.

Кметът на София

 

130 години от рождението брат Иван Иванов

 

Брат Станислав, ложа „Захари Стоянов – София“

Конференция „Масонство и общество“, 31 октомври 2021 г.

 

На пръв поглед, формално, моят текст изглежда встрани от темата на днешната ни конференция, насочена към латите, екерите и теодолитите, с които да очертаем и проправим пътя на свободното зидарство в годините напред. Но по мое мнение, крачейки във времето, ние трябва свято да тачим паметта за миналото, за познанието и спомена за онези наши братя, които са отдали живота и силите си за идеите на масонството преди нас да ни има.

Инж. Иван Иванов е една от най-ярките личности в историята на нашата столица, чиято звезда винаги ще трепти на нейния небосклон. Жалко и обидно е за самите нас, че ние, вторачени в собствените си грижи, често отвръщаме глава от спомена за големите достойни българи, работили на великия градеж, наречен „Майка България“. Наредени в „Алеята на забравените“, сенките им гледат към нас. Те не жадуват нови лаври и аплодисменти. Настояват единствено да помним миналото си, защото бъдещето ни лежи върху паметта за него.

Воден от тази мисъл, прекарах

 

близо шест месеца в Държавния архив,

изучавайки стотици запазени документи за живота на инж. Иван Иванов. Изчетох десетки страници от периодични издания от първата половина на миналия век, съхранени във фондовете на библиотеките, прелиствах мемоари и дневници на бележити личности от политическия ни живот по онова време. Попаднах и на чудесния документален филм на Адела Пеева. Пандемията КОВИД–19 ми даде добрата възможност да работя на спокойствие върху книгата си – документалния роман „Кметът на София“, която излезе от печат преди три седмици.

Ще се опитам накратко да разкажа за невероятната съдба на инж. Иван Иванов. Роден в Сливен на 2 юли 1891 г., той е второто от петте деца на майор Никола Иванов и жена му Екатерина. По-късно бащата е назначен в гарнизона в Стара Загора, а после и в софийския. Иван завършва Кадетското училище, през 1912 г. заминава за Германия, където следва хидроинженерство в Кралската Баварска политехника в Мюнхен. Момчето е сред най-бедните студенти, работи допълнително, за да посреща разходите си.

 

Пацифист по природа,

Семейство Иванови:

Минà, Зефирка, Борис, Иван (прави),

майка Екатерина и Бистра (седнали) – ок. 1909 г.

отказал на баща си да продължи военната си кариера, у Иван надделява патриотичният дълг, прекъсва образованието си, връща се в родината и през 1913 г. се записва като доброволец в армията по време на Междусъюзническата война. Служи в инженерните части. Въпреки смъртта на баща му, загинал в битката при Дойран, майка му настоява Иван да се върне в Мюнхен и да довърши образованието си.

След дипломирането си, през септември 1915 г. инж. Иванов е назначен на работа в пътно-паважното отделение на Софийската община. През 1917 г. е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево, в пионерните части. През януари 1918 г. заминава за фронта, отворен с Първата световна война.

През есента на 1919 г. началникът на отделение „Водоснабдяване и канализация“, инж. Христо Танев, го кани отново на работа в Софийската община. И от тук започва бляскавият път на хидроинженера Иван Иванов.

Столицата няма достатъчно вода, въведен е воден режим. Безразборно растат и се появяват

 

нови квартали с бежанци от Южна Добруджа, Беломорска Тракия и Македония.

Започват епидемии, градът е пред изпитание. Проведени са многобройни изследвания на съществуващите водоизточници край София, но нито един от тях не дава решение на проблема. Тогава инж. Танев споделя с младия си колега почти налудничавата си идея до столицата да се доведат водите на Рила. Инж. Иван Иванов застава изцяло зад нея, въпреки, че мнозина от управляващите я определят като „фараонщина“.

Изпратен е от Софийската община да проучи опита на държави като Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Испания. Обикаля хребетите и деретата на Рила, нощува в хижи, манастири и паланки, избира място за водохващането, където се събират  Бели, Черни и Леви Искър. В едно от поредните му бродения из Рила инж. Иванов е записал в бележника си:

Навлизайки в дефилето, ние слушаме все по-ясно песента на Искровете, онази хубава мелодия на водата, която е дошла от големите върхове, където само лете ходи човекът и на пътя за морето разправя за хубостта на зимата, за красотата на вечерните часове, когато горят всички върхове в последните розови лъчи на гаснещото слънце, за неволята на сърните и дивите кози в тази люта зима и за сънищата на смразените утрини и русалките в горните рилски езера…“

Това е знак – зад прагматичния характер на инженера Иван Иванов се крие чувствителна, лирична натура.

Следват дни и нощи пред чертожната маса заедно с колегите му от новосъздадената Дирекция за изграждане на Рилския водопровод, която той по-късно оглавява. Проектът е завършен. Но откъде да получат финансиране от близо 600 милиона лева – страната е в икономическа криза, изплаща неимоверно високите военни репарации. И тук прагматичният инж. Иванов успява. Заедно с кмета Иван Площаков и финансиста Добри Божилов внасят предложение в Народното събрание за създаването на национален фонд за борба с безводието, захранван със средствата от митническите такси. През 1925 г. парламентът приема Закон за строителството на водопровода „Рила-София“.

Да дръзнеш да влезеш

 

в битка с непристъпната Рила,

На строежа на Рилския водопровод. Инж. Иван Иванов (най-вляво), министър-председателят Андрей Ляпчев, кметът на София ген. Вл. Вазов, заедно с директорите на банките: БНБ, БЦКБ, БЗБ, 17 август 1930 г.

Проверка на тунел 18

да уловиш бистрите и студени води от притоците на Искър и да ги доведеш до столицата не е обикновено предизвикателство. С помощта на фирми от Германия и Италия, с труда на над 2 000 работници от околните села, минавайки през съдебни дела за отчуждаване на имоти, за осем години е изградено 70-километровото трасе на най-дългия в Европа за времето си водопровод. Излети са десетки хиляди кубически метра бетон, прокопан е най-дългият в тези години тунел с дължина 3 558 м., направени са 14 сифона, дюкери, акведукти, хиляди метри канали, подпорни стени. Успоредно с всичко това са построени и оборудвани двете водноелектрически централи: „Мала църква“ и „Симеоново“, които трябва да осигурят допълнителна електроенергия за София.

Дюкер № 13 – преминаване над река Черни Искър

Напречен разрез на бетоновия канал – инж. Иван Иванов (в средата) с помощниците си инженерите Георгиев и Кюркчиев

На 23 април 1933 г., с водосвет и голямо тържество на стадион „Юнак“, Рилският водопровод е открит. От специално направеното хидросъоръжение високо във въздуха руква гейзер с водата от планината, доведена до столицата. Добре е да помним, че и днес, когато отпиваме глътка вода от чешмата в къщи, дължим това на инж. Иван Иванов и неговите колеги, на смелостта на техния дух, на усилията и професионализма им.

На 24 май, пет дни

 

след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.,

с указ на Негово Величество цар Борис III, инж. Иван Иванов е назначен за кмет на София. Малко пояснение: в политическата практика на Царство България не са се провеждали избори за местна власт. Всяка партия или коалиция, спечелила изборите за Народно събрание, е предлагала на Двореца и царят е назначавал кметове на градовете. Инж. Иван Иванов е 42-ят кмет на столицата след Освобождението.

Тържествено откриване на Рилския водопровод в София на стадион „Юнак“, 23 април 1933 г.

Той е предложен на министър-председателя Кимон Георгиев от ген. Петър Мидилев, който оглавява Министерството на вътрешните работи и народното здраве в неговия кабинет. Мотивите, с които е поставена кандидатурата на Иванов, са: липса на принадлежност към политически партии, висок професионализъм, организаторски способности, мъж с добро и неопетнено име.

Тук ще се опитам да представя най-важните моменти от кметуването на инж. Иван Иванов през 10-те години, в които той заема този пост. Това не е никак лесна задача, поради това, че човек се изправя пред кипящ от енергия визионер за бъдещето на София, до болка самовзискателен, непримирим и честен до безкрайност – качества, които днес трудно срещаме.

Първата задача на новия кмет е да сложи ред и да извади наяве финансовото състояние на общината. Издава наредби:

  • срещу корупцията в общинската администрация (под страх от тъмничен затвор),
  • за опазване чистотата на града (срещу парични глоби), за премахване на просторите с пране по балконите.

Извършва:

  • Модернизира и подобрява столичния трамваен транспорт, въвежда първите пешеходни зони по улица „Пиротска“ и булевард „Цар Освободител“.
  • Създава Общинска полиция, Общинска банка, Спешна помощ, строи Общинска болница и инфекциозно отделение към нея.
  • Общината приема програма за строителство на жилища за бедни и малоимотни граждани.
  • Превръща столицата в туристическа атракция в дните около 24 май, всички, пристигащи от страната, получават намаления по БДЖ, в изложбените салони, хотелите, театрите, кината, футболните стадиони. Финансовите приходи на града рязко се увеличават. Провежда първите рек­ламни шествия по улиците на София, представящи и насърчаващи местните производители и занаятчии.

Новата сграда на хотела и на читалище „Славянска беседа“, 1935 г.

Сградата на Централното управление на БНБ, 1939 г.

Инж. Иван Иванов е продължител на започнатото от неговите предшественици. С убеждението, че историята на София не започва с него, той упорито надгражда наследеното от човека, когото най-много уважава и с когото го свързва искрено приятелство – ген. Владимир Вазов, кмет на столицата от 1926 до 1932 година. Във времето, през което инж. Иванов е начело на Софийската община, са завършени и открити повечето от знаковите сгради в архитектурата на днешна София. Това са Централното управление на БНБ, Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи, Македонският научен институт, новият хотел „България“ и концертната Зала „България“, днешният Музикален театър, реконструкцията и разширението на Министерството на отбраната, читалище „Славянска беседа“, сградата на Радио София, хотел „Балкан“ и днешния „Младежки театър“. По инициатива на кмета е построена и открита първата столична лятна къпалня „Мария Луиза“, прекръстена по-късно на „Република“. Негова е и идеята за създаването на паметника на патриарх Евтимий.

Ректоратът на Софийския университет, 1934 г.

По предложение на инж. Иванов през 1937 г., на мястото на „Общински вестник“, започва да излиза сп. „Сердика“. С основна цел, то да е публична трибуна за дейността на общината, списанието се превръща и в издание, в което публикуват творбите си утвърдени и млади български писатели, изкуствоведи, театрални и музикални журналисти.

Кметът на София е

 

мечтател, който знае как да осъществява бляновете си

за превръщането на столицата в град-градина, за подчиняване на градската инфраструктура на изискванията на настоящето и бъдещето. След голям международен конкурс, в който участват най-изтъкнати урбанисти от цяла Европа, общината избира предложението на германския проф. Адолф Мусман за нов градоустройствен план, утвърден по-късно от Народното събрание. Част от него е осъществена до началото на войната – Южният, Западният и Северният парк, заложени в „Плана Мусман“, са останали и до днес за радост на софиянци.

Кметът инж. Иван Иванов и проф. Адолф Мусман, 1938 г. (Архив „Гипсън“)

Инж. Иван Иванов притежава и една особена чувствителност към културния дух на столицата. Започналата Втора световна война поставя на изпитание мнозина, сред които и представители на творческата интелигенция. С цел да подпомогне изпадналите в нищета български писатели и художници, общината организира конкурс за новоучредената награда „София в книги и картини“ за произведения, посветени на столицата. Присъдени са парични награди, направени са откупки на живописни платна и скулптори.

Посещение на кмета на Берлин Лудвиг Щеег – на строежа на яз. „Бели Искър“, 1941 г. (Архив „Гипсън“)

Строителят на съвременна София е осъден да преживее

 

разрухата на голяма част от сътвореното

в годините на неговото управление. По време на англо-американските бомбардировки над столицата пред очите му се сриват и потъват в пламъци много от най-красивите сгради. Обикаля пламналия в пожари разрушен град, болезнено приема смъртта на всеки загинал жител. Дава всичко от себе си, за да се изградят бомбоубежища за населението, преживява болезнено гледката на колоните от софиянци, напускащи София при евакуацията след бомбардировката на 10 януари 1944 г.

Сградата на Народното събрание след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.

Датата 9 септември 1944 г. е времеразделът в живота на инж. Иван Иванов. Арестуван, хвърлен в Централния затвор без право на свиждане, той е

 

осъден от така наречения Народен съд

през април 1945 г. на доживотен строг тъмничен затвор с отнемане на имуществото му. А то се състои единствено от скромна, двуетажна къща на бул. „Евлогий Георгиев“ на пресечката между улиците „13-ти март“ и „6-ти септември“, запазена и до днес. Къщата е построена през 1924 г. с банков заем за дом на младото семейство на родената в Германия Матилда Хинце и младия инженер Иван Иванов.

Съдържанието на обвинителния акт е толкова несъстоятелно, че вероятно и неговите съставители са осъзнавали това. Кметът инж. Иванов бил провеждал „профашистка политика“ в управлението на София, не полагал грижи за спасяване на населението по време на бомбардировките – все лъжи от този род. Очевидно, заръката на Партията е трябвало да бъде изпълнена на всяка цена и „фашисткият“ кмет да бъде пратен в затвора.

Съдбата, все пак, се оказала благосклонна към затворника Иванов – присъдата е намалена на 15 години, а в края на 1947 г. е помилван и освободен. Заради способностите му на хидроинженер, проектирал и построил водопровода „Рила-София“, го назначават в „Енергохидропроект“, където става и

 

главен инженер в екипа за строителството на язовир „Сталин“,

сегашния „Искър“. На тържественото откриване на 6 септември 1954 г. не е поканен – той си остава „враг на народа“. Отнето му е и званието член-кореспондент на БАН. След пенсионирането си, участва в експертни съвети по хидроинженерни проекти, пише активно статии в специализирания печат. Умира в София през 1965 г.

Посещение на кмета на Берлин Лудвиг Щеег. Кметът Иванов представя чертежите на Плана „Мусман“, 1941 г. (Архив „Гипсън“)

Изследвайки живота на инж. Иванов, открих факти, които представляват интерес за нас като масони. Има две фигури на големи и достойни мъже, които до голяма степен определят съдбата му и оформят окончателно неговите възгледи и ценностна система. Едната е на героя от Дойран, ген. Владимир Вазов, кмет на София от 1926 до 1932 г., с когото тясно работят по изграждането на Рилския водопровод. Именно Вазов запознава Иванов с ген. Петър Мидилев. Нека само да припомним, че брат Петър Мидилев е Велик майстор на Великата ложа на България в продължение на цели 17 години с едно малко прекъсване.

Какви качества и безспорен авторитет трябва да притежаваш, за да ръководиш дейността на Братството през толкова дълъг период?! Мидилев е този, който привлича инж. Иван Иванов към идеите на българското масонство. Като първомайстор на ложа „Зора“ и като негов гарант, през 1930 г. брат Петър Мидилев дава Светлината на инж. Иванов. През 1933 г., извървял стъпалата в Занаята, брат Иван Иванов е повдигнат в степен

 

„майстор“ в ложа „Зора“.

С помощта на братята Божидар Савов и Георги Балански достигнах до някои запазени свидетелства за работата на столичния кмет като свободен зидар. В аналите е открит един негов градеж, озаглавен „За съвременното масонство“, но вярвам, че той е изнасял и други, посветени на Рилския водопровод, на градоустройствения „План Мусман“. Брат Иван Иванов участва в работата на ложа „Зора“ до закриването на Великата ложа на България през 1940 г.

Пред мен изникнаха въпроси, които търсеха своя отговор. Инж. Иван Иванов е назначен за кмет на София от Н.В. цар Борис III по предложение на Кимон Георгиев, министър-председател, брат масон след преврата на 19 май 1934 г. Доколкото знам, цялото му правителство е съставено от свободни зидари. В забраната на всички политически партии в страната, братята са открили възможност категорично да бъде спряно разграбването на хазната от непрекъснато сменящите се правителства, да се въздигане икономиката на страната по европейски образец. След оставката на Кимон Георгиев, следващите министър-председатели, чак до Богдан Филов, включително, са също братя масони.

 

След военната и стопанска катастрофа,

през 1939 г. България е на второ място в Европа след Австрия по растеж на БВП и изживява най-големия си икономически разцвет преди Втората световна война. Според мен, до голяма степен този факт се дължи на силното присъствие през този исторически етап на масонските идеи и ценности в нашето общество.

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 32, декември 2021 г.

През десетте години, по време на своето кметуване, инж. Иванов работи успешно с 12 правителства, чак до 9 септември 1944 г. Нито едно от тях не го е отстранило от кметския пост. Не открих, и още търся, отговор на въпроса: как се е случило това? Дали защото се е опазил от изкушението облагите от участието в политически игри, от изкушението на личното облагодетелстване? Мисля, че

 

духът му на възрожденец,

неговата отдаденост на добруването на столичния град и на софиянци, човешките му и масонски качества като принципност и честност са го запазили на поста му.

Близо половин година прекарах в ровене из архивни документи, четях писма на инж. Иван Иванов и писма, изпратени от други до него, негови записки из бележниците му, работни скици и изчисления по строителството на Рилския водопровод. Опитвах се да го опозная отблизо, в сънищата си разговарях с него. Стараех се да следвам логиката на неговите действия, мисли, идеи. Исках добросъвестно да представя в моя документален роман кмета инж. Иван Иванов такъв, какъвто е бил – без дитирамби и фалшиви ореоли. Достоен българин, скромен, висок професионалист, любящ баща и свободен зидар, който трябва да бъде пример за всеки от нас.

Такъв е той за мен. ◆

към начало