Истината за траките не е забулена окончателно

 

Истината не е забулена окончателно – за Тракийските хроники, декодираното Тракийско писмо, тракийската Библия „Бесика” и още за трако-българския народ

 

 

Дискусия „Наследството на траките – дух и материя” – Велинград ‘2017

 

 

Брат Любчо Иванов, Главен редактор на „Хрониката“ на ОВЛБ

 

  

Посвещавам на МУ брат Лука Станчев

 и му пожелавам бързо възстановяване

 от внезапното житейско премеждие и

 възобновяване на всеотдайната му

 родолюбива българска гражданска и

 масонска дейност на Балканите!

 

Проф. Иван Маразов, един от най-видните представители на достойните ни съвременни специалисти в областта на тракийската култура, във фундаменталното си, богато илюстрирано с образци на тракийската архитектура и изкуство изследване „Мистериите на Кабирите в Древна Тракия”, споделя, че то има за задача „да се прочетат” изобразителните текстове върху тези паметници, да се разкрие обредното функциониране на изображенията и на предметите в тракийската среда. Това е търсен, признат от него умишлен опит да ни накара, въз основа на анализа на самите паметници, да се конкретизират в по-голяма степен нашите знания за митопоетичното мислене и за ритуалната система на траките. Той счита, че подобен подход на предоставянето думата на изображенията, ги оставя „да говорят” сами за себе си, като го спасява като автор от формирането или насочването на разказа им в „желана” посока, чрез предварително възприети теоретични доктринални схеми. Характерната и последователна научна етичност на проф. Иван Маразов естествено го задължава да сподели: Отговорите, които се дават в този труд, не бива да се приемат нито като единствените, нито като окончателни. Това всъщност е хубав съвет към всички нас, които по някакъв повод се решим да пишем за тракийското наследство по нашите земи и по света въобще.

И това е главното, което ме движеше за да споделя накратко и за един друг изумителен подход към изследването на духа и материята в наследството на траките, за който може би сте чували или не сте чували, или знаете за него много повече от мен.

„Мистериите на Кабирите в Древна Тракия” на проф. Иван Маразов например, излезе и впечатли траколожките среди у нас и в чужбина през 2011 г.

Една година преди това излязоха „Тракийските хроники” с двамата автори, подписани като д-р Стефан Гайд и академик Цветан Гайдарски с авторитеното одобрение на: Колегиумът на Тракийските епископи, съвместно с Тракийското Историческо Дружество, издание на Фондация „Градът”. А две години преди това, през 2008 г. вече беше излязла и четвъртата последна част от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано” от д-р Стефан Гайд, издание на Института по Трансцедентна Наука, София.

Стефан Гайд е роден през 1960 г. по собствените му думи в сърцето на Древна Тракия (Днешна България). От края на 80-те години живее със семейството си предимно в Калифорния, САЩ, където се занимава с психиатрия, психоанализа, лингвистика и древни езици, философия и религия. Съосновател е на Института по Трансцедентна Наука и Психоанализ в началото на 90-те години в Лонг Бийч, Калифорния. Автор е на редица публикации в областта на психиатрията и трансцедентния психоанализ. По-късно работи активно и в областта на Трансцедентната Тракология, което довежда до значимото му откритие „Декодирането на древната тракийска писменост” и конкретно – книгата му в четири части „Тракийското Писмо Декодирано” с подзаглавието „Тракийската Библия Бесика разкрита”. Тя разглежда процеса на Декодирането с помощта на методите на Трансцедентната наука и води до изводи, които променят основни концепции в историческата наука и тракологията завинаги.

Но на 17 декември 2013 г., едва на 53 години, внезапно напуска този свят, при съмнителни и неизяснени обстоятелства.

Цветан Гайд (Цветан Гайдарски) е негов брат и съавтор на „Тракийски хроники”. Той е директор на Сдружение „Академия Орфика”, което е регистрирано към Министерството на културата по закона на меценатството. Цветан Гайд е автор и на книгата „Тракийският Орфизъм” (за напреднали) и директор на Института по Трансцендентна наука. Академия „Орфика” се занимава с възстановки на древни обичаи, обреди и риутали по нашите земи. Нейно творение е „Тракийската Мистерийна Драма” и едноименния едночасов филм с продуцент и режисьор Цветан Гайдарски, който може да бъде видян чрез линка на Академия „Орфика”: http://www.academiaorphica.org/about.html

След смъртта на Стефан Гайд се появиха няколко „много добре аргументирани” писания-опровержения на неговите изследователски постижения, между които и т. нар. Книги по българска история на д-р Г. Ценов: „Фалшификациите на д-р Гайд при разчитането на плочките от Точиларе, Караново и Градешница”, „Фалшификациите в книгите на д-р Стефан Гайд и академик Цветан Гайдарски”, та дори и „Свидетелства на пострадали хора от сектата на д-р Стефан Гайд и академик Цветан Гайдарски” и др. подобни. Защо ли до масонското ми съзнание веднага достига нещо много познато?!

Без да бъда най-компетентният съдник или защитник, на който и да е било в този съдбовен за България спор, само искам да кажа, че изследванията на Стефан Гайд, подпомаган от брат си Цветан Гайд, са един титаничен и енциклопедичен труд, който трудно можеш да си представиш, че е положен с фалшификаторска умисъл. По-скоро съм склонен да приема, че гневният панически отпор на изводите от противопоставяне на нещо, което преобръща налаганите представи за най-древната българска история, не може да бъде валидно, защото това противопоставяне няма как да бъде осъществено с инструментариума на класическата траколожка наука, след като резултатите са постигнати с невладеещите го от гневните опоненти трансцедентен Метод Гайд.

Щастието „да пие направо от извора” на Древноегипетската Традиция, благодарение на дългогодишната му близост и работа със коптските братя-монаси от Александрия и следването на тяхната семинария в Лос Анжелис, както и трупането на богат опит в четенето и изследването на коптски и на йероглифни древно-египетски текстове, намира превъзходно приложение по време на престоя на Стефан Гайд в малкото екзотично градче Клермонт, Калифорния. А това градче е известно в цял свят с многобройните си престижни колежи и най-вече – с единствения по рода си в света Институт за Античност и Християнство, на който е член Стефан Гайд и достъпната във връзка с това „безценна” за всеки сериозен учен библиотека. А тук се съхранява цялата древна „книжнина” от известните уникални Кодици на Наг Хамади, писмените източници на най-ранното гностично Християнство, които са на коптски диалекти. В библиотеката на Института за Античност и Християнство в Клермонт се намира и анотираният от института превод на всичките по-важни текстове, намерени в пустинята на Наг Хамади в Египет, известен като еднотомния сборник The Nag Hammadi Library. Там Стефан Гайд се запознава за първи път с преписите на древните текстове на Проницателната библия – „Библия Бешои”, върху които много години работи екип от учени, докато оригиналните преписи се съхраняват в British Librari.

Любознателният българин ще си спомни по-късно, че нито за момент тогава на него и екипа от изследователи, с които е работел им е минавало на ум, че тази „Библия Бешои” може по какъвто и да е било начин да е свързана с България и нашите далечни предци. Нито пък, че в нея се споменават думи като „траките”, „Орфей”, „Заветът на „Орфей”, както и фактът, в множество древни документи на гръцки тя е била известна като „Библия Бесои”. Което ще рече – „Библия на Бесите”, търсена от траколози и други учени десетилетия и считана вече за безвъзвратно загубена.

Прозрението на Стефан Гайд за идентичността на „Библия Бешои” – „Библия Бесика” идва доста по-късно и се случва в резултат от следване на друга „нишка” на сензационните му открития, която го задържа през 2004 г. по-дълго в България, отколкото първоначално той очаква.

По-късно Стефан Гайд ще сподели сравнително наивно за нашите позагрубяли балкански научни и морални нрави: Като учен , аз се надявам достигнатите отговори в процеса на работата да допринесат за едно по-завършено и зряло научно разбиране относно мястото на нашите предци траките в произхода на българската нация, както и за провокирането на нови допълнителни изследвания в тази насока от множество наши достойни учени, които ще вземат присърце важността на засегнатата тематика, касаеща интимно въпроса за идентитета на траките и на цялата българска нация от зората на техния общ генезис.

Четирите части на „Тракийското писмо Декодирано” на Стефан Гайд предизвика една от най-големите научни дискусии сред представителите на научните среди в България в по-ново време и стана най-четената литература в областта на тракологията и древната история на национално равнище. Авторът изследовател приживе се надяваше, че глобалното интердисциплинарно влияние и световен отклик на откритията, поместени в тази уникална поредица тепърва предстоят да се разгърнат пред очите на съвременниците и очакваше да преобразят основните концепции, върху които се гради историческата наука на модерния ни век.

И все пак, какво от изследванията му и тези на екипа му към Института му по трансцедентна наука, голямата част от които са публикувани още в „Тракийското Писмо Декодирано” 1,2 и 3, според Стефан Гайд става напълно и необоримо ясно? Той смята, че е неоспоримо към онзи момент на неговите публикации, че нашите предци траките са имали писменост още от Петото хилядолетие преди новата ера. Или – две години преди Шумер и Египет. Нещо повече, той смята, че доказва по безспорен начин, че траките, не само са имали пиктографска писменост, която е пренесена и развита в Древен Египет, но че траките са имали цялостна литературна традиция, която е напълно възприета и съхранена в основните религиозно-философски текстове на Древен Египет. А от там, хилядолетия по-късно, тя се разпространява и в целия античен свят, на всички водещи антични езици, както и се запазва в тракийските писмени източници, намерени в Балканска Тракия и Анатолска Тракийска Фригия. При това, дори през епохите на линейните азбучни писмености, които възникват най-напред пак на тракийска територия в Старото Фригийско царство, столетия преди появата им в Гърция, където са наречени Гръцка азбука.

От всички езикови анализи, твърди Стефан Гайд, става абсолютно и без нито едно противоречие ясно, че Езикът на Древната тракийска писменост от енеолита, както този върху текстовете от Книгата на мъртвите от бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи от желязната епоха, написани вече на линейната Трако-Фригийска азбука, е един и същ език , който за щастие е съхранен и до днес и е известен като Бохарският диалект на Северен Египет. Там, където е било най-силно влиянието на Тракийските династии в управлението на Древната египетска държава, които са исторически известни като „Хикс-Сос” или „Царе-Пастири”. Стефан Гайд, освен фундаменталното заключение, след пределно ясно демонстрираната от него тясна взаимовръзка между този Бохарски тракийски диалект и диалектите на съвременния български език, изтъква факта, че всичките текстове, независимо от това дали са записани на Древната Тракийска пиктографска писменост или по-късната Трако-Фригийска линейна фонетична писменост, съдържат все едни същи елементи на Тракийската литературна и религиозна традиция. А това според изследователят е доказателство, че населението в нашите земи от енеолита, през бронзовата епоха и от желязната епоха до новата ера е едно и също основно население, говорещо един и същ основен език и имащо едно и също верско и народностно съзнание. И още, че основните елементи на това верско и народностно съзнание са се съхранили в цялост в националното и верско самосъзнание на българския народ през вековете и днес. И именно това основно население се е самонарекло „Траки” т.е. потомци на легендарния след-потопен патриарх Терей (Тер, Тиер, Терес), който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния библейски пророк Енох. И както го нарича Стефан Гайд: Духовен отец на Тракийския народ, който остава такъв за всички времена. А Праотецът и Първосвещеникът на Тракия – Орфей, който е Посредникът на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския народ, представен в седем хиляди-годишния кивот и Плочите с Орфеевия завет, който ученият смята, че успява да докаже, че е и първият записан Завет между Бога и Неговия Избран народ –народът на Тракия.

Самият автор на „Тракийското Писмо Декодирано” 1,2 и 3 споделя: Но, ще кажат някои, всичко така проанализирано за историческия период на енеолита (около 5000 г. пр. н. е.) чак до новата ера, подрежда фактите много добре, но какво става с писмеността, литературността и културата на траките след това? Изчезват ли те и тяхната забележителна цивилизация и ако това е така, какви са причините да загине една такава могъща народностна група през първите векове след Рождество Христово? Но ако не изчезват, то къде да търсим белезите на тяхната култура и литературност в по-късните векове, и какво е тяхното съотносително присъствие сред съвременния етносен състав на Балканите и в Югоизточна Европа?

Всъщност това са въпросите, които вълнуват Стефан Гайд и сътрудниците му към Института по Тракийска наука (Институт по Т-наука) при започването на изследователската им работа, резултат на която се явява четвъртата му книга на „Тракийското писмо декодирано”.

Тя се явява естествено продължение на предишните изследвания и резултати, изводите от които щрихирахме по-горе. Книгата стъпва върху фундамента на доказаните вече и потвърдени многократно факти от писмени извори на траките от самите траки, разкриващи на оригинален тракийски език и писменост богатствата на орфическата мистична традиция. Така разкодираните вече послания от артефактите на Тракийската писмена традиция дават липсващите досега отговори за Тракийската древност, запълват огромните празноти в Тракологията, която допреди „метода Гайд”, разработен от Института по Тракийска наука не може да ползва (да чете) автентичните тракийски паметници и документи, които днес са основните източници в модерната наука за траките.

По политически и верски причини са правени многократни опити да бъдат заличени във времето изконните белези и свещени текстове, разкриващи процесите на историческата приемственост в Боготворението – между Орфическото познание на древната Тракийска премъдрост (София) и историческата Теофания (Явления на Божеството).

Слава Богу, възкликва Стефан Гай, въпреки старателните усилия на човешките администратори да заличат всички следи от древната орфическа традиция, съдържаща се в Писанията на Новия завет, Истината не е загубена безвъзвратно. И той си отиде от този свят, оставяйки ни аргументите на дълбоката си убеденост, че самата извечна Същност на Древния тракийски език и Неговата линейна писменост – Бохарската, съхранява закодирани Тайните на Божественото знание.

Стефан Гайд казва: Това „езическо” (но всъщност орфическо) наследство на Историческата църква, (така недолюбвано и така неразбирано от тези, които папагалски, като аборигени пазещи руините на древна предшестваща ги цивилизация, профанизират и корумпират свещените тайни на предците) е всъщност онова Съкровище на духа, трупано през вековете, скрито от недостойните, което Съкровище макар и стоящо пред очите на всички, е видимо само за онези, притежаващи „Очи да виждат и Уши да чуват”, и сърца да разбират Тайните на Божественото Знание”.

Две години след „Тракийското Писмо Декодирано – IV” през 2010 г. излиза уникалната 745-странична книга „Тракийските хроники”, подписана от двамата родни братя Стефан Гайд и Цветан Гайдарски. Тя, според своите автори, представлява най-общо казано свещената древна история на трако-българския народ.

От поместените в нея множество древни документи става ясно, че тази свещенна древна история е наистина история на един народ, който в най-дълбока древност се е наричал „тракийски”, по името на своя библейски родоначалник, а в по-следващата епоха е самоидентифицирал себе си вече като „български”, по името на общия език – „богарския”, който са говорели, според братята Гайд, всички обединени в Българската държава тракийски племена.

Всъщност сборникът „Тракийските хроники” представлява съвкупност от исторически летописи, обхващащи четири основни исторически периода в трако-българския генезис на нашата нация.

Първият очертава епохата, за която са се запазили най-старите устни предания за Едемския рай и първия човек, залегнали в по-късните древни хроники, като тези на тракийските царе – Ситалк и Хаброзелм, заимствали техните сведения от древните книги на Орфей и поместени в „Тракийските хроники” на братя Гайд. Тук са проследени и фрагментарни записи на тракийските династии в Египет, в древната Хетска държава, на о-в Крит, в Троя и Фрийгийското царство. В самите писмени източници е посочена недвусмислено връзката между древните цивилизации на изтока и на запада, намерили израз в Египетските хроники, която най-добре показва взаимното влияние между свещените предания на народите от дълбока древност и обяснява разбираемо факта, че в тракийските древни хроники се говорят толкова сходни неща, които четем и в пирамидните текстове на Египет, на Вавилон и тези на Еврейската Тора, включени в кодексите на Стария завет на Библията.

Вторият проследен исторически период в „Тракийските хроники”, очертава епохата на обединеното Тракийско царство при династията на рода Одрис, известно досега на историците като Одриското царство, която епоха е представена от хрониките под авторството на тракийския регент Хаброзелм. Имено в тази негова книга „Нави” е представена Свещената записана история на трако-българския народ в периода няколко века преди Християнската ера, в която се споменава за първи път и думата „богарски език”, като епитет на общо-тракийски език, означаващ „божествен” творчески език или „език на който говори сам Бог”. Именно този безпрецедентен факт дава възможност на братя Гайд да разглеждат за първи път този период, като част от писаната история на българския народ, независимо, че в тази епоха българите се наричат все още „траки”.

Така в „Тракийските хроники” на братята Стефан Гайд и Цветан Гайдарски се стига до извода, че според писаната история, Българската държавност на Балканите не води началото си от 681 г. след новата ера, когато се основава Аспарухова България, и следователно не е на възраст 1300 години, а започва своята точно датирана в писмените извори история от времето на Одриския цар Терес в около 520 г. пр. н.е., което я прави на официално записана историческа възраст във всички древни хроники (включително и в гръцките) от 2500 години. Като при това братя Гайд подчертават, че не включват по-древните писмени извори, базиращи се на предшестващи устни предания, които я връщат още по-назад до поне четвъртото хилядолетие преди новата ера, т.е. шест хилядогодишна история на българския народ.

Застъпеният в „Тракийските хроники” трети исторически период очертава епохата на народа на трако-българите под Римско робство, траяло повече от пет века, както и борбите на народа ни за освобождение от владичеството на Римската империя. Тази епоха е представена в книгата „Арих” (Пазителят на тайните) , хроники, които са били написани от латинския историк Авила, и в „Произход на Деянията на гетите” – хроники, написани на тракийския гет Йорданес. От представените исторически хроники става ясно, че т. нар. гетско (готско) „нашествие” на Балканите и в цяла Европа, не е никакво „нашествие” на някакви новопоявили се „варвари” в границите на Източната и Западната Римска империя, но е обединена борба за освобождение на народа на траките-българи, при които се обединяват за всеобща борба против Империята, тези траки – беси и гети, които са били изтласкани от римските легиони на север от река Дунав – на североизток чак до р. Днепър, и на югоизток чак до Кримския полуостров и земите на по-късно основаната Велика България на Кубрат, и на тракийското население – беси, гети, одриси, трибали и т.н., които останали като поробено население в рамките на Империята. Именно в този период гетският тракийски народ повежда останалите свои сънародници – беси, трибали, одриси, котригури („другите тракийски царе”), оногондури („свещенниците-царе”), както и някои германо – и друго-езични племенни групи на „истросите” (живеещи по поречието на Истрос/Дунав), успял да превземе на два пъти Рим и да основе велики гетски царства на Балканите и под Адриатика, в Панония (Австрия, Унгария Словения), в Италия, Франция и Испания, се разпрострял и поселил в обширни области чак до Британия. За тези твърдения Стефан Гайд възкликва във „Въведение” на „Тракийските хроники”: Това не са великошовинистични блянувания, но са твърдо установени исторически факти. Причината тези факти да трябва да бъдат „преоткривани” за широката публика днес е твърде комплексна и твърде политизирана. Тя произтича от това, че мнозина историци-германофили, целят да издигнат в култ „арийския велик произход” на своите собствени народи (за което не можем да ги виним, за разлика от нашите собствени български учени).

По тезата, че готите били още някакви неоформени пра-германски племена, което е в пълно противоречие с писмените извори на всички древни автори, които заявяват, че готите са гети-траки, Стефан Гайд споделя, че очевидно в Съюза на Истро-гетите (Остро-готи) е имало и германо-говорещи племена, но нито гетите (готите), нито бесите (визи) имат нещо общо в своя произход с този с германските племена.

И четвъртият исторически период, който е застъпен в „Тракийските хроники” (книгата ”Арих” – хроники на Авила), обхваща епохата, в която синовете на хан Кубрат подпомагат със своите армии братята си гети –„ богари”, установили се вече повече от век в земите на Панония, Илирия, Адриатика, Италия и Испания, както и живеещите траки-„богари” в Мизия, Тракия и Македония „от памтивека”, сиреч навсякъде където са създадени силни „богарски” тракийско-гетски до-държавни обединения. Именно в този период Аспарух създава Българската държава в днешните ѝ земи, Кубер създава автономно държавно обединение в Панония и Илирия, а Алцех застава начело на гетската държава в Испания. Хрониките на Авила, написани за хан Телерих, хвърлят нова светлина върху много събития от онази епоха и поставят тъждественост между траки, гети и „богари”, т.е. всички, говорещи българския тракийски език, който ги обединява в един народ, и поставя началото на употребата на името „българи” и „България”.

Интересен и фрапиращ е фактът, споделя Стефан Гайд, че Паисий Хилендарски е познавал добре тези исторически данни (за разлика от много днешни „български” историци), защото в своята История славяно-българска, той пише следното: Едни българи останали с един свой воевода в Панония с аварите и маджарите, и били много години заедно с маджарите. По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи…; и още: Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях. Тук явно, че по онова време българите се наричали готи и конен народ, и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, а по онова време именували ги готи…

На справедливите въпроси, защо чак сега излизат наяве такива важни факти за нашия народ, защо от деца са ни били втълпявани неверни представи за това кои сме ние и откъде идваме и не е ли късно сега – повече от 100 години след освобождението ни от Турско иго, да научаваме истината за нашата история, Стефан Гайд отговаря обстойно, съгласявайки се с факта, че книгата ”Тракийските хроники” се обнародва наистина с твърде голямо закъснение, и това е според него вследствие на твърде обективни по естеството си причини, чието съвсем „нарочно” и „дирижирано” съществуване, до съвсем скоро е възпрепятствала нейното официално публикуване.

Естествено е, че БАН не е могъл да приеме новите открития и да не се обяви енергично против тях, смята Стефан Гайд, защото от това зависело не само статутът, с който от този момент нататък щели да бъдат приемани българските учени на конференциите в Гърция и „гръко-цивилизованата” Европа, но също и статута на междуправителствените отношения между нашите страни. Тъй като Гърция не закъснява да връчи своя безпрецедентна предупреждаваща и заплашителна нота по отношение на изследванията за тракийската писменост и произтичащите от тях изводи в световните медии, към финала на нашия разказ за историята на трако-българите и Българската държава и във връзка с предходните редове, ми се ще да ви споделя, че Стефан Гайд цитира във „Въведение” на „Тракийските хроники”, за нищо неподозиращия масов български читател, откъс от статията „В търсене на Орфей” от Йоанис Фаданакис от 1 декември 2008 г. в гръцко-американския седмичен вестник „The Greek Amerikan Weekly Newspaper:

Славянизацията на елинската история, митология и идентитет не е вече феномен, който заплашва само Александър Велики и Македония. Тя сега намира своята материализация и заплахата си срещу наследството на Тракийския елинизъм. Защото днес се осъществява тих, и очевидно оставащ без гласен отговор, опит да се извърши „българизация” на древната Тракийска история. Това ревизионистко нападение срещу Елинската идентичност е оставало до сега недовидяно и недооценено от Елинските власт-имащи. Толкова ли е лесно да се откажем от Тракия и нейното богато наследство? Накъдето и да погледнем – дали Историческия канал на американската телевизия, или Интернета с неговия Ю-тюб, Българските домогвания върху Тракия остават неотговорени адекватно от Елинизма. Техните отскорошни твърдения, че Тракиецът Орфей не е Елин, ни карат да се замислим докъде могат да стигнат техните опити да откъснат Тракия от древния елински свят… До този момент българите знаеха твърде малко за древната тракийска цивилизация, чийто наследник е съвременна Гърция! Но благодарение на няколко от последните археологически находки и открития, България започна да претендира за цялата антична Тракийска цивилизация… Българските държавници с охота подкрепят всички начинания, свързани с древните траки, населявали някога Балканите. Но колкото и чудесна да изглежда тази жажда за нови знания, съществуват български властници, които се надяват да преиначат историята в полза на днешния статут на страната си. Ние ставаме свидетели на Славянизацията на древната тракийска цивилизация в полза на днешното славяно-турско население на България…

Стефан Гайд смята за излишно да обсъжда дори за миг твърденията на гърците, че тракийската идентичност била част от Елинската (гръцката), особено при условие, че у гърците няма дори 1% тракийска кръв, а още по-малко паническия гръцки писък, че българите някак си „незаконно” я българизират, след като у самите българи процентът на тракийските гени е научно доказан и потвърден на 49 %. Като същото съвременно генетично изследване „Вадене на Корен” на водещия световен швейцарски Институт за генетични изследвания „ИГИНЕА” в Цюрих, показват, че у гърците има само 35% елинска кръв. И като парадоксанална ирония на фактите става пределно ясно, че за „славянизация” от страна на българите не може да става и дума, след като същото изследване доказва 20% славянска кръв у самите гърци, която е видимо повече от доказаните в кръвта на българите 15% славянски гени. ◊

 

Ползвана литература:

Иван Маразов, „Мистериитена Кабирите в Тракия”, изд. „Захарий Стоянов”, 2011

Герхард Белингер, „Митологичен речник”, изд. „Прозорец”, 2008

Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано”, изд.Институт по Трансцедентна Наука, 2008

Стефан Гайд, Цветан Гайдарски, „Тракийските хроники”, изд. Фондация „Градът”, 2010