Към историята на организираното масонство в Русе 1920 – 1992 г.

Иво Жейнов

 

(Бел. ред. На сайта на ОВЛБ е публикувана частта от едноименната монография, обхващаща периода от създаване на ложа „Дунавска звезда“ до преустановяване на дейността  на българското масонство през 1940 г.)

 

Издирването и съхраняването на масонската история  е едно от основните решения, приети от международната  масонска асоциация през 1934 г. 

 

 

Град Русе е свързан изключително тясно с почти 200 годишната история на българското масонство. Първият доказан български масон, архимандрит Ефрем, е от Русе. През Възраждането свободното зидарство е свързано с русенски граждани от български и чуждестранен произход. В 1872 г. печатницата на Дунавската област в Русе за пръв път изработва на български език масонски документи. След Освобождението тук е поставено началото на организираното българско масонство с ложите „Балканска звезда”, „Сперанца” и „Обединено братство” и за пръв път в българските земи е регистрирано действието на високите степени.   В Русе е създадена първата Велика ложа, а русенски масони са в основата на следващата ложа „Братство за защита на короната”.

Двама от тримата  възстановители през октомври 1913 г. на т. нар. Трето българско масонство – Димитър Ведър и д-р Христо Стойчев – също са тясно свързани с Русе.  Димитър Ведър е не само роден в Русе в семейство на многозаслужилият за българското свободно зидарство Иван Ведър, но и в Русе той става свидетел и получава своето първоначално масонство възпитание. Д-р Христо Стойчев е настанител през 1921 г. на ложа „Дунавска звезда” и от този момент по негово желание остава да се числи само в тази ложа. През 1921 г. по идея на ложа „Дунавска звезда” започва да излиза списание „Свободен зидар” – първият орган на ВЛБ.

Българското масонство и ложа „Дунавска звезда” са създадени и съществуват във водовъртеж от събития и кризи, национални погроми и вътрешно обществени разпри.  Европа между двете войни е разделена на победители и победени. България се оказва на страната на губещите с пленническа армия, с огромно количество бежанци от Добруджа, Тракия и Македония, малцинства в съседни държави и материална разруха. В социален план цари национално унижение, липса на колективно и лично израстване, демагогия и партизанщина.  Пред интелигенцията стои задачата да очертае свои и на следващите поколения идеали, творчески кръгозори и да поеме развитието на България по нови пътища.  Тази цел стои пред българското масонство с цялата си яснота и безусловност.  Българското масонство успя да внесе своя дан в нейното постигане – то формира плеяда от български държавници, които според възможностите на времето до 1940 г.  постигнаха национален успех.

На 14 ноември 1920 г. е поставено началото на създаването на ложа № 5 с отличително име „Дунавска звезда”.[1] До сега няма намерени протоколи, от които да става ясно как протича целия процес от създаването на огнище и  превръщането му във временна ложа. Не се знаят имената на всички братя от изток София, които са членували във временната ложа, освен д-р Христо Стойчев и Стилиян Кутинчев. От длъжностите на сановниците може да се  предположи, че задачата по нейното сформиране е възложена от СС на Филип Симидов, д-р Христо Стойчев и Христо Карачоров. Те вече са имали връзка с въведения в масонството преди 1918 г. Иван Божков и вероятно също по-рано посветения Александър Павурджиев. Съюзният съвет, с окръжна повеля от 7 април 1921 г., определя Филип Симидов за свое доверено лице в Русе. На 6 май 1921 г. е внесена официално светлина  от Великата ложа на България. Настанител е д-р Христо Стойчев. Кои са останалите настанители, чиито брой може да стига до 5 човека, от кои ложи освен от софийската „Сговор” са, предстои да разберем. Тържественият ритуал по настаняването е извършен от д-р Христо Стойчев и той е предал майсторския чук на първомайстора Филип Симидов. Симидов е начело на ложата до деня на своята кончина през 1925 г. Първи надзирател е Христо В. Карачоров, втори надзирател –  Александър Павурджиев, блюстител – Иван П. Божков, за секретар – инж. Стоян Малчев. Останалите имена на русенските зидари-основатели са: Йосиф Вондрак, Михаил Силаги, Георги Цанков, Стефан Балаш, Димитър Роглев, Соломон Нахмияс, Роман Маринович. Следователно при инсталирането си тя наброява 12 души. Според Правилникът за вътрешния ред през 1921 г. в ложата има петима майстори – Филип Симидов, Христо Карачоров, Иван Божков, Александър Павурджиев и инж. Стоян Малчев. С прибратяването на д-р Христо Стойчв тяхното число достига шест. Д-р Стойчев и Кутинчев живеят в София. По-късно д-р Стойчев се премества в Русе, а Кутинчев е с двойно членство – и в ложа „Светлина”, където е посветен през 1920 г. В края на първата година от съществуването на ложата е направено повдигане в майсторска степен на Йосиф Вондрак и затова през 1922 г. той е избран за проверител. С чирашка и калфенска степен при внасянето на светлината са Йосиф Вондрак, Михаил Силаги, Георги Цанков, Стефан Балаш, Димитър Роглев, Соломон Нахмияс, Роман  Маринович. Изработеният от членовете на ложата Правилник за вътрешния ред е утвърден от Съюзния съвет. Следващото повдигане в степен е извършено на 6 май 1922 г. На него Стилиян Кутинчев получава наведнъж втора и трета степен. До май 1922 г. занятията се провеждат всеки неделен ден от 10 до 12 часа. С окръжна повеля № 340 от 7 октомври 1921 г. СС дава правото да  разпространява  свободното зидарство в Шуменски и Варненски окръзи.

 

Първомайсторът на ложата „Дунавска звезда” Филип Симидов е посветен в първа степен на 7 април 1885 г. в софийската ложа “Братство за короната на България”, приспана през 1887 г. В 1915 г. е прибратен в ложа “Заря” и получава втора и трета степен. Благодарение на усилията му приспаната първа ложа в свободна България “Балканска звезда” в Русе е заменена с ложа “Дунавска  звезда”. Един от успехите му като първомайстор е реализиране на идеята за издаване  на списание „Свободен зидар” – първото масонско периодично издание, орган на ВЛБ. След избирането на Филип Симидов за първомайстор, за доверено лице за контакт с ВЛБ, което трябва да държи братята в течение на всичко, което се случва в Русе, е избран  Христо Карачоров.

В края на 1921 г. се ражда идеята за издаване на масонско периодично издание „Свободен зидар”, първият печатен орган на ВЛБ. С плоча № 23 от 6 ноември с. г. ложа „Дунавска звезда”  съобщава на Съюзния съвет, че поема на свои разноски изработването на първия брой и откупува 50 годишни течения. Три дни по-късно Стилян Кутинчев от името на  „Дунавска звезда” изказа пред СС желание да стане издател на списание „Свободен зидар”. СС одобрява инициативата и решава „Свободен зидар” да бъде орган на Великата ложа на България.” В повеля № 443 от 10 декември 1921 г. СС известява ложите в България, че от началото на 1921 г. под редакцията на Стилян Кутинчев започва да се отпечатва сп. „Свободен зидар” и нарежда всички ложи да се абонират за печатния орган на ВЛБ. В писмото е отбелязано: „Първоначалната инициатива за издаването на което се дължи на Почитаемата Ложа „Дунавска звезда”. Русенските масони с голяма гордост поддържат финансово списанието.

Стилян Кутинчев вече притежава сериозна известност като автор и като директор на Държавната печатница. В мотивите за избора му за редактор на „Свободен зидар” СС отбелязва, „че той ще изпълни тая тежка задача с вещина и умение, но още и заради качеството му на съюзен съветник … взима редовно участие в занятията на Съюзния съвет, веднага ще бъде в близък контакт с това наше управително тяло”.

Списанието „Свободен зидар” (1922-1924) става повод през 1922 г. ложа „Дунавска звезда” да се замеси в остър конфликт с Великата ложа на България, който би имал за следствие разцепването на  българското масонство – това е най-големият известен спор от времето на т.нар. Трето масонство. В определена степен списанието и преди всичко използването му от неговия редактор като сериозен лост за влияние в българското масонство, и силната ревност от противоположната страна, става една от причините за възникналия спор. Той е конкретизиран като заплаха от Стилиян Кутинчев, че ще отцепи „Дунавска звезда” от Великата ложа на България.

Сблъсъкът възниква на заседание на Върховния съюзен съвет през март 1922 г. Той се води  между д-р Христо Стойчев и д-р Константин Станишев, велик секретар и има дълга предистория.  От своя страна Стилиян Кутинчев, велик съветник, взема безогледно страната на д-р Стойчев, като „се закани, че щял да внесе сътресение във ВЛБ, че щял да наруши единството на Л:. като отцепи Русенската масонска ложа и пр.”

 

Кутинчев е обиден, защото той е ограничен от СС при списването на списанието. Той се надява да лансира собствени възгледи и разбирания, да се изяви като творец и т.н., докато намеренията на ВСС са по-различни – „списанието винаги да се редактира, съгласно схващането и разбирането … на този съвет.” В знак на несъгласие с наложените ограничения на 8 февруари 1922 г. Кутинчев подава оставката си като член на СС и обявява, че редактирането на списанието става невъзможно.

Гордостта на Стилян Кутинчев е  по-силна от правилата на масонското послушание, от практиката за търсене на пътища за братско съгласие и „златната” среда. Тя става причина за неговите невъздържани реакции и сближаването му с д-р Христо Стойчев – и двамата са отхвърлени от софийските ложи. Затова след като Кутинчев си подава оставката, СС решава за редактор на „Свободен зидар” да бъде определен подчиняващия се на волята на ВЛБ Евтим Спространов. „Съюзният съвет, за да може да носи отговорност за всичко, що имаше да се пише в издавания от негово име орган и главно да може „Свободен зидар” да се редактира винаги и във всичко съгласно разбирането и схващанията на цялото управително тяло, реши по-нататък бр. :.Кутинчев да предаде на бр. :.Евтим Спространов и Богомил Койчев всичко що е на „Свободен зидар”.”

Стилян Кутинчев обаче отказва да предаде списанието на Спространов и заплашва през март 1922 г. ВЛБ с разцепление. В отговор е взето решение великият майстор Петър Мидилев и великият съветник Димитър Михайлов да заминат веднага за Русе и да се срещнат с членовете на „Дунавска звезда”. СС разпорежда да се разкаже пред зидарите в крайдунавския град за поведението на Ст. Кутинчев, да се питат давали ли са подобни права на последния и дали са съгласни с него, тъй като Кутинчев е член на ложата и неин делегат във СС. По тактични причини Петър Мидилев изпраща Евтим  Спространов – велик проверител и Васил Узунов – велик блюстител. Двамата са предпочетени, защото са писатели, журналисти и най-активните публицисти на масонството в този момент. Техният избор трябва да внуши, че проблемът е свързан само със списанието „Свободен зидар” и не е необходимо да идва великия майстор. С подобен ход ВЛБ  апаратно понижава напрежението, защото случващото се наблюдава от целокупното българско масонство, а като се има предвид и влиянието на д-р Христо Стойчев – и от чужбина. На 18 март 1922 г., събота, пратениците са в Русе. Отговорът на русенци, докладван на СС от Евтим Спространов е, че „Никога не може да става дума за отцепване”. Това е първата и най-важна част на отговора, а във втората е обещанието, „че ще бъдат изслушани нашите делегати Ст. Кутинчев и д-р Хр. Стойчев и ако са в нещо виновни, ще направим потребното. Разделихме се братски.”

Изясняванията между „Дунавска звезда” и ВЛБ продължават и през следващите месеци. Ръководството на ложата запазва достойнство и иска самостоятелно да разгледа въпроса основно. То има самочувствие и е много внимателно; няма желание да приеме мнението на пратениците на ВЛБ, само защото то идва от националното ръководство, а да се убеди само в правотата или вината на двете страни.

Стилян Кутинчев и д-р Христо Стойчев стават членове на ложа „Дунавска звезда” още от  създаването и. Основната причина е, че д-р Стойчев не може да остане повече в софийските ложи, тъй като тамошните масони приемат поведението му за недостойно. Още през 1920 г. на него са му предложени два пътя – да бъде даден на масонски съд като клеветник или да напусне софийските ложи – той избира второто. Според софийските масони д-р Стойчев страда от мания за величие, но не знае как да се издигне и затова се прехвърля от ложа в ложа и от партия в партия;  съмнява се във всичко и мисли, че без него нищо не може да се измисли.

Сега Филип Симидов е в ролята на съдник, основно право на масона е да търси истината,  и това е отчетено от ВЛБ, която вероятно се е надявала на сляпо послушание – „обърнали сте се на съд, взели сте решение и сте произнесли присъда. Против кого? Против Върховния Съюзен Съвет, за да произнесете похвални думи по адрес на бр. Хр. Стойчев и Ст. Кутинчев”, пише Евтим Спространов. Но точно тук  трябва да се напомни, че когато Симидов е прибратен през 1915 г. в ложа „Зора”, майстор на ложата е д-р Христо Стойчев. Д-р Христо Стойчев и Стилиян Кутинчев са подкрепени активно от   проверителя на ложа „Дунавска звезда” Йосиф Вондрак. Той прави предложение, чието съдържание е неизвестно, но което според Спространов е нелепо и обидно за членовете на Върховния съюзен съвет. Безкомпромисната позиция на русенци в търсене на истината за причините за спора е обсъждана между членовете на СС и тяхното мнение, е че не трябва да се стига до крайност. По неофициален път, чрез писмо до Христо Карачоров, Евтим Спространов уведомява русенци, че ако ВЛБ е желаела да съди някого, тя сама би го направила. Тези думи имат сила на помилване. Това е отговорна позиция, която предпазва достойнството на братята Кутинчев и д-р Стойчев, тъй като неодобрението към тях на ВЛБ е очевидно, а също и запазва самочувствието на „Дунавска звезда”, като обявява, че онова, което е сторила е извършено „от незнание (за личностните скандали по-рано-б.а.) и от любов към поменатите двама братя, на които им вярвате безгранично.” Активността на „Дунавска звезда” и тежестта, която ложата има в българското масонство допринасят да няма някакви официални санкции към Кутинчев и д-р Стойчев, а проявената тактичност от СС и ложа „Дунавска звезда” да не се разширява спора излишно извън границите на  личните претенции, предпазва ВЛБ от разцепление.

Отхвърленият от софийските ложи д-р Стойчев и поддръжника му Кутинчев са направили опит чрез списанието да потърсят нов авторитет всред масонството, да отмъстят на ВЛБ за наранената си гордост и обидата, която таят в себе си. Вероятно затова в края на краищата СС спира печатането на „Свободен зидар” – след тези събития краят му е бил предизвестен и е само въпрос на време. На негово място започва да излиза „Зидарски преглед”(явните масонски издания тук не са обект на коментар), с което ВЛБ по-здраво обединява българските ложи. За формален повод СС използва неприятния случай, при който книжка № 1 на „Свободен зидар”, което е предназначено само за масони, през февруари 1922 г. попада в ръцете на митрополит Борис и той там прочита имената на някой църковни служители, които са членове на църковния съвет на Светия синод и ключови чиновници от Министерството на вероизповеданията.

Силната и с изключителни заслуги за пробуждането на българското масонство личност на д-р Христо Стойчев в някаква степен има поддръжници в лицето на първомайстора Филип Симидов, проверителя Йосиф Вондрак, Стилян Кутинчев, вероятно и други членове на „Дунавска звезда”, а и извън русенската ложа. Въпреки, че мотивите им са различни, ефектът е общ. По време на Четвъртия събор през септември 1922 г. д-р Стойчев отново умело използва спирането на списанието като повод да отрече линията, провеждана от ръководството на ВЛБ. Атаката му е безполезна, защото поставя под съмнение единството, единодействието и единомислието  на масонството в България. Личният момент в позицията на двете страни е съвсем очевиден  за „Дунавска звезда”. За изясняването му допринася Христо Карачоров, първи надзирател в русенската ложа и доверено лице за контакт с ВЛБ. Христо Карачоров  учи в Анверс със сина на милионера Дюпон, който го кани да работи при него в САЩ. Там Карачоров става член на масонска ложа. По-късно, през 1930 г., Христо Карачоров е приспан в ложа „Дунавска звезда”. Затова не се приема от събора предложението на д-р Христо Стойчев за премахването като непотребни и дублиращи функциите на доверениците на ВЛБ в отделните ложи. Ходът е твърде прозрачен и е насочен срещу Христо Карачоров. Искането му има за цел да го сближи още повече с първомайстора Филип Симидов – д-р Стойчев внушава, че ВЛБ няма доверие на първомайстора и затова държи на довереника си. Известно е, че между Филип Симидов и Христо Карачоров има спречкване. Ходовете, с които д-р Стойчев се стреми да спечели собствено пространство за налагане на разбиранията си не са много коректни. Той дори губи доверието на стария си съмишленик Димитър Ведър, с когото възстановява през 1913 г. масонството в България. Ведър се изказва критично заради нежеланието на неколцина братя от ложа „Дунавска звезда” да приемат изпратеното им  списание „Мироглед” и дори го връщат обратно, което е демонстрация. „Мироглед”  е издание на Възпитателния институт „Заря”, което започва да се печата  след спирането на „Свободен зидар”. Ведър критикува  пред Великия събор д-р Христо Стойчев. Стойчев е толкова краен, че с държанието си обижда Димитър Ведър  –  инициатор за създаване на Възпитателния институт „Заря” и член на Управителния му съвет. Д-р Стойчев пренебрегва и задължението на всеки зидар не само да приема списанието „Мироглед”, но и да го разпространява.

Случилото се все пак оставя силна следа особено върху душата на д-р Христо Стойчев. Той изживява силна морална криза, която се отразява и в следващи несполуки в личния и служебния  му живот. Братята от неговата ложа „Дунавска звезда” се стремят да тушират негативното измерение на публичния скандал върху него като се стремят по всякакъв начин да заявят братската си любов и уважение, за  да го отдалечат от самовглеждането и затварянето му към живота и масонството. През следващите години той непрекъсато е избиран на най-почетни и значими длъжности –  представител на русенската ложа в СС или за делегат на годишните събори. Но тези актове на уважение и признание към един от тримата възстановители на българското масонство не са достатъчни. Д-р Христо Стойчев все повече се затваря в себе си и по собствен избор се отдалечава от българското масонство, като отказва да взема полагащото му се участие в най-висшите  зидарски форуми. През 1925 г. той изпраща писмо до събора, проведен на 26 и 27 септември и  заявява,  че не може да вземе участие като представител на ложа „Дунавска звезда”, защото се е оттеглил от активна масонска дейност. В края на краищата през 1928 г. той е приспан.

 

Посочените събития хвърлят светлина върху вътрешния живот на „Дунавска звезда”, за който сведенията са твърде оскъдни. Вижда се, че в ложата има дух на достойнство, вярност, приятелство и справедлива мисъл за бъдещето и развитието на обединеното българско масонство. От друга страна тези събития стават случайна причина да се разбере с какво  русенските масони осмислят занаята си. Евтим Спространов в дневника си пише, че при идването му с Васил Узунов на занятието на ложата на 18 март 1922 г., събота, русенци тържествено отбелязват 50 години от смъртта на Ангел Кънчев.  Първомайсторът Филип Симидов произнася градеж. В него той разказва как е станало разкриването и смъртта на тоя млад и многообещаващ български революционер. Този случаен поглед зад затворената врата на храма на ул. „Клементина” е много ценен и поучителен. Не само защото, Градежната книга не е запазена, а защото сега може да разберем друга страна на духовната същност на русенските и българските масони.

 

 

На 28 септември 1924 г. ложата отчита 25 члена, като няма новоприети. В доклада на Съюзния съвет за времето от 1 септември до 24 ноември 1924 г. Великият секретар Александър Кличиян отбелязва, че през периода двама представители на СС са посетили ложа „Дунавска звезда” със задача да „изучат положението”. Причината за вниманието е  констатираното по време на миналия Велик събор нарушаване на връзката между двете структури – русенската ложа не отговаря на някои писма на СС. Докладите на двамата пратеници са положителни и успокоителни. Затова Кличиян пише, че „Съюзният съвет е щастлив да констатира, че намалялата дейност…е от вътрешно административен характер и че не е далеч деня, когато тази наша работилница ще бъде пак една от най-дейните. Гаранция за това са преданите братя, които се числят към тази работилница.” Без съмнение Кличиян визира пристигналия в Русе от Варна кап.-лейтенант Иван Михайлов.

На 16 ноември 1924 г. ложа „Дунавска звезда” избира сановниците си за следващата масонска година: първомайстор Филип Симидов, І надзирател Иван Михайлов, ІІ надзирател Михаил Силаги,  блюстител Христо Карачоров, секретар Павел Геров, ковчежник Георги Цанков. Управна комисия: Никола Михайлов, Йосиф Вондрак, Стефан Балаш. Съдебни пратеници: Роман Роглев, Стоян Малчев и Димитър Ведър. Представители във ВЛБ: Александър Кличиян, д-р  Христо Стойчев и Стилян Кутинчев. В края на годината виждаме, че междувременно основателите Михаил Силаги, Георги Цанков и Стефан Балаш са повдигнати в майсторски степени. Между новите сановници е инженер Павел Геров. Той е приет през 1922 г. или е прибратен от друга ложа. Вероятно той  произлиза от семейството на богатия търговец, индустриалец и депутат в V Велико народно събрание през 1911 г. Георги П. Геров, построил сградата на читалището в Пирдоп.

 

През 1925 г. русенското ложа претърпява тежки дни. След като СС достатъчно е укрепил своето положение в „Дунавска звезда” и опонентите му са загубили силните си позиции, на 18 февруари, „по редица съображения” решава да спре издаването на „Свободен зидар” – дотогавашен официален орган на ВЛБ. ВСС се споразумява с редакцията на списание „Зидарски преглед” да публикува безвъзмездно всичко, което и бъде предоставено от ВСС. В замяна на това ВСС препоръчва на всички български ложи и масони списанието и ги моли да го подкрепят материално и морално. Във връзка с това и за потвърждение на поетите ангажименти е изпратена Окръжна плоча № 1044.

По същото време се налага „Дунавска звезда” да напусне помещението, което ползва за ритуалните си нужди. Преди и след инсталирането на ложата  русенските зидари се срещат по домовете си. Малко по-късно Соломон Нахмияс предоставя един тавански апартамент, до кино „Одеон”,  на ул. „Клементина” за целите на ложата. „Дунавска звезда” от създаването си е единствената ложа със собствен храм и този факт е сочен от СС. През 1925 г., във връзка с проблемите около Соломон Нахмияс, се налага зидарите да напуснат първото си помещение, което събужда безпокойство в СС. Ал. Кличиян информира братството, че е намерен временен изход – събранията продължават в частните домове на масоните и то ревностно. Въпреки, че са длъжни, надзирателите Иван Михайлов и Михаил Силаги не изпращат през първите 7 месеца от годината задължителния си доклад за живота на братята, техните грижи, радости и подкрепа за разколебаните. Но на практика само две ложи подготвят подобни доклади и затова има само общо напомняне.  През пролетта и началото на лятото проблемът с помещението е разрешен – Петър Божков отделя част от дома си на ул. „Църковна независимост” № 22  и в него е подреден храм.

Ложата пропагандира масонските идеи и извън Русе. Успех на „Дунавска звезда” през този труден период е издирването и подготовката на 7 души в Свищов, които, ако се окажат достойни и бъдат приети ще станат основата за откриване на работилница там. На 25 август 1925 г. умира основателят и дългогодишен първомайстор Филип Симидов. ВСС изпраща плоча № 1906 от 11 септември 1925 г., с която изказва съчувствията си на семейството му и на братята от „Дунавска звезда”. В списание „Свободен зидар” е поместен некролог. В новооткритата рубрика „История. Строители на св. зидарство в България” на списание „Зидарски преглед”, той прави по-обширен биографичен очерк за Филип Симидов, точно посочва значими дати от неговия живот и приноса му като писател и публицист. Явно проучването е четено като градеж. Историческият материал на Петър Божков е вторият, публикуван в „Зидарски преглед” след статията за Иван Ведър.

 

На мястото на Симидов за първомайстор е избран капитан-лейтенант Иван Михайлов – началник на Дунавската полицейска служба.

Според статистическите сведения броят на членовете на ложата през септември 1925 г. намалява на 21 души – има трима заличени – починалите майстори Филип Симидов и Иван Божков. Другият заличен е Соломон Нахмияс. Решението, взето от „Дунавска звезда”, е много категорично – той не се приспива, а се „заличава завинаги” – както това се случва с починалите. Името му е отпечатано без обичайните съкращения в „Зидарски преглед”, което не е неделикатност, а част от суровото наказание – умишлено се дава гласност. Причините са „неговите противозаконни, противоморални и незидарски деяния.” С постъпките си Соломон Нахмияс унищожава големия морален кредит, който той има като син на Бенямин  Рафаел Нахмияс – един от спасителите на русенското гражданство от изколване през юли 1877 г. и той като основател на ложа „Дунавска звезда”. В документите за гражданската му регистрация открих, че той има два адреса, две чужди гражданства и различни имена на съпругата и децата му. Постъпката, за която е низвергнат от масонската организация е толкова фрапираща, че в специалната статия, посветена на спасяването на русенци от изколване, публикувана в юбилейното издание през 1928 г. „Русе в зората на Освобождението”, заслугите на баща му не се споменават. От тогава пада завесата на забравата върху това велико дело. Нито един автор, с изключение на спомените на Димитър Ведър, не споменава за Бенямин Рафаел Нахмияс и в края на краищата всичко е изтрито от обществената памет.

През 1925 г. трима калфи са повишени в майсторска степен. От внасянето на светлина в ложа „Дунавска звезда” до 21 юли 1925 г. има посветени в степен чирак 35 зидари. Според Матковата книга на ложа „Дунавска звезда” с номер 35 в нея е записан д-р Симеон Хитов, син на войводата Панайот Хитов, а в Матковата книга на Великата ложа на България той се води под номер 414.

 

Масонско свидетелство на Симеон Хитов за степен „ученик”, 21 юли 1925  г.Русенските свободни зидари подкрепят усилията на ВЛБ за защита правата на малцинствата и специално на българското, останало извън политическите граници след Ньойския договор. Едно откровено свидетелство за обществените настроения и нагласи на тогавашните русенски масони ни оставя Петър Божков  в спомените си за своя баща Иван Божков – един от основателите на „Дунавска звезда”. От тях проличава, че Божков-син споделя патриотичните възгледи на своя родител за издигане на българщината и против асимилаторските похвати, които той определя като агресивни и мръсни, на „румъни-молдованците”, към българското население в Румъния, Молдова, Северна и Южна Добруджа, както и разрушителното гръцко влияние във Варна. Той припомня, че тези разбирания баща му защитава „от ученическата скамейка та чак до последния му смъртен час”, който настъпва през май 1924 г.  Оказва се, че в младите си години Иван Божков осигурява пари за „подпомагане на революционните акции навътре и вън от границите на поробената ни татковина”. Патриотичните виждания на русенските зидари намират място и в споменатия по-горе доклад на великия секретар и техен съгражданин Александър Кличиян.

На 28 септември 1925 г. „Дунавска звезда” избира ръководно тяло на ложата за масонската година 1925-1926 г. То се състои от: първомайстор – Иван Михайлов, І надзирател – Христо Карачоров, ІІ надзирател – Д. Бат., блюстител – Никола Михайлов (помощник – Стефан Ив. Поборников), секретар – П. Аврамов (помощник Петър Божков), ковчежник – Георги Цанков (помощник – Иван Недков), попечител – Франц Крупа (помощник – Стефан Казанджиев), Проверител – Стефан Балаш, стройник (майстор на церемониите) – Йосиф Вондрак, столник – Израил Леви, архивар и библиотекар – Михаил Силаги. Информацията показва една положителна организационна работа и пълноценен живот в ложата – има 7 нови майстори. Кадровото допълване на „Дунавска звезда” е свързано с активен прием на чираци през 1922 и 1923 г. и сравнително бързото им преминаване през степените на синьото масонство. Вероятно последното е свързано с необходимостта да се забрави случилото се с д-р Христо Стойчев и Стилиян Кутинчев и ложа „Дунавска звезда” по-тясно да се обвърже в националния съюз. Самият д-р Христо Стойчев разбира, че „Дунавска звезда” вече не е ложата, в която и чрез която той може да лансира своите разбирания и въпреки засвидетелстваното му уважение той се оттегля доброволно от активна масонска дейност.

Една от първите стъпки на новото ръководство е изпращане на плоча на „Дунавска звезда” до СС с изложение за вандалщините на румънските власти над мирното население в Добруджа. Тя е съобщена на Великия събор, а редакторът на „Зидарски преглед” поставя информацията за нея на водещо място в списанието. СС взема решение изложението на плочата да бъде предадено на брат Димитър Михайлов, председател на Лигата за правата на човека и гражданина. Чрез авторитетната международна организация  българските масони  очакват помощ от „заинтересованите кръгове”, от които зависи гарантиране и запазване правата на малцинствата.

 Засега това е първото ми известно сведение, с което русенската ложа се включва в голямата борба на ВЛБ за защита правата на българското население, останало извън политическите граници на България, което подкрепя и спомените на Петър Божков. По естествен начин на „Дунавска звезда” се пада правото да се грижи за интересите на българите в Румъния, а в конкретния случай на добруджанци. Плочата ни запознава със сериозната работа на русенските масони и е повод да бъдат продължено издирването на още подобни документи. Такава е и оценката на великия секретар Александър Кличиян, защото с този проблем започва доклада му до Великия събор от 25-26 септември 1926 г.

За  масонската година от септември 1925 до септември 1926 г. членовете на ложата достигат 29 души. Броят им е нараснал със 7 новопосветени братя. Симеон Хитов е 35-ят чирак, приет в ложата на 21 декември 1925 г., записан в Матковата книга на Великата ложа под номер 414. Между новопосветените са д-р Александър Доганов, Борис Димев и д-р Христо Стоянов – кмет на Русе. По социална характеристика те са: 7 – директори на търговски предприятия, 4 офицери, 3 учители, 3 общи чиновници, 2 фабриканти, 2 комисионери, 6 други търговци, 1 адвокат, 1 аптекар. От тях има  17 майстори, 4 калфи и 8 чираци.

През 1926 г. „Дунавска звезда” е наблюдавана внимателно от СС, тъй като не е ясно дали трудностите са напълно преодолени. Косвени сведения за състоянието намираме в различни източници. Между 24 февруари и 26 май „Дунавска звезда” е посетена от великия секретар Александър Кличиян. Той установява усърдието на зидарите и изразява мнение „че тази ложа в скоро време ще вземе място между най-деятелните.” През годината са четени 4 градежа:

• Иван Михайлов – „Дунавската проблема”;
• Петър Божков – „Естество и значение на зидарската тайна и мълчание”;
• Борис  Димев – „Впечатления при просвещението ми”;
• Хр. Сп. (вероятно грешка – Хр. Ст. – Христо Стоянов) „Организация и цели на въздържателните ЛЛЛ.:”.

В плана за 1927 г. са предвидени 9 градежа:

• Н. Л. – „Толстой и масонството”;
• Борис Димев – „Моралното падение и заложби на нашето бъдеще”; Никола Михайлов – „Григорий Петров и масонството”;
• Петър Божков – „Масонството и Обществото на народите”;
• Хр. Сп.(вероятно печатна грешка – Ст.- д-р Христо Стоянов) – „Моралът и масонството”;
• Иван Михайлов – „Славянството, ние и морето”;
• Никола Михайлов –  „Рабинадрат Тагор и масонството”;
• Петър Божков – „Работата на нашите и чуждестранните ложи”;
• Иван Ц. Недков – „Банковите операции на БНБ във връзка с външната ни и вътрешна търговия”.

 

Прогнозите на Александър Кличиян се оказват правилни и в годишния му доклад пред Великия събор той отбелязва: „Приятно е да се констатира, какво ложата през отчетното време отбелязва една оживена дейност.”

За разлика от минали и бъдещи периоди, годишният доклад на „Дунавска звезда” за 1925/1926 г. е много подробен. От него научаваме, че част от парите си ложата държи във вид на влог от 6 727 лева във фирмата на брат „Георги Р. Цанков &  С-ие”. Общият бюджет е 24 500 тухли, а в корубата на вдовицата има 8 568 тухли. Недоборите са 3 425 лева, но може да има и други разходи, защото годината не е приключила. Финансовото състояние бележи положителен резултат от 36 365 лева. Според статистиката през 1926 г. една надница на обикновен работник е била 66,91 лева, което прави равнозначност на 543,49 надници.

За проверка на случващото се, утвърждаване на добрите резултати и засилването на връзките на СС с „Дунавска звезда”,  на 27 ноември 1926 г. ложата е посетена от 7-членна делегация на СС начело с великия майстор Александър Тодоров-Балан. Преди това делегацията се запознава с положението в ложа „Слънце”. Явно основното впечатление е свързано с разлики в ритуалите и затова СС възлага на Александър Кличиян, Димитър Ведър и К. Грънчаров да установят за всички ложи общо вътрешно устройство чрез нов обредник за настаняване на светлини и сановници. През тази година „Дунавска звезда” има трима влиятелни приятели – великия секретар и после съветник на СС Александър Кличиян и финансовите комисари Димитър Ведър и Стилиян Кутинчев.

Допълнителна информация за масоните се пази в архива на Доростоло-Червенската митрополия. Църквата подготвя обобщаващи Сведения за чуждите религиозни пропаганди и тяхната дейност в Доростоло-Червенската епархия до 1926 г. В проучванията православното разузнаване не е съвсем точно, тъй като според него в Русе има само 10 масони и 10 теософи. В енория Гирдап има 2 семейства теософи и няколко привърженици толстоисти и франкмасони. Заключението на църковното лице, попълнило сведението отбелязва, че свободното зидарство не е религиозно движение, а философско. В документа е записано, че връзката на масоните е „не на религиозна почва, а чисто философска. Те не прекъсват връзката си с църквата.”

Новият първомайстор Иван Михайлов енергично реорганизира дейността на „Дунавска звезда” и през 1927 г. броят на масоните достига 31, а през 1928 г. – 35 души.

 

  

През масонската година септември 1926 – септември 1927 г. капитан-лейтенант Иван Михайлов е преизбран за първомайстор, І надзирател – Христо Карачоров, ІІ надзирател – Д. Бат., блюстител – Никола Михайлов (помощник – Ст. Казанджиев), ковчежник – Георги Цанков (помощник – Ст. Попов), попечител – Стефн Кръстев, проверител – Стефан Балаш, покровител и библиотекар – Ст. Сил., столник – Израил Леви, съдебни пратеници – Христо Карачоров и Петър Божков. Честа практика в изданията са печатарските грешки – според мен тук те се проявяват в инициалите на Библиотекаря – вместо Ст. Сил. би следвало да се чете Мих. Сил. т.е. Михаил Силаги, а също пом. блюстител вместо Н. Нед. – Ив. Нед. т.е. Иван Недков, Пом. ковчежник Ст. Поп. вместо Ст. Поб. – Стефан Поборников.

 

 

В 1928 г. ложа „Дунавска звезда” се включва в националната акция на ВЛБ за подпомагане на населението в пострадалите райони от земетресението в Южна България. На 14, 15 и 25 април  зоната на р. Марица и близките най-големи градове са разтърсени от мощни подземни вълни с магнитуд от 6,8; 7,1 и 5,7 степен. Унищожени са 74 741 сгради, има 105 смъртни случая и над 1000 сериозни наранявания. В отговор на плоча на СС от 24 април с. г. русенските зидари изпращат всички средства, които имат в корубата на вдовицата за пострадалите жители в Пловдивско и Чирпанско.

От внасянето на светлина в ложа „Дунавска звезда” до 9 април 1928 г. има посветени в степен чирак 49 зидари. Според Матковата книга на ложа „Дунавска звезда” с номер 49 в нея е записан Дончо Стоев. В Матковата книга на Великата ложа на България той се води под номер 527.

 

Масонска грамота на Дончо Стоев за степен ученик, 9 април 1928 г.На проведените на 22 януари 1930 г. избори за сановници  доверие получават: първомайстор – Иван Михайлов, І надзирател – Симеон Хитов, ІІ надзирател – Михаил Силаги, блюстител – Никола Михайлов, пом. блюстител – Нестор Несторов, секретар – Петър Божков, пом. секретар – Дончо Стоев, ковчежник – Стефан Казанджиев, пом. ковчежник – Иван Недков, проверител – Стефан Балаш, майстор на церемониите – Ст. Б., благотворител – Р. Щ., пом. благотворител – Юрдан Бубов, архивар и библиотекар – М. Иванов, Управна комисия – В. П. и Юрдан Бубов. Грешките в „Зидарски преглед”  при изписването на инициалите на сановниците продължават, което не дава възможност те да се определят максимално точно –  Казанджиев не е Стефан; инициалите на Стефан Балаш се срещат на две различни длъжности – като проверител и като майстор на церемониите; не е известно да има масони с инициали Р.Щ. и В. П.. В списанието е отбелязано, че празникът на Свети Иван е отбелязан тържествено от русенските зидари.

 

През 1936 г. в „Дунавска звезда” има 42 члена. От запазените квитанции за членски внос установяваме имената на 39 от тях: Константин Донев, д-р Петър Пандурски, инж. Йордан Бубов, д-р Константин Чолаков, Манол Димитров, д-р Александър Доганов, Михаил Георгиев, Иван Попов, д-р Васил

Казанджиев, Богдан Казанджиев, Дечо х. Дечев, Георги Коев, Пенчо П. Цачев, Стефан Балаш, Владимир Георгиев, Боян Цанков, Никола Михайлов, Петър Божков, Петко Атанасов, Георги Теодосиев, арх. Любомир Динолов, Стефан Узунов, Дончо Стоев, Рашко Райчинов, Сп. Казанджиев, д-р Никола Ковачев, д-р Н. Карариванов, инж. Андрей Русчев, инж. Димитър Табаков, Михаил Силаги, Димитър  Пенев, Коста Дачев, Иван Фетваджиев, Коста Захариев, д-р Стефан Поборников, Симеон Попов, Нестор Несторов, д-р Симеон Хитов, Иван Ц. Недков.   Йордан Бубов и Манол Димитров са прибратени от Изток София. На 16 март Михаил Георгиев, Иван Иванов и д-р Васил Казанджиев са повдигнати в майсторска степен, а на 18 май Богдан Казанджиев, Дечо х. Дечев, Георги Коев, Пенчо П. Цачев са посветени във втора степен. Запазеното сведение дава представа, че през 1933-1934 г. е  извършен масов приема на търсещи.  Един от паметните моменти през 1936 г. е  тържественото честване през юни на 15 годишнината от внасянето на светлина в ложа „Дунавска звезда”. Тогава храмът продължава да заема част от дома на Петър Божков. След ритуала е проведена и тафел ложа. Изключителното събитие е увековечено с мемориална фотография, която да запази за следващите поколения русенски зидари паметния момент от юбилея.

 

Масонска грамота  на Дончо Стоев за степен другар, 4 юни 1932 г.По обичайната практика за настанител от страна на СС на новоизбраното ръководство за 1937 г. идва Александър Кличиян. В края на юни ложата е посетена от Великия майстор Петър Мидилев и Великия секретар Евтим Петров. Визитата им е свързана с няколко задачи: известна обяснителна работа във връзка със засилената антимасонска пропаганда и публикуването на трите брошури на библиотека „Национален страж”; с изясняване на отношенията с Дружеството на запасните офицери и провежданите от ВЛБ анкети по места; обяснения за поместените две категорични декларации в печата и направените изменения и допълнения в общите наредби на ВЛБ предварително са раздадени в ложите за преглед и коментар. На 27 ноември тържествено се чества 20-годишнината от признаването на ВЛБ за самостоятелна. През т. г. зидарите остават 39, тъй като трима са заличени – резултат от засилената антимасонска пропаганда, а също и от писмото на Васил Узунов. В ложата има 27 майстори, 6 калфи и 6 чираци; повишени са в трета степен трима братя; проведени са 22 занятия и са прочетени 14 градежа.

• Дончо Стоев – „Празникът на свободните зидари”;
• Симеон Попов – „Впечатления от Съветска Русия”;
• Дончо Стоев – „Висшите степени на стария приет Шотландски обряд”;
• Кирил Чолаков – „Умни, глупави и хитри”;
• Никола Караиванов или Никола Ковачев – „Парадоксите от живота на съвременния човек”;
• Коста Захариев – „Съобщения от чужбина за Свободното зидарство у нас”;
• Петър Божков – „Основания за противомасонска дейност у нас”;
• Петър Божков – „Противомасонска дейност у нас”;
• Нестор Несторов – „В защита на свободното зидарство”;
• Константин Донев или Коста Дачев – „Смисълът на легендата за Хирам”;
• Спиридон Казанджиев – „Свободното зидарство и патриотизма”;
• Петър Пандурски – „Морето като лечебен фактор”;
• Димитър Табаков – „Окултните движения и Свободното зидарство”;
• Петър Мидилев – „Свободното зидарство у нас”.

 

Доктор Кирил Чолаков изнася и два градежа в ложа „Правда”  в Плевен

• „Добри и лоши хора”;
• „Честолюбието”.

 

Вероятно през 1937 г. д-р Кирил Чолаков напуска Русе и ложа „Дунавска звезда” и е прибратен в ложа „Зора”. Там чете градежите: „Добри и лоши хора” и „За любовта”. През 1937 г. в Русе той издава труда си „Шизофения и шизофреноподобни психози”. Съществува спомен, че в ложата е приет Иван П. Божков – син на първомайстора на ложа „Дунавска звезда” Петър Божков и внук на основателя Иван Божков. Чиракът Иван Божков е най-младият свободен зидар в „Дунавска звезда”, а и вероятно в България – той е роден през 1917 г. т.е. още няма навършени 21 години.

 

В доклада на СС за 1937 г. е отбелязано и друго извънредно събитие, което е направило впечатление на българския свободнозидарски свят – посещението на 11 братя и 3 сестри от изток Плевен в края на май в Русе. Те пристигат на две групи с влак и параход и са посрещнати с изключително внимание. Отношенията между  „Правда” и „Дунавска звезда” е пример за масонско внимание и братство. Един от живите мостове на приятелство  е Рашко Райчинов – попечител и блюстител  в плевенската ложа и агроном в Захарната фабрика в Русе. По-късно е прибратен в ложа „Дунавска звезда”, тъй като се премества на работа  в Русе.

В книжка 3 на „Зидарски преглед” от 1938 г. срещата е интерпретирана по следния начин: ”Една група от 11 души братя и 3 сестри от Изток Плевен, в края а месец май м. г. отпътували с трен и параход до Изток Русе. Тук плевенци и русенци прекарали особено весело, чувствайки се в своя истинска братска и сестринска среда и си обещали да повторят и продължат подобни приятни срещи. Желателно е това общуване да се разшири и за другите наши ложи, при възможност.”

Въпреки значителните нападки срещу масонството в България и в чужбина, посещаемостта през 1937 г. на занятията на ложата е значителна – 71%, а финансовите задължения са събрани 92%.

В отчетите за 1938 г. е отбелязано, че  двама от свободните зидари  преминават в други ложи. Това трябва да са Андрей Русчев и Манол Димитров, които са от Изток София. Други петима са заличени. Ложата остава с 32-а човека. От тях 25 са майстори, 5 са калфи (трима получават надниците си едновременно) и 2 – чираци. Проведени са 21 занятия, в които са прочетени 12 градежа. Този състав ще се запази до забраната на ВЛБ през 1940 г.  Русенските масони се включват в акцията на ВЛБ през 1938 г. за оказване на парична помощ за пострадалото от стихиен пожар предишната година с. Брест, Никополско – „Дунавска звезда” осигурява 1000 лева  от вдовишката си коруба. На 14 октомври умира Александър П. Хитов, роден в Русе на 3 септември 1881 г. Той е по-малкият син на войводата Панайот Хитов. Посвещението си получава на 29 юни 1920 г. в ложа „Зора”; във втора степен е повишен на 6 октомври 1921 г., а в трета – на 23 юни 1925 г. Един от големите върхове, отбелязани през годината е отпечатването на книгата „Свободното зидарство (франкмасонството)”  от Димитър Ведър.

Настанител от СС на изборите за управа на ложата през януари 1939 г. е Александър Кличиян. Той съобщава на русенци основните задачи – поддържане на масонските ценности, ритуали и празници; благотворителност, запазване на добро име в обществото. СС определя 10 февруари като ден, в който редовно трябва да се урежда тъжно занятие и в него да се отдава почит към паметта на покойниците-масони. Особено внимание се обръща на инициативността на братята в контактите с профаните и най-вече с онези, които са готови да приемат масонството. Засилването на външните форми на работа е начин да се извърши подготовка към евентуално закриване на ложите. Великият секретар Иван Раев се обръща към всички масони чрез сп. „Зидарски преглед”  „като се подготвим духом да изживеем в братско единение кризата, която още ни предстои”. Затворени са вратите на храмовете в Германия, Австрия, Чехия, Полша, Румъния, Турция, Унгария, Италия и Испания. Александър Кличиян следи европейския печат за фактическите промени в световното зидарство. Той  информира редовно всички от страниците на „Зидарски преглед” и подбира материали, които да укрепят духа на българските масони, а също и да посочи практикуваните форми за съществуване на забранените ложи в Европа. В тази насока може да се тълкува решението на СС право да присъстват на заседанията му да имат първомайсторите на отделните работилници. През 1939 г.  за заместник представители на „Дунавска звезда” в заседанията на СС са избрани Михаил Константинов, Михаил Арнаудов, Андрей Русчев Манол Димитров и д-р Шаров. На 18 април „Дунавска звезда” съобщава на ВЛБ, че тъй като те са възпрепятствани, на тяхно място са избрани Александър Краус, Стоян Милошев, Любен Лукаш, Любен Чакалов, Павел Христов и Кирил Чолаков.

На 10 юли 1939 г. в зала „Олимпия” – Лондон е ръкоположен за Велик майстор на Великата ложа на Англия херцогът на Кент. Според информация, събрана от българската полиция, ритуалът е извършен от краля на Англия в присъствието на масони от целия свят. Ал. Кличиян пише, че са били повече от 10 000 свободни зидари. Представител на България на изключителното събитие, предишното е било преди 38 години – в 1901 г., е Стойчо Мошанов. След 9 септември 1944 г., при един от разпитите на Стойчо Мушанов в затвора, той разказва, че от всички ложи извън София, в които е ходил, той  помни само посещението в Русе, а като най-важен масон посочва Любен Божков. С масонска деликатност той казва, че не си спомня хората, които са го посрещнали там. Изказването на Стойчо Мошанов е в съответствие със значението, което ложа „Дунавска звезда” има във ВЛБ.

През 1939 г.  „Дунавска звезда” има 32-а братя и техният брой остава непроменен през цялата масонска година. От тях 25 са майстори, 5 – калфи 2 – чираци. Свободните зидари са провели 20 занятия, от които 16 в първа степен. На тях са прочетени  13 градежа – или почти на всяка чирашка среща:

• Константин Дочев или Коста Дачев – „Спор за Свободното зидарство – д-р Р. и арх. Стеф.”;
• Петър Божков – „Празникът на Св. Ивановските свободнозидарски ложи”;
• д-р Никола Ковачев – „Биологичното влияние на възрастта върху дейността и идеите у човека”;
• Петър Божков – „Личност и дейност на В:. М:. бр.: П. Мидилев;
• Петър Божков – „Живот и дейност на бр.: Георги Р. Цанков”;

 

• Петър Божков – „Извадки от градежа на бр.: А. Т. Бал. – Смисълът на Свободното зидарство в Почит. ложи”;
• Петър Божков – „Исторически данни за Свободното зидарство из нашето близко минало – от бр.: Д. Ведър”;
• Петър Божков – „Работа в работилницата”;
• д-р Никола Ковачев – „Социално законодателство”;
• Петър Божков – „Фридрих Велики – Свободен зидар”;
• д-р Никола Ковачев – „Расизмът”;
• Спас Казанджиев – „Н. Обретенов – Свободен зидар в миналото – личност и дейност”;
• Петър Божков – „Извадки от градежа на бр.: Хр. Ад:.”.

 

По автори градежите са разположени неравномерно. От 32-а члена на ложата, само 4 от тях имат принос и то основно първомайсторът Петър Божков. Прегледът на градежите в другите ложи показва, че и там съществува подобна практика. Няма съмнение, че Божков изпитва удоволствие от този вид умствена дейност, насочена към духовното издигане на останалите братя. Той практикува масонското просвещение с усърдие и като първомайстор отчита добри общи показатели пред СС.

Не мога да отмина градежите на един друг виден русенски масон – д-р Кирил Чолаков, които той чете в ложа „Зора” – „Добри и лоши хора” и „За любовта”. Александър Кличиян през 1939 г. изнася градеж „Съобщения от чуждата масонска литература” – информационна тема, която той разработва ежегодно.

В началото на 1940 г. ложа „Дунавска звезда” е посетена от великия блюстител Симеон Петков. Неговата задача е да покаже вниманието на новоизбраното на 12 януари с. г. ръководство на ВЛБ като начин за укрепване на връзките между центъра и периферията. Пред великия секретар Иван Раев Симеон Петков докладва, че е посрещнат в Русе твърде радушно и са проведени разговори върху взаимно интересни въпроси. Задачите на СС са свързани с масонското възпитание чрез спазване на правилниците, засилване на сърдечните братски отношения вън и вътре в ложите, грижа за сираците на починалите братя, издължаване на членския внос и подготвянето на градежи – СС изрично подчертава, че повишенията на надницата трябва да се предхожда от подготвянето на поне един градеж. СС изисква засилване на благотворителната дейност чрез Възпитателния институт „Заря” и дружество „Сестринска грижа”. Друг важен дълг, който вменява СС е да бъдат проучени причините за приспиването на отделни братя и отдалечаването на други и да се вземат мерки за връщането им.

Присъствието на Симеон Петков е извънредно, защото тази задача се изпълнява обикновено от Алексадър Кличиян. За дълбоко съжаление на русенци и на цялото зидарско братство, на 19 януари 1940 г. той умира. Фатално скоротечно заболяване не му позволява да присъства на избора на сановници в „Дунавска звезда”.     Според немасонски източници последното ръководство на „Дунавска звезда” е в състав: Дончо Стоев – първомайстор, Петър Божков – секретар и Спас Казанджиев – касиер.

През 1940 г. българското правителство е принудено от външни обстоятелства да обяви определени дискриминационни мерки. ВЛБ не остава изненадана от тях и се саморазпуска преди да бъде забранена. Избрана е ликвидационна комисия, която да предава на Народната библиотека „Кирил и Методий” книгите и чуждестранните преписки, които са получени без опис от  Константин Мутафов, русенец, уредник на Архивния отдел.

Ключов момент в унищожаването или укриването на масонски документи е времето за конфискацията на имуществото и архива на ложите – 7 декември 1942 г. Всички действия се извършват съобразно заповед № 202 от 26 юли 1940 г. на министъра на вътрешните работи Петър  Габровски – масон от висок ранг. От времето на издаването на заповедта до времето на нейното изпълнение изминава напълно достатъчен период, за да се предприемат необходими мерки от управите на ложите съобразно свободната им воля.

След 9 септември 1944 г. българските масони са обявени за врагове на народа. Държавна сигурност съставя списък от 1741 човека, значителната част от тях без връзка с масонството, но с присъдата „Български граждани, засечени по английска линия, като членове на масонската ложа” – обекти на лов от 1946 до 1992 г. Някой от членовете на „Дунавска звезда” или техни близки  стават жертви, други са арестувани за  различни срокове, но върху всички се води наблюдения с различна интензивност. Трима масони стават сътрудници на ДС, като от двама от тях и от един член на Ротари клуб са черпени сведения за членовете на ложа „Дунавска звезда”. Това е един незначителен процент, като се има предвид, че през русенската ложа преминават около 100 човека, от които по това време са все още  живи около 60-70%. През декември 1950 г. ДС-Русе подготвя „Историческа справка за масоните в Русенски окръг” с имената на 22-ма членове на „Дунавска звезда”, който не е запазен и не може да се каже дали е точен.  да се вземат на разработка и ръководствата на отделните ложи и да бъдат картотекирани всички масони. Кръгът на заподозрените се разширява, защото в него са включени Червен кръст, Младежки Червен кръст (там били синовете и дъщерите на масоните), ИМКА, Лига за защита правата на човека, Ротари клуб,  скаутската организация, комасонските ложи, теософските, въздържателните, благотворителните организации.

По различни пътища ДС научава през 1951-1954 г. имената на масони, свързани с Русе и ги взема на отчет – Любен Божков, проф. Кирил Чолаков, проф. Стоян Брашованов, д-р Симеон Хитов, д-р Васил Казанджиев, Дончо Стоев, Петър Божков, Спас Казанджиев, Роман Доганов, д-р Хараламби Назъров и Александър Искович (той отдавна се е изселил в Израел) и дори за фантастичните връзки на  Стойчо Мошанов и Венелин Ганев с английското  разузнаване. Единствено изключение със своята точност през годините прави списък от ОУ на КДС-Русе от 22 юли 1968 г. със 17 имена, които са действително само на членове на ложа „Дунавска звезда”. Куриозното е, че ръководството в София го отхвърля като недостатъчно дълъг. След това ДС никога не успява да направи разлика между „Дунавска звезда”, Въздържателната ложа, Теософската ложа, Ротари клуб и т.н., наричайки всички масони. През 70-80-те г. ДС включва в групата на свободните зидари всякакви хора (голяма част от масоните вече са покойници), интересуващи се от окултизъм, баячки, гледачки и откровени измамници.

Въпреки всички усилия ДС в регионален и национален мащаб не се справя със задачата да установи кои са били масоните, каква е била тяхната дейност и каква е съдбата на масонския архив. Самата ДС става причина да се родят различни легенди за масонските архиви. Чрез събиране на слухове, доноси и измислици истината се замъглява, което е добре, защото дава възможност до наши дни да оцелеят, макар и малко, документи на ложа „Дунавска звезда”.

Държавна сигурност тайно следи възстановяването на българското масонство след 1989 г. Последните справки са от края на 1991 г. В тях е проследено посвещаването на българи в Югославия, контактите им с масони от САЩ  и непосредствените планове за създаване на ВЛБ.

 

[1] Вероятно тук е място да се отбележи, че когато се възстановява българското масонство през 1914 г., когато се създава Велика ложа на България през 1917 г., когато се дава светлина на ложа „Дунавска  звезда” през 1921 г., не съществуват правилата за регулярност, кодифицирани едва на 4 септември 1929 г. Така отпада съмнениeто за първородния грях.  Дори нещо повече – при създаването на ВЛБ асистира Великата ложа на Швейцария „Алпина” – една от най-старите регулярни ложи в Европа. В наши дни, при създаването на ОВЛБ, отново  на ложа „Алпина” беше отредена мисията на мост.