Първата ложа в българските земи преди Освобождението

 

Ложа „Хуманитас”в Свищов (1872 – 1874 г.)

 

Брат Иво Жейнов, ложа „Дунавска звезда”, Русе,

член на ложа „Quatuor Coronati”

 

Историята на българското масонство може да се проследи в продължение на почти 200 години. Първият, или най-ранно документално доказан, български масон е архимандрит Ефрем от Русе, посветен в ложа „Овидий” в Кишинев през 1821 г. Заслугата за хвърлянето на светлина върху този исторически момент е на нашия брат, писателят Стилиян Чилингиров. През 1924 и 1925 г. той написва два градежа: „Масонското съзнание преди освобождението” и „Началото на българското свободно зидарство”, в които излага хипотезата на този важен и основополагащ за българското Свободно зидарство факт. Доказването му стана възможно едва в 2000 г.

Запазените документални свидетелства от 60-те години на ХІХ в. съдържат информация за някои български Свободни зидари. Иван Ведър е приет за масон на 12 декември 1863 г. в „Ориентал ложа” № 687, съществуваща под покровителството на Обединената Велика ложа на Англия, и притежава степен майстор от английската ложа в Цариград. На 12 март 1864 г. българският търговец Петър А. Попов е посветен в ложа „Италия” в Цариград, която е под послушенството на Великия изток на Италия, а от 22 март 1866 г. е повишен в майсторска степен. Освен „Ориентал ложа” № 687 и ложа „Италия”, първите ни масони посещават гръцката ложа „Арети”, имат контакти с ложа „Източната звезда” № 1355 в Бейрут и вероятно ложа „Проодос” в Цариград, както и много други.

От този период е известно и името на Атанас Стоянович, който в 1866 г. е назначен за секретар на масонския съд на ложа „Италия”. За тази длъжност Атанас Стоянович трябва да има и степен майстор. Времето, необходимо за достигане на това посвещение, дава повод да се мисли, че той е приет в съюза на Свободното зидарство преди Иван Ведър (декември 1863 г.) и Петър А. Попов (март 1864 г.). Възможно е това да е станало в Манчестър, откъдето той идва в Цариград. Известни са имената и на още няколко българи, членували в ложи в Румъния и Унгария.

Но малко известен факт е, че

 

първата документално доказана ложа в българските земи преди 1878 г. е създадена в Свищов.

На 22 октомври 1872 г. Димитър Шишманов е приет в българската Свободно-зидарска ложа „Хуманитас” в Свищов.

От мемориалните бележки, които той е оставил е известно, че тя съществува от есента на 1872 г. и напълно изчезва през юли 1874 г. Ложата набира членове от местната българска интелигенция. Тя е създадена по предложение на Лудвик Херонан Герон от Щеренберг, полски евреин, чиновник в Австрийската параходна агенция в Свищов. Той е избран за майстор на стол, а един от сановниците е Димитър Шишманов. Масони са Николай Павлович, Никола Чакъров, а вероятно и Димитър Начоолу и Драган Цанков. Служебните документи на ложата са отпечатани на български език в Печатницата на Дунавската област в Русе.

Ложа „Хуманитас” има кратък живот. Причините за приспиването ѝ са издаването на масонската тайна за членството и злоупотребата с доверието от страна на майстора Лудвиг Герон.

За пръв път Николай Райнов споделя издирено от него сведение за съществуването на масонска ложа в Свищов преди Освобождението. Той се основава на Въпросника, попълнен от възрожденския художник Николай Павлович при влизането му в нея. Фактът, че от 20-те години на ХХ в. до днес изследователите на масонската история не са успели да видят и да публикуват този Въпросник, ме кара да смятам, че той е или унищожен, или стои съхранен в архива на някое частно лице. Второто е малко вероятно, но е възможно. Липсата му е очевидна, защото ценното свидетелство го няма и в документалния сборник „Архив на Николай Павлович 1852-1894”, представляващ пълно публикуване на фонда „Николай Павлович”, който се пази в Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив.

 

До 1923 г. документалното наследство на големия български художник е притежание на неговите родственици. На три части те го предават на Пловдивската библиотека – през 1923, 1925 и 1951 г. Николай Райнов публикува изследването си за Николай Павлович в Годишника на библиотеката за 1922 г., т.е. той е работил с документите преди предаването им и е първият им изследовател след това. Оттук за мен произлизат

две хипотези за съдбата на този изключително важен за историята на българското масонство документ.

Първата е, че Въпросникът не е предаден на библиотеката и затова липсва в постъпленията. В противен случай той щеше да бъде отделно публикуван и анализиран или поне щеше да намери място при публикуването на фонда му през 1980 г. Ако това е станало така, следва, че най-вероятно документът е унищожен.

Втората е, че Николай Райнов, който е имал интереси към масонството, го е запазил за себе си. Оттук следва, че документът може да съществува някъде в личното му архивно наследство или е предаден в ЦК на БКП след 1944 г., респективно, на друг тогава влиятелен комунист, който се е интересувал от масонството.

Независимо от горните хипотези, основната информация е, че Въпросникът на Николай Павлович не е показван в своята цялост, поради което днес не може да бъде ползван, а вероятно и не съществува – т.е., познавателната му стойност е незначителна.

Радостно е, обаче нещо друго. Оказа се, че

Въпросникът на Николай Павлович не е единствен.

Открих втори Въпросник във фонда на Драган Цанков в Народна библиотека „Иван Вазов” – отлично запазен екземпляр. Типовата бланка е оставена непопълнена. Комплектът за постъпване в масонската ложа „Хуманитас” е от 4 страници. Най-общо, те са разделени на две, като от едната страна са отпечатани въпросите, а другата е оставено празно пространство, което да бъде попълнено с отговорите. Всички текстове са отпечатани на български език.

За да дам необходимите сведения за историята на ложа „Хуманитас”, издирих трети Въпросник за приемане в масонска ложа „Хуманитас”, Свищов. Типовата бланка на Въпросника днес се съхранява в Архива на БАН. Третият комплект е попълнен на 22 октомври – 2 ноември 1872 г. от Димитър Шишманов и с добавените към него ръкописни мемориални бележки дава достатъчна информация, за да се възстанови историята на свищовската свободно-зидарска ложа.

Характерното съдържание на документа е достатъчно, за да се предположи, че той е преводен. Все пак, преводът – вероятно от немски език – и оформянето му са дело на българин, а издателят, който е поръчал акциденцията в Дунавската печатница е масонската ложа „Хуманитас” в Свищов. Предполагам, че преводът и оформянето на поръчката за печат са дело на Димитър Шишманов, който по това време живее в Свищов и печата и други свои произведения в Русенската печатница. Допускам, че помощ му е оказана от Драган Цанков – родом от Свищов, бивш директор на Дунавската печатница в Русе, преводач и издател.

Димитър Шишманов е първият председател на читалището в Свищов, инициатор за създаването на театър, учител по германски език и други дисциплини в създаденото от него търговско училище. Той има голям опит в подготвянето на текстове като автор, преводач и редактор. Димитър Шишманов превежда пиесата „Разбойници” на Шилер, както и други драми. Автор е на няколко малки драматични творби, запазени в ръкопис – „Генчо Кърлежът”, „Годеникът”, „Добрата майка”, трагедията „Добрият син”. По времето, когато Въпросникът е полиграфиран, Шишманов печата в Русенската печатница няколко свои произведения, на които е и издател: „Добродетел и злоба / Фантазия в 3 действия” – 1871 г., „Няколко думи за длъжностите на мъжа” – 1871 г., „За нуждата от общото образование” в „Слова … при посещението на търновския митрополит Иларион в Свищов” – 1872 г., „Първо българско приватно търговско училище на Д. Е. Шишманова в Свищов” – 1873 г.

С подготвянето на специалната езотерична акцидентна форма, Дунавската печатница поставя началото на практиката Русе да се формира като център за печатане на масонска литература и документация след Освобождението.

Предполагам, че ложа „Хуманитас” е работила под послушенството на Унгария. Според специфичните закони на дуалистичната монархия Австро-Унгария,

 

Масонството е преследвано в Австрия, но не и в Унгария.

Поради това свободно-зидарският живот на империята е концентриран в унгарските земи. Вижда се, че австро-унгарските масони са ползвали Дунавското параходно дружество („Donau-Dampfschiffahrts-Gesellschaft” – ДДСГ) като възможност за разпространение на масонските идеи в други земи.

Основаването на ложа „Хуманитас” в Свищов не е единственият проект, осъществен с помощта на ДДСГ. На 6 март 1870 е създадено огнище в Сисак, Хърватска. Учредители са четирима представители на Дунавското параходно дружество, които преди това са били приети в унгарската ложа „Родолюбие″ в Баха, и шестима търговци, граждани на Сисак. Т.е. броят на посветените е 10 братя – близък до този на членовете на „Хуманитас” в Свищов. На 11 февруари 1872 г. осем масони поискват да бъде внесена Светлина и ложата да бъде открита. На 5 октомври 1872 г. тя е получена от Будапеща и пълноценната ложа е инсталирана, а Конституцията е преведена на хърватски. Представителят на ДДСГ, който е майстор на ложата, я ръководи до 1878 г. Косвена улика за връзката на ДДСГ с масонството е, че синът и внукът на агента на австро-унгарското параходство в Русе, капитан Лука Кличан, се развиват като масони, като в тази посока те са тласнати от капитан Лука. Известните ни членове на ложата – Николай Павлович, Димитър Шишманов и Димитър Начоолу, подобно на Герон, са също професионално и духовно свързани с Австро-Унгария.

Разказаната накратко история на ложата в Сисак, огледална с тази на ложа „Хуманитас” в Свищов, показва, че

 

все още не са известни събитията

по целия процес от създаването на огнището в Свищов до внасянето на Светлината от Будапеща, както и още много други въпроси от съществуването на ложа „Хуманитас”.

Българското Свободно зидарство е самостоятелна културна общност, чиито произход и изграждане се дължат на външни влияния и характерни вътрешни особености. Националните различия и приемственост в българското масонство крият цял научен лабиринт, от който сме опознали съвсем малка част. Една от тях е ложа „Хуманитас” в Свищов – първата ложа в българските земи преди Освобождението. ◊