Българо-румънски масонски отношения в последната четвърт на XIX век

 

Бр. Иво Жейнов,  ложа „Дунавска звезда“, ориент Русе

 

В исторически план българо-румънските масонски отношения са най-близки и ползотворни през втората половина на ХІХ век. Пряк повод дава превратът на 10 срещу 11 февруари 1866 г., с който княз Йоан Александър Куза е свален от престола, а Османската империя не признава извършеното обединение на Влашко и Молдова, настоява за разделяне на двете княжества и се подготвя за война. Правителството на Обединените княжества търси подкрепата на българската емиграция, включително и чрез масонската взаимопомощ. Създадените тогава в Букурещ български емигрантски организации и българо-румънски свободно-зидарски връзки са основата за новата вълна на тяхната активност през последната четвърт на ХІХ в.

 

„Балканска звезда“ – първата ложа във възстановената българска държава

Известно е, че Руско-турската война завършва с подписването на 3 март 1878 г. на предварителен мирен договор в Сан Стефано, близо до Цариград. Не по-малко известно е, че по-късно, през лятото на 1878 г., по време на Берлинския конгрес, е сключен официален договор на Великите сили с Османската империя, който е крайно несправедлив и разпокъсва българските земи на няколко части. За княз на свободна България е избран германският принц Александър фон Батенберг под името Александър І Български.

През 1878 г. Иван Ведър започва разговори с Великия секретар на Великия изток на Португалия за създаване в Русе на ложа по Френски обред, известен и като „Модерен“, и на 31 март 1879 г. получава патент за учредяване на ложа „Балканска звезда“ № 134. Видни румънски масони като Константин Моройо – Велик магистър и Суверенен велик командир от 1880 г. до 1911 г. на Националната велика ложа на Румъния – посредничат и оказват съдействие за постигане на целта.

През същата година Ведър успява да подготви трима русенски граждани за въвеждане в Масонството. Те са посветени през януари 1880 г. в Букурещ в ложата „Мъдреците от Хелиополис“, работеща под попечителството на Великия изток на Франция. Освен тях в Русе живеят постоянно и чужденци – свободни зидари. С помощта на Константин Моройо – делегат на Великия изток на Португалия и първомайстор на ложа „Дунавска звезда“ в Букурещ, както и на Иван Ведър, в началото на февруари 1880 г. петима русенци получават майсторски степени. На 15 февруари в Русе е учредена временна ложа и на 18 февруари, според Димитър Ведър (или на 19 февруари, според двата запазени патента), в специално направен храм, в дома на Иван Ведър на ул. „Бара“ № 1721, под послушенството на Великия изток на Португалия, е внесена Светлина в ложа „Балканска звезда“. Девизът, който си избират русенските масони, е

„Братство, равенство и свобода“.

Ложата е одобрена с Указ № 33 от 26 февруари 1880, подписан от Великия майстор на Великия ориент на Португалия, граф Парати, и други официални лица.

В началото месец на март 1880 г. в ложата има 29 братя – един ХХІІІ степен, трима ХVІІІ степен, дванадесет ІІІ степен, девет ІІ степен и четирима І степен.

Животът на ложата обаче е разтърсен от драматични събития. По време на инкогнито посещение на княз Александър в ложата, осъществено на 24 юни 1880 г., храмът е нападнат и ритуалът е прекъснат. След пре­стрелка въоръжената група е отблъсната, а българският владетел напуска храма през Стаята на размисъл. Заради случилото се шестима от братята напускат ложата. Според някои сведения „Балканска звезда“ е приспана вероятно на 15 април 1883 г. Временни ложи са открити в Свищов, Варна, Търново, Плевен и София.

 

Първата Велика ложа на свободна България

Отново в Русе е учредена първата Велика ложа на България, но тя провежда своето първо заседание във Варна на 14 януари 1884 г.

Липсата на свободнозидарска солидарност, както и обществените страсти, стават причина ложа „Балканска звезда“ и Великата ложа на България (година по-късно) да бъдат приспани, а архивите – унищожени. Въпреки полярните позиции, братското чувство между масоните не е забравено. Когато през 1887 г. русофили и националисти се изправят с оръжие в ръка едни срещу други, капитан Христо п. Кръстев изпълнява масонската клетва и запазва живота на националния герой Никола Обретенов.

Българо-румънските братски масонски взаимоотношения в края на 1879 г. и началото на 1880 г. са мотивирани от най-напредничавите идеи на Европейското Просвещение и доминирани от стремежа на двете страни към укрепване на националните държави. Те са подкрепяни от английското правителство.

Едва ли може да си представим по-човеколюбива цел от

 

освобождението и държавното обединение на народите на Балканския полуостров.

В обществения живот се възлагат големи надежди на масоните. Съвременниците смятат, че един техен подпис в името на свободата тежи повече от подписа на един император. Хората вярват, че ако в България е имало широко организирано свободнозидарско движение, тя би се освободила без да се пролее кръв, а Тракия и Македония не биха били откъснати. Затова през 1885 г., когато се стига до частичното реализиране на идеите за обединение, човекът, който става главен двигател на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Захари Стоянов – един от първите посветени масони в „Балканска звезда“, поставя сигурния успех на великото начинание в ръцете на княз Александър І. По време на неговото управление идеите за свобода, равенство и братство между народите в името на прогреса са свързани трайно с държавното управление и монархическия институт. Поради тази причина масонът, княз Александър І Батенберт, е обявен за

 

„ПОКРОВИТЕЛ НА СВОБОДНИТЕ ЗИДАРИ“.

За този исторически момент трябва да се подчертае, че отново Захари Стоянов, чието име с гордост носят две ложи „Захари Стоянов“ – едната в ориент Русе, а другата в ориент София, който е главен двигател и организатор на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, поставя за председател на временното правителство не себе си, а възпитаникът на Медицинския факултет в Букурещ, д-р Георги Странски, брат на д-р Никола Странски от ложа „Балканска звезда“ и „Братство за короната на България“.

 

„Братство за короната на България“

Обществените пристрастия, които се развихрят, а по-късно стават и причина за приспиването на ложа „Балканска звезда“, са основание за възникването на втората ложа – „Братство за короната на България“ в София. Решение за този акт се взема след споменатото въоръжено нападение срещу княза. Ядрото на тази ложа са масоните, защитили в Русе личността и короната на българския владетел, както и обществената позиция, която той представлява. За тази цел част от братята се преместват от Русе в София, като са назначени на ключови държавни длъжности.

Разговорите за този акт се провеждат на 11 ноември 1880 г., по време на внасянето на Светлина в ложа „Хирам“ в Турну Северин. В тях участват български и румънски масони в присъствието на инспектора от двореца на княз Александър І. За решението е уведомен и Великият секретар на Великия изток на Португалия. Съобразно намеренията е избрано и името – „Братство за короната на България“. Решението е изпълнено на 7 юни 1883 г. Ложата, известна и с краткото име „Братство“, е с № 762 и работи по Стария и приет Шотландски обред под покровителството на Великия изток на Португалия. Неин първомайстор става Димитър Карамфилович.

„Братство за короната на България“ съществува до 1887 г. и е инициатор за създаване на Българския червен кръст. Преди приспиването си тя наброява 27 свободни зидари.

 

„Обединено братство“ и „Сперанца“

На 16 януари 1882 г. в Русе е инсталирана ложа „Обединено братство“, призната от Великата ложа на Румъния. В нея членуват българи, румънци и италианци. Името съдържа директно послание и подсказва ясно замисъла на създаването ѝ. За сановническите длъжности са избрани зидари, чиито имена познаваме от ложа „Балканска звезда“. Новата работилница получава Светлина с подписа на споменатия Велик майстор, брат Константин Моройо.

Първомайстор на тази русенска ложа е Михаил Капуто, ХVІІІ степен, а оратор е Н. Драганов. Между членовете е Христо Теохаров – консул на Румъния в Русе, ХVІІІ степен. Вероятно Христо Теохаров е получил високото си посвещение в ложата в Галац, която съществува от 1859 г.

На 30 септември 1882 г. в Русе е основана и още една нова ложа – „Сперанца“, под върховенството на Великия изток на Италия. В нея членуват българи, италианци и евреи. Сановници там са масони, също познати от „Балканска звезда“, както и от „Обединено братство“. Прави впечатление, че неин първомайстор е отново Михаил Капуто, секретар е Хр. Дуцинкивие, ХХХ степен, ковчежник на ложата е Р. Н. Ково, а през следващата година – Йосиф Клайн, ХVІІІ степен, който преди това членува в ложа „Балканска звезда“. Сред членовете е хуманният лекар д-р Алекси Друмев, а от 28 февруари 1883 г. и Христо Теохаров.

Важен документ от историята на ложа „Сперанца“ е Свидетелство за даване ХVІІІ степен на д-р Алекси Друмев от 5 декември 1882 г. Това е

 

единственият запазен патент

от този род в България и от него за пръв път получаваме информация за структури на така наречените „високи степени“ и действията на Върховния съвет на ХХХІІІ степен на Великия изток на Италия. Вероятно това не е единственото подобно повдигане, защото виждаме, че ковчежникът на ложа „Сперанца“, Йосиф Клайн, ХVІІІ степен, преди това е имал ІІ степен в ложа „Балканска звезда“.

„Сперанца“ е първата италианска ложа в България. Едва през 1919 г. в София е инсталирана следваща италианска ложа – „Деметра“. По-късно за първомайстор на „Сперанца“ е избран Александър Кличиян, син на Мариян Кличиян, член на ложа „Балканска звезда“ в Русе.

Използвам името на д-р Алекси Друмев, само за да маркирам връзката на българските масони от края на ХІХ в. с Националното училище по медицина и фармация и Факултета по медицина в Букурещ, на което той, д-р Друмев, е възпитаник. Добавям и личността на д-р Карол Давила – румънски лекар, фармацевт, професор и генерал от италиански произход, взел участие в Руско-турската война 1877-1878 г. при Плевен. Българският емигрантски кръг в Медицинското училище е в активно участие с читалище „Братска любов“ в Букурещ, създадено от „Млада България“, от които редици произлизат и други масони. Между свободните зидари в „Балканска звезда“ и „Братство“ присъства аптекарят Никола Иванов Странски, завършил Факултета по медицина и фармация в Букурещ. Заедно с д-р Алекси Друмев участват в румънската медико-санитарна бригада в сръбско-турската война (1876), и в руско-турската война (1877-1878). Никола Странски е началник на аптечната част на Княжество България, придворен аптекар на княз Александър І Батенберг и на княз Фердинанд, учредител на Българското дружество на червения кръст.

 

Българо-румънските масонски връзки в миналото

крият все още много неизвестни исторически сюжети. Лесно се откриват редица преливащи моменти на близост и взаимодействие. Някои от тях засегнахме днес. Не е случайно, че първите три масонски ложи в Галац, Яш и Букурещ от 1856-1857 г., както и румънската военна ложа при Плевен от 1877 г. носят името „Дунавска звезда“. Така се наричат и създадените през 1921 г. и 1998 г. в Русе ложи. Тези успоредници в българо-румънския масонски живот поддържат буден културния интерес. Те показват голямата близост между братята от двете страни на река Дунав, вероятно най-голямата близост в исторически план в сравнение с другите държави. Те са и добър пример за следване в бъдещето. ◆