Венци и цветя от братята пред паметника на патрона на ложа „Атанас Буров” в Горна Оряховица
По повод на 145-годишнината от рождението на Атанас Буров (1875-1954), известният български финансист, политик и масон, патрон на едноименната ложа от ОВЛБ в Горна Оряховица, бе чествана тържествено на 30 януари 2020 г.
Пред неговия паметник в центъра на гр. Горна Оряховица, изграден от братята от ложа „Атанас Буров” с помощта на ОВЛБ и съюзните ложи, бяха поднесени венци и цветя от общественици, интелектуалци, ученици, много граждани.
Венец на паметника на своя патрон поднесоха и братята от ложа „Атанас Буров”, водени от своя майстор –брат Н. И., както и подкрепени от братя от други ложи в ориент Велико Търново.
В градежа „Атанас Буров дава надежда за всеки млад и амбициозен българин”, изнесен в ложата, за живота и делото на своя патрон, между другото се казва:
Атанас Буров е една от видните личности в политическия и обществения живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа с дейността си на банкер, индустриалец, политик и държавник. Негови роднини по майчина линия са борецът за църковна независимост Иларион Макариополски и писателят Стоян Михайловски.
Атанас Буров е завършил финансови и политически науки в Сорбоната, Париж. Към края на XIX – началото на XX в. се завърнал в България.
Участва в управлението на акционерното дружество „Бъдеще“, Българската търговска банка, застрахователното дружество „България“ и др. Един от лидерите на Народната партия и едни от основателите на Демократическия сговор. Министър на търговията, промишлеността и труда (1 юни-4 юли 1913; 7 октомври 1919-16 април 1920), министър на външните работи и изповеданията (4 януари 1926-29 юни 1931), министър без портфейл (2-9 септември 1944). Депутат от 10-ото до 11-ото Народно събрание (1899-1901), в V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911), подпредседател на 15-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Депутат от 17-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1914-1923) и от 22-ото до 23-ото Обикновено народно събрание (1927-1934).
След 9 септември 1944 г. ключовата му роля в политическия и обществен живот на страната спира да е факт. Става жертва на репресиите. Осъден e от Народния съд на една година затвор за участието му като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-8 септември 1944). Освободен е след 6 месеца. (Присъдата от Народния съд е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 1996 г.) През 1945 г. той е за кратко на свобода, впоследствие e интерниран в лагер. През 1950 г. е арестуван и прeз 1952 г. е осъден на 20 години затвор по обвинения, че е ръководил организация с цел отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия. Умира в затвора в Пазарджик на 15 май 1954 година
* * *
Като дългогодишен член на Народната партия е един от радетелите за създаването на Обединената народно-прогресивна партия. Акционер в Българската търговския банка (1919-1923 и 1940-1946).
Знаменателен щрих от биографията му е, че при обявяването на Балканската война, той ускорено завършва Школата за запасни офицери и според някои източници е единственият действащ депутат, записал се за доброволец. Буров взима участие в боевете при Чаталджа, като след войната е отличен с орден „За храброст”, заради поведена атака „на нож”, при която едва не намира смъртта си. След демобилизацията се завръща в политиката, първоначално с поста си като подпредседател на Народното събрание, а след това и като министър на търговията.
Известен е с красноречието си в Народното събрание. В една своя реч казва:
Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни, нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.
Атанас Буров е знакова фигура за нас българите. Знакова, защото при формирането на ценностите на нашето време, нашето поколение българи се нуждаем от образци за подражание.
В края на своя живот Атанас Буров отправя своя завет към нас:
Епохата, в която раснах и живях, бе трудна, бурна епоха! В нея имаше строги, но справедливи закони. Колкото по млади ги научите, няма да повтаряте грешките на по-умните, взели си поука преди вас.
Ако се вгледаме внимателно в живота и делото на Атанас Буров, неминуемо всеки от нас ще открие истината, която търси, стига да може да я намери. Защото в един живот, отдаден на добруването на Отечеството има всичко и добри постъпки, а също и много грешки.
Буров дава надежда за всеки млад и амбициозен българин и днес в насърчителното: Където има ум, парите сами идват. И с целия си живот на банкер и масон Атанас Буров доказва всичко казано на дело. В своя живот той неизменно следва и библейската истина: Дай, за да получиш!
Така масонът Атанас Буров дари на поколенията своето най-значимо интелектуално богатство – личния пример на своя живот.
През 2000 г. Атанас Буров е обявен за Почетен гражданин на Горна Оряховица.
Хрониката – електронният вестник на ОВЛБ.