.

Само щастието не тежи

 

 

Брат Д. Д.,

Стар майстор на ложа „Анкх“, ориент София

 

Скъпи братя,

Ще споделя с вас една моя любима притча, която така и все не успявах да публикувам, но пък която все по-ясно се откроява в главата ми и ме връща назад в някои спомени.

Притчата е за… тежестта на измамата.

И така:

„Един човек купил от пазара картофи, но когато се прибрал вкъщи, разбрал, че вместо картофи търговците са натоварили на каруцата му камъни. Мъжът не се върнал обратно, не се разгневил, а продължил да живее, както преди.

Един ден, след четиридесет години, на вратата му се почукало. Когато отворил, човекът видял пред себе си двама дрипави старци.

– Здравей – казали те – ние те измамихме на пазара и дойдохме да поискаме прошка.

Човекът отвърнал:

– Да, спомням си. Но нищо не сте ми длъжни. Камъните изхвърлих в една яма още същия ден. А вие четиридесет години ги носите в сърцето си…“

 

Та така!

Вярвам, скъпи мои братя, че всеки от нас ще п(р)огледне през притчата, за да изхвърли овреме своите камъни.

А за измамниците…

Халал да са им, защото доказано е: Само Щастието не тежи!

Бъдете! ◆

 

Списание „Зидарски преглед“, бр. 29/2021 г.

към начало