Бащи и синове

Борис Китанов, Велик оратор на ОВЛБ

Градежът е посветен на едноименния ритуал

Когато прохождащият ти син те хване за малкия пръст – то е завинаги.

Г. Г. Маркес

Обични мои братя и преди всичко обични наши синове.

Добре дошли в този колкото виртуален, толкова и реален храм. Виртуален, защото ние не сме религия. Реален, защото ние сме преди всичко вяра. Вяра в доброто, в градивното. Вяра в хармонията и в нашето призвание да я създаваме, да я пазим и предадем в наследство на тези, които ще продължат общата ни работа на Великия градеж. На вас, скъпи наши синове.

Великият архитект ни учи, че хармония не се гради със заповеди, а се създава в  диалог и убеденост в необходимостта от усъвършенстване на всичко, което той е вградил в нас. Той не ни заповядва с думите: „Вярвайте в мен!“, а чисто по човешки и с много мъдрост ни напътства със словата: „Повярвайте ми!“

Така се обръщаме и ние към вас с молба да ни повярвате и последвате по пътя, пътят на онези странни мъже, които от хилядолетия строят Храма на хуманността. Онези странни мъже, които от хилядолетия дялат и обработват грубия камък, за да го вградят в стените на пирамидите, катедралите, църквите, синагогите, джамиите, пагодите и т.н., защото става въпрос за Озирис и Асклепий, Буда и Брама, Питагор и Сократ, става въпрос за Христос, Мохамед, Йехова и т.н.  И тъй като за нас личното вероизповедание не е от значение, ние не задаваме никога такъв въпрос на потърсилия Светлината в нашата обща работилница. Достатъчно ни е той само да вярва в духовната необходимост от доброто и съзидателното, да се стреми да го открие в себе си, да намери деликатното равновесие между силата, мъдростта и красотата и да ги предаде като свещен завет за бъдещето. Нищо повече, но и нищо по-малко от това, което се стремим да правим ние.

Не случайно  казваме „Гноти се автон“! Опознай сам себе си! Защото изгубеното име на Бога е може би Човек. И сътвори Бог човека по образ свой. Христос се обръща към нас с думите … В дома на Моя Баща има място за всички вас, деца Мои…. Пророк Асав казва …всинца вие сте богове и деца на Всевишния. В първите глави на Библията Бог се описва не като един, а като много. В Битие  –  също.

Може би точно тук е мястото да цитирам част от глава 49 на една от свещените за нас книги –  Библията. Тези думи звучат в различни варианти и в Корана, и в Талмуда и т.н. И то не за да разграничат различните Богове, а за да ги обединят в хуманния смисъл на посланието им.

„…Благословията на бащиния ти Бог, който да помогне, и на Всевишния, който и да те благослови отгоре с небесни благословии, с благословиите на лежащата долу бездна, с благословиите на гърдите и утробата,

…с благословиите на баща ти, които надминават благословиите на старите планини и благородството на вечните хълмове, нека те бъдат над главата на избрания…“ А избраните  във всички случаи са тези, които имат бащи. Това сте вие, синове наши, вие, които един ден трябва да поемете светилника от нас и продължите от там, до където стигнахме заедно!  Забележете, евреите след името на мъжката рожба слагат – бен, арабите – ибн, ние – окончанието – ов и всичко това, за да обозначи бащата с гордост, че това е синът негов! Да обозначи вечността, защото Soma – Sema (тялото е ковчег), а духът е безсмъртен, духът, с който Всевишния, наречен от нас Велик строител на всички светове, сътвори човека по образ свой и подобие, и му възложи най-отговорната задача – да го съхрани чист и предава от поколение на поколение.

Точно затова в Кодекса на Свободния зидар е казано:

„ Ако Великият строител ти подари дете, благодари Му!

Бъди за това дете божествена възможност!

Направи така, щото:

До 10-та си година да се страхува от теб,

До 20-та си да те обича,

До смъртта си да те уважава!

До 10-та  година му бъди учител,

До 20-та година – баща,

До смъртта – приятел.

Така и трябва да бъде, защото Пергела, Отвеса, Правия ъгъл, Либелата, знанието, Думата можеш да повериш само на тези,  с които си отъпквал заедно пътя, с тези, на които вярваш заради солта, която сте изяли заедно по същия този път.

Тук искам да цитирам и видоизменя една стара притча: Попитали мъдреца кого предпочита – брата ли приятеля. Той отговорил – приятеля, ако ми е брат. Ние казваме – синът, ако ни е брат!

В това е смисълът на приемствеността на доброто, защото ако успеем да го защитим днес, му осигуряваме бъдеще утре.

А бъдещето сте вие синове наши!

А сега ми разрешете да завърша  така, както започнах – с мъдростта на Г. Г. Маркес: „Обичам те не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб“, сине мой.