В областта на напрежението между настоящето и бъдещето

 

Спазвайки утвърдена от години традиция, изразяваща се в гостувания на ложи от задгранични велики ориенти (Швеция, Турция, Шотландия, Гърция), в празничните дни около Деня на народните будители братята от ложа „Седемте хълма“, Пловдив, заедно със сестрите и децата им, осъществяват посещение в ложа „Йоан, евангелиста на съгласието“ в Дармщат, Германия.

По време на съвместния ритуал брат Ханс Амбах, Стар майстор и архивар на ложата, изнася поместената тук лекция.

 

Уважаеми Майсторе,

Скъпи братя,

За нас е голямо удоволствие да посрещнем в Дармщат братя от ложа „Седемте Хълма“, № 98 от българския град Пловдив.

Доколкото заедно с вас днес оформяме веригата на Братството, ние преживяваме и усещаме неговото световно измерение.

Днешното мое слово има заглавието:

„В областта на напрежението между настоящето и бъдещето“.

През 1999 г. Йоханес Гутенберг, гражданинът на Майнц от ХV век, бе избран за „Човек на хилядолетието“.

Изобретената от него печатна преса стана

основа на революцията в общуването,

както и на съвременната медийна комуникация.

Разработените от него нови възможности за печат и копиране се въплътиха в трайно влияние върху културното, социалното и политическото развитие на европейските държави. Те доведоха до дълбока промяна в областта на образованието и обучението, но също и в търговията и правосъдието. Проправиха пътя за все по-широко хуманитарно развитие.

 

Гутенберг – епохата и ефектът на неговото изобретение

Йоханес Гутенберг¹ е роден около 1400 г. в град Майнц, където умира в навечерието на 26 февруари 1468 г.²

Новите способи за печат с подвижни букви направиха възможно по-бързото и по-евтино изработване на книги – в по-големи количества, както никога дотогава. Бе насърчено разпространението на книги през регионалните граници. Печатането на книги обхвана всички области на живота. Отпечатаните произведения замениха ръкописните документи и станаха част от ежедневието.

Новото изобретение доведе до грамотност, тъй като повече хора имаха достъп до текстове и по такъв начин се стигна до повишаване на общото образование. Печатната преса оказа силно влияние върху хуманизма и Реформацията и допринесе за по-нататъшното им разпространение.

Гутенберг положи основата на днешния дигитален свят.

Съпоставимостта на историята – тук и сега

Точно както при Гутенберг, чието изобретение доведе до фундаментални промени по негово време, днес сме изправени пред безпрецедентно ускоряващи се трансформации, които вървят заедно с една радикална несигурност относно бъдещето ни.

Поглеждайки назад към историята в развитието на човечеството³, ние осъзнаваме, че за неговите главни действащи лица винаги е имало драматични промени. Понякога техните условия на живот и работа дори са се променяли масово и болезнено. Например, помислете само за прехода от селскостопанско към индустриално общество или от индустриалното общество към обществото на знанието.

Глобализацията

Нашият днешен свят се характеризира с нарастваща глобализация^{4, 5}, съпътствана от въздействия върху икономиката⁶, политиката като цяло⁷, но също и върху различните нива на политиката⁸, културата⁹, езика¹⁰, околната среда¹¹ – изобщо, във всички области от живота на човека.

За отделния индивид глобалният свят изглежда сложен и труден за разграничаване. Той оказва значителен натиск върху собственото ни поведение и личен морал. Начинът, по който се държим и действаме – независимо дали става въпрос за осъзнато поведение или не, има своето влияние върху живота на хората, животните и околната среда по целия свят.

 

Актуални политически предизвикателства

Виждаме политици, към които младото поколение се отнася с подобаващо съмнение. Те обаче са слепи за горещите проблеми. Например, помислете само за движението „Петъци за бъдеще“¹². Въпреки всичко политиците мислят повече за санкционирането на предполагаеми неправомерни действия, вместо да се изправят лице в лице пред съдържанието на критиката.

Междувременно, разочарованието на гражданите от танца на политиците около самите себе си води до все по-нарастващи успешни резултати, когато става въпрос за изборите на националистическите популистки партии.

Човечеството все повече се разделя на

 

вражески лагери – по нации, религии и култури.

По този начин сътрудничеството на глобално ниво става все по-трудно.

Всеки човек трябва да изпълнява задълженията си към неговото семейство, неговите съседи, неговата професия и неговата нация. А защо това да не се прави и към човечеството, и към нашата планета?

Но настоящата световна националистическа вълна в света няма да може да върне трайно часовниците.

Пакет от глобални екзистенциални заплахи, каквито са изменението на климата, възможността за ядрена война, технологичните смущения, както и имиграцията – това са предизвикателства, които никоя нация не може да преодолее сама.

Поради имиграцията на хора от други страни възникват спешни въпроси

 

между полюсите на интеграцията и изолацията.

Европа е красноречив пример за разделението между привърженици и противници на имиграцията.

Дигитализацията предлага шанс за изграждане на виртуални общности, но не е възможно да се мине без някаква физическа общност между хората, най-малкото в една или друга фаза.

Днес човечеството може да осъзнава различията, но въпреки това то формира една глобална цивилизация, изправяща хората пред редица от сходни предизвикателства и различни шансове.

Онова, от което имаме нужда е глобализация на политиката. Глобалното сътрудничество ще бъде от съществено значение за намирането на решения във връзка с предизвикателствата, които стоят пред нас, а по такъв начин – и за нашето оцеляване.

 

Актуални технологични предизвикателства

Текущите технологични разработки с постепенно формиращия се синтез на информационни и биологични технологии създават страховити сценарии, вървящи заедно с предизвикателства, пред които нашият човешки вид все още не се е изправял.

Благодарение на изкуствения интелект, вграден в самообучаващите се машини, и използването на роботи, можете да си представите, че голям брой хора ще бъдат изтласкани от пазара на труда, без това да е съпътствано от създаването на адекватни нови възможности за работа.

За първи път хората, изключени от пазара на труда, ще бъдат осъдени на маргинализация – нещо, което не би донесло полза никому. Това изисква радикално нови социални модели.

Алгоритмите, опериращи с големи бази данни, и доминирането на събрана информация за хората могат да концентрират властта в ръцете на един малък елит. Как може това да бъде предотвратено и контролирано от обществото?

Изправяйки се лице в лице пред бъдещите технологични разработки, постепенно се очертават и нови форми на война. Една кибер-война може да дестабилизира света. Дори малки страни или малък брой участници биха могли да атакуват мощни и големи държави.

 

Манипулация и истина

Разпознаването на истината, стояща зад днешните актуални теми или новини, става все по-проблематично поради целенасочената дезинформация¹³ от страна на политическите ловци на наивници, онези, които владеят изкуството да омайват.

За индивида става все по-трудно да следи световните дела и да интерпретира фактите по подходящ начин. Медиите ни сблъскват с потоп от лоши новини, без да предоставят справедлив дял от добри новини. Те почти не забелязват бавното развитие, интересуват се само от гръмко представените събития, които гарантират дялове от аудиторията и парите.

 

Ориентация и смисъл

Как човек може все още да получи надеждна ориентация в наши дни? Как може да се чувства в безопасност и сигурен във времена, когато се наблюдава отдалечаване от традиционните институции – например, църквите?

Много религии лансират вяра в универсални ценности, но те остават във владение на претенцията за притежание на „единствената истина“, вместо да използват шанса, предоставян от икуменизма.

Апокалипсис сега?

Въпросът: накъде се насочваме и как можем да се справим с тези предизвикателства, зашеметява хората.

С тази реч обаче аз не искам да рисувам сценарии на ужасите или да поддържам апокалиптични страхове. Моят личен житейски модел е оптимистичен. Силно вярвам, че човечеството ще намери решения, както винаги е намирало и разработвало отговори, за да овладее бъдещето, когато е бивало изправено пред големи предизвикателства.

По-притеснен съм от въпроса: какъв може или трябва да бъде

 

личният ни принос

в тази ситуация, която поднася предизвикателства, възможности и рискове?

В продължение на много хилядолетия гладът¹⁴, болестите¹⁵ и войните¹⁶ са държали човечеството в напрежение. В началото на ХХІ век – за първи път в историята¹⁷:

• повече хора умират, защото ядат твърде много, а не защото имат твърде малко храна,
• повече хора умират от старческа слабост, отколкото от заразни болести

и

• повече хора умират след самоубийства, отколкото са убити от войници, терористи или престъпници.

От друга страна, гладът, болестите и войните продължават да са предизвикателства за нашето време, които могат и трябва да бъдат преодолени заедно.

 

Изискванията на бъдещето към нас:

• Какво трябва или можем да осигурим на нашите деца и внуци?
• Как можем да подготвим себе си и децата си за бъдещето?
• На какво да научим едно дете, родено днес, за да може да оцелее и да просперира в света на 2050 г.?
• Как детето ще може да намери своя път в лабиринта на живота?
• От какви умения ще се нуждае детето?

Никой от нас не може да отговори със сигурност на тези въпроси¹⁸.

Но ситуацията е по-трудна от когато и да било. Бъдещите технологии ще имат възможността да манипулират нашите тела, нашите мозъци и нашите души. Вече не можем да сме сигурни в нищо.

Много от днешните училища пълнят главите на нашите деца със знания, които бързо остаряват. А количеството на знанията се удвоява за по-малко от половин година. Необходимостта от

 

учене през целия живот

е неизбежна за индивида, тъй като това вече е реалността днес.

За своето бъдеще¹⁹ хората се нуждаят преди всичко от:

• способност да интерпретират информацията,
• възможност да различават онова, което е действително важно,
• способност да формират цялостна картина на света (при следване на горните два съвета).

Различни образователни експерти препоръчват училищата да преподават

 

четирите „К“:

• критическо мислене,
• комуникация,
• колаборация (сътрудничество, партньорство),
• креативност.

Това се отнася не толкова до техническите сръчности, а до житейските умения, които могат да се прилагат универсално. Основните опитности, необходими за бъдещето, следва да са такива, че човек да може:

• да се справя с промените,
• да изучава нови теми

и

• да поддържа психическото равновесие в непознати ситуации.

Свързаната с това магическа дума е „устойчивост“.

Преди всичко ние ще трябва да преоткриваме себе си отново и отново²⁰. Единственото сигурно нещо ще бъде постоянната промяна.

 

Прекъсването на континуитета

ще бъде съществена характеристика на живота във времена на ускорени разрушителни промени и по-дългата продългжителност на човешкия живот.

Странностите ще станат новото нормално, съществуващите досегашни преживявания ще предлагат по-малко надеждни насоки за ориентация.

Очакваните сценарии са:

• свръхумни машини,
• генетично модифицирани тела,
• алгоритми, които могат да насочват и манипулират нашите емоции,
• причинени от човека климатични бедствия,
• всичко по-горе описано – съчетано с натиска да се започва нова кариера след по-малко от десет години.

От решаващо значение ще бъде изпълнението на следното условие: да знаете кой сте и какво да очаквате от живота.

По този начин разпоредбата на Масонството:

„Да познаеш себе си“,

ще се превръща в

 

ключов елемент за управление на бъдещето.

• Кой съм аз?
• Какво да правя с живота си?
• Какъв е смисълът на живота ми?

Това са въпроси, които човечеството винаги е задавало.

Но всяко поколение се нуждае от нов отговор на тези въпроси, защото всичко около хората се променя²¹.

Разказите на нашето време, които са обяснявали света досега, стават все по-чупливи, а все още не са се появявили нови разкази, които да помогнат на бъдещите поколения.

Досега се нуждаехме от сюжет като онзи за „вечния цикъл на живота“, който включва в себе си всички същества, като ги свързва. Сюжет, в който всеки човек има конкретна роля, която трябва да изпълни.

Но всички сюжети са непълни. Техният ключов компонент е възлагането на

 

лична роля,

която трябва да се изиграе – роля, която трябва да надхвърли личния ви хоризонт.

Това ми дава идентичност и придава смисъл на живота ми.

В повечето случаи краят на една успешна история е отворен…

 

Скъпи братя,

Всеки от нас е поканен да даде своя личен принос за настоящето и бъдещето. Разработването и оформянето на бъдещето е една от най-вълнуващите задачи, пред които можем да се изправим!

Възможно е срещата ни днес с братята и дамите от Пловдив да бъде градивен елемент, за да продължим заедно да оформяме бъдещето на Европа и света!

Нека бъде така!

Благодаря ви за вниманието. ◆

 

 

Източници и литература на позоваванията:

Anna Rosling Rönnlund, Hans Rosling und Ola Rosling (2018), „Factfulness / Wie wir lernen, die Welt so zu sehen, wie sie wirklich ist“ (Unter Mitarbeit von Hans Freundl, Hans-Peter Remmler und Albrecht Schreiber), Berlin, „Ullstein“.

Cornelia Koppetsch (2019), „Die Gesellschaft des Zorns / Rechtspopulismus im globalen Zeitalter“, Bielefeld, „Transskript“.

„Gutenberg – Aventur und Kunst / Vom Geheimunternehmen zur ersten Medienrevolution“, Katalog zur Ausstellung der Stadt Mainz anlässlich des 600. Geburtstages von Johannes Gutenberg, 14. April – 3. Oktober 2000, 1. Auflage, Mainz, Stadt Mainz.

Michael Jacobs (2019), „Mainzer Superstar mit Phantombild / Der Buchdrucker Johannes Gutenberg ist der berühmteste Mainzer – obwohl keiner genau weiß, wie er aussah. Ein Querschnitt durch die Vielfalt markanter Darstellungen“, Mainz, in: „Allgemeine Zeitung“, Mainz, 07. 08. 2019, s. 13.

Petra Kaminsky (2019), „Wie wollen wir in Zukunft leben? Antworten auf diese Frage können im neuen Museum Futurium in Berlin gesucht werden“ (Oder gibt es gar gleich mehrere Zukünfte?), in: „Allgemeine Zeitung“, Mainz, 04. 09. 2019, s. 3.

Tilman Wolff, Ranga Yogeshwar (2019a), „Der große Umbruch“ (Teil 1), NDR, 12. 08. 2019; online verfügbar unter https://www.ndr.de/fernsehen/sendungen/45_min/Wie-Kuenstliche-Intelligenz-unser-Leben-veraendert,sendung931572.html, zuletzt geprüft am 21. 08. 2019.

Tilman Wolff, Ranga Yogeshwar (2019b): Der große Umbruch (Teil 2), NDR, 12. 08. 2019; online verfügbar unter https://www.ndr.de/fernsehen/sendungen/45_min/video-podcast/Der-grosse-Umbruch-22,minuten3104.html, zuletzt geprüft am 21. 08. 2019.

Wikipedia, die freie Enzyklopädie (2019a), „Johannes Gutenberg“, online verfügbar unter https://de.wikipedia.org/wiki/Johannes_Gutenberg.

Wikipedia, die freie Enzyklopädie (2019b), „Globalisierung“, online verfügbar unter https://de.wikipedia.org/wiki/Globalisierung.

Yuval Noah Harari (2018a), „Eine kurze Geschichte der Menschheit“ (Unter Mitarbeit von Jürgen Neubauer), 30. Auflage, München, „Pantheon“.

Yuval Noah Harari (2018b), „Homo Deus / Eine Geschichte von Morgen“ (Unter Mitarbeit von Andreas Wirthensohn), 1. Auflage, München, „C. H. Beck“.

Yuval Noah Harari (2019): „21 Lektionen für das 21. Jahrhundert“ (Unter Mitarbeit von Andreas Wirthensohn), 7. durchgesehene Auflage, München, „C. H. Beck“.

 

Бележки:

1. Вж.: „Gutenberg. Aventur und Kunst.“

2. Източниците, свързани с живота му, са изключително оскъдни, което е подпомогнало създаването на легенди за него.

3. Вж.: Yuval Noah Harari (2018a).

4. Съвременният социален дебат възприема глобализацията като явление, свързано с нашето време, започвайки след Втората световна война – нещо, което не е правилно. Въпросите и последиците от глобализацията съществуват в продължение на много по-дълго време.

5. Вж.: различните посочени автори с публикации от 2019 г.

6. В областта на икономиката – например, движението на капитали и стоки; при мобилността на хората чрез бягство и прогонване, изселване, както и по силата на трудовата миграция; в рамките на обществения и личния транспорт по суша, вода и въздух, както и на комуникациите и в частност – на интернет.

7. В областта на политиката, това са, например, проблемните сфери на икономиката, природата и глобалното управление на сигурността.

8. Различните нива на политиката се характеризират с увеличаване на международните споразумения и правни договорености, с нарастващия брой международни организации (например, ООН – Обединените нации, МААЕ – Международната агенция за атомна енергия, МОТ – Международната организация на труда, ФАО – Организацията по храните и земеделието към ООН, СПОС – Световната програма за околната среда към ООН, Световната банка, МВФ – Международния валутен фонд, Световната търговска организация, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и международните неправителствени организации (например, такива като „Грийпийс“, СФП – Световния фонд за природата, Асоциацията за данъчно облагане на трансакции и гражданска активност), както и разрастващата се международна общественост (например, медийните репортажи, социалните форуми).

9. В областта на културата преживяваме все по-конфронтационни сблъсъци на различни ценности и начин на живот.

10. В областта на езика – с (все още) доминацията на английския език в икономическата сфера.

11. В областта на екологичните проблеми сме изправени пред въпроса за екологичните стандарти и тяхното спазване в целия свят. Вземайки предвид трансграничния характер на проблемите, свързани с околната среда, както и на произтичащата от това промяна в климата, е необходимо „планетарно“ осъзнаване и съвместни действия.

12. Става въпрос за климатичните изменения и спешната необходимост от промяна на политиката – сега.

13. Добилият гражданственост израз: „Fake News“ („Фалшиви новини“).

14. През последните сто години технологичното, икономическото и политическото развитие създава една постоянно укрепваща се предохранителна мрежа, която държи човечеството около биологичната линия на бедността. Изключенията са почти винаги причинени от човешката политическа практика.

15. Благодарение на медицинските постижения през ХХ век, ваксините, антибиотиците, по-добрата хигиена и съвременната медицинска инфраструктура, през последните години честотата и интензивността на епидемиите намаляха драстично. Поради ефективните мерки за противодействие, епидемиите на нашето време: птичия грип (2005), свинския грип (2009/10), ебола (2014), досега са взели сравнително малко жертви. Дори около спина се постигна промяна – от сигурна смъртна присъда до хронично състояние, при условие, че човек може да си позволи едно скъпо лечение.

Днес по-голямата част от човечеството умира от неинфекциозни заболявания като рак или сърдечни болести, или от такива, които са свързани с естественото остаряване.

16. Войните също са във видимо отстъпление през втората половина на ХХ век и се случват все по-рядко. С трансформацията на световната икономика от суровинно базирана към икономика, която е все повече основана върху знанието, войната става все по-немислима и далеч не така полезна. Кой би могъл да си представи днес война между Франция и Германия? Ядрените оръжия направиха възможен един по-дълъг период на мир.

17. Вж.: Yuval Noah Harari (2018b).

18. Въпросите, поставени от историка Харари.

19. Вж.: Petra Kaminsky (2019); във връзка със съдържанието – споделено пожелание всеки да се запознае колкото е възможно по-скоро с описания в публикацията музий.

20. Вж.: Yuval Noah Harari (2019).

21. „Онова, което не се променя, не може да остане такова, каквото е било“ – мисъл, приписана на Буда.