.

Ако бях написал книга преди 5 години

Или за това, което масонството преобрази в мен

 

 

Градеж на брат Йордан Й., ложа „Мадара“, Шумен

 

 

Ако преди 5 години бях написал книга, отразяваща случващото се в моя живот, най-вероятно нейното заглавие би било:

„Самотният ездач в прерията на живота”.

По съдържание тя едва ли би се различавала от онова, което всеки от нас би написал в такава книга. Но във всички случаи моята би отразявала едно постоянно търсене – търсене на нещо ново, нещо силно, нещо красиво, нещо, което дотогава душата ми не бе познала. Накратко: в живота си бях достигнал до определено ниво на развитие, но недвусмислено осъзнавах нуждата от още нещо. Исках да намеря отговор на много въпроси:

  • Защо човек се ражда?
  • Откъде сме дошли и накъде сме се запътили?
  • Какъв е смисълът на човешкия живот, след като идва смъртта?
  • Заслужава ли си да правим неща, на които не можем да се насладим?
  • Трябва ли да се борим за всичко или можем да се лишим от нещо?
  • Да търсим ли приятели, с които времето може да ни раздели?
  • Да строим ли къщи, които времето може да разруши?
  • Какво трябва да направя, за да…?
  • А заслужава ли си?

„Зидарски преглед“, ноември 2015 г.

Тогава търсех отговори на тези въпроси – търсех постоянно, търсех навсякъде, но не намирах това, което търсех. Срещах нови лица и предизвикателства! Срещах силни хора и идеологии! Срещах красиви предмети! Но не намирах истинското нещо, което търсех.

До деня на моето посвещение! Деня, в който с вашата помощ видях Светлината – Светлината, която да осветява пътя ми напред!

Тогава намерих това, което търсех! Разбрах какво е да си част от една общност – общност, даваща сила, общност, завладяваща те с красота, общност, налагаща ти разум. Това е една велика идеология, изпълваща отделния човек с енергия, служеща му да намери сили, време и начин да промени първо себе си, да види промените в поведението на своите Братя и съвместно с тях да положи усилия да промени обществото, в което живеем. Това осмисли живота ми! Мисълта ми бе заета!

Разсъждавах така: какво още недостига и какво трябва да направя, за да стане светът по-добър? Попътно разбрах какво означава постоянно да градим! Да градим духовността си! Да градим себе си!

Тогава осъзнах, че това е пътят към петото стъпало от „Йерархия на човешките потребности”, описана от американския психолог Ейбрахам Маслоу.

Той групира човешките потребности в пет вида, като ги описва като пирамида и счита, че – за да осъзнаеш нуждата от всяко следващо ниво – трябва да си достигнал определена удовлетвореност на по-долните нива. Нивата, посочени от Маслоу, са:

  1. физиологични потребности,
  2. потребност от безопасност и защита,
  3. социални потребности,
  4. потребност от уважение,
  5. потребност от самоусъвършенстване.

Разбрах, че съм попаднал в среда на хора, достигнали поотделно до петото стъпало в „йерархията” на Маслоу и намерили пътя, по който да вървят заедно. Считах, че остава само заедно да вървим по пътя на самоусъвършенстването, като се учим от по-опитните, като помагаме на по-неопитните, като работим всички заедно и с всички сили, за да изградим нашия Велик строеж – „Храма на духовността”, а чрез него да променим света и да го направим такъв, какъвто искаме да бъде!

Но вместо пълно успокоение, каквото очаквах, Масонството породи нови въпроси или перифразира стари:

  • Какво на практика ни е събрало тук?
  • Какво по-точно търсим? И всички ли търсим едно и също?
  • А ще го намерим ли заедно?
  • Ще съумеем ли да оправдаем надеждите и очакванията на всички?
  • Защо има такива Братя, които насаждат разединение? Защо забравят „Братската Любов”?
  • Каква отговорност е поел всеки от нас пред всички Братя (и то с клетва за цял живот!)?
  • Какво можем да дадем на нашите Братя и Масонството като цяло? Какво да дадем, за да продължим да изграждаме „Храма на духовността”?

 

 

Ще се осмеля да представя моите виждания по отговорите на тези въпроси.

Братя,

Поне тук трябва да забравяме всичко постигнато в четирите нива от споменатата „йерархия” на Маслоу и да се превърнем в хора, поели по пътя към петото ниво. Пътя към самоусъвършенстване!

За целта ние трябва да се превърнем в „ученици”. „Ученици”, търсещи своя учител. Учител, който да слушаме. Да слушаме и да размишляваме върху думите – думите, които той ни казва.

Въпросът е: кога и къде ще намерим този учител?

Смятам, че учителят може да бъде намерен единствено според Христовите думи:

„По плодовете им ще ги познаете”.

И вярвам, че за нас учител може да бъде всеки масон и преди всичко „Майсторът”.

Братя, считам, че пътят към самоусъвършенстване е път на духовна трансформация и извисяване на съзнанието.

Как можем да минем по този път? Естествено, ще кажат някои:

Стъпка по стъпка.”

Пътят на масона неминуемо минава през няколко етапа.

Първият е стремеж към мъдрост. Към мъдростта се тръгва с мълчание. А мълчанието налага слушане! И размисъл върху всичко, което чуваме.

Вторият е овладяване на Волята. Това естествено става чрез сила. А силата се придобива с дисциплина и самодисциплина.

Третият е осъзнаването на постигнатата свобода. Както казва немският философ Ерих Фром:

„Свободата е не само висша ценност, тя е и тежко бреме.

Защото е отговорност. Свободният човек не само взема решения, той осъзнава и последиците от тях.

Градежът на масона е белязан от това, което е построил, и от изпитанията, които е трябвало да преодолява в процеса на работата.

Как можем да осъществим нашия градеж?

На първо място трансформацията на масона трябва да премине през намирането на вътрешно равновесие. Равновесие и успокоение на духа. Равновесие между желанията и възможностите – за да можем да извисим съзнанието си. А как да достигнем до духовно равновесие? Според мен, достигането на равновесие може да се осъществи чрез щастие, а щастието – чрез непрекъснат стремеж към мъдрост, свобода и състрадание.

На второ място трансформацията трябва да премине през придобиване на власт на духа над душата. Тогава духът ще властва и управлява психическите ни сили.

На трето място трансформацията на масона трябва да премине през придобиването на качества и способности, които другите хора нямат. Те са строго индивидуални и разнообразни, но във всички случаи са свързани с числата и другите символи във Храма. Тези качества и способности ние ще постигнем като постоянно размишляваме върху тълкуванието на всички символи и намерим „Истината” във тях.

Градежът обаче е съпътстван и от множество духовни изпитания, а те са: да се научим на смирение, търпение и братски отношения.

Само смиреният може да каже:

„Аз знам, че нищо не знам”,

и да изслуша всеки, независимо колко е знаещ и мъдър. Само смиреният ще намери във всяка дума нещо ново, нещо различно, нещо истинско.

Търпението ни предпазва от прибързани и неправилни решения, а народът го е казал много добре:

„Бързата работа – срам за майстора.

Търпението трябва да ни научи да вървим по своя път бавно, но да стъпваме сигурно. Да сме убедени в правилността на своите стъпки.

Най-важното изпитание обаче е братството, което включва и търпението и смирението. Братството е хоросанът, спойката, която определя не само здравината на строежа, но и без която той е неосъществим. Без истински братски взаимоотношения градежът е невъзможен.

 

Братя,

Собственото ми виждане по въпросите, които поставих по-горе, може да бъде обобщено по следния начин:

Събрали сме се тук за да градим „Храма на духовността”. Да не забравяме как бяхме въведени в този Храм:

Нито голи, нито облечени, ни обути, ни боси, с отнети метали и завързани очи.”

Защо? Защото масонството не държи на външното, а единствено на същността на човешките взаимоотношения. Само Човекът и отношението му към останалите хора имат значение за масонството – нищо друго!

Търсим пътя към духовно самоусъвършенстване. За да го търсим заедно трябва да сме единни. Само в „Братска верига”, сключена с ръцете и сърцата на останалите братя можем да вървим бавно и уверено по нашия път към духовно израстване! И да бъдем убедени, че – ако изпитаме несигурност по този път – ще срещнем подкрепа от страна на братята до нас.

Аз вярвам, че не само ще намерим този път заедно, но и заедно ще вървим по него. Защото „самотната пръчка” лесно се пречупва, а „снопът” е силен и никой не е в състояние да го прекърши. Самотникът е слаб – Общността е силна!

Вярвам, че с общи усилия, взаимопомощ, човеколюбие и братска любов ще съумеем да оправдаем надеждите и очакванията на всички.

Отговорността, която всеки от нас е поел с клетвата си пред братята, ни задължава да забравим дребните си човешки противоречия и да заложим на нашата „Братска любов”! А противоречията ни са определено дребни на фона на създаденото от Великия Архитект на Вселената.

Трябва да продължим да следваме нашето призвание! Нека никога не забравяме, че всеки от нас е положил много усилия, докато намери начина да проникне в „Храма”. Всеки от нас е почукал на вратата с три силни удара. Три удара даващи ясна и точна представа за това, което сме искали. Казано е:

„Търсете и ще намерите!”,

Помолете и ще Ви се даде!”,

„Почукайте и ще Ви се отвори!”

Пътят, който сме поели, е единственият правилен път в живота на всеки от нас – пътят към духовно самоусъвършенстване. Нека го следваме неотлъчно и с постоянство. Защото това е нашият „Труд”. Да не забравяме, че за това ни е „Платено” и че ние сме „Доволни”.

Нека бъдем непрекъснато огрети от Светлина!

към начало