Общество

„Бащи и синове“, организатор ложа „Св. Йоан”, София, 21 ноември 2019 г. 

 

Борис КИТАНОВ, Велик оратор на ОВЛБ

 

Пергелът, Правият ъгъл, Либелата, Чукът, Знанието, Думата можем да поверим само на този, с който сме отъпквали заедно Пътя, на този, на когото вярваме заради солта, която сме изяли заедно по същия този път!

 

 

Понятието „общество“ се определя като голяма група хора или общност в трайно социално взаимодействие, а в рамките на структурализма – като икономическа, социална, културна инфраструктура и сбор от социални взаимоотношения между индивиди, които споделят определена култура и институции. И тъй като в дефиницията не е спомената конкретно религията, и по-точно християнството, задължително трябва да добавя, че в рамките на Европа всички гореспоменати компоненти трябва да са обединени върху основата на моралните норми на монотеистичната религия. Казвам всичко това, защото Европа ще продължи да се опира на религиозното си наследство.

По времето на Реформацията

 

потъналото в будна кома двуполюсно християнство

е събудено от протестантството и от залегналия в него принцип на индивидуализма. Малко по-късно, по времето на Просвещението се официализира Масонството – не случайно, може би, като баланс или коректив.

И като добавим към английския емпиризъм прокламираната от Ницше анархистична свобода, се ражда прагматизмът, който през ХІХ век се превръща в национална вяра на „Новия Йерусалим“, Новия свят – САЩ. А индивидуализмът, подкрепен от прагматизма и защитен от Чикагската школа и учението на Милтън, даващи пълна свобода на пазара, вкарват в ръцете на финансовата олигархия реалната сила на парите. От своя страна те овладяват всички властови лостове, превръщат правителствата в

 

добре соанирани адвокати

на личните си интереси, слабости и съвсем осъзнати морални бягства от 10-те Божи заповеди. Като резултат – ликвидирана е демократичната същност на изборите! Това беше моментално прихванато от Европа и по-късно от Европейския съюз, който се постара с Истанбулската конвенция да узакони крайния либерализъм и всичко онова, за което в къщи ни наказваха, а в храма порицаваха!

А сега само си представете: как при тази социално-политическа ситуация (ще си разреша да я нарека даже социо-патологична) ще пусна като баща децата си на разкопаната магистрала на живота: без точна цел, без указателни табели, без ясни морални принципи, претоварена от непрекъснати борби на съмнителни субекти, идеологии, етични норми, новоразцъфнали религии и вери. Пуснем ли ги, невъоръжени с 10-те Божи заповеди, катастрофата е неминуема, ако модата не ги повлече по течението на най-малкото съпротивление.

Предполагам, че някои ще реагират остро и ще ме упрекнат, че ги лишавам от правото на избор. Въпросът ми е: какъв избор им предлагат – на магистрални труженици във всичките измерения на определението? При наличието на християнски ценности и силно притиснати от Истанбулската конвенция, те имат само две възможности – или да изпаднат в патологично отчуждение, или да поемат по аутострадата, която със снизходителна усмивка ще оправдава всяко тяхно порочно падение!

Точно по тази причина ние, бащите, ние, свободните зидари, сме задължени да ги подготвим и да очертаем

 

нови пътища

за тяхното развитие. Това беше и в основата на прекрасната идея на МУ брат В. Б., да се организира периодична среща, наречена „Бащи и синове“ и превърнала се вече в традиция – при открити врати на храма! Поставили сме си като задача да вградим в тях висшите принципи на християнския морал и етика. Да им подскажем, че изборът им не е ограничен, че има и други цели и идеали. Да им върнем вярата в тях и да ги направим, простичко казано, добри човеци и така да изпълним нашето масонско, човешко задължение: от добрия човек да направим по-добър. Да изградим хора достойни да продължат нашия път, да се изправят като морални стожери и осветят за духовно незрящите целите на човека, който бе създаден от Бог по негов образ и подобие! Да си припомним думите на пророк Асаф:

„Всинца вие сте богове и деца на Всевишния!“

И това е така, защото семейството е еманация на Божията любов. Спомнете си „Сътворението на Адам“ на Микеланджело Буонароти в Сикстинската капела и тогава ще разберете дълбокия смисъл на казаното от Габриел Г. Маркес:

„Когато прохождащият ти син те хване за малкия пръст, то е завинаги!“

Не трябва да забравяме и съвета на общия ни Баща:

Търси ме! Намери пътя към себе си! Опознай себе си, за да ме откриеш и отново бъдем едно цяло.

А това е основното ни задължение като масони – и към децата ни, и към обществото!

Точно тук е мястото да цитирам отново

 

 

Кодекса на Свободния зидар на брат Шомен,

хърватски писател и холивудски сценарист:

„Ако Великия Строител ти подари дете, благодари му!

Бъди за това дете божествена възможност!

Направи така, щото:

– До 10-та си година да се страхува от теб!

– До 20-та си да те обича!

– До смъртта си да те уважава!

– До 10-та година му бъди учител!

– До 20-та баща!

– До смъртта приятел!“

Така и трябва да бъде, защото Пергелът, Правият ъгъл, Либелата, Чукът, Знанието, Думата можем да поверим само на този, с който сме отъпквали заедно Пътя, на този, на когото вярваме заради солта, която сме изяли заедно по същия този път!

Или с други думи – Вяра за Вяра! ◆