва с нас. Ние сме една малка, но значима част от Пътя, а той е голямата част от нас и ни е завещал да поемем, пазим и разпространяваме огъня на моралната същност на Светия Граал, Кивота, Кръста или с други думи – на Масонството! Но за да извървим с достойнство определения ни Път, особено в моменти на колебание и слабост, ще ни е нужна помощта и силата на нашите обични сестри! Повярвайте ни и бъдете до нас! Обичаме ви!
Гнотисе автон![1]
На всички желая благословена Коледа и успешна Нова 2020 година, изпълнена със здраве, надежда, любов и вяра! Да бъде! ◊
[1] Gnotise avton (гръцки) – Опознай себе си. (Ред. бел.)
Хрониката