.

Какво бих написал ако първият ми градеж бе днес

За осъзнатите пропуски в описанието на това, което масонството промени в мен

 

 

Градеж на брат Йордан. Й.

Ложа „Мадара”, Шумен

 

Скъпи братя,

Толкова ми е тежко, че дори не ми се пише! Въпреки това ще положа усилия, за да споделя с Вас един започнат преди години градеж. Той така и остана недовършен защото обстоятелствата, които исках да опиша, се променяха по-бързо от моето писане. Усещам, че кота „НУЛА” е отдавна премината в посока надолу и е време да споделя мислите си, защото оттук можем да вървим само в една посока. Посока напред и нагоре!

„Зидарски преглед“, ноември 2015 г.

Преди повече от седем житейски години написах някои мои разсъждения върху това, което Масонството промени в мен. Благодаря на всички братя, които безрезервно ме подкрепиха, давайки ми категоричната си положителна оценка за това, което написах тогава. Това ме провокира да продължа с този, макар и недовършен Градеж.

Благодаря Ви!!! !!! !!!

С няколко думи бих желал да опиша това, което се промени в мен оттогава насам!

Както вече Ви казах, след като видях „Светлина”-та, основните житейски въпроси, които ме вълнуваха дотогава, бяха изместени от далеч по-смислените масонски такива! Сега е ред да Ви представя и отговорите, според мен – от днешна гледна точка!

Тогава Ви казах, че вместо пълно успокоение, каквото очаквах, масонството породи нови въпроси! Въпроси като:

  • Какво ни е събрало тук?
  • Какво търсим? И всички ли търсим едно и също?
  • А ще го намерим ли заедно?
  • Ще съумеем ли да оправдаем надеждите и очакванията на всички?
  • Защо има такива братя, които насаждат разединение? Защо забравят „братската Любов”? Защо с поведението си „повличат” Ложата?
  • Каква отговорност пое всеки от нас пред всички братя? И то с клетва за цял живот!
  • Какво можем да дадем на нашите братя и масонството като цяло? Какво да дадем за да продължим да изграждаме „Храма на духовността”?

Сега бих искал да дам моя отговор от позицията ми по тях днес!

Какво ни е събрало тук?

Отговорът на този въпрос със сигурност може да има толкова вариации, колкото са братята, умножен поне по три, защото всеки от нас има сам за себе си повече от един отговор! И все пак аз определено считам, че тук ни е събрала непреодолимата нужда от самоусъвършенстване! Нуждата да споделяме своя път към това самоусъвършенстване! Необходимостта да извървим този път с хора, с човеци (и то с главно „Ч”), с тези, които вървят редом до нас, с тези, с които имаме една цел! И то каква! Целта ни може да бъде само една: да изградим своя Храм на духовността и чрез него да направим света в който живеем по-добър! А какво е светът, в който живеем? Не е ли това нашето семейство, нашата улица, нашият град, нашата страна?

Но, уважаеми братя, има едно голямо но! Това – в края на краищата – цел ли е или мечта? Защото писателят Харви Маккей е казал:

„Мечтата е просто мечта! Целта е мечта с план и краен срок!”

Става ясно, че според неговите думи това е просто мечта!

Братя,

А защо да не направим от мечтата си цел? Защото е трудно, нали? Да! Уважаеми братя, много е трудно! Тогава? Не ни остава нищо друго освен отново да се запитаме: за какво сме се събрали тук?

Събрали сме се, за да постигнем мечтите си! Но… стъпка по стъпка! А защо да не направим план за малките стъпки? Не е ли по-добре да си поставим малки цели, като всяка от тях е една стъпка от нашия съвместен живот, която да ни води към голямата мечта! Какви могат да бъдат нашите малки цели? Но това е друга тема! Вие просто можете да поразсъждавате!

Какво търсим? И всички ли търсим едно и също?

Отговорът на този въпрос е още по-разнообразен от предходния! На този въпрос смятам, че всеки трябва да отговори с ръка на сърцето си и с мисъл за клетвата, която е положил пред братята! Онази простичка клетва, с която се свързахме за цял живот! Какво търсим тук, братя мои?

И едно и също ли търсим? А ще го намерим ли заедно?

Да! Убеден съм, че можем да го намерим! Не, че ще го намерим, а че можем да го намерим! Но, за това трябват сили! Силите на всички нас! Всеки от нас трябва да даде това, което може да даде, за да успеем! Да си спомним за думите на надзирателя:

Нека силата…”

Тази сила трябва да бликне от всеки от нас, за да успеем да намерим заедно това, което търсим! За себе си аз го намерих! И това сте Вие, моите братя, моите спътници по пътя към самоусъвършенстването, моите духовни водачи, моите коректори на собственото ми поведение. Защото стриктно съм изпълнил другата препоръка на споменатия Харви Маккей:

Прави това, което обичаш, обичай това, което правиш, и преизпълнявай обещанията си.”

Защото в собственото ми съзнание като цели твърдо са се възцарили Силата, Красотата и Мъдростта! Защото заедно с Вас аз продължавам да градя Нашия Храм Защото това продължава да осмисля живота ми!

Ще съумеем ли да оправдаем надеждите и очакванията на всички?

Да! Или – може би – не! Отговорът ще дойде след като разберем на какво се надява и какво очаква всеки от нас, обични ми братя! Затова, според мен, Уважаемият Майстор на Ложа трябва да зададе въпроса към всеки един от нас! А защо не и да зададе всички въпроси и на следващите открити Ложи всеки да сподели какви техни отговори е намерил?

Защо има такива братя, които насаждат разединение? Защо забравят „Братската любов”? Защо с поведението си „повличат“ Ложата?

Едва ли има по-труден въпрос от този! За да отговоря на него определено трябва да получа отговорите на предишните! Що се отнася до моя отговор, то с чиста съвест мога да кажа: никога и по никакъв повод или начин не съм допускал някакво разединение между нас! Защо всички ние не забравим профанските си страсти, ежби и т.н. И поне тук не заживеем в този наш свят – паралелен на действителността, но много по-искрен, много по-истински! Това в края на краищата е нашият свят! Свят само за нас!

Каква отговорност пое всеки от нас пред всички братя? И то с клетва за цял живот!

Огромна! Несъмнено огромна! А готов ли е всеки от нас да я носи? В това вече определено не съм сигурен! И може би всеки, поглеждайки се в огледалото, трябва да си зададе този въпрос от името на всички братя: готов ли съм да нося отговорността за своето поведение – тук, в Масонството, и там, в обществото! Готов ли съм да бъда за пример на всички и за всичко! Готов ли съм да се различавам от останалите по правилността на своето мислене и поведение!

Братя,

Тежки са въпросите ми! Още по-тежки са отговорите им, когато всеки започне да ги търси!

Строители от древността, рисунка от стар френски манускрипт от XVIII в.

Затова предлагам да ги потърсим заедно! А ако някой смята, че няма отговори или не иска да ги сподели, смятам, че такъв брат е по добре да се запита: има ли все още място сред нас? Не искам да се превръщам в съдник, но определено ми липсва братската атмосфера от преди няколко години! Какво се промени в нас, скъпи братя? И безвъзвратна ли е тази промяна? Понеже не можем да върнем нещата зад нас, предлагам да променим нещата, които стоят пред нас – за да сме по-силни, по-разумни и да направим света по-красив!

Има ли проблеми между нас? Всъщност, преди да отговоря на този въпрос, бих желал да споделя какво е това „проблем”, според собственото ми виждане! Смятам, че проблемът представлява въпрос, по който човек няма абсолютно никакво виждане за решение! Следователно, между нас би следвало да няма проблеми! Защо? Защото сме достатъчно зрели, интелектуално много добре сложени, обсебени сме от желание за самоусъвършенстване! Иначе просто мястото ни не е тук! Та затова смятам, че между нас проблеми няма, не би следвало да има и не трябва по никакъв начин да ги допускаме! Всичко останало аз наричам противоречия, а те се решават с воля, с желание и без премълчаване! Относно премълчаването – то е по-лошо от лошата дума, защото оставя съмнение! Защото не дава право на отговор! Защото е подлост пред лицето на приятел! И още по-голяма подлост пред лицето на брат!

Накрая, какво можем да дадем на нашите братя и на масонството като цяло? Какво да дадем, за да продължим да изграждаме Храма на духовността?

Още един много тежък въпрос! Отговорът ми е: да дадем толерантност! Да дадем всеотдайност! Да дадем част от душата си! Да дадем себе си! Това е единственият път! Ние сме масони! За такива ни приемат и нашите братя, майстори и калфи от мига, в който сме положили клетва! Това го знае и всеки чирак! Това сме му казали, още когато е прекрачил прага на този Храм!

Защо не го доказваме с действията си всеки ден? Защо?

Как допуснахме този разпад да започне и при нас?

Защо не се поучихме от грешките на нашите братя от другите ложи! Все пак е казано: умен е не този, който не повтаря грешките си, а този който се учи от тях, а и от грешките на другите. Защо тогава ние не се поучихме от другите? Защо тръгваме да правим грешки? Защо, братя мои?

Нека всеки съвсем честно си отговори на следните въпроси:

  1. Кога за последно помогнах на брат?
  2. Кога последно помогнах на нуждаещ се?
  3. Кога направих нещо добро за непознат?
  4. Кога изобщо се замислих за проблемите на другите?
  5. Готов ли съм да продължа да давам от себе си за развитието на Ложата?

Знам, че някои от тези, които трябва да чуят това, днес ги няма!

Знам, че има и такива, които няма да го разберат!

Това е жалко! Много жалко!

Време е за промяна! Коренна промяна! Точно! От корените!

Убеден съм, че тази промяна може да бъде извършена с Волята и Желанието на всеки от нас поотделно и на всички нас заедно!

Нека бъдем непрекъснато огрети от Светлина!

към начало