.

Неизвестни моменти от възникването на Великата ложа на България

 

 

Брат Иво ЖЕЙНОВ,

ложа „Дунавска звезда“, ор. Русе,

ложа „Quatuor Coronati“

 

 

 

Сп. „Зидарски преглед“, кн 31, септември 2021 г.

Обект на настоящото предварително съобщение е прегледът на вероятно единственото запазено писмо на Илия Пенев, блюстител на ложа „Заря“, пръв блюстител на Великата ложа на България и пръв Заместник-майстор на Петър Мидилев в ложа „Зора“. То е изпратено на 22 юни 1917 г. до Денчо Лучников в Русе. В него се съдържат сведения за един все още не напълно изяс­нен момент от историята на българското масонство. Той включва действията, свързани с отделянето на ложа „Заря“ от Великата ложа на Франция, и плановете, а и положеното начало по създаването на ложи в други български градове, както и на самата Велика ложа на България.

Смятам, че съдържанието на писмото е достатъчно важно, а сведенията в него – може би огласени единствено тук и сега. От текста му се разбират и някои по-обичайни масонски практики: механизмът по привличане на кандидати за членство в набиращото сила през 1917 г. свободно зидарство в България, основаването на ложа, прием на търсещ, плащане на членски внос и др. В документа е ясно изразен и общественият мироглед, изповядван от двете епистоларно свързани лица.

Задачата ми в това предварително съобщение е: да запозная в кратка форма интересуващите се с някои важ­ни моменти от историята на масонството у нас, опи­сани в споменатото писмо.

Точна информация за създаването на Великата ложа на България се съдържа в доклада на Великия секретар на ВЛБ, Стоян Коледаров, посветен на 10-годишнината на ВЛБ¹.

Кратки сведения има в публикуваните спомени на Димитър Ведър². В по-общ план темата е коментирана от различни изследователи³, които не са засегнали разкритите тук подробности.

Обектът на изследване е лично послание с откровено епистоларен тип комуникация. То свидетелства за известна близост между подателя и получателя, но не и за някакво приятелство от миналото. Очевидно Илия Пенев е преценил, че получателят Денчо Лучников притежава необходимите делови и организаторски качества, за да бъде приет в Масонството, да застане начело на бъдещата ложа в Русе, а е бил и препоръчан на Илия Пенев. В поне една предварителна среща, за която има сигурни сведения, Илия Пенев се е уверил в това и е пожелал да приобщи Лучников към масонската организация.

Лучников е силно партийно обвързан. Той е председател на русенския клон на Прогресивно-либералната партия на д-р Стоян Данев. Вземайки това предвид, Илия Пенев не поставя направо въпроса, който го интересува, а започва с обществените пристрастия на получателя, за да премине към основната тема. Той се представя за влиятелен партиен съмишленик, за да може Лучников да има положително отношение към последващото предложение (тук и навсякъде нататък правописът запазен):

Преди всичко Ви изпращам сърдечните поздрави на нашите софийски приятели, които от сърце Ви желаят пълен успех в делото: обновлението на партийната организация в гр. Русе.

Дълбоко съм убеден, че бавно, но сигурно Русенската организация ще върви се напред и напред към засилване на нейните редове и към обновяване на методите за ползотворна дейност.

Фрагменти от писмото на Илия Пенев до Денчо Лучников, 22 юни 1917 г.

Писмото, звучащо по-скоро приятелски, няма претенции за художествено изразяване и сложност на мисълта. То се придържа към разговорната реч и подсказва, че неговият автор е обладан от идеята за развитие на българското свободно зидарство. Това очертава личността му предимно като ентусиазиран практик. Той търси съмишленици и проявява известна тактична лукавост, като дава надежди на Денчо Лучников, че чрез масонството може да се получи обновление и възход на Прогресивно-либералната партия в Русе:

„Едно от средствата, които би могли в случая да се използват за обновата е и образуванието на ‘Свободно зидарските’ сдружения“.

След като е бил препоръчан от „нашите софийски приятели“, а и след водения предварителен разговор по повод „образуванието на ‘Свободно зидарските’ сдружения“ (тук авторът на писмото уточнява: „...за които имах честта да говоря с Вас, когато миналия месец бях в Русе“), в посланието е обявена същността му:

„Много би било желателно да можеше да се основе такава [ложа] и в Русе, гдето, както знаете, е имало още от 1863.

 

В това първо ключово изречение се съдържа информация в две важни направления. Най-късно през май 1917 г. ложа „Заря“, която в този момент движи целия масонски процес в България, е обявила намерението си да създаде ложа в Русе. Другата важна информация е: още през 1863 г. в Русе е имало създадена масонска ложа. Последното твърдение е изключително интересно, но не е обект на настоящата публикация. В конкретния случай, мнимо или истинско, то по споменатия лукав начин има за цел да задължи в някаква степен Денчо Лучников, щото да не изостава от вече постигнатото в миналото. Подобен довод показва, че Илия Пенев е открил наченки на местен патриотизъм у родения в с. Боженци, Габровско нов русенски гражданин, а в момента – и новоизбран водач на Прогресивно-либералната партия в Русе. Така той иска да повлияе на самочувствието му.

Освен това, Илия Пенев ясно споменава за препоръките, с които Денчо Лучников се ползва. Твърде вероятно е те да идват от ген. Александър Протогеров, който в този момент е ръководител на Дирекция „Стопански грижи и обществена предвидливост“ (СГОП), подчинена пряко на правителството, а Денчо Лучников като началник на СГОП в Русе, е негов ценен подчинен. За тази длъжност се изискват сериозни делови качества. Първата световна война надминава по своите мащаби дотогавашните войни в историята на човечеството. За издръжката на българската армия са необходими огромни материални и парични средства. Успоредно с бойната издръжливост на нашата армия, изисква се и подобаващ стопански тил – военна икономика, която да обхваща всички клонове на стопанския живот (промишленост, селско стопанство, търговия, банкова и застрахователна система).

От 6 април 1917 г. цялата дейност по организиране, координиране и регулиране на стопанската дейност в държавата е поверена на генерал Александър Протогеров – директор на въпросната структура. В нейното ръководство е назначен и капитан Илия Пенев. Колкото до ръководителя на филиала ѝ в Русе, Денчо Лучников, важно е да се отбележи следното. Още при създаването на това централно учреждение в ръководството му влизат представители на парламентарно представените опозиционни партии. Тук се крие част от обяснението: защо водачът на Прогресивно-либералната партия в Русе (а тя се ползва с името на най-проруската в политическия спектър) е назначен на коментираната отговорна длъжност. Другата причина е, че още по време на Балканските войни 1912-1913 г. Лучников се занимава с градските и селските реквизиционни комисии, спекулата, военната промишленост, селското стопанство, снабдяването на населението и т.н., т.е. той има натрупан практически опит. Очевидно и битието му на адвокат и прокурор е в помощ при изпълнение на задълженията му.

Вероятно познанството между Протогеров и Лучников е по-старо. От лятото на 1894 г. капитан Протогеров служи като адютант в Първа бригада на Пета пехотна Дунавска дивизия в Русе и взема активно участие в русенските структури на македоно-одринското освободително движение4  . От своя страна, от лятото на 1896 г. Денчо Лучников е приет за член на русенската адвокатска колегия4. Двамата пришълци в Русе, на почти една и съща възраст (Протогеров е роден през 1867 г., а Лучников – през 1865 г.), са се познавали оттогава. Млад офицер и млад адвокат, завършил в Швейцария и доскорошен прокурор в Трън, на границата със Сърбия, няма как да не се запознаят, още повече, че и двамата вземат активно участие в обществения живот. Протогеров е ръководител на Българските освободителни братства6 и помощник на местното македоно-одринско дружество в Русе, а от 1900 г. Лучников е русенски окръжен управител и от 22 април 1902 г. – депутат в ХІІ обикновено народно събрание. Повече от естествено изглежда, когато генерал Протогеров е назначен за директор на СГОП, а Лучников – за началник на клона на СГОП в Русе, към него да бъде отправена покана за свободен зидар, а в проект – и за първомайстор на бъдещата ложа в Русе.

 

Второто ключово изречение в писмото е:

На дневен ред е въпроса за откриване на такива ложи и в[ъв] Варна и Плевен.

Третото ключово изречение гласи:

В София това хубаво дело отива добре. Имаме вече 23 редовни члена, между които има с всички професии.“

Величко Георгиев твърди, че „към 1917 г.“ масонското братство в България „брояло 100 души.“ За съжаление, той не сочи своя източник на информацията. В същото време най-точните сведения показват:

„В 1914 г. броят на свободните зидари у нас се увеличава с 55 нови братя; през 1915 г. с 13; 1916 – 22“8.

В справката, направена от ВЛБ през 1921 г., е записано, че за 1917 г. няма приети нови членове . Заедно с 10-те основатели на ложа „Заря“, общият брой на българското масонство през 1917 г. е именно 100 човека. Сравнението на общия брой с посочените от Илия Пенев налични 23 редовни членове в „Заря“ до 22 юни 1917 г., следва да покаже, че през тези паметни дни вземането на решения и тяхното изпълнение по създаването на ВЛБ е извършено основно от тази малка група, начело с Александър Протогеров и неговия помощник Илия Пенев. Извън София има 77 братя, които заради обстоятелствата очевидно са имали по-малко участие. Сравнително малкият брой може да се обясни с военните действия през Първата световна война, поради които „мнозинството от братята“ са били „далеко от Из.[ток] София“ – отбелязва Великият секретар Стоян Коледаров. Пак той обяснява, че малкият брой свободни зидари в София е повод при роенето на ложа „Заря“ на 20 и 23 ноември 1917 г.10 в две ложи „Зора“ и „Светлина“, братята да бъдат разпределени поравно от всички степени така, че двете ложи да могат да работят редовно. В израза „23 редовни“ Пенев има предвид масоните, които към онзи момент са на отчет в София. Ако се приеме, че във Варна и Плевен, където ложите са пред откриване, има поне по 7 редовни члена, каквото е изискването за масонско огнище, посочено в писмото на Илия Пенев (въпреки че някои от тях живеят в София), ако се приеме и предполагаемият брой масони в Пловдив, Бургас и Русе, то би следвало в тези градове те да са поне 30 души. От друга страна, малкото членове на „Заря“ в София, както и многото работа, която е трябвало да бъде извършена, обясняват известната динамичност, посочена в коментираното писмо.

 

Четвъртото ключово изречение е:

Скоро ще се основе и в Пловдив. Имаме, както знаете, в Бургас.“

Съдържанието на писмото показва, че още преди юни 1917 г. във Варна, Плевен, Пловдив и Бургас споменатият брой от около 30 редовни масони е бил налице и на дневен ред се е оказвало откриването на ложи в тези градове.

Стоян Коледаров, пише, че още при създаването на новата ложа „Заря“, основателите замислят и създаването на независима българска Велика ложа.11 Той не посочва конкретни дати за тези намерения, което е съществена празнина от историческата фактология в общата картина около развитието на българското масонство. Писмото на Илия Пенев конкретизира в по-голяма степен хронологията в намеренията на свободните зидари от „Заря“. Като се знае, че според наредбите на Великата ложа на Франция, за да добие една ложа от нейното пос­лушенство независимост като национална Велика ложа и за да пристъпи към формиране на нови ложи, първо трябва да се отнесе до сановния съвет на своята ложа-майка и – след като добие разрешението – да върне всички устави, печати, знаци и обредници. Едва тогава тя би могла да започне да действа самостоятелно.

Необходимото съгласие от Великата ложа на Франция е добито на 9 юни 1917 г.12 Писмото на Илия Пенев обаче удостоверява вече споменатия факт, а именно: дълго време преди да получат задължителното разрешение, основателите на ложа „Заря“ започват успешна кампания по създаването на нови ложи из цялата страна. В коментираното тук писмо е посочено, че първата среща на Илия Пенев с Денчо Лучников, свързана с приобщаването му в Масонството и създаването на ложа в Русе, е от май 1917 г. Но докато създаването на ложа в Русе е намерение и проект, Илия Пенев твърди, че на дневен ред е въпросът за откриване на ложи и в изредените вече градове, Варна и Плевен, т.е. действията в тази насока са още по-ранни.

Обръщайки се отново към спомените на Димитър Ведър, можем да прочетем:

Мисълта, която ръководеше основателите (…) беше ясна: (…) да може чрез една бъдеща своя Велика ложа, да влезе в общуване със Свободните зидари от целия свят, както и стана.“ 13

Александър Протогеров

Следователно българските свободни зидари никога не са имали намерение да спазят изискванията на своята ложа-майка. Те са използвали Великата ложа на Франция като най-удобен и бърз начин за постигане на националните си цели – самостоятелно и независимо българско масонство, което да е във връзка със свободните зидари от цял свят, а не послушание, съобразяващо се единствено с Великата ложа на Франция. Мащабният национален план на възстановителите на т.нар. „трето зидарство“, положен още през 1913 г., намира бърза реализация през първата половина на 1917 г. Затова не трябва да ни изненадва фактът, че въпреки правилото на Великата ложа-майка, според което не могат да се създават самостоятелни ложи преди да се получи нейното разрешение, масоните от ложа „Заря“ са готови с предложенията си за ложи в изредените по-горе градове. И доказателството за този национален план се намира в коментираното писмо.

Този новооткрит документ ще разочарова онези автори на конспиративни теории, които градят хипотези за някакви подмолни намерения на българските свободни зидари, обвързващи ги с против­ниците на България през Първата световна война и поставящи ги в зависимост от Франция и нейните тогавашни и следващи съюзници – всичко това в ущърб на българските интереси. Спомените на Димитър Ведър потвърждават изнесеното в цитирания доклад на Великия секретар на ВЛБ, Стоян Коледаров. Несъмнен е фактът, че ръководството на ложа „Заря“ е замислило отдавна създаването на независима българска Велика ложа14. Далеч не случайно в неколкократно посочената книга на Димитър Ведър, той подчертава с тъмен шрифт текста:

„Мисълта, която ръководеше основателите…“

Българските свободни зидари си поставят за цел да отстояват националното обединение. Затова в Декларацията на принципите, приета на Учредителното занятие на ВЛБ от 27 ноември 1917 г., е записано, че тя е

„в съгласие и с членовете на Масонските Огнища, пръснати в разните краища на Българското Отечество (…) в пределите на Царство България.“15

Писмото на Илия Пенев разкрива за пръв път неизвестни моменти от предисторията по създаването на Великата ложа на България и ложите във Варна, Плевен, Русе, Пловдив и Бургас. Документът допълва с конкретни факти доклада на Великия секретар на ВЛБ, Стоян Коледаров, публикуван през 1927 г. и посветен на 10-годишнината на ВЛБ Благодарение на него се установяват паралели и със спомените на Димитър Ведър, от които черпим представа за историческия процес около учредяването на ВЛБ Не на последно място това писмо подчертава националния характер, заложен в Декларацията за принципите на В∴Л∴Б∴ и сочещ към съгласие между масонските огнища, пръснати в разните краища на България. То е изключително полезно за обогатяване на представата за личностите и събитията отпреди век – както за Първомайстора на ложа „Дунавска звезда“, Денчо Лучников, така и преди всичко за Илия Пенев от Русе, първия Блюстител на ВЛБ Днес личността му е дотолкова неизвестна, че спокойно може да бъде включена в Галерията на забравените. А Илия Пенев буквално дава живота си в името на българското свободно зидарство. Той заболява и умира на 3 март 1918 г. в Швейцария, където е изпратен от В∴Л∴Б∴ за изпълнение на масонска задача. ◆

 

Бележки:

1. Списание „Зидарски преглед“, 1927, бр. 8-10. В различните проучвания, свързани с историята на българското Свободно зидарство, авторите обикновено преразказват по-точно или по-свободно въпросния доклад на Стоян Коледаров.

2. Димитър Ведър, „Свободното зидарство (Франкмасонството)“, София, 1938.

3. Р. Стояшки, „История, същина, устройство и управление на Свободното зидарство“, част І, „История“ (с много портрети и имена на бележити свободни зидари), София, 1936; Величко Георгиев, „Масонството в България“, София, 1986; Недю Недев, „Българското масонство (1807-2007)“, Пловдив, 2008, София, 2009; Георги Балански, „Генерал Александър Протогеров – първият Велик майстор на Великата ложа на България“, списание „Зидарски преглед“, бр. 4-5, 2010, както и www.uglb.bg/?page_id=478; „100 години масонска ложа ‘Заря’“, София, 2014; Иво Жейнов (в съавторство), „История на Българското масонство“, София, 2018, както и много други автори.

4. bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Протогеров

5. Държавен архив – Русе, ф. 604k, оп. 2, а.е. 7, л. 96 – Препис на Свидетелство № 7315 от РОС от 3 юли 1896 г.

6. „Българските освободителни братства“, често наричани „Тайни офицерски братства“, са конспиративни формирования, поставили си за цел да участват в освободителната дейност на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Към началото на ХХ век членовете на братствата са наброявали над 1000 души.

7. Величко Георгиев, цит. съч., с. 40.

8. Списание „Свободен зидар“, кн. 1, Русе, 1922, с. 52.

9. Следващият прием е през 1918 г. Сравнително бавното нарастване на членската маса е причина третата софийска ложа „Сговор“ да бъде инсталирана на 25 май 1919 г.

10. Списание „Зидарски преглед“, бр. 8-10, 1927, с. 145.

11. Пак там, с. 144.

12. Тази дата също се нуждае от известно уточнение. Според едни автори, на 9 юни 1917 г. в България се научава за разрешението на Великата ложа на Франция, а според други – самото писмо на Великата ложа на Франция е от въпросната дата. Конкретен е Димитър Ведър, който пише в цитираната по-горе своя книга (с. 21): „Великата ложа на Франция, в писмото си от 9. VІ. 1917 г. даде своето съгласие ложата ‘Заря’ да се развие и обяви като независима и самостоятелна.“

13. Димитър Ведър, цит. съч., с. 20.

14. Списание „Зидарски преглед“, бр. 8-10, 1927 г., с. 144

15. Пак там, с. 147.

към начало