Поколенческата диалектика в историята на обществото и масонството

 

VІІІ конференция „Масонство и общество“, организирана от ложа „Светлина София 94“, София, 2 ноември 2019 г.

 

 

Брат В. Б., Стар велик първи надзирател на ОВЛБ

 

 

 

Скъпи братя,

През тези осем години съм участвал в развитието на темата „Масонство и общество“ и за себе си съм останал с удовлетворение от своето съпричастие към приноса на ложа „Светлина София 94“ в последователното разработване на значима тема в нашето масонско пространство.

От своя страна, от 2006 г. ложа „Свети Йоан“ системно извежда темата „Бащи и синове“. В нейното развитие сме се старали да вникнем в многообразните аспекти на човешки и библейски сюжети, с желанието да извлечем нравствени поуки, потребни в стремежа ни към духовно извисяване.

Новият момент през тази година е стремежът да се осъществи синтез между тези тематични линии за

 

постигане на синергичен ефект.

В това отношение двете ложи предлагат нов подход за градежа в О\В\Л\Б\, който е особено продуктивен и утвърждава колаборацията между ложите в обща тематична работилница. Това е особено актуално в условията на количествено разрастване на масонското пространство и породената от това необходимост по преодоляването на самоцелни на моменти импровизации и симптоми на пренасищане.

Във встъплението към темата ще изкажа някои изходни тезиси:

• Масонството, както съм споделял в предишни мои участия, е обществено явление. То съдържа обобщен социален опит и нравствени ценности, синтезирани в човешката история. В този смисъл, в своето взаимодействие с обществото Масонството се явява морален стожер и коректив на социалното развитие. Това е неговата мисия и отговорност пред Човечеството.
• Самото Масонство съхранява във времето и предава нравствени ценности, закодирани в алегории и символи. Реализацията на тази историческа мисия също се осъществява в генерационен план.

Изводът е: генерационният план в приемственост­та е иманентно присъщ на общественото развитие и на Масонството като негова еманация.

И в двата случая най-непосредственият човешки механизъм за усвояване и обогатяване на опит и ценности е

 

поколенческата диалектика.

Говоря за диалектика, тъй като процесът е свързан с приемственост и отрицание, които пораждат новите реалности и нравствени системи.

Нашата ориентация към темата „Бащи и синове“ търси измеренията на поколенческата диалектика в житейското претворяване на синовната и бащинската роля, отредени ни в нашия земен път. Изначално присъщата роля на Божии чеда ни прави отговорни за усвояването на моралните повели на Твореца, които сме призвани да предадем на поколенията. Отношението между бащи и синове не изчерпва и не обсебва поколенческата диалектика. Своята специфична роля имат и майката и дъщерята, но в библейските сюжети мъжката линия при наследяването има доминираща роля, започвайки от Бога Отец и мисията на единородния и единосъщен Син. Ние се опитахме да прозрем многоплановите послания в библейската притча за блудния син, а утре ще се посветим на сюжета за бащинското жертвоприношение.

 

Скъпи братя и сестри,

И днес нашата среща, както и миналогодишната, се провежда в деня на Архангелова задушница.

Думата ми на миналата и на тази конференция е породена от размисъла за дължимото в този ден смирение и почит към мъртвите и сътвореното от тях, спрямо което би трябвало да съизмерваме помислите и делата си. Това навява и

 

известна тъга.

Изкушавам се да я отдам, поне отчасти, на придобитото познание, според максимата на Еклисиаст:

„Който трупа познание, трупа тъга.“

Но за съжаление, тъгата се поражда и от някои проявления и тенденции в нашето масонско пространство, които обикновено срамежливо поставяме като въпроси и не довършваме дискусията. Допълнително съм впечатлен от загрижеността, която изрази бр\ Томас Джаксън относно Масонството в САЩ. Той все още счита, че Масонството в източна Европа, като младо и ентусиазирано общество, носи съзидателен заряд. Присъствал съм на редица международни срещи, на които това очакване бе заявено най-доброжелателно. В голяма степен това е вярно и ангажиращо. Но в същото време ще бъдем късогледи или преднамерени, ако не виждаме симптоми, а в някои случаи – и тенденции, сходни на тези в старото Масонство. Стратегическото предимство на по-младите е да усвояват положителните достижения и да се учат от грешките и слабостите на предишните поколения. Правим ли го? И как?

Предишната и настоящата конференция призовават да се вникне в

 

някои важни и актуални проблеми.

Нека ги припомня:

• Масонската ложа – огледало на обществената среда.
• Размяна на достойнство и пороци.
• Лидерските амбиции, егото и Масонската ложа.

Ще поднеса своето мнение като реторични въпроси, в които то недвусмислено прозира:

• Масонството е част от обществената среда и, като такова, то е нейно огледало. Пасивната функция на огледалото е да отразява образи. В това си проявление то не трябва да бъде криво огледало. Но има и нещо по-важ­но: когато е правилно настроено, огледалото може да концентрира и излъчва Светлина, да запали Огъня. Познаваме ли тези две проявления на огледалото? Какво правим, за да излъчваме усвоена и концентрирана от нас Светлина?
• Във взаимодействието на обществото и Масонството се обменят достойнства и пороци. Каква е посоката и пропорцията на този обмен? Не възпроизвеждаме ли безкритично обществени пороци, някои от които са доведени до уродливи проявления? Какво и как излъчваме към обществото?
• Масонството се практикува от личности. Те носят и развиват добродетели и е естествен стремежът да увличат, да водят. Егото е нещо друго – то е натрапчиво проявление на Аза. Какво е неговото присъствие в Храма, където проповедникът търси подкрепа от съслужителите в ритуала, а всичко намира своя апотеоз в Хора? Каква е ролята на мълчанието в акустиката на Храма и не я ли нарушава агресивната словесност? Нека да припомним фразата на поета:

„С тишина са надарени мъртвите, а живите – с мълчание.“

Имаме ли сетива за камбанния звън от зачестилите траурни плочи в нашето пространство?

В никакъв случай не бих искал да вселявам скепсис и негативизъм, но в мен определено резонират подобни мнения, които вече отчетливо звучат в някои масонски формати. Своевременно и съзидателно съм изложил своите разбирания и предложения. Другото е

 

натрупване на критична маса,

която може да приеме

разрушителни форми на изява.

 

Не тук и не сега ще изчерпим тази проблематика, но – ако не реагираме – се трупа разочарование, което ерозира хармонията.

 

В деня на Архангелова задушница в мен отеква словото на Атанас Далчев:

„Алена искра, от теб изтръгната,

камък, истината в теб прозрях:

вечно и свето е само мъртвото,

живото живее в грях.“

С вълнуващите ме въпроси и поиска на потребните отговори търся опора в Братската верига. ◆