Да четем или да не четем?

 

VІІІ конференция „Масонство и общество“, организирана от ложа „Светлина София 94“, София, 2 ноември 2019 г.

 

 

Брат  К. М. , ложа „Сириус“, ориент София

 

„Боже, какви времена доживяхме –

всеки пише, никой не чете!“

Папирус на египетски жрец от Средното царство, открит през 1924 г. от английски археолози

 

 

 

Ако не сте чели, то поне вероятно сте чули за градежа на Албърт Макий „Масони, които четат и масони, които не четат“. Още през 1875 г. авторът му изказва предположението, че много повече масони не са запознати с принципите на Масонството, отколкото мъжете от всяка друга прослойка – със собствената им професия.

И това – при положение, че сред основните наставления на Масонството, откакто то съществува, стои изискването към неговите членове: да трупат знания. Достатъчно е да спомена само Британското кралско дружество, създадено през 1660 г. Ако не всички, то преобладаваща част от неговите основатели са масони. Сред президентите му са Кристофър Рен, построил катедралата Сейнт Пол, Исак Нютон, описал гравитацията в математически модел, в по-ново време Стивън Хокинг, обяснил какво е имало преди Големия взрив. Но, за да се знае, това трябва да се прочете.

Защо и в Масонството има

 

толкова много незнание?

Според Албърт Макий много масони правят огромната грешка да мислят, че с инициирането си вече са станали масони, и че всяко тяхно по-нататъшно учене е напълно ненужно. Следователно, те не четат масонска книга. Жаждата им за постове и степени обаче е неутолима. Поради това Макий предрича, че:

„Вместо да се превръщат в курорти за спекулативна и философска мисъл, нашите ложи ще деградират в социални клубове или просто нещо в полза на обществото. С толкова конкуренти в тази област, борбата на Масонството за успешно съществуване ще бъде трудна.“

Е, засега съществуването на Братството в България изглежда гарантирано. Според статистиката на ОВЛБ, повече хора влизат в Братството, отколкото го напускат. Не точно така е в Северна Америка, твърди наскоро гостувалият ни ВУ бр. Томас Джаксън. Според него, орязването на повечето интелектуални и философски страни на Занаята отстранява стимулите за учене до степен, щото такова учене изобщо да не се изисква от братята. Последствията: ерозия на обществения ни образ и намаляване на интереса към Свободното зидарство. И ако това е факт в САЩ, бъдете сигурни, че то предстои и в България.

 

Авторитетът на Братството в обществото е в много пряка връзка не с количеството, а с качеството ни. Време е да се запитаме:

– Всички ли, които приемаме, са достойни за тази чест?

Отговорът е:

– Очевидно не!

Тъй като понятията за чест и достойнство се размиха доста напоследък, ще използвам дефиницията за Масонството, посочена на сайта на ОВЛБ:

„Франкмасонството е философска, образователна, филантропска и посветителска институция. Възможността за посвещение се гради върху обучението на братята в степенна система за усъвършенстване на човешката личност чрез метода на символизма.“

За онзи, за когото

 

философията, образованието, филантропията и усъвършенстването на личността

са ценности, е чест да е масон. За когото не са, то е възможност за бизнес-контакти, напредване в йерархията, политическа кариера, или просто още една значка на ревера. Много его – малко книги.

Какво обаче трябва да четат братята, които четат? Ще започна отговора на този въпрос с цитат от Бенджамин Франклин. От 1732 до 1755 той издава „Алманаха на бедния Ричард“. По принцип алманасите са най-популярното четиво на онова време, защото дават на простолюдието бърз и лесен достъп до елементарни знания – месечен календар, земеделски дейности, движение на небесните тела и пр. Но Франклин добавя пословици, които подтикват към трудолюбие и пестеливост като начин за сдобиване с богатство. Една от тях гласи:

„Знанието е за усърдния, богатството – за предпазливия, силата – за смелия и Рая – за добродетелния.“

Това, според мен, са и четирите типа знание, които съществуват: „знание за самото знание“, „знание за морала“, „знание за традициите“ и „знание за символите“.

Пледирал съм за два от четирите вида: за морала и за символите.

Пледирал съм за „образование по морал“ (с цялата условност на това понятие) – миналата година, на същия висок форум. Тогава говорих за

 

изграждането на етичен характер

като част от дълга ни към обществото, което сме призвани да водим. Продължавам да смятам и Масонството за част от гражданското общество, детерминирано от духовни ценности. Убедих се, обаче, че всеки такъв разговор често затъва в безкрайни дефиниции, съмнения и изключения, и че в крайна сметка е безрезултатен.

Пледирал съм за и за образование по езотерика, защото възприемам Масонството като духовно търсене, като начин за духовно израстване, чиято цел е именно езотериката. За съжаление, профанизацията на Масонството обрече езотеризма на дълбока забрава. А без езотериката не може да се осветли скритият смисъл на масонския символизъм. Не може да се усети и масонския дух. Връщането към нашите консервативни, езотерични корени ще има много пряк ефект и върху качеството на братята. Може би дори ще ни сплоти, защото ще обрече на неуспех опитите на тези, които желаят да ни разделят, за да ни владеят. Убедих се, обаче, че мнозинството братя гледат на мистичните учения, заложени в основата на Масонството, като на екзотична част от нашите ритуали, че не разбират тяхното истинско значение. И което е по-важното – не смятат за необходимо да ги разберат. Не съм съгласен с това, но го приемам. В края на краищата, Учителят идва, когато ученикът е готов.

И така, не срещнах очакваната от мен подкрепа за първите два вида образование. Третият вид – традициите, поне на думи, никой не ги оспорва. Те са изсечени върху камък чрез нашата Конституция, нашите ландмарки и нашите катехизиси. Затова тази година ще пледирам за

 

нуждата от „чисто знание“,

което Масонството трябва да дава и на своите членове, и на обществото.

Не искам да кажа, че трябва да превръщаме ложите във вечерни училища. Но убедено твърдя, че обществото се нуждае много повече от нашето слово, отколкото от нашия хляб. За да му го дадем, трябва първо сами да се нахраним. В този смисъл, много се радвам, че на 11 октомври 2019 г. се състоя първата учредителна сбирка за възстановяване дейността на изследователската ложа „Quatuor coronati“. На нея са присъствали  майстори от различни ложи към ОВЛБ, които единодушно са избрали Сановен съвет. Не знам състава му, но се надявам да има негови членове и сред нас. И ложата да върши достойна за името си работа.

Симпозиумът „Да бъде Светлина“, проведен тази пролет в Търново, също открои нуждата от образование в Масонството и начините, по които това може да се случи. Не успях да отида и не съм чул и видял презентациите на братята от Австрия, Румъния и Сърбия, където масонски академии съществуват, но мисля, че австрийският модел е най-развит. Освен изследователската ложа „Кватуор коронати“, библиотеката и музея, веднъж в месеца австрийски майстор-масони говорят пред чираци и калфи по теми, свързани с Масонството. Така младите братя имат възможност още в началото на своя масонски път да постигнат съответстващо на степента им познание, или по-скоро – да бъдат насочени към него. Не казвам, че чирашките и калфенските ателиета трябва да изземат ролята на ложите или да дават догматични отговори, или да предлагат, и дори – налагат, колективни решения, валидни за всеки. Пътят към знанието е индивидуален, особено в общество на свободни хора като нашето. Но такива ателиета могат много да помогнат. Разбира се, важно е как те ще функционират.

И последно, но не по важност –

 

списанието „Зидарски преглед“.

Брат Илия Кожухаров прави философско списание на световно ниво. Друг е въпросът колко зидари го четат…

По всички изброени дотук начини – сигурно и по много други, които не знам! – ние образоваме себе си. Тоест, получаваме знание. Трябва обаче и да го отдаваме. Нещо повече – трябва да вземаме, за да даваме! Да пазим знанието за себе си е безсмислено – и от морална, и от езотерична, и от житейска гледна точка.

От своя страна, отдаването на знание е част от големия ни спор: дали и доколко да се отворим към обществото? Няма по-добър начин да спечелим уважението на обществото от това да му помагаме. Няма по-добър начин да му помогнем от това да споделим знанията, които имаме. Не знанията за Занаята, знанията за живота. Знания за свободата, братството, толерантността. За да го събудим, ако взема повод от вчерашния прекрасен празник.

Първата крачка към събуждането ще бъде следната: да помогнем на колкото се може повече българи да осъзнаят, че не сме обречени – нито като индивиди, нито като нация. Че бъдещето ни е в нашите ръце.

 

Обични братя,

Сигурен съм, че нашият голям градеж предстои. Той е на полето на българския дух, в челните редици на новото българско Възраждане. В момента, по наш собствен избор, сме

 

изолирани от обществото

и то е в неведение за истинския смисъл на съществуването ни. Докато избягваме публичността, ще създаваме впечатлението, че или няма какво да кажем, или сме съгласни с нещата, които стават. Наш дълг е като естествен обществен елит да заявим себе си и да заработим за придобиването на собствено влияние в обществото.

Но преди това трябва да прочетем поне по два вагона книги.