За същността на някои символи и ритуали на масонството
Брат Иван Войнов
Масонството оперира със стройна система от алегории, символи и ритуали, чиято основна цел е да открие пред посветения пътя към божествената светлина на познанието, към откровения с трансцендентен и следователно с божествен произход, да го въведе в тайните на кралското изкуство.
Символите и ритуалите винаги са били и продължават да бъдат обект на внимание и интереси както за изследователите, така и за широк кръг хора, изкушени от тяхната загадъчност и иносказателност. Две са основните причини за този интерес. Символите и ритуалите са неразривно свързани с човешката история, като някои от тях идват от дълбока древност. Второ, те са носители на скрити послания, предавани от поколение на поколение, чието разшифроване е ключ към хилядолетния опит, познание и духовно развитие на човечеството.
Настоящият текст няма амбицията да разгледа всички символи и ритуали на масонството, а само тези, които идват от зората на човечеството и се срещат във всички религии и култури. Осмислянето им има важно значение както за разбирането на тяхната същност, така и за разбирането на същността на масонството, на неговата философия, на целите и задачите, които то си поставя. Тяхната универсалност произтича от колективното несъзнавано и поради това те са дълбоко религиозни. А масонството, както отбелязва Албърт Пайк, е теология и религия, защото е Богослужение, и неговите символи учат на религиозни истини.
Масонството използва стройна система от алегории, символи и ритуали, чиято основна цел е да открие пред посветения пътя към божествената светлина на познанието, към откровения с трансцендентен и следователно с божествен произход, да го въведе в тайните на кралското изкуство. Според А. Пайк символът е нещо, което по своята същност трябва да е подходящ и адекватен белег на нещо, което трябва да си струва да се знае и да се помни. Според Фостър Бейли символът е външен, видим на земята знак на вътрешна духовна реалност. Символът е проявление на земята на нещо, чиито корени са вътрешните причини. Той е външно следствие на вътрешна жизнена дейност. Зад символа е скрито някакво тайно знание, той крие тайнствени сили. Според Юнг, несъмнен авторитет в тази област, алегориите са парафраза на едно съзнавано съдържание (и затова са много по-разбираеми), докато символите са възможно най-добрият израз на някакво несъзнавано съдържание, което става достъпно за съзнанието чрез проекциите – т.е. чрез отражението му във външни (често природни) обекти. Проекцията е толкова фундаментална, че са били необходими столетия, за да се отделят поне в известна степен от нейния външен обект, както казва Юнг. С други думи, необходими са били хилядолетия, за да се разшифроват символите. Зад много от тях стоят архетипни образи и идеи. Именно поради това символите „отварят” света и помагат на религиозния да достигне до Универсалното. Символът преобразува индивидуалния опит в духовен акт, в метафизично възприемане на света. Разбирайки символа, човек отваря съществуването си за стойности, които вече не са нито случайни, нито лични. Това му помага да достигне света на духа. Очевидното непознаване на дълбоката същност и значение на символите и ритуалите на масонството преди повече от 150 години изправя А. Пайк пред не един и два тревожни въпроса. Къде са ложите ни, в които обичайно се изнасят лекции за истинската просвета на братята?; В коя ложа се обясняват и разясняват церемониите ни, които с времето са се покварили така, че истинските им черти едва могат да се разпознаят, и къде са онези велики първични истини за преподаваните откровения, които масонството е запазило за света?; Ние имаме всички почетни и гръмки титли. Дали техните притежатели се усъвършенстват, за да просветят света по отношение целите и задачите на масонството?; Как се съгласуват собствените ни думи и дела?; Ако нашето масонство е фикция, как можем да упражняваме някакво влияние върху другите?
Ще си позволя да цитирам още веднъж А. Пайк, защото написаното от него в още по-голяма степен илюстрира тревогите му за бъдещето на масонството и защото те звучат не по-малко актуално и днес: „И така, религиите западат в безполезни форми и маскарад от безсмислени думи. Символите остават, подобно на мидени черупки, изхвърлени от дълбините, мъртви върху пясъчните плажове, а символите са също толкова безгласни и безжизнени като мидените черупки. И с масонството ли ще бъде винаги така? Или древните му символи, наследени от праисторическите вероизповедания, и най-древните ритуали ще бъдат спасени от магията на баналното и тривиалното изопачаване. Ще им бъде възстановен висшият статус от древността и те отново ще станат Светите Оракули на философски и религиозни истини. Разбулването от тяхна страна на Божествената Мъдрост пред нашите дълбокомислени праотци и по такъв начин ще направят истинско и реално огромното превъзходство на Свободното масонство над всички модерни и ефимерни сдружения, които имитират неговите форми и окарикатуряват неговия символизъм”. Стотина години по-късно подобни въпроси тревожат и Фостър Бейли и това му дава основание да констатира, че от столетия ударението се поставя върху формалната страна на ритуалите и символите, а не на вътрешното тайнство, че много масони участват в ритуалите и церемониите, без да имат и най-малка представа за смисъла на своята работа, привлечени преди всичко от особения характер, мистериозност и тайнственост на нашата древна традиционна организация.
Днес, почти сто и петдесет години след написаното от А. Пайк, десакрализацията на света и в частност на масонството са отишли твърде далеч. Така че тъжните и тревожни равносметки, направени от нашите велики предшественици, стоят с още по-голяма сила пред днешното масонство. Невежеството на посветените, повърхностното познаване на масонските символи и ритуали ни прави слепи за тяхната дълбока и скрита същност и за познанията, които те могат да ни дадат. Така масонството се превръща във формално занимание, далече от неговата философия и основна цел – духовното ни усъвършенстване и дейност в полза на обществото. Гореизложеното ме провокира да обърна внимание на някои от фундаменталните символи и ритуали (онези, които са наследени, както отбелязва А. Пайк, от праисторическите вероизповедания), без познаването и осмислянето на които същността и философията на масонството трудно могат да бъдат разбрани.
Като мъжко общество от затворен тип, носител на древни традиции и скрити познания, масонството е достъпно само за тесен кръг от избрани. Участието в неговите работилници и градежи е възможно само за посветени. А посвещението в масонството по същество е универсален акт на инициация. Инициацията, един от многото ритуали на преминаването, със сигурност е и един от най-старите и значими ритуали. Както отбелязва Мирча Елиаде, „…от най-архаичните стадии на културата инициацията играе важна роля в религиозното оформяне на човека и най-вече представлява промяна в онтогеничната подредба на новопосветения… Този факт ни показва, че човекът от архаичните общества не се чувства завършен в своята даденост на природно съществуване. За да стане истински човек, той трябва да умре в този първи (природен) живот и да се роди отново за по-висш живот – едновременно културен и религиозен”.
Темата за инициацията се открива в цялата културна и религиозна история на човечеството. И това не е случайно – тя е акт на духовното съзряване на човека. Инициацията поставя край на профанния, неосветен живот и поставя началото на духовния, осветения. По време на инициацията посвещаваният влиза в досег със свещеното, получава откровения от метафизичен характер, узнава тайните на съществуването и следователно той е ТОЗИ, КОЙТО ЗНАЕ. Навсякъде по света инициацията следва един и същ сценарий – СТРАДАНИЕ, СМЪРТ, ПРЕРАЖДАНЕ. Той се открива във всички тайнства на преминаването – от ритуала за излизане от пубертета до тези, които дават достъп до затворените мъжки общества. Инициацията винаги има космологичен характер. Церемонията по посвещаването започва с отделянето на избраника, на търсещия посвещение, от света – той е затварян в инициационна колиба, пещера или е заравян в инициационен гроб, които символизират небитието. Целият свят символично се връща в първичния хаос, в първичната неопределеност в света на тъмнината, за да бъде възстановен отново, за да му се даде ново начало. Излизането от инициационната колиба, или инициационния гроб, символизира раждането на новото съществуване на човека, непознаващ сакралното, сляп за духа. Тайнството на инициацията разкрива пред посвещавания истинските измерения на света и на живота. Като го въвежда в свещеното, инициацията го принуждава да поеме отговорност за себе си и за другите. Във философски план инициацията е победа над смъртта. Трансформирайки я в ритуал на преминаването, я превръща в ново начало, в част от една последователност, която е безкрайна и не може да бъде прекъсвана – раждане, смърт, прераждане. За разлика от обичайната инициация, която е едноактен ритуал, посвещаването в масонството преминава през три етапа. И в това има дълбок смисъл – кралското изкуство не може да се постигне бързо.
Ритуалът по посвещаване в първа степен започва с отделянето на търсещия посвещение в тъмната стая, символизираща първичната неопределеност. Следва въвеждането в храма, защото посвещаването е възможно само в сакрално, осветено място, а храмът е съвършеното свято място, защото е изображение на света и копие на Небесния храм. Посвещаваният е нито гол, нито облечен, лишен от метални предмети, което символизира неговото невежество, а превръзката на очите му е символ на неговата духовна слепота. С помощта на посветен търсещият започва своите странствания, по време на които се „запознава” с основните посоки на света, докосва се до земята, водата, огъня и въздуха – основните елементи на мирозданието. Така той участва символично в създаването на Космическия ред, в излизането от Хаоса. Странстванията сами по себе си символизират търсенето на познанието. И когато завърши странстванията си и от очите му е свалена превръзката, търсещият „получава светлината” – божествената светлина на познанието, която от тук нататък ще осветява пътя му към съвършенството. Първото нещо което вижда, изправен на изток –
посоката, която символизира светлината и живота, са олтарът и трите малки светлини на масонството – Луната, Слънцето и Майстора. И трите светлини са натоварени с дълбок символизъм. Луната е може би една от най-старите и универсални йерофании. Тя символизира безкрайния цикъл на раждане, развитие, смърт и възраждане. Тя символизира женското начало, плодовитостта, преходността, но и безсмъртието. По принцип идеите за цикличност, полярност, за опозиция, но и за обединение на противоположностите произтичат от лунната символика. Луната разкрива на религиозния човек, че смъртта е неразривно свързана с живота, че тя не е окончателна, че след нея винаги има ново раждане. Тя помирява човека със смъртта. Слънчевата йерофания разкрива друг тип съществуване. Тя символизира силата, независимостта и разума – героят, който слиза в царството на светлината и смъртта, откъдето се връща победител, носещ отново светлината. От гледна точка на соларната митология тъмнината не се възприема като част от космическия живот. Нещо повече, тя се противопоставя на живота и разума, затова трябва да бъде побеждавана отново и отново. И накрая Майсторът на стола. Той символизира Първия майстор – митичния Хирам Абиф, носителя на познанието, този, който знае тайните на кралското изкуство. Той е този, който може да ги предаде на постигналия нужното ниво на съвършенство, заслужил с труда си на градежа да бъде приобщен към майсторите.

Посветителски ритуал
Първото нещо, което братята поверяват на новопосветения, е необработеният камък, който му разкрива твърдостта, трайността, абсолютното съществуване извън времето. Необработеният камък символизира и човешките недостатъци, които новопосветеният трябва да изглади, така както се обработва грубият камък – с упорство и постоянство, до получаване на желаната форма. Получил божествената светлина, откриваща му пътя към познанието, запознал се с космическия ред, посветеният трябва да се труди неуморно на градежа, да се самоусъвършенства, за да спечели одобрението на своите братя. Едва тогава той може да бъде допуснат до втория етап на инициацията. Тук посветеният странства с отворени очи, което означава, че той е открит за познанието и се стреми към него. Целта на новите странствания са моралните и духовните стойности, човешките добродетели, без които той не може да постигне съвършенство. Неслучайно пламтящата звезда е символ на втората степен. Тя символизира космическата хармония, мистичния съюз между земните и небесните сили. Символизира и човешкото тяло и връзката с петте градивни елемента – краката са земята и водата, ръцете – огънят и въздухът, а главата – ефирът, който свързва всичко в едно цяло. Като един от основните масонски символи звездата означава посветен в делото.
На втора степен посветеният работи с дялания камък, т.е. в полза на братството и общността. Трудил се на общия градеж, постигнал необходимото ниво познания и съвършенство и получил отново одобрението на братята си, той е готов за последния и най-важен етап от инициацията, за истинското посвещение. На този етап той преживява страданията, смъртта и прераждането на Първомайстора – Хирам Абиф. Страдащ и убит, той е положен в инициационния гроб… и се връща към живота с помощта на своите братя. Профанният човек е умрял завинаги. Родил се е новият човек – отворен за света на духа, получил откровения от трансцендентното, придобил скритите умения и познания на Първомайстора. И както вече посочихме, и задължението да носи отговорността за себе си и за другите. Той вече е пълноправен свободен зидар – майстор, освободен от оковите на невежеството, притежаващ познанието на кралското изкуство. Познание, което трябва да употреби в полза на братството и на човечеството. Истински посветен в кралското изкуство, майсторът масон е в правото си да търси и подготвя за посвещение тези, които търсят светлината, но не познават пътя към нея, тези, които са готови да излязат от профанското си съществуване и да продължат по пътя на духовното си усъвършенстване – най-вълнуващия път в живота. И ако те получат одобрението на останалите братя от ложата, той поема отговорността да им бъде гарант и наставник до момента, в който заслужат майсторската степен.

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 34, юни 2022
Ако този, който е изкачил трите стъпала на храма, не е разбрал посланията на символите, не е разбрал дълбоката същност на посвещението, не го е преживял като духовно прераждане, духовно съзряване, то неговите странствания са останали напразни. А той самият ще остане профан, облечен в регалиите на свободния зидар, участващ в красиви и тайнствени ритуали, които не разбира и не осмисля, формален член на една общност с високи цели и задачи. Затова наше задължение е да подбираме изключително внимателно търсещите, да ги запознаваме с дълбокия смисъл на масонството и неговите цели, с голямата отговорност, която трябва да поемат пред бъдещите си братя и общността. И едва когато се убедим в тяхната готовност да поемат тази отговорност, както и готовността им да се трудят безкористно на общия градеж под чука на Върховния строител – Великия архитект на Вселената, да им открием вратите на Храма.