Чирашка приказка за събуждане
Брат Д. М., ложа „Светлина София ’94“, ориент София
„Имало едно време…“.
Така започват всички приказки, които родителите четем на своите деца от най-ранна възраст. Четем им, защото те така получават познание и мъдрост за нашия свят в подходяща за тях форма. Малко по-късно, в зависимост какъв интерес и какво желание за знание сме формирали в тях, започваме да ги учим на азбуката и как да редят буквичките, думичките; да ги учим на цифричките и магията на действията с тях. И, нито чакаме, нито се ограничаваме с детската градина и училището като места за получаване на знания. Училището, в своите класни форми на обучение, шлайфа, развива и надгражда наученото у дома. Важен компонент за формирене на знания и интереси, след семейната среда и училището, са извънкласните учебни форми. В зрялата възраст на отделният индивид лесно се различава етапа, до който той е стигнал в своето развитие и е спрял процеса на личностното си израстване. И, дали е спрял, също.
Всъщност, знам една група мъже, които водени от желанието си да израстват личностно, търсят знанието и го намират навсякъде. За тези мъже, ритуалната работа в храма е само началото и онзи момент, който съединява всички части в едно цяло. Апотеозът на ежедневната работа в профанския ни живот и масонския ни труд на градежа. Но будният ни ум и неуморна работа по пътя към съвършенство не се ограничава до тук. Нуждата от приказки за пораснали момчета е видима.
Така, стигаме до една такава приказка:
„Имало едно време“ един Възпитателен институт „Заря“. Знам, че тази приказка не е непозната на братята, но с моя нов разказ искам да събудя спомена за нещо работещо, полезно и красиво.
По подобие на старите масонски организации в Англия и във Франция, за открита работа извън храма в началото на 1914 г. (учреден реално през м. април 1915 г.) първата регулярна ложа „Заря” създала Възпитателен институт „Заря”. Неговата задача била: „да съдейства за осъществяване целите на масонството вън от масонската ложа: проповядване на нравствените норми на свободното зидарство, за да се създадат честни, родолюбиви, благовъзпитани, справедливи, търпеливи и пр. български граждани”. По обективни причини (начало на Първата световна война и включването на България в нея на страната на Централните сили) институтът не изпълнил възложените задачи и не постигнал очакваните резултати. Истинско начало на неговата дейност е в годините след приключване на войната, но вече като инструмент на Великата ложа на България (ВЛБ). При новоформолирана задача: „Целта на ВИ «Заря» е да действа за подготовка, въз основа на държавния мироглед, на волеви, характерни и благовъзпитани граждани, проникнати от следните добродетели: към себе си: самоопознаване, самоусъвършенстване, трудолюбие, постоянство и честност; към ближния: справедливост, търпимост, вежливост и благотворителност; към отечеството: любов и преданост до самопожертвование; към човечеството: поддържане добри отношения между България и другите народи, въз основа на пълна равноправност и на взаимно зачитане.” Реализирането на тази задача се е предвиждало да се постига чрез следните средства: устройване или съдействане да се устройват курсове, сказки, забави и др.; насърчаване на обществени дейци проявили дейност, съгласно целите на института; издаване и подпомагане издаването на вестници и списания, оригинални и преводни трудове, съвпадащи с целите на института; влизане в отношения и подпомагане на сродни с него организации.
В работата на ВИ „Заря” активно участват проф. Ал. Теодоров –Балан, проф. Ас. Златаров, проф. Н. Милев, Ст. Кутинчев, проф. Ал. Бабалабанов, д-р Д. Тодоров, Ал. Паскалев, Д. Ведър, Г. Харалампиев, В. Узунов, Евт. Спространов и още много други видни масони.
ВИ „Заря” имал съществена роля във възхода на българското масонство в периода между двете световни войни (до приспиването от нашите братя на Великата ложа на България през 1940 г. в името на постигане на великите общобългарски идеали). Макар и не постигнал напълно заложените с неговото създаване цели, направил много в популяризирането на масонската кауза. Съществен тласък дал факта, че през 1925 г. ВЛБ закупува сградата на ъгъла на ул.”Алабин” и бул.”Цар Освободител” в София, където е настанен и ВИ „Заря”. От тук се развивала истинската просветителска и научна дейност – изградил се централен храм, библиотека с ценна масонска литература, архива на ВЛБ и т.н. Така дейността на ВЛБ станала видима за обществото и института участвал в създаването и организационния живот на много други обществени организации.
Постоянният дом на ВИ „Заря” станал естествен и деен център за пропагандната дейност относно целите и идеите на свободното зидарство чрез изнасяне на сказки, лекции, публични обсъждания, включително забави и естествено, редакторска работа по печатните издания (за вътрешно организационна употреба и за разпространение сред гражданите) – списание „Свободен зидар”, списание „Зидарски преглед”, списание „Полет” (преди това списание „Мироглед”), списание „Заря” – официален печатен орган на института. Съществувала е идея да се издава списание на английски език за чужбина, но не се е реализирала. Чрез популярните в онези години вестници „Мир”, „Слово”, „Отечество” и списания „Македонски прегед”, „Отец Паисий”, в чиито редакции работели наши братя се коментирали масонски теми в положителна светлина, т.е. осъществявана е работата на института. Съвместно с издателство „Акация” на ВЛБ се издавали редица книги, достъпни за братята и обикновенните читатели, интересуващи се от масонската тема. Създали се цели поредици-библиотеки „Натурофилософско четиво”, „Наука и живот”, „Великани на човечеството”, „Из тайните на земята” и редица други.
ВИ „Заря” бил публичният инструмент на Великата ложа на България, чрез който се водила кампанията за защита правата на българските бежанци от Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини след Първата световна война. Паметни и ефективни са били такива организирани мероприятия като общественото събрание в Софийското казино от 28 септември 1924г. с оратори трима видни англичани: Уилгби Дикенсон, председател на комисията на Международния съюз на дружества в Обществото на народите, Едуард Бойл, председател на Балканския комитет в Лондон и д-р А. Рамзи, секретар на Международния съюз за приятелство и мир между народите; през декември същата година в София се провело събрание, на което от името на ВИ „Заря” говорили видните масони Д. Мишев и Вл. Руменов, след което се приел текст на резолюция относно бежанците и се е изпратила в Обществото на народите; и още много други инициативи. Безспорна заслуга на ВЛБ чрез института в тази насока. Международната дейност на ВЛБ – масонска и профанска, чрез ВИ „Заря” е богата и плодотворна.
ВИ „Заря” развивал и благотворителна дейност спрямо бежанците и други нуждаещи се – вдовици и сираци от войните, включително с директни парични помощи.
Чрез ВИ „Заря” се е водила полемиката с църквовната общност в България относно истинските цели на свободното зидарство и достойното място на братството в обществения живот на страната. Атаката от страна на клириците не е официална позиция на Българската православна църква, а инициатива на кръга около вестник „Пастирско дело” на Петър Тулешков. Това е добра практика за масонско поведение при негативна медийна кампания.
Така, ВИ „Заря” е легалната структура, чрез която ВЛБ участва в обществения живот на България в този период. Братя-масони имали участие в целия политически спектър на страната – от буржоазните партии, ВМРО, през земеделците на Стамболийски до комунистите, но за всички тях, крайъгълен камък остават думите на проф. Ал.Теодоров – Балан, отпечатани още през 1922 г. в първата книжка на списание „Свободен зидар”: „Кои други сдружения, известни нам в човешките общества, могат да се сравняват откъм своите начала и метода със свободното зидарство? Де, би намерил човек такава търпеливост спрямо своите мнения, убеждения, вяра, народност, изповедание, звание, положение, състояние, както е у свободните зидари? – задавал риторични въпроси авторът, за да отговори: – В нашите обществени партии трябва да се подчиниш на една партийна програма и на една пратийна дисциплина. Според тях не смееш честно да сториш онова, което съвестта ти повелява. Партията дири властта в страната, или гледа да събори властта. В това дирене и залагане, често се гази или занемаря истината и правдата. Користта намира своето поприще, и партийния човек се цени над всеки член на обществото. Зарад успеха на партийното, страда общото, народното, държавното, човешкото. Свободното зидарство е чисто от подобни слабости и недъзи; то се стреми да прибира ония, които бягат от такива пратийни битки, или да лекува ония, които са заразени с тях. Свободните зидари не са партия, но простират своята работа в средата на всяка партия, както и повсъде вън от нея. Вместо програма и дисциплина, те се кълнат в съвест и чест, в работа и усъвършенстване. Те работят мълчеливо, без показ, постянно и безкористно. За да влезеш у зидарите, трябва да покажеш, че можеш да работиш зидарски”. Дейността на института е насочена към омекотяване на революционната дейност и бурните страсти, в търсене на ефективни политически решения без насилие и тежки социални сътресения.
Всяка една от дейносттите на ВИ „Заря” е достойна за отделно изследване, което да осветли положителните и порочни практики. Те биха имали безспорен практически ефект в нашия градеж днес.
Това вече е нашата приказка – на свободните мъже с добро име. Приказката не е за „лека нощ“, а точно обратното – за събуждане. Започната и ни е оставена от нашите първосъздатели български масони в началото на ХХ век. Как ще я продължим и каква ще я разказват следващите поколения български свободни зидари, зависи от това, което правим днес.
След нашата историческа приказка, с нейните положителни и негативни примери, едва ли е нужно допълнително да се убеждаваме за необходимостта от създаване и развитие на такъв институт за качествено надграждане на масонското образование извън храма. Защото да си масон не е просто етикет или титла, която като табелка да си закачиш на ревера, а поведение в храма и извън него, породено от знанието и възпитанието. Не спираме и своето личностно изграждане, придобивайки нови знания. Ние не спираме да сме свободни зидари и не спираме своята работа на градежа след приключване на ритуалната. Така ни напътства и майстора на ложата в своите последни думи: „Върнете се сега в ежедневието, братя, и се дръжте достойно, като масони!”
Но определени въпроси излизат на дневен ред, а именно: Каква да е правно-организационната му форма – закона за юридическите лица с нестопанска цел отговоря категорично – сдружение; Как ще го наречем – ще възстановим историческия оригинал или ще изберем нещо друго, е второстепенен въпрос. Отговор дава основният въпрос, относно съдържанието – хората, които ще го изпълват с живот и дейност, постоянна работа подчинена на масонските цели и идеи, но видима и разбираема дори за профана, за цялото гражданско общество.
С тази приказка просто искам да кажа: „Добро утро, чираци! Добър ден, калфи! Добър вечер, майстори!“
[1] Този информационен материал е написан от автора за рубриката „Модерно масонско образование“ като негово виждане за създаване или не и на извънритуален сегмент на масонското образование и възпитание в ОВЛБ, но в разработката си той е напуснал условната полоса на предполагаемата конкретност на рубриката и е навлязъл частично и в полосата на другата ни рубрика „Публична масонска политика“, с което уместно ни напомня, че в практическото реализиране на тези две основни направления в нашата масонска работа трябва да се подхожда комплексно. (Ред. бел.)
„Хрониката“, електронен вестник на ОВЛБ, септември 2020 г.