За масонските добродетели

 

 

Брат Асен Богданов,

Стар велик церемониалмайстор на ОВЛБ (и.д.),

ложа „Сириус“, ор. София,

церемониалмайстор на ложа „Quatuor Coronati“

 

Два от последните градежи, изнесени в нашата ложа от уважавани от мен братя, ме хвърлиха в размисли – напълно в духа на казаното от един Многоуважаван мой Стар майстор на ложа („Да имам втория акъл на българина…“). И разсъждавайки в тази насока, реших, че не мога да не споделя моите мисли и безпокойства. Искам само да подчертая, че в следващите по-долу редове изказвам моите лични виждания и не се опитвам да ги налагам на никого.

В първия градеж бе защитавана тезата, че скритата същност на масонството е езотериката и най-вече кабалистичното тълкуване на света. Ако това е истинската същност на масонството – явно съм попаднал и пребивавам вече 16 години

 

не на вярното за мен място.

Самият аз, в продължение на повече от година, посещавах лекциите на един уважаван брат, още преди да се внесе Светлина в неговата ложа и той да стане неин Майстор. Лекциите бяха на езотерични теми – кабала, древни философии, но когато започнаха медитациите по „Дървото на живота“, „пътя на Кондалини“ и пр., някак си разбрах, че това не е за мен и преустанових участията си, като си запазих най-топли и уважителни отношения с брата, както и с братята, които присъстваха на тези лекции. Естествено, езотериката има своето място в масонството, но, за мен, тя не е неговата същина.

Тук не мога да се съглася и с представената от същия уважаем брат теза в другия, особено дълъг, градеж, критикуващ формулировката на Обединената велика ложа на Англия за това, че масонството не е религия.

Първите три, и истински, степени на масонството

не допускат дискусии на религиозна тема и това не е случайно. Това дава възможност на всеки един брат да изповядва своята религия – за мен, едно от най-ценните положения в масонството.

В Англия се практикуват над 60 ритуала, като има и такива, които напомнят някои църковни практики.

В САЩ има така наречените Prince Hall-ложи, които приемат само афро-американци. От друга страна, в едно интервю от 2013 година, дадено по време на ІV конференция по историята на масонството в Един­бург, Шотландия, В∴У∴ брат Томас Джаксън сподели, че в Америка има много братя, които открито симпатизират на Ку-Клукс-Клан, и дори са членове на тази организация.

Скандинавското масонство е изцяло християнско – там, ако не си практикуващ християнин, не можеш да станеш масон.

В Обединените велики ложи на Германия също се практикуват различни ритуали. Във Великата ландес-ложа, също като в скандинавските страни, християнството е силно застъпено. В друга от Великите ложи – Обединената велика ложа на старите свободни и приети зидари на Германия се практикува така нареченият съвременен (неправилно наричан Шрьодер) немски A∴F∴A∴M∴-ритуал, който се играе и в нашата Велика ложа. Няма да скривам пристрастията си към този ритуал – изчистен, философски, религиозно необременен.

В степените отвъд Занаята

(пристроечните структури) – Светата кралска арка, обреда Йорк, Стария и приет Шотландски обред, обреда Мемфис-Мизриам и др., са застъпени множество притчи и митове, намиращи своите корени в Стария завет, Кабала, античните египетски легенди и мистерии и т.н. Цялата тази палитра дава богатство от алегории и символи, с които масонството си служи, за да направи човека и човечеството по-човечни, без да се определя някакво по-различно върховенство от хуманността.

За тези, които към 2003 г. все още не са били членове на Братството, а и за онези, които са позабравили – на своето годишно общо събрание през онази година Обединената велика ложа на България взе решение, препотвърждавайки решение на Съвета на Великите сановници, взето в Априлци на 30 август с.г., че регулярното българско масонство, като една нравствена и етична система, изградена от алегории и представена чрез символи, ще поеме

 

по пътя на философско-интелектуалното направление.

За мен, тази формулировка за развитието на масонството в България е един от най-позитивните аспекти, независимо от профанизацията, която наблюдаваме – особено през последните години. Процесът на единение на българското масонство доведе до категоричното му международно легитимиране, но заедно с това увеличи критично бройката на братята, които просто членуват, без това да е категорично обвързано с критерии и добродетели, на които да отговарят.

Ето защо напоследък се интересувам не толкова от езотерика и религия, която смятам за много лична зона, колкото от въпроси като този: какви качества и добродетели трябва да има онзи, който се нарича, или който иска да стане, наш брат?

Преди време попаднах на един материал публикуван от Норд Кейн, който искам да представя накратко в мой превод.

 

 

Деветте благородни добродетели – кодовете на живота, по които да живеем

Тези добродетели са набор от нравствени насоки, основани върху ценности, исторически заложени в норвежкото езичество. Те са събрани от различни източници, включително: „Поетичната Еда“ (Edda), особено „Хавамал“ (Hávamál), „Сигдрифумал“ (Sigrdrífumál) и исландските саги.

Деветте благородни добродетели са и се обясняват накратко така.

 

Смелостта/Куражът

е способността на някого да направи нещо, въпреки че това нещо го плаши и той изпитва страх. Да направите нещо, което знаете, че е трудно или опасно. Да сте силни пред лицето на болката или скръбта.

Истината/Искреността

е състоянието на съблюдаване на фактите и действителността. Искреност в действие, характер и изказване. Имайки качеството да си свободен от преструвка, измама или лицемерие, да бъдеш честен към себе си и към другите.

Честта/Уважението

е усещането за етично поведение, качество на достойнство и почтеност, което засяга социалното положение на някого измежду собствените близки. Това е гледната точка на стойността и ръста на човека, основаващи се на хармонията в действията му.

Верността

е вярата към дадено лице, причина или убеждение, която се демонстрира от непрекъснатата лоялност и подкрепа. Качеството да бъдеш верен и да се придържаш твърдо към собствените морални ценности.

Дисциплината

е потискането на базовите желания с ограничение и самоконтрол. За да запазите курса и да имате сили да поддържате това, което трябва да се направи, дори когато не искате.

Гостоприемството

е връзката между гост и домакин, когато домакинът приема госта с добра воля.

Самоувереността/автономността

е състояние, при което разчиташ на себе си или собствените сили и ресурси. Самоувереността е състоянието на лична независимост.

Усърдието/трудолюбието

– да се работи енергично и посветено, за да се изпълни дадена задача или да се преодолеят ежедневните трудности на живота.

Постоянството

е твърдата настойчивост в хода на някакво действие или при опитите за постигането на някаква цел. Никога да не се отказваш или да се предаваш. Въпреки трудностите, препятствията или обезсърчението да не поемаш към лесния изход.

Вероятно е тези добродетели, свързани с култа към Один, да звучат твърде първично и на места – архаично. Възможно е те да са далеч от нашите масонски ценности. Това беше и моята първоначална реакция. Впоследствие, попадайки отново и отново на материали, свързани с въпросните девет благородни нравствени ценности, както и на графичното им представяне като три преплетени равностранни триъгълника, се замис­лих и направих моята собствена връзка с масонските символи и тяхната интерпретация.

Преди години бях изработил три медни преплетени равностранни триъгълника, като една малка 3D-пластика. Тогава бях вложил съвсем друг смисъл и символика, още повече, че тези три преплетени в пространството триъгълника можеха да заемат най различни конфигурации, съответно можеха да подсказват най-различна алегория, като нашето 3х3, например. В този смисъл, всеки може сам за себе си да открие ценности и символи, след което да ги свърже по свой собствен начин. Важното е: това да ни обогатява духовно и да ни прави по-добри.

На това място искам да се спра и на още няколко добродетели, доказали се като изконно масонски.

Толерантност

Няма да се спирам в подробности – толкова много, много градежи са правени на тази тема. Само ще предложа една малка препратка към споменатия твърде дълъг градеж и джендър-темата, свързана с така наречената Истанбулска конвенция, която бе широко дискутирана. За да не стане някаква грешка при тълкуването на думите ми, аз лично се определям като бял, хетеросексуален мъж, моногамен, кръстен на 33 години в източното православие, вярващ, но непрактикуващ (освен сватби, кръщенета и погребения). За мен беше, меко казано, странна вълната от нетолерантност, последвала градежа. Сигурен съм, няма брат, който би толерирал домашното насилие. Сигурен съм също, че много от братята харесват музиката на Фреди Мъркюри, на Елтън Джон, на Джордж Майкъл и др. Аз лично ги харесвам, даже са ми любими и въобще не ме интересува като какви се определят те – това си е тяхно право. Съгласен съм, обаче, че в образователната ни система не трябва да бъдат включвани задължителни религиозни (България, все пак, е светска държава) и джендър-програми, защото това е въпрос на личен избор и не трябва административно да бъде налаган определен начин на мислене.

Съпричастие

– да не се бърка с причастие – насочено както навътре в Братството – милосърдие, така и навън – благотворителност.

Добронамереност

– не знам дали някъде тя е формулирана като масонска ценност, но, за мен, е може би най-важната. Може да се свърже и с човешката любов, и с братското чувство, но има много по-широки измерения и е универсално разпространена сред свободните зидари – и у нас, и в чужбина.

Няма идеални хора. Пишещият тези редове не прави изключение. Всеки от нас сам решава: какво ще прегърне като добродетели и какво няма да може. Важното е да има стремеж към усъвършенстване и накрая, когато трябва да си дадем равносметка за това как сме живели, да нямаме тежки угризения. ◆