Какво подхранва мъжката енергия? Мъжете и бащите.
„Бащи и синове“, организатор ложа „Св. Йоан”, София, 21 ноември 2019 г.
Златина И.
На онези, които срещам за първи път, искам да се представя. Казвам се Златина И. и съм психолог и психотерапевт. В работата си основно използвам знанието, което ни дава методът „семейни констелации“.
Бих искала да отдам почит на Берт Хелингер, основател на този метод, който на 19. 09. напусна този живот на 93 годишна възраст. Бе един изключително мъдър и креативен човек, който с работата си и с познанието, което оставя след себе си, вярвам, допринася за човешката еволюция. Поклон пред Учителя!
Днес ще говоря през призмата на семейните констелации
по една много важна тема за всеки, но особено важна за вас, мъжете, а именно:
какво подхранва мъжката енергия и откъде мъжете могат да черпят сила?
Какво наблюдаваме в съвременното общество?
Еманципация и в резултат:
- разместване на ролите в някои семейства, където жената печели повече от мъжа и издържа семейството (не че това е проблем, но в семейството и жената, и мъжът имат екзистенциално добро място);
- изключване на бащите и възпрепятстване на отношенията им със собствените им деца от страна на жените (поради неразбирателство и раздяла на двойката);
- отправяне на послания-програми към децата от рода на:
„Само да не заприличаш на твоя баща“,
„Не бъди като баща си“,
или – към момичетата:
„Да не вземеш някой като твоя баща“;
- нетипично агресивно поведение от страна на момичетата, което съм наблюдавала дори на детските площадки, т.е. говорим за най-ранна детска възраст, впоследствие – агресивност, грубост и демонстративно поведение при тийнейджърките.
От другата страна – отслабено присъствие на мъжете, като цяло, защото дори и мачовското поведение не е нищо друго освен
избиване на комплекс за малоценност.
„Какво става с мъжете? Къде са истинските мъже?“
– обвинително питаме ние, жените, и се жалваме, без да съзнаваме, че също носим своята отговорност и най-вече – отговорност от страна на майките на момчетата. Ще разясня това по-нататък, но когато момчето е пораснало и е станало вече мъж (счита се – над 18 г.), отговорността за мястото, на което е той като мъж, е изцяло негова.
Всеки има майка и баща. Когато погледнем към тях, те представляват различни енергии в душата. Майката представлява енергията като цяло. Ако аз имам здравословна връзка с майка си, ще бъда изпълнен с енергия и ще бъда богат. Темата за парите често е свързана с изобилието, с това да се чувстваш богат, вътрешно и външно; както се чувстваме богати, ако сме запълнени, говоря на енергийно ниво, от нашата майка. Следователно,
темата за парите
има голяма връзка в отношенията ни с майката. Ако ние мислим, че за нас нашата майка е най-добрата майка, тогава ще имаме определено чувство за богатства, за собствена ценност. И това създава, от това произлиза богатството.
А енергията на бащата е свързана с
посоката на човека в живота.
Така, ако аз имам здрава връзка с баща си, знам какво искам да направя в живота си, знам в каква посока да се движа. Енергията на бащата ни помага да имаме кауза, мисия, визия.
Женската енергия не дава посока. Мъжката енергия прави това. По този начин се оказваме повлияни от отношенията, които имаме с нашите родители. Така че, ако имаме добра връзка и с двамата, ние ще се чувстваме богати, пълни с енергия и ще знаем в коя посока да вървим.
Когато мислим или говорим за мъжете, имаме предвид два аспекта на мъжкото: мъжът в партньорските отношения и мъжът като баща.
Семейните констелации работят на принципа за свързаност и основно съществуват два модела отношения. Единият е отношението на равнопоставеност, който съществува между партньори. Равнопоставеност значи, че аз давам нещо на теб и получавам нещо от теб. А другият тип отношения е отношението на неравенство, единият дава повече, при което другият получава повече. Това са отношенията между родители и деца.
За да бъде успешна една партньорска връзка, мъжът и жената трябва да я отглеждат, т.е. да се грижат да се чувстват добре един с друг като мъж и жена, оттам нататък те ще бъдат добри и като родители, това ще следва естествено. Децата ще се чувстват щастливи, няма да бъдат ангажирани с решаването на родителските проблеми. За това обаче е необходимо да имаме
добра връзка с родителя от същия пол
– сиреч, за мъжете, с техния баща и мъжете по бащина линия, съответно, за жените, с тяхната майка и баба, като гледаме предимно към майката.
Защо това е важно?
Защото огънят, романтичната връзка, се отнася до възможността да имаме взаимодействие като мъж и жена, т.е. привличане. Това означава, че трябва да получаваме подкрепа съответно за нашата мъжка или женска същност. Една жена е привлекателна за мъжете, когато е свързана със своята майка. Един мъж е най-привлекателен за жените, когато е силно свързан със своя баща – когато не се състезава с него, когато не го отхвърля, когато може да застане срещу своя баща, без съперничество, с усещане за подкрепа. На практика, за някои това е доста сложно. Същото важи и за жените по отношение на тяхната майка. То е много важно и за децата, било е важно за нас като деца, а сега и за нашите деца. И тук ще отделя известно време, за да обясня как се получават така наречените „принцеси на тате“ и „момчета на мама“.
Обикновено това са децата, които са израснали твърде много
в сферата на влияние на родителя от противоположния пол
– т.е. момчето твърде много е расло в сферата на майчиното влияние, момичето – твърде много в сферата на бащиното влияние. Ако бащата е обожествявал детето-момиче, ако му се е радвал като на принцеса – повече, отколкото на майката, ако му е купувал подаръци, забравяйки за майката, ако се е възхищавал на дъщерята, а не на съпругата, това момиче ще стане съответно съперник на майката, ще се чувства по някакъв начин победител, по-късно ще търси съперничеството на другите жени и няма да може да е на разположение за мъжете.
Разбира се, аз говоря за едни по-крайни случаи, за момичета, които са били прекалено значими за своите бащи и не толкова значими техните майки. Това може да се случи когато майката не е искала да има интимни отношения с бащата, когато самата тя се е чувствала облекчена от това дъщерята да заеме нейното място. Несъмнено, подобна ситуация може да се получи – и се получава – предимно несъзнателно. Така да се каже, дъщерята се
жертва заради майката.
Абсолютно същото се случва с момчетата. Има момчета, които могат да се жертват и да станат така наречените
„съпрузи на своите майки“.
За съжаление, това явление присъства често в българската народопсихология и подобни мъже си отглеждат майката докрай. Обикновено тя има приоритет и впоследствие – много често, за съжаление – е в недобри отношения със свекървата. Мъжът, който пораства твърде близо до майката, ще се опита да бъде съперник с баща си, да бъде по-различен или по-добър от него и съответно няма да има достатъчно сила като мъж. По-късно в живота си или ще бъде с много жени, като непрекъснато ще ги сменя, или ще бъде с жена, която няма да го уважава достатъчно, тъй като мястото в сърцето му е заето от майка му. Това е разбираемо, нали?
Днес обаче ще се фокусирам повече върху връзката на мъжете с бащите в така нареченото „мъжко племе“. Това е важно, защото, за да може да се оцелее като мъж сред жени, трябва да се ползва подкрепата на другите мъже. Същото е и за да може да оцелее като жена, с един мъж. Тогава ще трябва да се ползва подкрепата на другите жени.
И тук се отваря една много голяма тема за мъжете и жените на колективно ниво, която е свързана с много столетия противоборство. Това е изследвано с констелации, при които в една редица се подреждат жени, а срещу тях, в друга редица – мъже, за да се наблюдава онова, което се случва. Между тях има противоборство (това разкриват констелациите). Жената е била потискана много години (тук става въпрос за колективното ниво). Това се е случвало поради религиозни причини, съществувала е инквизиция и какви ли не гонения по отношение на тях. Такива са историческите събития. В жените има
страх.
Едновременно с това в жените има и
много гняв.
Не съществува толкова голям гняв, колкото голям е гневът на жертвата. Жените, които са били жертви, носят много силен гняв поради това, че са били жертви. На колективно ниво в жените има много страх и гняв към мъжете.
Какво обаче може да направи жената в този случай? Тя не може да се бори с мъжа. Тогава? Тя може да обработва сина, защото там тя има власт. И за съжаление това се случва. Можем да го видим в съвременните общества. За да може да си отмъсти на мъжа или защото просто не харесва мъжа, тя придърпва сина към себе си, манипулира го, за да стане по-различен от своя баща, за да бъде по-добрият, по-подходящият мъж, така че да пасне на нуждите на жената. Оттам се поражда много голяма празнина между мъжа и жената. Като цяло, мъжът се чувства обезсилен, защото е отглеждан от жена и защото мъжете – говоря в общия случай, разбира се – отсъстват. Те ходят на работа, тях ги няма. Жената трупа гняв и през това време, еманципира се, по някакъв начин се опитва да бъде и мъж; или да направи онова, което ѝ е потребно. Така тя затваря възможността за обмен между мъжа и себе си. Това, което се случва, е: тя престава да признава, че има нужда от мъжа. А като следствие това означава и признание за затваряне към всяко получаване на каквото и да било от мъжа.
Какъв е изводът? Че е добре да се поощряват взаимоотношенията на синовете с техните бащи. А
пътят към бащата
неизменно минава през майката, т.е. понякога майката е много по-важна и определяща за отношенията между едно дете и баща му отколкото самият баща. Затова ние, жените, имаме особена отговорност.
В контекста на детското психическо развитие, фигурата на бащата влиза малко по-късно, защото в началото, поне през първата година и половина, детето зависи физически изцяло от майката. Тук говоря за класическия случай, когато и двамата родители са заедно, няма някакви особени затруднения и майката е онази, която трябва да се грижи – преди всичко физически. Привързването на детето към бащата става по-късно, обикновено след третата-четвъртата година. Тогава обаче, и при момчето, и при момичето, майката вече има
преднина във взаимоотношенията с
детето. Първо, тя е биологично едно цяло с него. След това, поради зависимостта си от нея, то ще бъде изкушено да заема страна – и тя ще бъде именно нейната страна. Ето защо, когато майката има проблем с мъжа, проблемът става проблем и на детето. Разбира се, същото се проявява и когато мъжът има проблем с жената, но в първия случай майката е тази, която ще предаде с тялото си и с грижата си този проблем на детето. И когато се появи фигурата на бащата, здравословното движение се случва тогава, когато родителите успяват да бъдат двойка, за да може детето да получава и от двамата.
За момичетата е малко по-трудно. В началото те са с майките си. След това се приближават към бащата, но за тях не е добре да останат при бащата. Между четвъртата и шестата година всички момичета се влюбват в бащите си и, съответно, за тях той става героят им. Тогава е много важно бащата да присъства и да играе този ролеви модел. След тази възраст, около шестата или седмата година обаче, когато се тръгва на училище, за момичето е добре да се върне (символично казано) обратно при майка си. Това означава то да не остане твърде много в сферата на влияние на бащата.
За момчетата е по-лесно. Когато се свържат с бащата, те не трябва да се връщат при своята майка – т.е.,
здравословното движение
при тях е около четвъртата година, когато да се насочат към баща си, за да правят заедно техните момчешки неща и след това да останат заедно. Тук майката обикновено е изкушена да се намеси, защото, може би, се чувства излишна или долавя, че губи контрол над сина си, който някак се изплъзва. В този момент тя може да започне да ревнува, да се намесва, опитвайки да раздели момчето от бащата. Говоря за класическото семейство, в което всички присъстват, т.е. майката и бащата не са разделени. В такъв случай, ако бащата е част от семейството и вижда, че майката привлича сина им твърде много към себе си, твърде много го облича, твърде много го храни, твърде много го предпазва, той следва да се намеси и да каже, че
„това не е по неговите правила“.
Бащата е онзи, който поставя границите. В този смисъл, допустимо е той да е по-стриктен, това е в неговия архетип и също има своето присъствие в българската народопсихология. Той е този, който обикновено въздава наказанията.
Като цяло, това невинаги е лошо. Въпросът е: родителите да не са разделени на доброто и на лошото ченге. Но бащата следва да се намеси и да поиска сина си от майката. Тук обаче, въпросът се отнася до степента на бащиния авторитет. В България това е в голяма степен проблемен въпрос. Правени са доста експерименти с констелациите. В резултат се вижда, че
общият образ на мъжа в България,
на бащите, е съответно на липсващия баща – на този, който или ходи много на работа, или е предимно извън дома, или много ангажиран, защото работата му е приоритет, или просто е недостатъчно отдаден емоционално. Той може да дава пари, но да не присъства. (По-лошият случай е само онзи, при който бащата и не дава пари, и не присъства.) Всъщност, в по-голямата си част, мъжете в България отсъстват; и това е така от поколения назад, това се отнася за нашите, за вашите бащи. И вие ще трябва да видите от какъв контекст идват бащите ви – от едно минало, свързано с войни, на които са ходели само мъжете. Имало е много наранявания около начина, по който мъжете са заставали в общността. Това е трупало гняв у жените.
Както споменах по-горе, когато една жена е гневна, този гняв не може да се насочи директно към мъжа, но много често се излива през детето. Проблемът на почти всички, както казва Берт Хелингер, е в това, че мъжете в нашето общество, са отглеждани от жени. А когато една жена е гневна на мъжа си или на баща си, или на мъжете по принцип, тя – като нямаща власт пред тях – има
власт над детето, когато то е малко.
И оттам започва програмата със споменатите заклинания:
„Не бъди като баща си“,
„И ти си същият, като баща си“,
или – за момичетата:
„Да не вземеш да си намериш някого като баща си“
и т.н.
Чувала съм дори някои майки, разделени с бащата на детето си (и особено когато бащата не търси детето), да казват:
„Тя/той няма баща.“
Подобно отричане, подобно изключване на бащата, всъщност ще застави детето, съзнателно или не, да стане като баща си или да намери някого като своя баща. И това ще е от любов, защото всяко дете иска и майка си, и баща си.
Властта на майката има огромно значение за взаимоотношенията на детето с неговия баща. Затова искам вие, като дете във вашето рождено семейство, да се замислите: до каква степен отношението към баща ви е наистина ваше отношение и до каква степен то е отношение на вашата майка? Защото майките ви може да са имали основание да се чувстват разстроени, да имат проблеми във взаимоотношенията си, но тези взаимоотношения са между мъж и жена, а вие, като деца, сте вземали страна и по този начин сте се намесвали в техния конфликт.
Когато казвам, че трябва да видите от какъв контекст идват бащите ви, имам също предвид да се види каква е била връзката на вашия баща с неговия баща (вашия дядо) и връзката на вашия дядо с неговия баща (вашия прадядо). Защото, ако някъде в поколенията назад има
прекъсната емоционална връзка
на баща със син, това ще е моделът, който ще се предава нататък. И няма как вие да сте били отгледани емоционално от вашия баща, ако той самият не е получил това от своя баща. Вашият баща просто няма да знае какво е това емоционална връзка, за да ви я даде на вас. Така вие ставате като вашите бащи и повтаряте един и същ модел през поколенията. А за да разчупите този модел, е нужно да правите онова, което не сте получили самите вие.
В работата чрез семейните констелации се вижда, че движението на приближаване между детето и бащата в България е трудно, но също така се забелязва, че в това отношение има и много нереализиран копнеж. И действително, представете си за момент, че вие сте имали своите бащи до себе си, че наистина усещате от вашия баща онази енергия, която ви е необходима, какво би се променило във вашия живот като цяло?
И тази енергия е възможно да я имате сега от него, нищо че тя не е била предадена някога. Към това е важно да се насочите, да видите своя баща като една енергийна величина и да го вземете (както казваме на констелационен език) такъв, какъвто е – без изисквания, без оценка, без осъждане; да го видите като по-големия и да застанете пред него като малкия.
Енергията на бащата
ни помага да имаме кураж, т.е. като си представите енергията на вашия баща, в здравословната ѝ форма, това ви дава сила, закрила, това е, ако щете, вашият архетипен защитник.
Децата често казват:
„Аз ще извикам моя татко.“
Или казват:
„Моят татко ще набие твоя татко.“
Ако кажат:
„Аз ще извикам моята майка“,
значи нещо не е така, както трябва.
Освен това енергията на бащата ни помага да имаме визия, да имаме нашите идеи. Енергията на майката е тази, която ги материализира. Това са парите. Бащата е кариерата, идеите, нашият стремеж. Говоря архетипно, разбира се. Но когато имате тази енергия от баща си, вие можете да мислите напред, да имате визия. А ако имате енергията, подкрепата от вашата майка, вие можете да реализирате всичките тези неща.
Сега ви предлагам да направим един експеримент-визуализация, който (която) – като крайна цел – да провокира послание. Всъщност, няма значение как са протекли нещата в миналото, и дори как са сега, в реалността (ако вашият баща е още жив). Като големи хора, вие имате отговорността да се свържете енергийно сега с вашия баща по по-различен начин. Т.е., може да не сте имали или да нямате добри взаимоотношения, може той да е липсвал, може да е бил всякакъв, но сега, от настояща гледна точка, вие можете така да промените неговия образ вътре във вас, че да имате енергията му по по-различен начин, все едно заменяте образа му с друг, който е добре да имате. Това не отменя неговите отговорности, но може да ви свърши работа на вас.
Сега просто затворете очи и си дайте възможност да се усетите тук, с толкова хора в тази зала, а вие сте със себе си в това пространство. Усетете как се случват процесите във вашето тяло, какво ви помага да бъдете тук и да се отпуснете за момент. Дайте възможност да усетите
всичко, което изпълва вашия вътрешен свят.
В момента може да има движения, размисли, въпроси, емоции, всякакви неща, но вие помествате всичко вътре в себе си. Давате си възможност тялото ви да интегрира всичко, което преминава като енергия през вас. Усетете краката си на пода, усетете гърба си… и как вътре във вас има нещо, което може да държи този процес. И как се случва във вас дишането, без никакво усилие от ваша страна. Дишате и издишвате.
И си представяте вашите родители – двамата, независимо дали са живи или починали и независимо дали са били заедно или разделени. Представяте си ги пред себе си, ако са разделени на разстояние един от друг. И когато ги гледате, опитайте се да се усетите малки пред тях – като дете, нищо че вече сте голям човек. Пред вашите родители вие се усещате по-малък, смирен. И заставайки пред тях, вие може леко да склоните глава така, че брадичката ви да сочи към пода и вътре в себе си. Опитайте се да вземете едно истински силно решение; и това да е: да не вземате страна и да дадете
еднакво място и на двамата,
все едно се отказвате от вашето мнение за тях и решавате да им дадете еднаква тежест вътре във вас. Ако единият от тях е бил по-надалеч, вие го приближавате към себе си, а другият, ако е бил твърде близо, го отдалечавате. Усетете дали това се отразява по някакъв начин във вашето тяло, понякога има едно фино наместване, когато се приближите към онзи родител, който може би сте отхвърляли, когато го допуснете отново във вашия живот и когато създадете пространство в близостта с другия. Те застават равностойно пред вас. И вие с поклон оставяте товара на техните взаимоотношения на тях, т.е покланяйки се сега символично връщате обратно всичко това, което може би сте наследили – дори и да не знаете какво точно е то. Тези модели, чувства и нагласи, техните проблеми ги оставяте обратно на тях.
И когато отново ги погледнете, вземате съзнателно едно второ решение. И това е: сега вече да ги погледнете все едно тези двама души, вашите родители, са
една обща величина.
Мислено си представете как вашите очи гледат тях двамата едновременно, без да давате предимство нито на единия, нито на другия, усещането е все едно гледате през тях и ги виждате и двамата – като нещо общо. По този начин вие допускате любовта и силата, която идва от тях, да достигнат до вас – еднакво, все едно и двамата престават да бъдат вашата майка и вашият баща и се превръщат в едно цяло, вашите родители. И чрез този образ получавате подкрепа за вашия живот – материална и духовна.
Вие сте свободни да бъдете нещо различно от тях. Сега можете мислено да се обърнете с гръб, така че да ги усетите зад себе си, да усетите онази енергийна величина, онази сила, която е зад вас. И ако имате партньор нека тя или той, да застане отстрани до вас, а вашите деца да са пред вас. Ако сте разделени с майката (бащата) на детето, също я (го) усетете до себе си, но на разстояние и ѝ (му) дайте място, усетете се
равностойни, един до друг
и предайте онова, което сте получили от вашите родители на вашите деца, най-същественото.
Нека мъжете да усетят връзката, която имат със своя баща, дядо и всички мъже в своя род, а жените да усетят връзката със своята майка, баба, прабаба, с всички жени. И мислено можете да кажете на детето си:
„В теб виждам нашата любов и се радвам, ако ти приличаш и на майка си, и на баща си. Ние сме тук за теб. От моя страна ти си свободен.“
Можете да изпратите една благословия към своя път напред или към пътя на вашите деца и постепенно можете да оставите тези образи да си отидат, след което да се върнете обратно. ◆