Раковски надделя над предразсъдъците за Свободното зидарство

 

Илия Кожухаров, член на журито за Националния литературен конкурс  „Раковски и свободата“

 

 

Живо предизвикателство е човек да участва в журирането на десетки текстове, изпратени по повод обявения национален конкурс на тема:

 

„РАКОВСКИ И СВОБОДАТА“.

 

Дългогодишният академичен опит в семестриални изпити може и да помогне, неизменните журналистически срещи с потоци от словесни послания могат и да са от полза… И все пак, когато човек чете и препрочита изречения, написани от младежка ръка, когато ги сравнява с мисли, родени от побеляла глава, не може да не се спре пред болезнения въпрос: кой участник да бъде премиран, кой да бъде поставен на по-високо стъпало, чия надежда ще бъде попарена, в чие съзнание ще покълне разочарование?

Видимо, идеята за конкурса, предложена от МУ Велик оратор, бр. Любчо Иванов, е обходила цялата страна, разчула се е и извън границите на България. Текстове бяха получени от: Айтос, Брегово, Бургас, Варна, Велико Търново Видин, Дупница, Елена, Килифарево, Котел, Лом, Монтана, Отерсвайер (Германия), Перник, Пещера, Пловдив, Провадия, Роман, Русе, Силистра, Смолян, София, Стара Загора, Троян, село Черниче (община Симитли), Ямбол.

Това не може да не радва. Каквито и хули по адрес на Свободното зидарство да са инфилтрирани в общественото съзнание, каквито и съмнения и откровени неистини да се разпространяват с несекващ ентусиазъм по наш адрес, явно името на Георги Раковски е отблъснало далеч от съзнанието на участниците подобни неласкави внушения.

 

С нескрита възхита и очарователна убеденост някои от тях пишат за Раковски като за един от първите български масони. Издирването на доказателства е оставено настрана, поверено е на цитираните автори, които – несъмнено – са приемани като несъмнени познавачи по въпроса:

„Раковски е убеден, че почтеният масон е милосърден и справедлив, а чрез тези качества се постига бленуваният идеал – свобода, равенство, братство!“

„Тук той е Георги Македон, когото високото масонско покровителство спасява.“

„Раковски е бил член на три тайни общества – масоните, Ордена на бекташите и тайната организация ‘Звездата на Изтока’.“

„За мен основната поука и послание от живота на този интересен човек, учен, авантюрист, адвокат, писател, масон и революционер е, че всяка несвобода е смърт. А несвободата има много лица.“

„Днес, когато оковите на мисълта са строшени, можем да скъсаме пердето на мрака и да лъсне цялата истина – отдадеността на бунтаря Раковски на Масонството.“

„Както се вижда, лелеяната мечта за Свобода чрез революция Раковски преследва на всяка крачка, а Масонството е един от пътищата към целта.“

„Не са изненада създадените от него ‘Македонско общество’, а после и ‘Тайно общество’, в темелите на които стои идеологията на Масонството.“

„Симбиозата на революционера Раковски, масона Раковски и идеолога Раковски е осезаема, защото Свободата, а не догматиката, е присъща на всички достойни мъже.“

 

В други случаи са се проявили нездрави увлечения по битови одумки:

„Раковски е бил много елегантен и красив мъж. Жените са го обожавали. И макар и да остава ерген до края на краткия си живот, имал е много сърдечни авантюри – в това число и с омъжени дами, а и с туркиня! Ужас! В едно писмо до нея баща му я нарича ‘уруспия’.“

 

Срещат се обаче и искрено звучащи самопризнания, излъчващи палитра от настроения – от убеденост до съмнение, от вяра до униние, от възторг до отчаяние:

„Вярвам, че въпреки всичко с думите и делата си ние все пак ще успеем да се окажем достойни идейни наследници и последователи на Раковски.“

„Образът на Раковски е скрит свидетел и съдник на многообразните ни житейски прояви. Разтърсва ни неговото величие, а критерият му за самооценка ни плаши със своята безкомпромисност.“

„Тази е свободата, скрита във всеки един от нас, която трябва да открием и предадем, за да може от пепелта да се роди новият Феникс.“

„Героите са живи въглени, изгарящи българските ни сърца, напомняйки ни в преломни моменти за честта.“

„Погледът му пронизва и сякаш ни казва:

‘Искайте свободата всеки ден! Живейте като свободни, мислете като свободни, обичайте като свободни!’“

„Трябвало е да се направи съдбовен избор: ще бъде ли докрай отровен и погърчен българският дух, а с това и българският народ, или с просвета, знание и самопознание, българската памет ще се съхрани?“

„Цялото ни знание за този човек внушава, че може да пребориш един несвободен свят, като станеш толкова свободен, че самото ти съществуване да се превърне в бунт.“

„Мисля си – когато се отрекох от себе си в САЩ, турско робство нямаше.“

„Това е урокът, който ни е завещал Раковски – свободата започва вътре в самия теб, да се освободиш от страховете си.“

„Горда съм, моя историйо, горда съм, че моята прекрасна България е дала много велики личности като Раковски.“

„Раковски е институция.“

„Прости ни, Раковски, че злоупотребяваме със свободата, която дължим на теб и твоите последователи.“

„Навсякъде около нас е пълно с наследници на Раковски, само трябва да имаме очи да ги видим и душа да ги разберем!“

„Именно той, ренесансовият будител, днес е българският най-светъл пример, наш национален идеал.“

„Нека всеки запише в сърцето си: свобода или смърт!“

„В днешно време, ако се попитаме: живее ли още Раковски, възможно е да разберем това, като потърсим най-напред в себе си, а после и излизайки навън; да погледнем наоколо, може и да го открием…“

„Дали сме достойни за подвига на тези преди нас? Защото ‘нашата свобода от нас зависи’.“

„Много от нас не се чувстват истински свободни. Душите ни са в окови, хората са празни, себични, свръхамбициозни, мрънкащи…“

„Свободата не е безплатна, но не е невъзможно да си я купим със сърцата си.“

 

Много от тези думи са написани от деца – по смисъла на юридическата терминология: на 11, 14, 15, 16, 17 години. Други размисли са написани от по-възрастни.

 

Ние обаче можем да бъдем доволни. С обявяването на този конкурс сме предизвикали появата на съждения като следните:

„За Раковски важи мисълта на Платон:

‘Душа, която не е виждала истината и свободата, не може да придобие човешка форма.’“

„Осъзнавайки какви са истинските намерения на съюзилите се руснаци и османци, своята дума си казва свободолюбецът Г. С. Раковски. Предупреждава мигрантите чрез памфлета си ‘Преселение в Русия, или Руската убийствена политика за българите’, че там ги чака вечно робство и мъки.“

„Днес нашето общество е пълно с дърдорковци, които само отчитат какво трябва да се направи, за да вървим напред, чакайки някой друг да го стори.“

„Влиянието на Раковски върху българската възрожденска епоха е многообхватно и многопосочно. Подобно нему Ботев ще бъде ‘скаран с букурещките чорбаджии’. Върху Левски Раковски повлиява невъзвратимо с пламенното си отстояване, че България трябва да се надява за свободата едничка на себе си.“

„Дали човекът на ХХІ век разбира истинското значение на така жадуваната от Раковски свобода? Какви са нашите идеали? Нима в днешно време ние не преследваме парите и властта?“

„Раковски е разбирал, че пълното освобождение на България е невъзможно без просветлението на колективния народностен ум.“

 

Тук можем да спрем. И след това да си помислим, че онова изречение, което е стояло над портата на Галатанското училище в Котел:

„Помогни ми да тя возвыся“,

е дало на нашия именит сънародник компаса, който го е направлявал през целия му живот.

Впрочем,

„Помогни ми да тя возвыся“,

все още стои над портата на Галатанското училище.