Българското масонство загуби свой предан доброжелател, добър приятел и мъдър съветник
За приноса на Томас Джаксън към световното масонство и посланията му към българските масони
Николай Божилов, Велик майстор на ОВЛБ
На 30 декември 2021 г. Небесната ложа на Великия архитект на Вселената прие завинаги на работа при себе си един изключителен ерудит и масон – Томас Джаксън. Масонството в САЩ загуби един от най-видните си в днешно време деятели, а Световното масонство – изтъкната, приживе легендарна личност – в голяма степен, олицетворяваща идеала за масон. Българското масонство загуби свой предан доброжелател и приятел, мъдър съветник, който ни подкрепяше безрезервно при решаващи събития, каквото бе извършеното на 20 юни 2015 г. Единение.
Стар велик секретар на Великата ложа на Пенсилвания, Пожизнен почетен председател на Световната конференция на регулярните масонски велики ложи, след забележителните 87 г. завърши земния си път, отдаден на великата идея на масонството: „Да създава личности“.
„Голямата цел на Свободното зидарство е да привлича добри хора, добри мъже и да ги прави още по-добри. И така добрите хора да подпомагат обществото“, така Томас Джаксън учеше по-младите си братя.
Голям приятел на българското масонство и на ОВЛБ!
Както самият той нееднократно заявява, от години следи развитието на масонството в България. Името му най-тясно се свързва с гостуването в страната ни по повод извършеното на 20 юни 2015 г. присъединяване на братята от ВЛССПЗБ в ОВЛБ.
Актът от 2015 г., известен още като „единение“, той оценява като историческо събитие и заявява: „Вие сте в позиция да покажете на света какво означава българското масонство. Моите братя днес извършиха нещо, което е изпълнение на една моя мечта. Аз наистина страдах през годините, срещайки се с вашите Велики сановници и опитвайки се да посреднича за това, което се случи днес. Поздравявам ви всички! Аз просто поздравявам най-доброто! Сега вие сте в позиция да покажете на света какво означава българското масонство.“
Година по-късно, в обзорна статия във в. „Стандарт“, посветена на първата годишнина от единението, брат Томас Джаксън заявява пред журналистката Биляна Веселинова:
„За мен е привилегия и удоволствие да се върна отново в България за Годишната конференция 2016 на вашата Велика ложа. Имам страхотно уважение към начина, по който се развива регулярното масонство в България. Както знаете съм въвлечен от няколко години, опитвайки се да помогна за разрешаването на проблема с разделението на Свободното зидарство в България. Слава богу, преди една година сливането стана процес. То стана реалност. Голямата част от българските масони сега са обединени в едно. В една регулярна и призната велика ложа. Не ми е приятно, че много от братята, които бяха във ВЛССПЗБ, не дойдоха на този ден – 20 юни.
Някои от тези мъже са и мои приятели. И навремето оценявах тяхното желание и опити да се случи това сливане. Но за съжаление, не всички дойдоха, когато този ден дойде. Както и да е! Сега можем да празнуваме една година от една консолидирана велика ложа! И дори да има нерегулярни масонски форми, които да съществуват, които все още да оперират и да работят в една държава, светът сега се отнася и казва, че Обединената велика ложа на България (ОВЛБ) е единствената регулярна велика ложа, която заслужава признание.
Скъпи мои братя, поздравявам ви за постигането най-после на тази заветна цел. Със сигурност предстои светло бъдеще за българското масонство и увеличен потенциал да участвате в еволюцията на българското общество. И отново: за мен е изключително удоволствие да бъда с вас и в 2016-а. Горд съм с моето лично приятелство с Иван Сариев.“
У нас, на български език, са издадени две книги на брат Томас Джаксън. През 2016 г. е отпечатана „Масонски перспективи. Размисли на един велик секретар“, която вече е библиографска рядкост. Втората, „Масонство. Идеализъм и реализъм“, издадена през 2019 г. представлява фундаментален, близо 600-страничен труд. И двете са издания на издателство „Класика и стил“, както и лична заслуга на НУ СВМ брат Иван Сариев, за което го поздравявам и благодаря най-сърдечно. Втората си книга брат Томас Джаксън представи лично пред българските читатели в популярния столичен клуб „Перото“ в НДК, която проява бе разгласена от редица медии – в. „Труд“, Дарик Нюз и др.
Кой е Томас Джаксън?
Ето как е представен авторът в книгата „Масонство. Идеализъм и реализъм“.
„Високоуважаемият брат Томас Джаксън е изтъкнат свободен зидар, широкоизвестен по света с упоритата си и последователна работа за благото на масонското братство. Брат Джаксън е посветен в ложа „Къмбърланд Вали“, № 315, ориент Шипънсбърг, щат Пенсилвания, чийто уважаем майстор става през 1969 година. Впоследствие служи в продължение на две десетилетия като Велик секретар на Високоуважаваната Велика ложа на свободните и приети зидари в Пенсилвания, преди да се оттегли през 1999 година.
Той е и първият изпълнителен секретар на Световната конференция на регулярните масонски велики ложи, останал на поста от 1998 до 2014 година, а понастоящем е пожизнен почетен председател на същата организация.
ВУ брат Джаксън е твърд поддръжник на идеята за масонското образование и изследователска дейност; бил е майстор на Изследователската ложа на Филаделфия, член е на Филалетовото дружество, основоположник на Масонското общество, член на Управителния съвет на Изследователската общност към Шотландския обред, както и на избраната общност на Сините монаси.
Заемал е ръководни постове в множество други организации, свързани с културата на занаята, сред които: президент на Конференцията на великите секретари в Северна Америка, член на Управителния съвет на Масонския информационен център в Северна Америка, на Фондацията за възраждане на Свободното зидарство, на Асоциацията за масонска взаимопомощ в Северна Америка; ръководи работата на директорския борд към Асоциацията за масонско изкуство.
Почетен член е на 111 велики ложи по цял свят. Брат Джаксън е единственият американски свободен зидар с титла на велик сановник от Обединената велика ложа на Англия; удостоен е с подобни отличия и от 42 други велики ложи, като в 15 от тях е Почетен велик майстор.
Председателствал е 18 местни, щатски, национални и международни масонски структури. Произнасял е слова в повече от 40 страни, а негови статии са публикувани от образователни, научни и масонски списания и други издания в повече от 30 държави.“

Тържествено честване на 20-годишнината на ОВЛБ, 11-13 май 2012 г. От ляво на дясно: Ремзи Санвер, ВМ на ВЛ на Турция, Георги Крумов, Стар ВМ на ОВЛБ, Рюдигер Темплин, ВМ на ОВР на Германия, Иван Сариев, ВМ на ОВЛБ, Томас Джаксън, Стар ВС на ВЛ на Пенсилвания.
Какво ни завеща брат Томас Джаксън?
Да се отговори на толкова претенциозно подзаглавие е непосилна задача, предвид току що казаното за този забележителен човек и неговото огромно творческо наследство.
Редица негови мисли и послания с непреходно значение за масонството, може да бъдат намерени на сайта на ОВЛБ, на който са публикувани интервюта и други публикации, свързани с брат Томас.
- „Книгата „Масонство. Идеализъм и реализъм” на Томас Джаксън – прямо и ясно послание“. Интервю в Хрониката.
- „Нямаме нов Моцарт, защото посредствеността се котира повече“. Интервю пред в. Труд.
- „Помощта в Масонството не е само пари и благотворителността не е най-важната част от него“. Публикация в Хрониката.
- „Концентрирайте се върху качеството на мъжете, а не върху количеството на членовете“. Интервю пред Хрониката.
- „Най-голямата ни трагедия е, че воюваме в името на Бог.“ Интервю пред в. „Стандарт“.
Цитати и мисли на брат Томас Джаксън могат да бъдат намерени и в други статии на сайта на ОВЛБ
Ето някои от тях:
„Днес трябва да решим дали нашите отговорности и завети ще зависят от гигантските материални постройки, които сме издигнали, или от великите философски и интелектуални структури, които са съградили за нас братята ни от миналото.“
„Бях дълги години преподавател в колеж и задавах същия въпрос на моите студенти – защо в един свят с толкова много хора, ние не можем да намерим един Микеланджело, Да Винчи или Моцарт. Къде са великите умове днес? Те вероятно съществуват, но защо ние не ги откриваме? И започнах да отбелязвам, че в днешното общество много повече се котира посредствеността. А по този начин се премахва естественият стимул на хората да се стремят да са по-добри, по-можещи и креативни.“
„По-добре е да съм в ложа, съставено от 50 масона, отколкото от 500 членове.“
„Светът се нуждае от нас. Нека светът го разбере.“
„Важно е да осъзнаем, че не можем да разчитаме на нашето минало, за да градим настоящето или бъдещето си. Това продължаващо паразитиране ни доведе до апатия.“
„Ако искаме да имаме завещаното ни, трябва да го спечелим наново.“
„Но съм казвал, че там, където няма свобода – не може да съществува масонство. (…) В условията на диктатура – единственият пример за мирно съвместно съществуване е масонството при Кастро в Куба.“
„Масонството е изиграло може би по-голяма роля за развитието на гражданските общества от всяка друга организация, създадена от човешкия разум. Но най-простата дефиниция е: „Масонството е начин на живот“.
На въпрос на МУ брат Любчо Иванов, по това време главен редактор на Хрониката, „Какво би ни предупредил, нас българските братя масони, за това коя е най-голямата опасност по пътя на националното ни масонско съзряване?“, брат Томас Джаксън отговаря:
„Наблюдавайки северноамериканското масонство и сравнявайки го с това, което в момента имате в България, моят съвет към вас би бил да се концентрирате върху качеството на мъжете, а не върху количеството на членовете. Масонството е оставило своя отпечатък върху този свят, не чрез големи членски маси, а чрез индивидуалното влияние на отделните братя. Никога не забравяйте целта на масонството. И тя е да започнем с най-добрите мъже, които можем да намерим, и да ги направим по-добри. И това е, върху което смятам, че и в България трябва да се концентрирате. Голяма част от книгата ми е посветена точно на това.“
На въпрос за славата и признателността, които неизменно го съпътстват при всяка негова публична проява, той отговаря скромно пред журналистката от в. „Труд“ Биляна Веселинова:
„Такива думи оставям да отшумят. Когато станах за първи път Велик секретар, след моята първа година на този пост, написах една малка молитва: „Мили Боже, не ми позволявай никога да забравя откъде тръгнах. И ми кажи, моля те, кога да спра“. Потеклото ми е бедно и недобре образовано. Свободното зидарство беше нещото, което ме накара да работя много и да се усъвършенствам.“
Дълбок поклон пред този голям човек и забележителен масон.
Почивай в мир, незабравими ВУ братко Томас!