За Великия архитект

 

 

 

Теодор Мусев,

Стар заместник велик майстор на ОВЛБ,  Първи кавалер на почетната награда „Иван Ведър“

 

Струва ми се, че за Великия архитект има толкова мнения и съждения, колкото и масони на този свят. А това е наистина изненадващо, жалко – дори неприятно. И то не само поради факта, че човек с човека никога не си прилича напълно, както и снежинките, например. Ето, при тях различията нямат никакво значение – те се превръщат в снежна пелена, в лед, киша, вода, пара… И баста. Привидните им различия не играят никаква роля при съвместното и безпроблемно изпълнение на задачата, която им е възложена и срещу която задача те видимо нямат нищо против.

Не знам, и не ми е дадено да знам, каква е нашата задача. Но знам, че при нас, хората, нещата очевидно не стоят както при снежинките. и че е трудно да се намерят двама души, които да са стопроцентово единомишленици. Та нали онова, което знам със сигурност, би трябвало да е убеждението (и) на всеки, който има здрав разум. Оказва се, че далеч не е така, че този „всеки“ често – не по-малко от мен – е изненадан от глупостите, които му говоря. Така че няма да поучавам никого (кой съм аз, та да си присвоявам това право!). Само ще кажа туй, което мисля. И моля да не ми обръщате внимание, ако в хода на следващите разсъждения тонът ми стане по-императивен. Нали толерантността заема първо място измежду най-възлюбените масонски добродетели.

В зависимост от епохите, континентите, расите, невежеството и въображението, в представите на хората са съществували хиляди богове. За огромната част от тях ние нямаме и най-малка представа. Пък и едва ли е нужно. В края на краищата всички те са изчезнали в нищото, откъдето са се и появили. В паметта ни са останали имената на онези, които са били тачени от асиро-вавилонците, персите, египтяните, елините и римляните. И то далеч не всичките.

Не възнамерявам да се впускам в историко-теологически подробности, дори само затова, че те заемат стотици и стотици хиляди страници, а и аз, както се досещате, не съм ги чел, камо ли да ги запомня. Вече, в наши дни, голяма част от религиите са предимно монотеистични, но пак асортиментът е твърде разнообразен.

Да вземем християнството, примерно. Имаме си Бог Отец, Бог Син, а и Свети Дух. Каквото и да означава това. Но целокупното християнство, което едва ли се изповядва от около два милиарда души, при това главно на хартия, се дели на три огромни фракции – православие, католицизъм и протестантизъм. При това, само от разклоненията при протестантите може да ни се завие свят.

Две особености, обаче, които вледеняват разума и хвърлят чувствата в потрес, се откриват при всички религии на всички епохи и народи:

1. жаждата за власт и богатство – в различни степени и комбинации;
2. превръщането на хората в овце, като биват манипулирани чрез най-красивите, най-моралните, най-праведните и най-справедливите идеи, които са се оказали (и все още са) достояние на човека.

Отчитам, че последните мои думи ще наскърбят мнозина, някои ще се възмутят. Жалко, наистина, но такава е човешката природа. Човекът е способен да изкриви и изкористи и най-благородното начинание или промисъл.

Точно това искаме да избегнем ние, масоните, точно там са съсредоточени нашите скромни усилия. И тъй като никой човек не е в състояние да оправи света, ние сме избрали единственото, което ни е достъпно – да оправим себе си. Всеки, по своя рецепта и вкус – персонално, отделно от останалите. Далеч не случайно първото задължение, което ни се вменява, гласи:

„Опознай себе си!“

Тук ще се въздържа от коментар: доколко това е достъпно, възможно и постижимо.

За целта, обаче, трябва да започнем с Бог. Непознаваемия и Непостижимия. Този, Който е в нас, и в Когото сме ние, Този, Който е пред нас и пред Когото сме ние. Той не може да бъде персонализиран, въпреки всички трогателни и наивни опити, които са правени откак сме се досетили, че Го има. Евалла на мюсюлманите! За своя Бог те имат само две думи:

„Аллах акбар!“

Но същата тази наша трогателно наивна склонност да го персонализираме, да го антропологизираме е довела до изключителния разцвет на древните култури, на които се радваме и досега и на които дължим толкова много. Да, ние сме измислили и сътворили тези култури, но заедно с това се явяваме и техен продукт. Всичко, което съм аз, дължа макар и несъзнателно, на моя чудесен славянски език и на великата европейска култура, на която сме следовници.

Това се отнася, и не се отнася, до масонството. Все пак, освен масони, ние сме и профани – така, както освен дух имаме и тяло, което е затворът, който той обитава. Преди да станем масони, ние вече сме откърмени с родния си език и култура. Също тъй имаме ясна представа към коя религиозна общност принадлежим, макар и това като че ли да не ни засяга. А то означава, че сме наясно с едно: на кой Бог се очаква от нас да се кланяме. Но той пак не е един, макар в съзнанието на вярващите да е единствен, тъй като вярващият някак успява да забрави, че в момента, освен неговия Бог, има поне още трима.

Не знам как, но открай време човекът е склонен да мисли, че светът се изчерпва с по-малката или по-голяма група, към която принадлежи. Обикновено той дори не се замисля, че освен в неговия дом дядо Коледа пристига и някъде другаде, че космонавтите са празнували една или друга Нова година 15 пъти, защото са успели да пресекат 15 часови пояса. За почти всеки от нас, Новата година е тук и сега. И навеки. Колко от нас са си дали труда да изчислят: кога и къде другаде, освен в неговия регион ще дойде краят на света, прогнозиран от маите. Та нали, когато 21 декември настъпи в Австралия, при нас е още 20-и. В този смисъл, за моя изненада, ние продължаваме да бъдем следовници на нашите библейски праотци, защото според подсъзнателните ни представи, земята все още продължава някак да е плоска.

Естествено, всичко това не се отнася до атеистите и по-просветените скептици. Но те едва ли си дават сметка, че всъщност изповядват различни религии като: наука, медицина, военно дело, право и т.н. Съзнавам, че това е доста смело твърдение и все пак в негова подкрепа ще си позволя да дам един развеселяващ, но и поучителен пример:

Покойната ми тъща беше атеистка, професор по медицина, републикански консултант. Беше на равна нога с най-големите корифеи на своето време. Дъщеря ми, нейната внучка, се разболя от някаква „неверна“ болест. Детето беше много зле и край леглото му се извървяха всякакви лекарски знаменитести от София. Накрая тъщата, грейнала, заяви:

„Е, сега, бабенце, след като те прегледаха всички светила, няма начин да не оздравееш.“

(Очевидно тук не става дума за нищо друго, освен за вяра. Тези светци/светила ще се застъпят пред бог Ескулап, и той ще пожали живота на детенцето.)

Нали се сещате, че колкото доктори прегледаха детето, толкова и диагнози се поставиха. И в края на краищата аз, неукият, трябваше да избера тази, по която да я лекуваме. Слава Богу, дъщеря ми и досега е жива и здрава. Колкото по-невежествен е човек, толкова по-смело взема решения. Ето защо от големия учен или интелектуалец никога няма да излезе голям държавник и лидер.

Очевидно Бог, божественото, присъства в душите на много хора, които смятат себе си за атеисти – по някакъв начин и в някаква степен. (Тук не става дума, за религиозните овчици.) Бедата е в това, че всеки си изработва, избира, изобретява такъв Бог, който да му допада.

Същото е и с Истината. Всички, без много много да му мислят, говорят за своя, моя, техния Бог; и за своята, моята, тяхната Истина – като че ли има безброй богове и безброй истини. Вероятно помните, когато Многоуважаемият брат Борис заяви, надявам се на шега, че когато той умре, заедно с него ще умре и неговият бог. Извинете, но това ми се струва доста дръзко. Ако има дори само два бога и само две истини, значи няма нито Бог, нито Истина. Тук изпадаме в патова ситуация, защото няма човек (освен Иисус от Назарет), който да твърди че знае със сигурност що е Бог и що е Истина. И той е оповестил много истини, но за още повече истини не е казал и дума. Той дори не е чувал за екоравновесието или ядрените централи, нито за компютрите и съвременните технологии, да не говорим за нуждата да ни поучи как да се оправяме с тях. Ето защо следва да се отнасяме предпазливо към различните религиозни притчи, с които различните църкви ни пълнят главите.

Впрочем, ние това се и стремим да правим. Затова не сме религиозна организация. Не защото не искаме, а защото ни е ясно, че Бог е непознаваем и ние сме последните, които ще говорят от Негово име. Просто сме смирени и почтени и не искаме да лъжем никого. Така че колкото и да е религиозен един човек, на която и църква да се кланя, ние ще го приемем за наш брат, стига да е достоен и свободен мъж. От него ще искаме само едно – когато сме заедно, да се кланя единствено на Великия архитект, а не на своя Бог. Защото, както вече наблегнах по-горе, няма твой, мой и негов Бог. Ние сме единствената организация, в чийто Храм стоят, или поне би трябвало да стоят, една до друга свещените книги на големите религии. За нас е пределно ясно какво олицетворяват те и какво стои зад тях. Тъй като освен че сме толерантни, не сме и глупави, ние сме готови да приемем вярата на всеки, стига той да не злоупотребява с нея в ложата, с което да обиди или постави в деликатно положение някого от братята, който не споделя неговите убеждения.

Ние знаем, че Бог е един, следователно не може да бъде нито Йехова, нито Саваот, нито Аллах (когото можем да обозначим, с което и да е от над 160-те Му имена, описващи качествата му), нито Буда. А защо споменавам четирима, като вероятно има и още, чиито имена не знам, както вече споменах? Не само защото Бог е един, но и заради мира и хармонията в Ложата, най-вероятно се е наложило да му дадем масонско име. По същите причини не допускаме жени и политически разпри в Ложата. Кратко и (дано да е) ясно.

И тъй, що е Велик Архитект? Това е онзи единосъщен Бог, на когото през вековете и хилядолетията са давали безчет имена, когото са делили и размножавали на хиляди богове и полубогове от различни рангове и полове. Неговото название, Велик архитект, е дадено от масоните. А то дори не е и име, по-скоро е професионална характеристика, за вътрешно-масонска употреба. Кои сме ние, че да даваме име на Бога! И тъй като не сме религиозна организация, нито секта, не сме го оповестили публично на света. Достатъчно е, че ние си го знаем, и че Той ни знае, което е чудесно и велико до ужас.

 

Бел. редакцията на „Зидарски преглед“. Теодор Мусев, е написал този текст през 2013 г. Както сам той сподели, години наред го е държал в архива си – за да има повод да се връща към него и да размишлява. Не е изключено едни или други изказани твърдения да провокират коментари. „Зидарски преглед“ ще предостави възможност те да бъдат поместени в следващите броеве.