Конформизмът – тихият убиец на лидерите

 

VІІІ конференция „Масонство и общество“, организирана от ложа „Светлина София 94“, София, 2 ноември 2019 г.

 

Брат О. О., ложа „Ведър“, ориент София

 

 

Винаги съм приемал националната конференция „Масонство и общество“ за изключително висок форум, на който се представят градежи със значима стойност. Затова и по време на подготовката във връзка с тази тема многократно си повтарях, а сега се и надявам, че първият ми опит да представя доклад пред вас, братя, ще срещне доб­ронамереното ви снизхождение.

Бих желал да започна с едно добре познато и разпространено определение за Свободното зидарство, а именно, че то е

 

„велика система от морални принципи, забулени с алегории и илюстрирани със символи“.

Масонството е начин на живот. То има за цел да прави добрите мъже още по-добри, в името на Бог¹.

Веднъж масон – завинаги масон. В ложата и извън нея свободният зидар живее по масонските закони и принципи.

Все по-често срещам тезата, че

 

регресът в обществото и обществените системи

от първите години на ХХІ век е наследство от следвоенните години на миналия век. Тепърва социолозите ще изследват причините за кризите в обществата след Първата световна война и израстването на апатични, конформистки и посредствени поколения след Втората световна война. Центърът на морала е изместен. Житейските норми като достойнство, чест, толерантност, честност, смирение, познание и справедливост са в най-добрия случай празни и непригодни за употреба категории и понятия. А в най-лошия случай стават обект на присмех и неглижиране. Днешните притежатели на висшите за масоните качества като братски дълг и човеколюбие, са сочени с пръст от околните като заблудени несретници или глуповати наивници. Наоколо виждаме мръсни сгради, неподдържани улици, грозни училищни дворове, цели занемарени квартали. Посредствеността е изведена в култ от съвременната булевардна музика и литература. Тя шества в образованието и се приема за норма в политиката. Разяжда всички обществени системи.

 

„Счупените прозорци“

дават тон в поведенческата култура, защото те са носители на съвременния успех – елитите стават все по-безпардонни и неначетени. ( На този термин, „счупените прозорци“, ще се спра по-обстойно в изложението нататък.)

Стремежът към познание в обществата е заменен с обикновено консуматорство от най-примитивен род. Деструкцията е по-конвертируема от съзиданието. Като допълнение на това, крещящото чувство за ЛИПСА НА СПРАВЕДЛИВОСТ в днешното общество внушава безперспективност и липса на вяра в бъдещето.

„Справедливостта се родее с Истината. (…)

Не сме школа за светци, но можем и трябва да бъдем школа за добродетелност. (…)

Справедливостта е последната от четирите добродетели – благоразумие, въздържание, смелост и справедливост. Но тя обуславя останалите три, защото те са несъстоятелни, така да се каже – ‘предадени’, без нея. (…)

Справедливостта – сама по себе си – е благо и не може да бъде пренебрегвана дори от дълга. Тя не е обикновена добродетел, а хоризонт за всички добродетели и закон за тяхното съществуване – ‘съвършена добродетел’, според Аристотел. Ако справедливостта изчезне – пише Кант – човешкият живот губи своята стойност.“²

Ще се върна отново към възхода на „счупените прозорци“, от които отвръщаме очи с погнуса или пренебрежение, приемаме с безразличие или понякога сами чупим, за да се впишем по-добре в заобикалящата ни среда. Ако днес обществото ни боледува от разрухата на ценностната система, за това допринася и кризата за справедливост.

Натрапчиво се налага усещането за отсъствие на изявени лидери с ясна визия за проспериращо развитие на обществото. То се налага още по-натрапчиво, когато откроим видни личности, оказали със своя мироглед и идеи огромен тласък за обществено-политическото развитие на народите.

 

Поглед назад към значимите събития

в историята от последните столетия ни показва ярките имена на масони, които са създавали държави и са променяли общества. Можем да изброим имена: Жан-Жак Русо, Симон Боливар, Джордж Вашингтон, Джузепе Гарибалди, Те­­одор Рузвелт, Уинстън Чърчил, Лайош Кошут… Или на гении в музиката и словото: Ян Сибелиус, Волф­ганг Амадеус Моцарт, Робърт Бърнс, Марк Твен, Оскар Уайлд, Ръдиард Киплинг, Александър Пушкин.

„Приносът на Масонството в процеса на Просвещението е установен факт. Чрез свободните зидари то е приложило ИДЕИ, какъвто е случаят с нашите братя Волтер, Фридрих Велики, Лафайет, Жан-Антоан дьо Кондорсе, Дантон и др. Това се е случило незабележимо и в голям мащаб, чрез научните трудове на много масони и ложи. (…)

Масонството, подобно на Просвещението, разбира себе си като инструкционна програма за един нов, светски морал. Без да съвпада във всички аспекти с Просвещението, Свободното зидарство справедливо е наричано ‘тихото просвещение’.“³

Резонно възниква въпросът: как Масонството влияе в настоящето и се опитва да реши проблемите на обществата?

Едно от най-ярките обществени събития у нас, преминали под знака на Свободното зидарство през тази година, безспорно бе българската премиера на

 

книгата „Масонство – Идеализъм и Реализъм“

на ВУ бр. Томас Джаксън. По време на дискусията в Литературен клуб „Перото“ отново чухме отрезвяващата реплика от негови речи:

„Ако знаех какво ще е Свободното зидарство днес, то се съмнявам, че преди 56 години щях да стана масон.“

Брат Томас говори пространно по темата в своя лекция през март 2015 г. в Лексингтън, по време на конференция, посветена на Масонството и обществото. А презентацията му „Какви искаме да бъдем?“ е публикувана в априлския брой на списание „The Craftsman“.

„Важно е да осъзнаем, че не можем да разчитаме на нашето минало, за да градим настоящето или бъдещето си. Това продължаващо паразитиране ни доведе до апатия“

– казва ВУ брат Томас.

В същия брой на „The Craftsman“ открих публикацията на МУ брат Джон Бизак, Стар майстор на Ложа № 1 в Лексингтън, идеолог и съосновател на

 

изследователски и образователни масонски школи

в САЩ заедно с ВУ брат Томас. Статията бе озаглавена „Масонството като система – теорията на счупените прозорци“.

Ще отворя скоба, за да споделя част от впечатляващата за мен биография на брат Джон Бизак, който e един от ветераните в криминалния отдел на Лексингтън и в щата Кентъки. Впечатлих се, защото моят дядо и моят баща са работили дълги години в редовете на криминална полиция. Те винаги са ми казвали:

„Търси вината първо в себе си. Ако нещо не се получава както трябва, потърси причината първо в себе си.“

Брат Джон е с повече от 45 години стаж в американската полиция, отговарял е за обучението и сертифицирането на над 10 000 служители в криминалните отдели там, а заедно с това е автор на десетки книги, посветени на Масонството. От началото на 80-те години прилага успешно въпросната „Теория на счупените прозорци“, насочвайки я към днешното състояние на Свободното зидарство. В нея се казва, че когато в обществото не се обръща

 

внимание на малките нарушения

на реда, като изхвърлянето на боклук извън контейнерите, като оставения за дълго счупен прозорец в общите части на входа или като търпимостта към уличния вандализъм, то горните проявления провокират и други хора към извършване на подобни или по-сериозни нарушения.

От друга страна, противодействието, и най-вече превантивното, дори и на малките нарушения, създават в обществото нетърпимост към престъпленията, а в резултат на това хората започват да живеят в по-чист и по-спокоен град. От позицията на забележителния си полицейски опит брат Джон предупреждава, че

„оставените ‘счупени прозорци’ водят до ефекта на доминото в много сфери на обществото“.

И веднага поставя въпроса за валидността на тази теория по отношение на нашето братство, давайки му утвърдителен отговор:

„Упадъкът е резултат от това, че Братството ни се съсредоточава твърде дълго и насочва пръста на вината за спада и качеството на членството ни към ВЪНШНИТЕ ПРИЧИНИ, като същевременно игнорира до голяма степен ВЪТРЕШНИТЕ ПРИЧИНИ.“

„Има много братя, които днес разпознаваме като ‘счупени прозорци’ в нашия храм“

– казва брат Джон. И като причини за това посочва:

„въртящите се врати, които сме поставили в предверието“,

„занемаряването на масонското образование“

и

„претупването на ритуалите“⁴.

По време на срещата в София брат Томас Джаксън даде пример с

 

дефицита на лидерство и идеи

днес в обществото:

„Бях дълги години преподавател в колеж и задавах същия въпрос на моите студенти – защо в един свят с толкова много хора, ние не можем да намерим един Микеланджело, Да Винчи или Моцарт. Къде са великите умове днес? Те вероятно съществуват, но защо ние не ги откриваме? И започнах да отбелязвам, че в днешното общество много повече се котира посредствеността. А по този начин се премахва естественият стимул на хората да се стремят да са по-добри, по-можещи и креативни.“⁵

На няколко пъти в труда на брат Томас „Масонство – Идеализъм и Реализъм“ откриваме забележителната мисъл на друг наш брат от миналото – великия мислител и философ Йохан Волфганг Гьоте:

„Ако искаме да имаме завещаното ни, трябва да го спечелим наново.“

Непосредствено след изказването на брат Томас за липсата на съвременните Микеланджело и Моцарт се върнах към една книга на Георги Данаилов, „Убийството на Моцарт“. В нея авторът прави дисекция на българското образование отпреди 1989 година, която е актуална и днес. Принизяването на учителското поприще от семействата и обществото като цяло, както и превръщането на красивата възрожденска дума „даскал“ в насмешлив синоним и Бай Ганьовско виждане за неуспялост и ограниченост, доведе до масовото производство на лоши и посредствени учители:

„В сравнение със семейните отношения, където детето се подготвя за първите си подлизурства, училището е по-висша школа в тази насока. Много скоро малкият ученик разбира, че е по-важно да се правиш на послушен и знаещ, отколкото да знаеш и слушаш. Детето ще стане добър и дисциплиниран специалист в областта, която му е избрана, но няма да надхвърли никога горната граница на посредствеността, защото никой не го е научил на това. На това може да го научи само детската свобода!“⁶

Когато в детството се породи недоверие към справедливостта при решаването на най-важните въпроси на съществуването, тогава нямаме право да очакваме, че един ден

 

порасналите деца

ще преодолеят това недоверие и ще станат хора на справедливите принципи. Когато родители и учители правят компромиси, престъпват нравствени норми и тровят вроденото чувство за справедливост у децата, утре, когато те станат възрастни, ще вършат същото.

„Кръгът е омагьосан“

– казва Георги Данаилов.

Малко хора могат да правят компромиси без да прекрачват границата към конформизма. Точно конформизмът е

 

хранителната среда за посредствеността.

Нещо повече, можем да наречем конформизма „тихия убиец на идеите“, „невидимия заличител на лидерите“.

 

Нагаждането към средата и социалният конформизъм има своята детайлна илюстрация в експеримента на пионера в социалната психология Соломон Аш, при който група от подставени лица умишлено огласява грешни отговори, но подтикът към конформизъм кара и останалите участници да посочват същите грешни отговори в теста. Причината: за да не се противопоставят на масата.

Нашите ложи не са изолирана клетка от организма на обществото и затова трудно бихме отрекли, че през нейната мембрана не се пропускат посредственост или конформизъм. Брат Томас посочва невежеството на членската маса като част от трите най-големи заплахи срещу Свободното зидарство днес, заедно с настъплението на нерегулярното масонство и развитието на модерните технологии⁷.

Прекрачвайки портите на Храма, ние заживяваме с масонските правила и закони. Същевременно, излизайки от Храма, отново се връщаме към навиците, нормите и правилата на съвременното общество. Как тогава ще сме факторът, който сме били преди векове, онзи

 

катализатор на идеи,

довел до бурното развитие на народите? Как утре ще сме част от онази фундаментална система, дала възможност за изграждането на истински лидери и провокирала тласък в развитието на цели обществени системи?

Една от най-разпространените вътрешни критики, която споделяме често е, че едва 10 процента от братята четат постоянно масонска литература. Оправданията са от: „Нямам време сега“, „Купих си книгата, но не съм я почвал“, до „Прегледах я отгоре-отгоре“.

Отново искам да се върна на МУ брат Джон Бизак. В лекция на тема: „The Dumbing Down of Freemasonry“ („Профанирането на Свободното зидарство“), той дава

 

пример с клетвата на Хипократ,

която полагат медиците . И пита:

„Само полагането на клетва достатъчно условие ли е да си лекар или трябва да минеш дълги години на подготовка?“

 

Отговорът идва сам, а именно, че само целенасоченото и постоянно обучение може да ни изгради като свободни зидари.

В „Профанирането на Свободното зидарство“ е цитирано и стряскащо проучване на Комитета по публични въпроси на Оклахома относно състоянието на образователните проблеми в САЩ: 77% от учениците не знаят, че Джордж Вашингтон е първият Президент на САЩ, не могат да посочат Томас Джеферсън като автор на Декларацията на Независимостта, а само 2,8% успяват да преминат „The Citizenship test“ („Тест за нивото на гражданска култура“). В същата статия е споделено, че само 40% от възрастните под 44 години четат книги⁸.

На фона на горното изследване, анализът на нашето Министерство на образованието и науката (МОН) за последните държавни зрелостни изпити също е много тревожен. Изводите показват, че завършилите 12 клас са ударили

 

ново дъно

при представянето си на матурите. От МОН съобщават, че тази година е регистриран най-слабият среден резултат, откакто се провеждат матури по сегашната система, т.е. от 2008 г. Експертите от образователното министерство правят изводи, че при завършващите средно образование масово липсва

„умението не просто да се прочете текстът, а да се разбере какво послание носи той“.

А това е ключова компетентност, която се проверява при всички международни изследвания и е в основата на така наречената „функционална грамотност“. Заключението на МОН:

„Учениците са функционално неграмотни – те могат да четат и да пишат, но трудно разбират, какво им се казва.“

 

Критично ниското ниво

на функционална грамотност ще продължава да зарежда обществото с посредствени членове. Не е трудно да се досетим какво ще бъде качеството на бъдещите членове на Братството. Можем да си въобразим, че проблемът не ни засяга:

„Ако това безразличие не бъде възпряно, резултатът няма да закъснее. Масонството ще трябва да се оттегли от високата позиция, за чието съхраняване неговите учени са водили борба, а нашите ложи, вместо да бъдат оазиси на умозрителна и философска мисъл, ще деградират до социални клубове или обикновени организации с нестопанска цел в частна полза. Крайният успех на Масонството зависи от интелигентността на неговите ученици“⁹.

Брат Артуро де Ойос:

„Благосъстоянието на всяка нация е тясно обвързано с благосъстоянието на индивида. Масонството е инструкционна школа, която използва символика, за да ни учи как да подобряваме себе си и света като цяло. С хода на времето или се развиваме и напредваме, или вървим назад и отпадаме. Целите и въжделенията на Масонската институция са да направят добрите мъже съпричастни на дълга и справедливостта.“¹⁰

ВУ брат Теодор Мусев:

„Важно е да се отърсим от фалшивите привилегии на Аз-а, да се научим да се поставяме на мястото на другия и да мислим за себе си като за всеки друг. Тогава ще ни стане наистина лесно да бъдем справедливи, защото ще ни е все едно дали сме справедливи към себе си, към другия или към двамата. Няма несправедлив масонски закон.“¹¹

Чрез Мъдростта, Силата и Красотата Масонството си има

 

мисия за промяна и развитие на нации и общества.

В тази връзка то не може и не бива да подменя основните си цели с еднодневни или казионни дейности дори и в някои отношения въпросните да са изключително наложителни и подпомагащи. Брат Томас Джаксън ни предупреждава, че благотворителността е сърцевина, но не е сърцевината на Масонството.

Масонската благотворителност има друга мисия. А тя според мен е: да не извръщаме очи от „счупените прозорци“, а да покажем, че красивата сграда с чисти стъкла е по-добра за живеене. Сърцевината на масонската благотворителност се състои в подпомагането на школи и центрове за развитие на младите хора. От друга страна, образователната доктрина, с която разполага Свободното зидарство, трябва да бъде системно промотирана сред Братството чрез отпечатване и разпространяване на качествена масонска литература, формирането на научни центрове по сектори, разработването на стратегии и качествено обучение на млади специалисти.

Качественото и системно масонско образование в ложите е онази невидима матрица, която (по Томас Джаксън)

„прави от добрата глина фин порцелан“.

Ние не сме велики, само защото сме част от Световната братска верига, в която са Волтер, Гьоте, Флеминг или Гершуин. Но Световната братска верига е

 

носител на фундаментални знания и ключови принципи за развитието на човека и обществото.

Убеден съм, че в Масонството днес има личности с визия, има ЛИДЕРИ. В Братството членуват достойни мъже, които са изключителни умове в своите професионални области. Хора знаещи, можещи, с пълнокръвни идеи.

Съвременните общества по ред причини заглушават креативността и прогресивния индивидуализъм. Първата изисква усилие и труд, а признаването на естествените водачи би свалило поставените такива от обществено-политическата конюнктура.

Масовият конформизъм в масовия случай спира достойните личности да направят своите идеи достояние на повече хора. Всички познаваме наши братя – ерудити в своите области, които са се оттеглили „на тихо“. И само документират за „по-добри времена“ научни системи или доктрини за стратегическо приложение. Те не са абдикирали и продължават да работят, но опасявам се, че – докато дойде времето да бъдат чути – регресивните процеси ще бъдат необратими. Тези наши братя получават вербална подкрепа и поздравления в ложите, но само толкова. Ако пък се премине към действие и дадена идея се провали, то негативите остават за отделния инициатор. Обезкуражаването е за всички. Нагнетява се чувството:

„по-добре нищо да не правя, защото така и така няма да успея в тази среда“.

По този начин се стимулира неангажираността на повечето братя в различни активности и постепенно се налага

 

една от най-големите опасности пред съвременното Масонство

– апатията. Апатията не е присъща само за нашето Братство, тя е функция на незрелостта в обществата, както и на онези, които страдат от отчаяние и липса на справедливост.

Ако останем пасивни наблюдатели на текущите негативни процеси в своята среда, рискуваме това да се отрази и върху Братството. Тогава тезисите, че Масонството е

„основа, матрица за едно по-справедливо, толерантно и просветено общество“¹²,

ще останат само в учебниците, ако все още има кой да се интересува от и да изучава Братството.

Мисля си: възможно ли е да се използва потенциалът на Световната братска верига с цел конфигурирането на определени центрове за генериране и разработване на

 

идеи в различните сфери на обществените системи?

По този начин ще се получават значими и актуални разработки в отделните сектори и направления. В процеса на работа ще се създадат трудове на един език, с единна терминология. Биха се увеличили възможностите те да бъдат презентирани по-добре и чути от обществото, а в частност – и от политическите елити. Нещо повече, тази чуваемост може да доведе до прилагането на работещи доктрини.

От вътрешна гледна точка, за братята в Братската верига, това би бил един допълнителен стимул за самоусъвършенстване и по-задълбочена работа, желание за придобиване на ново познание, т.е. по-активно самоусъвършенстване, продиктувано от примера и реалната възможност да се извършват значими и ползотворни дейности в подкрепа на общественото развитие във връзка с преодоляването на насложените с десетилетия регресивни процеси.

Може ли Свободното зидарство да даде на своите страни лидери, които да изведат обществата от днешното безвремие? Убеден съм, че отговорът е „Да“. И тук не говоря за лидери-масони, които държат властта като хермелиново наметало и чертаят в тъмна стая „конспирации за Нов световен ред за диктат“, както понякога се разпространяват от непросветените твърдения за Свободното зидарство. Ценностите ни, изписани преди 300 години, ще са необходими за съществуването на човешкия род и след още 300 години.

Всичко, което трябва да направим, е да се върнем към корените на Занаята, който с познание и смирение да е в полза на обществото, но в съвременните условия и предизвикателства.

 

Брат Томас казва:

„Светът се нуждае от нас. Нека светът го разбере“.

 

Бих добавил: ОТНОВО. ◆

 

Цитирани източници:

1. Алън Робъртс, „Занаятът и неговите символи“, Библиотека на Американския конгрес, Каталожна карта № 73-89493, 1974 г.
2. Теодор Мусев, „Трактат за справедливостта“, „Зидарски преглед“, май, 2015 г.
3. Николас Вургидис, „Търсенето като необходимост и масонското просвещение“, „Зидарски преглед“, ноември, 2012 г.
4. John Bizzack, „Freemasonry as a System – The Broken Windows Theory“, „The Craftsman“, April, 2015.
5. В-к „Труд“, брой 07. 10. 2019 г. „Нямаме нов Моцарт, защото посредствеността се котира повече“, интервю с В\У\ бр\ Томас Джаксън.
6. Георги Данаилов, „Убийството на Моцарт“, гл. VІ, „Отечество“, 1982 г.
7. Томас Джаксън, „Масонство – идеализъм и реализъм“, „Класика и стил“, 2019 г., с. 288.
8. John Bizzack, „The Dumbing Down of Freemasonry“, Anthology of About the Practices and State of Freemasonry in North America, „Autumn House Publishing“, 2014.
9. Албърт Маккий, „Четящите масони и масоните, които не четат“, „Зидарски преглед“, брой 6-7, 2011 г.
10. Артуро де Ойос, „Свободното зидарство и мистерията на баланса“, „Зидарски преглед“, ноември, 2016 г.
11. Теодор Мусев, „Трактат за справедливостта“, „Зидарски преглед“, май, 2015 г.
12. Михаил Димитров, „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, издание на ложа „Кватуор коронати“ (ОВЛБ), 2012 г.