Масонските ценности – етика на бъдещето

 

Иван Гунчев, Стар майстор на Изследователската ложа Quatuor Coronati

Изнесен на международната конференция „Масонските ценности – етиката на бъдещето, Плевен, 2010 г.

 

В един от най-старите писмени  човешки паметници –  глинена плочка от  шумерската  епоха, летописецът се оплаква, че  са настанали тежки времена, младите не уважават старите, моралът е паднал катастрофално и въобще светът върви към провал. Тази констатация е направена  „само” преди около 3 500 години. Но  надали и в цялата човешка история от тогава до днес,  ще се намери  някой, който  да  твърди, че го задоволява моралът на съвременниците му. Или се превъзнасят добродетелите на предните поколения, или се мечтае за бъдещите „идеални” отношения между хората. Обикновено на базата на днешния морал се правят апокалиптични прогнози. (Не че няма примери как разпадът на нравствените  системи е довеждал до затриване на  държави, империи  и цели цивилизации…)

Днес се откроява  един  кардинален проблем в развитието на човечеството – несъответствието между бързото и все по-ускоряващото се развитие на научно-техническия прогрес  и бавното развитие на морала. Наистина, какъв  огромен път в технологично отношение е изминат между  копието с кремъчен връх и съвременната ракета с  ядрена бойна глава.

А какъв е в морално отношение изминатият път между първобитния човек, насочил копието към вражеското племе и съвременния човек, насочил ракетата към чуждата страна? Май не е много дълъг този път – е, вярно, няма вече канибализъм, ликвидирано е робовладелството, но са си същитe: страхът, лакомията, подозрителността, омразата към другостта, стремежът към притежание и доминиране чрез насилие.

Възниква въпросът – фатално ли е това противоречие между технологиите и морала, ще доведе ли то до „края на историята” според прогнозата на американеца от японски произход Франсис  Фукояма? Или пък до края на цивилизацията, предизвикан според американския политолог Семюел Хънигтън от сблъсъка на християнската и мюсюлманската  култура.

Наистина – заради това, че не сме в състояние да се договорим и да постигнем съгласие –

няма ли озоновата дупка  толкова да се разшири, че ултравиолетовото лъчение на слънцето да ни изгори,

няма ли да умрем от жажда поради прахосването на водните ресурси,

или пък да умрем от глад поради това, че не можем да контролираме прираста на населението на планетата,

или пък в отговор на антиприродния ни начин на живот ще дойде някоя непозната чума и ще ни  тръшне всичките (светът помни и това)?

Или пък някой диктатор с болен мозък ще започне  ядрена атака и след това из космоса ще се затъркаля  едно опустошено заразено с радиация кълбо…

Много са  мрачните сценарии, които по един  или друг начин предвиждат  „новата Вавилонска кула” да се срути, но въпросът в крайна сметка е  – ще успее ли човекът да  развие своя морал до такава степен, че  да го направи адекватен на съвременните предизвикателствата. Т.е. еквивалентът на въпроса  какво ще е бъдещето на човечеството е –  какъв ще  е моралът на бъдещия  човек. Именно  затова братята от  ложа „Светлина 94” решиха  в чест на своята 15-годишнина да станат инициатори на една научно-теоретична конференция на тема :

 

„Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система“

Кои са основните тематични  посоки, в които смятаме да развием дискусията?

Доколкото масонството се самоопределя като етическо движение – да се  разсъждава за ценностната система на масоните означава да се изясни съдържателната същност на масонството, ядрото на масонството.

Масонската философска антропология т.е. моделът на човека, както е разбиран от масонството, се състои от  пет елемента, свързани в органично единство.

Това са свободата, толерантността, братството, трансцедентността и тайната на посвещението. Който и елемент от тази петорна съвкупност да отсъствува – престава да има масонство. Като изключим   тайната на посвещението и отчасти трансцедентността, другите елементи безспорно имат  пълно гражданско измерение – затова накратко ще изложа  мои виждания  за тях.

 

Свободата

Тя е основополагащ фундамент на масонството. Става дума за свобода в най-широк смисъл на това понятие – както материален, така и духовен. Човек е свободен тогава, когато може да избира между различни възможности по личен и отговорен начин. Именно затова масоните разбират свободата като доброволен избор да се придържат към обективен ред ценности, които изграждат техния нравствен свят.  Въпросът е както за избор на алтернативни нравствени ценности, така и за избор между конкретни алтернативни прагматични решения и съответно за последствията от този избор.

Но може ли човек да прави избор, ако не познава алтернативите, ако мисълта и духът му не са освободени от догмите, предрасъдъците, закостенелите канони…Истински свободният не може да не бъде филалет – този масонски термин означава човек, влюбен в истината, неотклонно търсещ истината /но никога не претендиращ, че е притежател на цялата  и последна истина!/.

Неслучайно масоните се наричат именно свободни зидари – те слагат свободата като първо условие за масонския градеж.

От масонския  принцип за свободата   категорично се извежда единствената постановка от масонската философия,  при която масоните са против нещо, а именно против насилието и насилниците.

През цялата своя история масоните са били и са против  всякакъв вид насилие и против всякакъв вид насилници, както и където да се проявяват те.

Но колко много  трябва да се работи в това отношение – колко разпространена е  груповата мизантропия, каква удивителна готовност има  обществото да  прибягва към насилие. Колко лесно хората се поддават на популистки илюзии и манипулации…

И оттук – в масонските работилници трябва да израстват  хората, които  да отстояват и осъществят принципите на свободата. Хора – хуманисти, високо добродетелни, хора – патриоти на своята родина, хора – граждани.

Масонското общество обаче не е нито религиозна деноминация, нито политическа партия, нито финансова групировка, нито бизнес групировка, нито професионална организация. Това никога не бива да забравяме!

Масонството не се занимава  с религиозна казуистика, нито с политика, нито с финансови операции, нито с бизнес.

То се занимава с хората, които правят политиката, финансите, бизнеса, културата…

Това, което можем – е да подкрепяме нравственото израстване на хората, които участвуват и движат  процесите, на хората, които определят тенденциите. По точно – морала  на тези хора,  духовното формиране на тези хора.

Според един от видните идеолози на  българското масонство Васил Узунов  Масоните трябва да израстват като „честни  и добротворни граждани” и да пробуждат в себе си „вътрешния човек”.

Разбира се, лесно е да се каже – но как да се отграничи

стремежът за самоопределение от страшната дума сепаратизъм,

патриотизмът от  шовинизма,

привързаността към вярата от фундаментализма?

Тънък лед  е това, трудно и опасно се ходи по него, но това е положението – длъжни сме да се оправим, нямаме алтернатива.

Или по-скоро имаме, но тя е  ужасяваща – омраза, непримиримост, насилие, кръв…

Утрешния ден на човечеството е  немислим, ако не е населен от свободни хора.

 

Братството

За масона то е поведение, при което човек възприема другите хора като себеподобни,  при което личните му  права са  еднакви с правата на другите. Въобще в своите мечти масоните си представят целокупното човечество като братска верига на свободни, нравствено издигнати, просветени  хора. А самата ложа – като първообраз на това бъдещо човечество.  Още в по-миналия век големият българин Петко Славейков е прозрял:

„Братството по человечество е по-старо от братството по вяра”.

След казаното до тук не е нужен кой знае какъв анализ, за да се стигне до категоричния извод, че масонската ценностна система в граждански план изцяло покрива и обуславя представата за едно свободно, демократично общество, където цари плурализъм, където хората имат възможност да  прилагат общите свободи в конкретни реализации. Т.е. където  има свобода на мисленето, на словото, на сдружаването, на събранията, на информацията и където гражданите могат чрез своите организации да бъдат коректив на държавата.

Тук трябва ясно да се отговори на един въпрос, който толкова много вълнува хората, които се наричат антиглобалисти, националисти и тем  подобни „исти” –

глобалното ще изяде ли локалното?

Според тях  понятия като „общо благо” и „общи ценности” са   „брътвежи и манипулация на общественото мнение” от страна на масоните, американците и разбира се, евреите.

Ще станат ли наистина малките жертва на икономическия и културен империализъм на няколкото големи?

В масонската представа за бъдещия свят това е недопустимо.

Глобализацията, която безспорно  ще бъде следващ етап от човешкото развитие, не само не обезличава, а напротив, предизвиква по-ярка изява на локалното. Може да се каже, че борбата за оцеляване през ХХI век до голяма степен ще бъде борба за физиономичност.

Да, именно –  борба, не бива да  си правим илюзии. Никой не е казал, че ни осиновява и че ни е застраховал от негативните страни на глобализацията, които тя безспорно има.

Това се забелязва отчетливо днес и у нас  – досегът с външния свят кара  сънародниците ни да обръщат поглед към нашия фолклор, към националните ни  традиции, към историята ни, към културните ни достижения, възбужда, ако щете, стремеж за съревнование, за съизмерване, за отстояване на нашето място в световната подреда.

Асен Златаров, учен, хуманист, масон,  казва още през двадесетте години на миналия век:

„Малко патриотизъм отдалечава от интернационализма, много патриотизъм води към него. Малко интернационализъм отдалечава от отечеството, много интернационализъм  води към него.” Звучи малко завързано, но като се замислиш,  си казваш – да, така е, не може да бъде иначе.

Масонското дешифриране на глобализацията безспорно  е – многообразни в единството.

 

Толерантност

Когато кажем  „толерантност”,  всъщност произнасяме една от най-съкровените Масонски пароли.

Без толерантност не би могла нито една ложа да съществува – доколкото спойващият цимент  в нея е търпимостта – верската, етническата,  расовата, класовата, политическата, културната… Именно защото е успяло да се издигне над всички тези разделителни белези и да намери обединяващата доминанта за своите членове – именно затова масонството  съществува вече триста години и  продължава да проявява една изключителна, както биха казали моряците, живучест !

Но без толерантност  и всяко общество е обречено да загние и загине. Липсата на толерантност ражда подозрителност, ксенофобия, озлобление, реваншизъм, насилие.

Става дума за манталитетна настройка.

Ако малкото дете чува от родителите си обидни думи за съседите, или ако му набиват в главата грандомански националистически клишета, то надали ще заобича родината си, но при всички случаи ще се научи да мрази другите, които са ни криви – поробители, вероломни съседи, велики сили, международно положение, цигани… И никога няма да се запита „като сме толкова велики” защо сме толкова бедни и изостанали, защо територията ни е така оръфана отвсякъде, защо българските работи  все не стават както ги мислим…

Излишно е да подчертавам колко много се нуждае светът от толерантност.

От приемане на другия такъв, какъвто е. От  признаването на правото му да е различен, без това да го прави по-лош или по-добър. От признаването на правото му  сам да избира своя път, независимо дали на нас ни харесва или не. А какво казва нашият брат Монтен – че той няма намерение да ходи в Индия, но би бил най-нещастният човек, ако някой му забрани да отиде там.

Естествено толерантността изключва всяко насилие, включително и това някой насила да бъде направен щастлив /ние знаем как свършиха тези опити/.

Толерантността е озонът за всяко общество. Особено за обществото на бъдещето.

За нас от изключително значение е въпросът за

Религиозната толерантност

Не бива да се уморяваме  търпеливо и настоятелно да разясняваме, че  масонството  не е религия.

Масонството не дели  по никакъв начин мегдан с религиозните деноминации.

И затова не ги застрашава!

Даже последните Папи вече почват да разбират това (макар и с променлив успех…).

Тайнствата,

представите за Бог,

контактите с Бог,

различните възможности за спасението на душата –   не касаят масонството.

И опитите да бъдем придърпвани на черджето на религиозните спорове са неоснователни, непродуктивни, а често и  провокативни.

Допирната точка  на масонството с религиите, това е етиката.

И веднага трябва да се каже категорично  – масонската етика по никакъв начин не противоречи нито на  християнската, нито на мюсюлманската  етика. Ако наложим основните етични постулати на  исляма и на християнството върху масонските  –  веднага ще видим, че в най-главното те се препокриват. Разбира се никой не казва, че има пълно препокриване – необходимо е взаимно уважение,  търпение, диалог  и подкрепа по пътя на цивилизоването на някои постулати и догми. При всички случаи необходимо е търсене на  допирните точки, а не на контрапуктовете.

Стремежът ни трябва да бъде не конкуренция, а съратничество на полето на човешкото усъвършенствуване.

И оттук изводът:  нищо не пречи добрият масон да бъде добър  мюсюлманин  или добър християнин, както и нищо не пречи добрият мюсюлманин  или добрият християнин да бъде добър масон.

Даже бих развил този тезис по-нататък:

Колкото един човек е по-добър масон – толкова по-добър християнин или мюсюлманин той ще бъде. И обратно, колкото по-добър  християнин или мюсюлманин е – толкова по-добър масон ще бъде.

Делата на такива масони като мюсюлманина  Кемал   Ататюрк, православният християнин  Екзарх Стефан, протестанта Рувим  Маркъм  – доказват това.

Явно религиозната толерантност   ще бъде  един от съдбоносните проблеми на ХХI век.  През 2015 г. само в Европа мюсюлманите  ще надхвърлят 140 милиона.

Ако приемем това, което твърдят черногледите  прогнозисти, че битката  между двете религии ще се разраства, защото  ценностните им системи са взаимно изключващи се – това би означавало  направо да закрием днешната цивилизация.

Ние по никакъв начин  не приемаме това.

Затова ние се обръщаме специално към  масоните от нашия регион с братска покана да участвуват със свои градежи в сесията на  нашата конференция през  месец юни 2010 г.

Ние искаме да обменим идеи, да споделим опит, да погледнем заедно към утрешния ден.

Защото ние тук, в нашия регион имаме редкия  шанс, даже аз бих казал,  изключителната мисия да докажем на практика, че апокалиптичната теория за несъвместимостта на християнството и  исляма –  не е вярна. Имаме всички основания да се облегнем на нашите исторически традиции.

Целият въпрос е хората, които изповядват различните религии, да имат волята да търсят и да намират именно допирните точки. Защото в  свещените книги може да бъде намерено всичко – зависи кой търси, какво иска да намери и съответно – как тълкува…

Да вземем думата джихад  – едни я тълкуват като  борба за личностно усъвършенствуване, като работа  за духовно израстване на човека, която продължава цял живот.

Други я изписват на черното знаме на кървавия тероризъм и подлудяват света.

Една и съща дума!

И ужасиите на Инквизицията и на Кръстоносните походи, и масовите самоубийства на сектата Клонка Давидова, и взривените кули,  всичко е намирало и намира своята, така да се каже,  идейна логистика в свещените книги .

В същите книги  намери опора за своята дейност и човекът, с когото българите имат всички основания да се гордеят – нашият Брат Екзарх Стефан. Той е един  от  големите християнски  мислители на ХХ век, хуманист, гражданин,  истински духовен   водач на своя народ. Любов, братство, добротворчество, веротърпимост и същевременно твърдост и непримиримост пред злото – това са жалоните на неговия богат ( за жалост все още малко  познат) живот. Той организира  приютяването  у нас на  преследваните арменци, а сетне председателствува комитета за настаняване  на останалите без родина белогвардейци. Той работи  активно за защита на българските национални интереси пред международната общност. Той е член на Световния съвет на църквите и ратува за сближение между вярващите. Той  е приятел с бъдещия католически папа. Той е приятел с Главния равин на София. Той нарича себе си „скромен и смирен народен служител”, но пише  остро писмо на Борис III, в което императивно настоява Царят да прекрати  гоненията срещу евреите. Укрива в дома си застрашения от арест председател на Софийската еврейска консистория. Пак тогава  на висок глас, публично се обявява против нацисткото  преследване на хора заради тяхната етническа и верска принадлежност.

 Никой друг църковен глава от страните на хитлеристката коалиция не  направи това!

Аз съм убеден, че  трябва да бъде написана  и издадена книга-животоописание на Екзарх Стефан – книга, която трябва да се  чете не само от нашата масонска младеж, а и от  всеки, който иска за види един  православен християнски  и масонски характер в действие.

Без колебание може да се каже, че Екзарх Стефан е човек на бъдещето.

 

 

Идея за светлинен паметник

В центърът на нашата столица София –  може да бъде проектирана една въображаема  многостенна  пирамида,  в основата на която през няколкостотин метра са разположени

християнски православен храм,

джамия,

синагога,

католически храм,

протестантска черква.

Аз си  представям тази пирамида нощем като един  монумент от мощни светлинни лъчи, всеки от които тръгва от съответния религиозен храм  и се събира с другите в една точка.

Върхът на тази пирамида би символизирал преди всичко, разбира се, ВЕЛИКИЯ АРХИТЕКТ НА ВСИЧКИ СВЕТОВЕ, но така също и нашата веротърпимост, би олицетворявал  възможността хората,  изповядващи различни религии, хем безпрепятствено да славят Бог според своите разбирания, хем   да намерят обединителна  допирна точка.  (Може би наистина си струва тази идея да бъде предложена на кмета на София!)

Каквито и да са религиозните различия и противоречия в бъдеще те неминуемо ще намаляват. Просто хората ще стават по-мъдри и разумни – колкото и безпочвено да звучи това днес, аз вярвам че ще е така.

 

 

Диалогичност

Наистина   колко удивително близко сме и колко удивително малко се познаваме ние, които живеем  на Балканите и в Черноморския регион. Имам предвид като история, като култура, като актуални събития. Помислете си – какво знаем ние за социо-културните процеси в Турция, в Сърбия, в Македония  (която уж толкова имаме за близка(, в Румъния, в Украйна, в Грузия, в Армения… – кой от нас може да спомене името на поне по един съвременен културен или   обществен деец от тези страни…А те имат история, култура, напрегнат социален живот, свои постижения, с които се гордеят…

Виж, на колко години е бременната дъщеря на Сара Пейлин,  кандидатката за вицепрезидент на САЩ – знаем и се вълнуваме, а това, че тук, под носа ни се убиват хора – научаваме, когато всичко е свършило и когато вече се броят труповете…

Като че ли някой е спуснал  информационна завеса между нас.

Но кой е този някой? Аз се съмнявам че съществува  „някой”, който злонамерено прави това, аз просто мисля, че този „някой” това сме самите ние, нашата незаинтересованост, нашето неумение да  подреждаме приоритетите си,

нашата провинциална склонност към самоизолация…

А как можеш да разбереш някой, ако не го познаваш, как можеш да водиш диалог с някого, ако не знаеш какво е преживял, какво преживява, какво го вълнува – как ще знаеш тогава  как би могъл да му помогнеш…

Затова аз смятам, че създаването на канали за постоянна размяна на информация, създаването на условия за постоянен братски диалог и общуване е нещо изключително важно днес.

Да, наистина,  Братската масонска  верига опасва планетата, но нима не е напълно естествено да познаваме най-добре   онези нейни брънки, които са най-близо до нас!    Примерът, който дават българските, немските, румънските и турските масони за братско общуване /както тези от Черноморието, така и тези от Дунавската делта/  е изключително ползотворен  и аз вярвам, че рано или късно той ще „зарази” и другите братски регулярни ложи в нашия регион.

Ужасявам се  от мисълта, че в спорадично избухващите и затихващи конфликти в региона един срещу друг   стрелят и   се убиват, може би,  братя масони! Както, разбира се, се  ужасявам въобще  от мисълта човек да убива друг човек!

Смятам, че трябва да полагаме настоятелни усилия регулярните  масонски божи от Балканския и от Черноморския регион да общуват помежду си.

Да се опознават.

Да практикуват приятелство. Да трупат общи позитивни спомени.

Всяка дума, която братята ще разменят е ценна, всяко споделено преживяване на брат с брата   има по-голяма стойност от всякакви официозни  статистики и анализи….

Нашият регион, е голямо предизвикателство за Европейския съюз, а ако щете и за целия свят – защото  тук като в една оптическа леща  е фокусиран целият комплекс от  политически, етнически, икономически и религиозни проблеми, пред които е изправено човечеството в началото на ХХI век.

И колко оптимистично би било – за човечеството, за днешната цивилизация – ако ние хората от нашия район успеем да покажем, че тези проблеми не са фатално неразрешими, че има светлина в тунела, че въпреки всичко, успешни решения могат да бъдат постигнати не чрез насилие, а чрез съгласие и разумна воля. А за  масоните от региона, както вече казах, това е въпрос на дълг и на мисия!

Тук се изкушавам да споделя с вас един личен спомен. Преди десетина години на една масонска конференция в София бяха дошли представители на много чуждестранни ложи. Точно тогава  се беше разгорял  остър териториален конфликт  между Турция и Гърция и двете страни си разменяха сериозни взаимни обвинения. Ставаше дума за някакви спорни  островчета или по скоро за някакви скали в морето, но така или иначе изтребителите на двете страни застрашително ги облитаха  и положението беше крайно напрегнато, едва ли не очакваше се всеки момент да избухне въоръжен конфликт. И  не щеш ли случи се така, че при влизането в Храма  представителите на Великите ложи на Турция и на  Гърция се оказаха един до друг.

Всички затаихме дъх.

Без и секунда да се колебаят  турчинът и гръкът се ръкуваха и след това се прегърнаха и целунаха както е според масонския обичай. И седнаха един до друг.

Аз често разказвам този случай на търсещи  или на новоприети чираци – когато споделям с тях моите лични мотиви защо  съм в масонството

Силата, привлекателността и красотата на масонството се състои в това, че то е намерило  общия знаменател, който позволява братски да се прегърнат  хора с различен цвят на кожата, различна националност, различна религия, различен обществен и икономически статус, различна политическа принадлежност! Този общ знаменател е може би една от най-големите масонски тайни.

 

Ултиматумът на историята

Питирим Сорокин, харвардски професор  е един от основоположниците на съвременната социология. През 1922 г., той  все  още е професор в Петроградския университет  (предстои му да бъде арестуван от ЧК, да бъде осъден на смърт, след това да бъде помилван  и изхвърлен от Родината си) –  та тогава той се обръща към петроградските си студенти с думите:

„ Ако старите пътища са негодни – къде са новите?

Имате  ли ги?

Ако ги имате,  промислени и осъзнати ли са ?

Страхувам се, че не.

Историята не чака – тя дава ултиматум!

Кънти страшното memеnto mori  /мисли за смъртта/.

Бие  дванайсетият час на нашата съдба и се решава:   „да бъдем или да не бъдем”.

Колко вярно.

И колко страшно.

Всяко поколение  е изправено пред своя ултиматум и трябва да даде  своя отговор. За жалост с напредването на историческото време ултиматумите стават все по-тежки и по-тежки, може да се каже –  глобални.

Днес отговор трябва  своевременно да дадат всички, включително и масоните – защото казал го е нашият брат по „человечество” Питирим – Историята не чака.